ТАЗИ СЪБОТА - 11.06 - ФИЛМ НА БТВ РЕПОРТЕРИТЕ ЗА ПР!

[toni_d]

браво на участниците иска се много смелост

[delicacy]

Прав си, хората, които участваха в този филм са герои!

[skorpi]

Прав си, хората, които участваха в този филм са герои!

Чак пък толкова. Вижте, момчета и момичета, аз мисля, че повечето не схванаха идеята на филма. Тя не беше да се показваме колко сме зле или обратното - колко сме смели и велики, все едно сме някви свръхчовеци, за да живеем ежедневно с толкова ограничения... идеята беше съвсем друга, уморих се вече да я обяснявам. Едва ли не излязохме като някакви мъченици. А аз само исках да разкажем как се чувстваме вътрешно. Което не значи нито че живеем като диваци, нито като нещо по-различно от всички останали хора. Разликата е единствено вътре в самите нас, в онова което остава скрито за света. И за това не са нужни аплодисменти. 

Eй, Тони, жив ли си, бе? ))

[delicacy]

Скорпи, разбирам идеите ти и ги приветствам, но това не ми пречи да те и поздравя за решителността!

[skorpi]

delicacy, искам да поясня защо го казах това. Сред хората с ПР (включвам себе си в това число!!!) има едно такова схващане, че понеже сме "така", на нас ни е простено, ако нещо друго ни куца, ако не се зорим, ако не работим, щото сме достатъчно "наказани от съдбата", за да се изисква от нас каквото и да било. Не ни юркат, защото сме "болни", чувствителни, за да не получаваме "кризи", за да си се "лекуваме" на спокойствие - лека-полека и ние започваме да гледаме на себе си по този начин - като на хора, към които се изисква по-специално отношение, да ни съжаляват, да ни съчувстват и да ни се възхищават за това, че дишаме и мърдаме и за всяко положено усилие... а това засилва вторичните ползи и ни вкарва още повече в състоянието. Затяга се примката на "неравностойното ни положение" и сякаш сме освободени от всичко др. Та в този смисъл щаденето и възприемането като жертви на някаква злокобна болест не е в наша полза. То ни прави различни в лошия смисъл на думата. Най-трудното е сами да променим това отношение към себе си и да си позволим въпреки ПР да изискваме да бъдем пълноценни.
Първият път, когато ми казаха това, бях шокирана от бездушието на човека, който ми го заяви. На всичкото отгоре изисквах от работодатели, приятели, роднини да стъпват на пръсти покрай мен не само защото имам псих. проблем, но и защото съм изгубила любим човек. Не понасях съжалението, но без да искам се стремях към него и няма как да е другояче, ако се възприемаш сам като жертва на обстоятелствата. Истината е, че дали да сме жертви или не избираме ние, а не другите и не животът. Животът е вътре в нас. Докато вървях с наведена глава, тези които ме познаваха и знаеха какво се е случило, ме гледаха по онзи непоносим начин, от който ми идеше да се заровя в земята. Но когато престанах, и те продължиха по пътя си. Тръшках се до безкрай и се чудех как е възможно никой да не разбира колко ми е тежко и защо не се опитва да ме облекчи, дори и хората, които най-много ме обичат и би трябвало да ми спестят всяка болка и разочарование... да ми облекчат живота максимално, да ме компенсират за загубата ми, мислех че ми го дължат. Не можех да повярвам как така не им пука за мен. Сега знам, че съзнателно или не, са ми направили огромна услуга. Не ми се мисли какво щеше да ми е положението, ако бяха направили това, което ми се искаше тогава...
Много ми костваше да го проумея. Никой нищо не ми дължи, заради това, че животът ми е имал наистина ужасни моменти. Никой не е длъжен да бъде потърпевш заради това, да поема моята болка, да я съпреживява и да я изстрадва заедно с мен. Никой не може да изживее онова, което имаш сам да изживееш. И никой не може да го направи по-добре от теб. Това е работа на всеки един от нас поотделно, независимо колко е трудно, страшно, бавно и т. н.
Всеки рано или късно ще стигне до този извод сам или с чужда помощ. Затова ключовата дума е не съжаление, а промяна. Ако медиите могат да допринесат за нея по някакъв начин, защо не  

[toni_d]

сигурно е странно да се гледаш така отстрани.
 определено са го направили ефектно ,като психотрилър в стил криворабраната цивилизация:)))

[Stareternity]

Skorpi, не ти ли е станало вече ясно, че всичко е от гадното, подло, вечно разчепкващо МИСЛЕНЕ. Не знам точно как, но трябва да си променим точно този аспект от живота ни. Така ми се струва.

[skorpi]

Skorpi, не ти ли е станало вече ясно, че всичко е от гадното, подло, вечно разчепкващо МИСЛЕНЕ. Не знам точно как, но трябва да си променим точно този аспект от живота ни. Така ми се струва.

А според теб аз какво казах  Същото, но с други думи. Така както аз го чувствам.

сигурно е странно да се гледаш така отстрани

Тони, вече нищо не ми е странно да ти кажа Толкова пъти съм го разказвала, че вече го знам като стихотворение. Просто за първи път го гледах на запис

[toni_d]

eй агорофобчо ще ходиш ли на море

[spider]

Много ми е мъчно за хората в този филм. Аз съм така от 2,5г. и си мислех, че е много. Аз съм доста напреднал в лечението си, не само благодарение на лекарствата и добрата терапия, но и на ината си и желанието ми да оставя ПР зад себе си завинаги. А повярвайте ми веднъж правилно излекувано ПР не се връща. Много искам да помогна на хората с ПР. Искам да споделя опита си и много ще се радвам, ако поне малко успея да облекча проблемите на някой. Никога не губете надежда, ще го победим рано или късно.

[t.todorov]

А какво ви спира да го направите? Форума е отворен за всички, заповядайте. Даже имате възможност да го направите в нова тема.

[spider]

Ами по-лесно ще ми е ако някой ме попита за нещо конкретно, а ще ми е трудно да напиша "наръчник". Аз нямам медицинско образувание за да напиша обобщена тема как да се справяме с тревожността и ПА и то да помага. По-скоро когато някой попита нещо конкретно за конкретна ситуация мога да пробвам да му препоръчам метод за релаксация или кохерентност на сърцето. Просто позовавайки се на собствения си опит да бъда от полза.

[skorpi]

eй агорофобчо ще ходиш ли на море

Мноу ясно, бате

[Stareternity]

eй агорофобчо ще ходиш ли на море

Мноу ясно, бате

Ха-ха-ха... Казвайте какво да давам, за да съм там до Скорпито и аз на плажа... Ще го гледам как цъкли очички в тарапаната... Ей това е силен дух! Браво на Скорпито - да плюе в лицето на страха!
 

[dolcetopolina]

И аз ще се пличкам на морето и дори самолета ще хвана...едно Па няма да ме лиши от море и почивка. Вече го чакам с нетърпение и отмятам дните в календара