Симптоми

[Stareternity]

Здравейте отново,
нека споделим. Интересно, има ли някой със следните симптоми - почти постоянно усещане на змаяност, все едно съм подпийнал, появяващи се от време на време невралгични? не много силни пристягания и прибоцквания най-отляво на гърдите, до към далака - на серии, менящи мястото си?
Пия Золофт по 1 и 1/2 таблетка дневно и на своя глава 2-3 таблетки Невропан (не знам защо, не усещам абсолютно никакъв ефект от него, със същия успех мога да пия късчета хартия). Споделял съм неколкократно с лекуващия психиатър за това, но тя се усмихва и казва, че е от състоянието ми, като не бива да се изключва и лекарството. Иначе почти щях да си пея...

[fen 1]

Разбира се!Това е нормална симптоматика при ПР.Сигурно 90% от страдащите я имат,включително и аз.Един ден нещо ще те стяга,друг ще те задушава на следващия друго...Аз съм така вече 5 години.Както се казва вече съм претръпнал пред тези неща. :)Относно наркотиците(лекарствата),както ги наричам аз,съм сигурен,че ако на някой страдащ от ПР му бъдат заменени хаповете със бонбонки ефектът ще е същият.Между другото такива опити са правени и ефектът бил поразителен.По време на ПА на човек му дали "лекарството" и атаката намаляла значително.Внушението е голяма работа.

[Stareternity]

Ето какво ми "щукна" днес. Помня, че когато за първи път гадостта ми се "яви", психиатърът, при когото ме бяха пратили, ми заяви, че това е невроза, че ще се оправя... Започнах да си пия предписаните хапчета, страдайки от това, че ЦЯЛА СЕДМИЦА (както наивно си мислех тогава) ще трябва да се "лекувам"... Та нали горе-долу толкова е един грип, една "болест"... След месец се почна - вегетативно разстройство, нови хапчета, после пак... Чувал съм, че пневмонията се кара 20 дни. Е, въпросът е, каква е тази "болест", която се налага да се "лекува" с месеци, с години... Да се дават сумата и пари за лекарства (наистина сигурно със същия успех може да ни предписват и бонбонки тик-так). Струва ми се, че може да ни разбере, да ни помогне? единствено психиатър или психотерапевт, който е имал или има същото състояние. Другото е надуване на балони и куп празни приказки...

[t.todorov]

Лекарствата не лекуват тези състояния. Дори и плевмонията не се лекува благодарение на лекарствата, а на собствените сили на организма, които са подкрепени от лекарствата. Психотерапевта и психиатъра са различни специалисти и работят с различно "парче" от ПР. Психиатрите с лекарства претъпяват симптомите. Това нито е лечение, нито може да прерастне в лечение. Симптомите са само видимата, много по-малка част на ПР. Все едно с аулин да лекувате болен зъб, т.е. да насочим усилията си към болката - няма да стане по-здрав. Защото болката е само сигнал, че нещо се случва, както симптомите при ПР са само сигнал и нищо, ама нищо повече че нещо друго не е наред. Ако се втурнем да потушаваме сигнала, той ще се появи под друга форма. Психиката винаги ще намери начин да сигнализира за проблема, за това симптомите винаги се местят, засилват, надграждат и т.н.
Психотерапията работи по промяната на тази проблематика.

[Stareternity]

