Малко разсъждения

[skorpi]

Skorpi, не знам дали влагаш ирония, закачка, или от думите ти прозира някаква обида, не знам от какво. Навярно би следвало да кажа, че се лаская от това, че ме смяташ за "специалист под прикритие". Честно казано - не, не ми пука, ха-ха-ха, трябва да покажа тези постове на лекуващия психиатър, че вече си има колега психотерапевт.    

В никакъв случай никой не съм искала да обидя. Само си казвам впечатленията, от доста време съм тук, някои от хората познавам и лично, включително специалистите, които посещават форума - разбира се, говоря за тези, които го правят открито. Не мисля, че това би трябвало да те засегне, а напротив да те ласкае. Коментарът го направих, заради терминологията, с която започна да си служиш в последните си постове, която беше в разрез с първоначалните ти мнения на потърпевш. Това е всичко, направи ми впечатление и го отчетох.  

Ако трябва да сме напълно искрени, един трети "арбитър" от форума би сметнал по-скоро, съдейки от "тежкия ти ранг", от стройната, целенасочена и интелигентна мисъл на постовете ти, че всъщност ти си "прикрит специалист" (   , да ти върна топката подобаващо    

Радвам се, че си се запознал с постовете ми. Аз никога не съм крила, че образованието ми е в тази посока, в момента се опитвам да го използвам, за да послужи на мен и на другите. И в доста голяма степен успявам.

След 80 години при посещение номер Х при психиатъра, той ще ми заяви, че новото лекарство, което ще ми изпише, ще ме "оправи" със сигурност, а ти Skorpi, в своя пост номер 136 789 ще пишеш "от 90 години страдам от ПР..."  

Това беше злобно.   Между другото, аз не страдам точно от ПР, ако трябва да сме съвсем точни. Имам агорафобия, която с течение на времето се подобрява, така че докато стигна до този етап, сигурно ще обикалям с летяща чиния да правя филми за ПР   Все пак ти благодаря, че ми пожелаваш да живея толкова дълго.

[Stareternity]

Еее, Skorpi, нямах предвид ти да обиждаш, а да не съм те засегнал пряко или косвено в моите постове. Това за терминологията, някъде май споменах, че попрочетох това-онова, а за забежките към Фройд - просто бегли спомени от трудовете му, които четях като студент - беше нещо като модерно тогава. А там за годините - нарочно ще обърна италианската пословица, така че тя май в пълна сила да важи за нас - "По-добре сто години като овца, отколкото един ден като лъв".
И наистина - Keep walking!

[skorpi]

На мен не ми харесва тази пословица. Аз искам да съм лъв.  Ама съм скорпион ;)А Фройд е извратен

[Stareternity]

Ха-ха, защото не си чела Вайнингер. За Фройд г-н Тодоров да каже - с тези негови майки и агресии. Че чак и аз започнах да си правя подобен самоанализ...
А пословицата е "По добре да живееш един ден като лъв, отколкото 100 години като овца".
А аз харесвам лемурите...

[delicacy]

Какво лошо видяхте във Фройд? На мен пък ми е любим, и теориите му са близки до моите схващания в живота. Мисля че самият той даже е имал панически атаки и на тази база е създал своята психоанализа.

[t.todorov]

Едва ли. Просто е основател на психотерапията изследвайки и доказвайки психодинамичната теория на вътрешният конфликт. Започнал е да се занимава с хистерия, при жените, което е било доста актуално по онова време. Тя наподобява на ПР по форма на симптомите, но има различно обяснение в съдържателен план.

[delicacy]

Ето ви един англоезичен линк за известни хора с ПР, вторият в списъкът след принцеса Даяна  е Зигмунд Фройд.
http://babyboomeradvisorclub.com/2008/11/14/famous-people-with-panic-disorder-or-panic-attacks/

[t.todorov]

Ми то е нямало таква формулировка когато е живял 

"Парадоксално е, че човекът, изследвал най-много сексуалния аспект в човешкото подсъзнание, имал най-малък опит в тази област. Зигмунд Фройд (1856-1939) шокирал съвременниците си, но самият той бил свит и консервативен човек. Цял живот запазил респект към съпругата си и семейните ценности. На еротични вакханалии, импулсът към които според него бил закодиран във всеки човек, той не се поддал нито веднъж.

Наркотици, безсъние, неврози - всичко имало в бурната биография на Зигмунд Фройд. В живота му присъствало онова, което по-късно той разнищил в книгите си. Разяждан често от мрачни мисли и влудяваща депресия, той издирвал с ловна страст в съзнанието си все нови и нови комплекси. Бил уверен, че носи всички болести, с изключение на бременност и чума, живеел в непрекъснат страх за здравето си
Фройд откривал причината за вътрешната си несигурност в една случка, която го потресла като малък. Веднъж на улицата в родния му град Фрайбург (Моравия) един непознат нападнал баща му. "Евреите нямат право да вървят по тротоара", изкрещял той и блъснал стария Фройд на земята. Зигмунд много се изплашил и затаил в себе си страха, че ще бъде отхвърлен, независимо от обстоятелствата или хората, с които животът ще го среща.
Комплексът за малоценност не се изличил дори в Медицинския факултет на Виенския университет, който той завършил с пълно отличие през 1881 г. Заради изключителната педантичност в работата си Фройд бил избран за доцент четири години по-късно. Но страстта му към кокаина както и идеите му за еротичните импулси в човешкото подсъзнание, скандализирали колегите му. За да избегне тяхното подозрение и професионална ревност, той решил да специализира в парижката неврологична клиника "Салпетриер" при прочутия лекар Жан Шарко.
Фройд се посветил на лечението на истерията, използвайки екзотичната за времето си хипноза. След няколко месеца обаче разбрал, че тя дава твърде незадоволителни резултати в сравнение с разработения от него метод за тълкуване на сънищата. Според Фройд те били показателни за истинската същност на човешкото подсъзнание, от което произтичали всички смущения и комплекси. Но тази прозорливост в работата нямала нищо общо с личния му живот."

