Симптоми

[Stareternity]

Според първия - невроза, дори по едно време, че съм неврастеник. Според втория - вегетативно разстройство.

[диана]

нека и аз да се включа по темата.....подобно на stareternity и аз съм с постоянно замайване...не пия никакви хапчета и никога не съм пила..страдам от пр от четири години,като в периода на бременността ми бях най-добре почти не получавах па...посещавам психотерапевт вече четири месеца /8 сеанса/ и мога да кажа че има ефект от посещенията.не казвам че съм напълно "излекувана" но знам че мога почти на 100% да контролирам па.е да има моменти в които продължавам да се питам -защо аз?!но веднага си отговарям-това е едно предизвикателство което живота ми поднася и през което трябва да мина и да бъда силна за да го преодолея.на някой може да се стори смешно ,но този страх дето ме обзема че ще припадна и нещо лошо ще се случи съм го кръстила-пухчо.и винаги когато този пухчо се появи просто си говоря с него,анализирам го и вече разбирам че всъщност не е толкова страшен,даже може да ми стане приятел с течение на времето.психотерапевта ми помогна да осъзная че съм един щастлив човек-имам прекрасно детенце което обожавам,мъж с които се разбирам и здраво и стабилно семейство.аз просто нямам причина да бъда нещастна....да знам че сигурно поредната па ще дойде след час или може би след десет минути но аз ще се изправя срещу нея и знам че нито ще припадна ,нито ще умра.....малко се унесох извън темата,но искам да кажа на stareternity чеима полза от психотерапевта

[t.todorov]

Да, от това което споделяте разбирам че терапевта ви се е насочил към овладяване на симптомите, за да не предизвикват страдание и за да се намали вече заученото поведение след появата на симптома, което е в парадигмата на поведенческата психотерапия. Но имате ли идея, каква е ролята на появяващите се кризи? Защото едно е човек да е "въоръжен", когато ПА дойде да я увладее и съвсем различно, когато си даде сметка, кога и за какво всъщност идва ПА. В този смисъл вие работите за да минимизирате следствията. След като продължите успешно да усвоявате и тренирате тези поведения, може би ще е полезно да изследвате и каква роля играят ПА точно при вас.

[Stareternity]

Да сте жива и здрава, Диана. Аз не мисля, че имам проблеми с ПА, просто защото от много отдавна не съм имал, поне от високите степени, а от ниските - не знам, може и сега да имам?! Обаче гадничкото чувство, че "нещо не е наред", "тъкането" отвътре, замайването, особените усещания при заспиване, всичко това не знам дали може да бъде корегирано в резултат на посещенията при психотерапевт. Аз доколкото се познавам, май най ще ми подейства някой облечен в източноазиатска роба, прикаждащ ароматни благовония, правещ странни поклащания с ръце и откриващ, че всъщност съм "урочасан", но че той след няколко целителни сеанса на отнемане на уроките ще ме изправи отново на крака...

[t.todorov]

Така така, а вие да си лежите през това време
Психотерапията ще ви помогне със сигурност и ще успеете да влезете в ролята на споменатия азиатец и вие сам да си разнесете "лековитите аромати".

[Stareternity]

Само да допълня. То ако не бяха неприятните физиологически усещания, включително тези подбуждащи и произтичащи от ПА, като в основата на всичко, поне според мен, е страхът - за собственото и на близките здраве и  благополучие, за персоналното его и житейски статус, като генератор на този страх е, да го нарека, надявам се, че ще ме разберете, "Феноменът Смислов" (за да уточня, например се чувствам уязвим за евентуална ПА, когато след "сблъсък" с някаква невъзпитана и некултурна личност започна да мисля и премислям - какво съм казал, какво ми е било казано, какво е трябвало да кажа, до момента, когато ми шукне дали тази тревожна мисловна обсесия може да ми навреди физиологически) въобще нямаше да обръщаме внимание (навярно) на състоянието си, да сме "диагностицирани", а само да съзнаваме, че страдаме от тежки мисли.
Остава единствено да потърся подходящ психотерапевт, само да не е някой, чиито знания и умения са почерпани от последната популярна книга за НЛП например.