Хъ, а каква е гаранцията, че психотерапевтът би ми помогнал? И с какво? Е, да, предполагам, че ще ме изслуша внимателно, особено ако намеря доверие и си кажа всичко. Сигурно за момента, за ден? ще ми "олекне" на душата. А ще ме "излекува" ли това? Може би ще ми бъде направен "ценен разбор" - вждаш ли, ти, такъв онакъв, харесваш ли работата си, която работиш - "не", доволен ли си от заплащането си - "донякъде", нещо на бая годинки си вече, а ни дете, ни коте - жена, приятелка имаш ли - "не, май жените не ме харесват, а и не съм активен по въпроса, хем ми се ще, хем ме е страх, че веднага ще ме отблъснат с присмех", ами трябва да имаш собствено жилище, семейство да гледаш - "всъщност живея с родителите си", искаш ли да си заможен, известен писател например - "е, сигурно искам, ама...", имаш ли сексуални фантазии - "имам", и какво, две висши образования имаш, сам съзнаваш, че си много интелигентен, висок, силен, караш Мерцедес, а личният ти живот - пълна чорба...
Ето виждате, че и сам мога да си задавам въпроси и да се изслушвам. И какво, трябва да си променя "програмата" ли? Съзнавам го. А как? Да се юрна да напускам работа? Да се "заженя по спешност", чрез обява - "предлагам моментален брак, който се отзове...", да се "засиля" по барове и дискотеки в търсене на...
Или пък ще получа "ценни съвети" - всяка сутрин на гладно два пъти ще потропваш с десния крак, а чувал ли си за "чудесата" на "алкаломорфното" присвиване на големия пръст на левия крак и неговия чудодеен ефект върху невронните връзки?
Може би съм малко краен в сарказма си, но схващате идеята...

[Ari]

Ами, понякога не си ли си казвал, че хората, които живеят сами са също щастливи, има такива много.И казвайки си тази мисъл, ще престанеш да натоварваш себе си и да се отрупваш постоянно с нови упреци.Има хора, които са със семейства и не се чувстват също щастливи. Всеки може да създаде своя свят на щастие и той не винаги е свързан с невероятни къщи, коли, жени, мъже, деца и т.н. ПР се подклажда от неудовлетворение от това, което имаш и това, което си. За да се справиш с ПР трябва да приемеш себе си с това, което имаш и това което си, а не това, което мислиш,че другите си представят за теб, че трябва да бъдеш и най-вече, онова, което обществото си представя, че ти трябва да бъдеш.

[Stareternity]

Е да, то е ясно, че е така. Може би имам на подсъзнателно, а и на съзнателно равнище по-големи очаквания от това, което е реалност за мене, оттам и конфликт. А и защо да са по-големи, не ламтя за дворец с хиляда принцеси и незнайно богатство, все пак. И какво, да си сам също може да си щастлив? Ако съм нещастен, не знам дали е от това. Все пак не съм сам, имам моето семейство, малко приятели. Трябва ли да се "усамотя" в някоя пещера и да се "потопя" в "щастие", ха! Ала, нейсе, всъщност ставаше дума просто за това дали си струва човек да започва психотерапия. Може би ако е психоаналалитик, хипнотизатор, ще "установи", че "когато съм бил на три годинки, съм изял половин буркан сладко с вилица вместо с лъжица и оттогава..." И, о-о-о, гледай ти, взех, та се "излекувах"...

[Ari]

Не става дума да се усамотяваш в пещера. Това също е карйност. Исках да кажа, че понякога трябва да приемаме някои ситуации в живота. Защото може би нашето подсъзнание ги определя като най-добри за нас в този перидо. Често ние се обвързваме с хора, които могат да засилят страданията ни, защото имат прекалено големи очаквания за нас, които ние не можем да покрием. И с желанието си да угодим, започваме да живеем нечии друг живот. Или нека да го кажа така, в определен период от живота ни, може да е по-добре да бъдем сами.
А психотерапията, според мен е важна, защото изговорено нещо на глас, особено пред компетентен човек, какъвто е психотепаветът, ние формулираме проблемът, тази формулировка е крачка за разрешаване на конфликтът. Защото като знаеш проблема ти работиш върху него. А, що се тонася до вилицата и лъжица със сладкото, тя може да означава, че твоята майка е голям перфекционист и винаги те е карала да спазваш правила, които са те направили прекалено тревожен, и от там е тръгнало всичко, разбира се последното го приеми като шега

[t.todorov]

Точно така. Какво от това че правите тези изводи? Какво точно да се промени?

Първата част в терапията, първито 5 сесии да кажем са просто събиране на информация. Това нито ще ви накара да се чувствате по-добре, нито по-зле. Единствено факта от споделянето, който винаги е свързан с едно олекване друга промяна няма да има. В терапията се захващаме за един фрагмент и го разчепкваме до най-малката подробност. Ползам вашият:

"...приятелка имаш ли - "не, май жените не ме харесват, а и не съм активен по въпроса, хем ми се ще, хем ме е страх, че веднага ще ме отблъснат с присмех"

Това все още е една оценка на ситуацията. И терапевта няма ролята на оценител. Той се опитва да напълни със съдържание точно самооценката на клиента "жените май не ме харесват"
 
"По какво разбирате, че жените не ви харесват? Има ли конкретна ситуация за да направите този извод?" Тук отговора може да различен, но ще ни даде информация каква роля заема клиента в комуникацията и каква роля очаква от "жените които не го харесват".