[Stareternity]

Отново събудихте у мене интереса към Фройд. Ще взема да се поразровя малко, току виж си намеря занимавка за известно време.

[delicacy]

"Ми то е нямало таква формулировка когато е живял"

Да, по онова време паническото се е казвало страхова невроза или нещо подобно. Но по-симптомите, които е давал Фройд за себе си, в днешно  време са го причислили към ПР.
Четох някъде, че и  Чарл Дарвин е имал подобни симптоми за паническо и даже се е движел с каляска, която пътувала при спуснати пердета, така Дарвин се изолирал от света и не получавал ПА.
ПР явно си съществува от както свят светува, претърпява промени в името, някои симптоми се добавят, други се изключват. Например деперсонализацията е описана с това име през 1898 г. от Лудовик Дъгас. Ама, стига с история

[Шашмагюл]

Тук нещата са още по-сложни. Безспорно ние нямаме магическа пръчка с която да върнем времето и хубаво да се накараме на майка и, а и тя го е правила "за нейно добро", както и нейната майка към нея и т.н. Само че, при човек няма как потребността и нуждите да не бъдат задоволени по един или друг начин. Детето е в много трудна ситуация: хем да спази правилата които майката е въвела за да не получи отказ от любов, хем да последва импулсите си. В тези моменти винаги се изследва все пак в кои случаи не се е чувствала виновна, когато изрече желанията си по детски и импулсивно, или когато се държи не "както трябва". "Когато бях болна, мама никога не ми се караше, каквото и да направя или кажа, или поискам." И така, детето намира пукнатината в ситуацията. Ако върнем горният пост, тя умее да е агресивна само след като получи ПА, която някак легитимираше това и право. "И какво излиза, че аз действам така както на 6г. без значение че съм 35?".  Наистина трудна констатация. За първи път докато я изричаше имаше гняв в гласа и, при това без да има нужда от помощта на ПА та дори и не се чувстваше виновна от това че е гневна. Истинска терапевтична революция.
Много е важно да се знае, че едно дете, което и да е то, се нагажда така, че да получи любовта на майката, вниманието, което го спасява от страха ако мама изчезне кой ще се грижи за мен и му давата така необходимата базова сигурност. И любовта на мама е "купена". Английско поведение с преглъщане на потребностите и когато това стане нетърпимо и импулсите напират - болест с разгръщане на потребностите. Какъв е извода?

И интересно какво ли се случило от там нататък с психотерапията....

[t.todorov]

Ами порастна

[Шашмагюл]

 
И как порасна, г-н Тодоров, че нещо не ми стана ясно много?
 
Извода при мен е, че много трудно ми "идват" думите на момента, в който трябва да се защитя. Първата реакция е подтискане, отлагане на разсъжденията, докато остана сама.
А да не говорим, че дойдат ли пък, не мога да спра, и ги "избълвам" като тук. А е трудно обикновен човек да следи мисли и същевременно да си извади най - важното като изводи от всичко, казано.
После следва въпрос от отсрещната страна:
- Защо ми повтаряш всичко по два пъти?!
 
А при мен ако затекат мисли следват хода увод изложение заключение с изводите, поставени като увод в началото.
Абсолютно съм се проследила, но... тепърва, тепърва трябва да се науча с по - малко думи да казвам повече.
 
И търпението никакво го няма, а на мене депакина не ми пречеше да избухна по някое време.
 
Освен да ми разбърниква мислите още повече и да забавя мисълта, че и на моменти да не зная какво искам да кажа.
Я как ми е забавно сега, като ми текат мислите, и ми идват все нови и нови идеи за анализ на "времето, в което сме израстнали и живеем".
 
***
И съм си била права, че ако някой баровец изучи само чисти науки, ще направи нови открития в науката - било математика, физика, химия, програмиране, ако щете и генетика, каквото още може да се сетите. Тези дни четох обясненията на още баровци за състоянията им и как се чувстват - едно към едно с техните са ми.
 
Само, че при мен писането на компютър почти следва бързината на мислите ми, така че вероятността да ги запиша повечето, е много голяма.
 

[Шашмагюл*]

  Ето може да съпоставите. Не е вярно, че за 21 дни се усвоява навик. Една година.
Може да прехвърлите в изолатора?
 
Хахахаха, на Фройд му е минала депресията. Днес четох и за балдъзата му. Да не би като са го анализирали нашите на свой ред... да е излязла приказката: "Който има балдъза, търъмтътъм търъмтътъм"?
 
Между другото, под супервизия ли беше мога да помогна за това да не изкарвате психосоматични симптомите на най - различни физически неразположения, идващи от особеностите на всеки един човешки организъм.
 

[kasanena]

За да ни е добре всеки ден ни трябва по един психотерпевт, които да е постоянно с нас и нещата може и да се оправят, но при тая епидемия от ПР психотерапевтите няма да са достатъчни.