[raia_1114]

нека и аз да се включа по темата.....подобно на stareternity и аз съм с постоянно замайване...не пия никакви хапчета и никога не съм пила..страдам от пр от четири години,като в периода на бременността ми бях най-добре почти не получавах па...посещавам психотерапевт вече четири месеца /8 сеанса/ и мога да кажа че има ефект от посещенията.не казвам че съм напълно "излекувана" но знам че мога почти на 100% да контролирам па.е да има моменти в които продължавам да се питам -защо аз?!но веднага си отговарям-това е едно предизвикателство което живота ми поднася и през което трябва да мина и да бъда силна за да го преодолея.на някой може да се стори смешно ,но този страх дето ме обзема че ще припадна и нещо лошо ще се случи съм го кръстила-пухчо.и винаги когато този пухчо се появи просто си говоря с него,анализирам го и вече разбирам че всъщност не е толкова страшен,даже може да ми стане приятел с течение на времето.психотерапевта ми помогна да осъзная че съм един щастлив човек-имам прекрасно детенце което обожавам,мъж с които се разбирам и здраво и стабилно семейство.аз просто нямам причина да бъда нещастна....да знам че сигурно поредната па ще дойде след час или може би след десет минути но аз ще се изправя срещу нея и знам че нито ще припадна ,нито ще умра.....малко се унесох извън темата,но искам да кажа на stareternity чеима полза от психотерапевта

Здравей Диана, моля те кажи кой психотерапевт посещаваш, защото аз се опитвам от 7 години да се преборя сама с тези "атаки", но не успавям. Само се залъгвам, че всичко е наред, но вече не издаржам. Омръзна ми да живея в постоянен страх да не "умра от инфаркт", да не припадна пред децата си и т.н.

[Ralkuna]

Аз към паниките си от около месец прибавих и нова екстра..често пишкане...Постоянни натрапливи мисли,че ми се пишка и трябва спешно да отида до тоалетна,видях че го има в симптомите на ПР..Имам постоянното чувство че мога да се напишкам,дори и минути след като съм излезнала от тоалетната..Знам че е симптом на ПР защото става само през деня и когато съм навън...вечер дори и да легна в 20:00 издържам до 11:00 сутринта..Интересува ме дали лекарствата(ант.депр. и т.н) биха ми помогнали за тези натрапливи мисли??Някои от вас имат ли такъв симптом...той ме притеснява най-много като че ли....

[vesi2003]

Само когато имам ПА.,дали ще бъде по-силна или по-слаба,няма значение,мога да посетя тоалетната в рамките на един час около 3-4 пъти по малка нужда.Този симптом си го имам от години,и аз като теб съм чела,че е част от ПР.Не се притеснявам,знам поне от какво е .

[Cristo]

Само когато имам ПА.,дали ще бъде по-силна или по-слаба,няма значение,мога да посетя тоалетната в рамките на един час около 3-4 пъти по малка нужда.Този симптом си го имам от години,и аз като теб съм чела,че е част от ПР.Не се притеснявам,знам поне от какво е .

Да, така е. Освен честото ходене по малка нужда, има постоянно нервно напрежение /завишена тревожност/, другите симптоми подробно са описани в определението за Паническо разстройство, но най-гадни са световъртежа и замайването.
Лечението на това състояние е с антидепресант и транквилизатор в продължение на няколко месеца.
Важното е, че се подобрява състоянието и се чувстваш нормален човек. Но трябва и психотерапия!!

[Ralkuna]

Пиете ли нещо за честото уриниране??Спазмо Лит е за уриниране и чести позиви,но не се пие доколкото пише в опътването с трициклични антидепресанти...А аз пия Стимулотон и Флуанксол...Предполагам,че не мога да го пия...Супер много ме притеснява този симптом,защото пътувам често,ходя на училище и съм ограничена от достъп до тоалетна.....

[vesi2003]

Нищо не пия,защото честото уриниране е само при криза.Предполагам,че нямаш постоянно кризи.

[Ralkuna]

Вкъщи не...но излезна ли на вън имам постоянното чувство че мехура ми е пълен и ще откача......

[vesi2003]

Здравейте,не смеех да споделя,че от 2-3 дни ми е добре.Не исках да напиша тук,не казах в къщи,суеверие.Бях щастлива и между другото свърших много работа-пазарувах в МОЛ.,не бях влизала половин година,ходих на фризьор и тн.Вчера всичко беше наред в работата,но към 18 часа започнах да усещам силно замайване,световъртеж,колежката ми беше размазана пред очите.Казах си,че ще ми мине,взех си ривотрил,но уви не стана така.Та исках да споделя,че едвам съм се прибрала от виене на свят,мъжът ми отказа да ме вземе от работа поради ангажимент,таксита не можах да видя свободни и не ме питайте как се прибрах.Естеснвено бях сърдита на всички около мен,все едно са ми виновни.Премерих си кръвното 110|70 нормално за мен.Днес ме е малко страх,страх да не ми стане същото.Този страх ще ни побърка.Трябва да се оправям и леко да ходя на работа.

[Stareternity]

Вчера е имало земетресение; поне на мене аз си мисля, че такива неща ми се отразяват. Едва ли преди ако имам световъртеж например, бих се "втелил", както правя сега, просто бих споделил - да, вие ми се свят - и бих изчакал да ми мине. Каквото който и да ми приказва - живея в нервно време - и оттам и аз "съм в крак": народът простичко го е казал - "нерви". Нещата не опират до мислене, а до действия! С мислене и хляб не мога да си опека...