Само от това твърдение се вижда, че въпроса "какво правя за да съм харесван, или нехаресван?" липсва и е заместен от констатация, че те не ме харесват. И за да се стигне до тази информация клиента доволно добре трябва да разкаже на терапевта конкретна ситуация, от която ясно ще се разбере каква е динамиката на отношенията в тази ситуация. В тази динамика винаги се забелязва една специфичност за личността, която е характерна за него, но самият човек никога не си е дал сметка за нея. Защото "ако се държа така, че да не ме харесват жените" аз печеля нещо. И в хода на терапията може да се види, какво е то. Така човек разбира, че точно това поведение, което го кара да страда /не мога да си намеря приятелка/ му помага за нещо друго и проумява, какъв е смисъла на това да се държи така, че да държи настрана жените от себе си.  И това е само в първите 5-10 сесии. Нищо повече.

[Stareternity]

Е, то щом ще ходя при психиатър, явно съм "узрял" и за психотерапевт. Никога не съм изпитвал срам от това, макар че не афиширам много-много кого посещавам. Въпросът е как Асен Асенов от Грудово или Бойчо Боев от Девня, например, като отидат в "големия град" да не попаднат в "обятията" на някой Остап Психотерапевтбендеров. Скетицизмът ме кара да мисля (надявам се неправилно), че и на Хорхе Букай да съм пациент, все тая... Как прочее едно евентуално "подреждане на живота ми" след всичките сеанси (не знам как би станало това, а и не ми е работа; сигурно психотерапевтът ще успее да измъкне някъде от дебрите на душата ми дълбоко несъзнаваното и да сглоби пъзела, че конфликтът ми е от това, че не съм заел справедливо полагащия ми се престол на кралство Мбабане) ще успее да премахне усещането за странна замаяност, което имам и сега, пишейки тези "дълбокомислия"? Или ще ми даде и съвет да се втурна пак към личния си лекар - за направление, че не се знае, може и диабет, виждаш ли, не си ли чувал за сходни симптоми при него... Малко ми е, че по едно време бях се напъхал в ипохондричната спирала да ми мерят кръвното, защото видиш ли, дето ме стягаше главата тогава, можело и от кръвно да е... То тогава само това и ми трябваше...

[t.todorov]

И ако само проследите динамиката на този форумен разговор ще видите, че от симптомите ние минахме в съвсем друга плоскост, която е трудна защото включва и вас като активна част от някакъв процес, след което вие отново минахте на симптомите, като маневра. Какво ли ви хрумва от това?

[Stareternity]

Е да, темата се измести. И то от мене, май. Замислих се за 10 секунди, препрочетох поста Ви и това, което ми хрумна е, че явно съм толкова егоцентричен, самовлюбен, че трябваше да занимая с харизматичната си личност и цветнословие четящите и в тази тема.

[t.todorov]

"Замислих се за 10 секунди" ... Терапията е свързана с низ от такива замисляния и всяко от тях изгражда нов прочит за нас и ситуациите около нас.
А какво преживявате, когато хората около вас не зачетат тази ваша егоцентрична нужда, както я нарекохте? Получавате ли замайване?

[Stareternity]

Не, аз това "замайване" го имам откакто подкарах "болестта" - не знам дали е от нея и, или от лекарствата. Иначе щях да съм си почти чудесно, може би. Сигурно щях да си я подкарам както преди, по течението на отходния канал, чакайки в дъното му да заблести дъгата на жадуваната тогава химера. Навярно тази "болест" е за добро, за започване на нов път - само дето не зная посоката и с какви крачки да вървя. И без това направих някои "значими" промени, например преди "заболяването" си миех ръцете по 20-30 пъти на ден, а сега не-повече от десет.

[t.todorov]

А какво е вашето "заболяване" според психиатрите?