evropea.com - форум за паническо разстройство
Май 28, 2022, 04:48:51 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 2
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 2

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 [2] 3 4 5
  Изпечатай  
Автор Тема: ТАЗИ СЪБОТА - 11.06 - ФИЛМ НА БТВ РЕПОРТЕРИТЕ ЗА ПР!  (Прочетена 9171 пъти)
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #15 -: Юни 12, 2011, 09:24:21 »

Искам да поздравя Скорпи и другите момичета и момчето, което участваха в "БТВ Репортерите". Браво са смелостта и за куража, защото това си е предизвикателство и преживяването, което със сигурност ще ви направи още по-смели!Фактът, че след като сте готови на подобно изживяване, като да изразите собственото си мнение пред милиони хора, значи имате сили, лека-полека да се справите и с ПР.
Още веднъж ви поздравявам!
Активен
lemana
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 33



Профил
« Отговор #16 -: Юни 12, 2011, 11:47:14 »

Браво за филма, наистина много ми хареса. През цялото време плаках, много ме разчувства. Скорпи поздравявам те за смелостта. Трябва да има повече такива филми!
Активен
fen 1
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 40



Профил
« Отговор #17 -: Юни 12, 2011, 12:14:53 »

В държава в която всичко е с краката нагоре и сама не знае накъде е тръгнала е трудно да искаш помощ.Малко се получава като глас в пустиня.Ние търсим помощ от държавата,а тя самата има нужда от такава...На моменти си мисля,че нашата страна страда от рецидивиращо ПР.Ще ви кажа само едно-не се занимавайте със самозвани психиатри!Това са легализирани дилъри,които си продават дрогата на такива като нас!Досега не знам за случай някой да се е излекувал от хапчета.Има само замазване на положението.Човек трябва да се научи да разчита на собствените си сили.Хапчетата пречат на разгръщането на собствения ни потенцял за справяне като притъпяват емоциите ни.Решение има,но въпросът е къде го търсим.При психиатрите от клиника св.Наум със сигурност не ни е мястото.Те тези,които са за там не са там,а какво остава за хора като нас.Поздрави на всички!
Активен
hpjon
Гост
« Отговор #18 -: Юни 12, 2011, 04:12:01 »

Здравейте!

Посланието на репортажа бе, че като че ли няма решение, няма изход от този проблем.

А това въобще не е така!

Наскоро приключих психотерапията си, която доведе до промяната в мисленето и поведението в различни ситуации. Страдах 10 години от панически атаки и мога да кажа, че вече това нещо е в миналото. Не, не съм се върнал в `състоянието преди` - запомнете, това е нито възможно, нито необходимо! Сега съм вече нов човек и знам, че мога уверено да продължа напред.

И все пак - репортажът е малка крачка в правилната посока - за проблемът трябва да се говори, да се знае и да се подготвят специалисти, които да помагат ефективно. Само като си помисля, че още при първата ПА ако е била разпозната всичкия този страх и ужас можеше въобще да го няма...

Искам отново да повторя, че ПР, ПА и фобиите не са болести! Като такива те не се лекуват, нито е необходимо да се приемат лекарства. Това не означава, че приемащите ги в момента трябва да ги спрат на своя глава - потърсете добър специалист и това ще стане, уверявам ви.

Искам да благодаря на моя психотерапевт, който ме научи как да се справям, въобще научи ме как да живея. И да пожелая на всички, които са с подобни проблеми здраве, ведрина и смелост! Smiley
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #19 -: Юни 12, 2011, 04:35:37 »

Цитат
Искам отново да повторя, че ПР, ПА и фобиите не са болести! Като такива те не се лекуват, нито е необходимо да се приемат лекарства. Това не означава, че приемащите ги в момента трябва да ги спрат на своя глава - потърсете добър специалист и това ще стане, уверявам ви.

Според националния консултант, който си даде компетентното мнение във филма в качеството си на представител на властта, не само че сме болни, но и сме виновни, защото не искаме да се лекуваме, а на свой ред психолозите са отговорни, че от личен интерес не препращат "пациентите" към психиатричните среди. Той беше излъчен не защото е прав, а защото е олицетворение на нагласата на обществото към нашите проблеми, нагласата на държавата и на всички, от които зависят законодателните промени. Стана ясно, че национална стратегия няма, няма специализирани заведения за цялостно проследяване на състоянието на хората с ПР, които са решили да се "лекуват", стана ясно за пореден път, че няма никаква взаимовръзка между общопрактикуващите лекари, при които се озоваваме най-често при първоначалните симптоми, докато разберем какво ни е, психотерапевти, психолози, психоаналитици, невролози, кардиолози, психиатри... това е една жестока въртележка, която в нормални условия е напълно излишна. Защото в една клиника, в която всички работят заедно и в екип няма как да има такива противоречия, а съответно и резултатите ще бъдат други. В противен случай лутането може да се проточи с месеци, години... Разберете, че БТВ единствено показа как се гледа на нас и какво се прави или по-скоро какво НЕ се прави, а личните истории бяха само нагледен пример как ни се отразява това. Нелепо е също така да се твърди, че само на депресиите се полагат лекарства по каса, след като ПР винаги върви с депресивност - няма човек, който да изпитва такива ограничения и да е щастлив от това, а ако има - то той наистина е за сериозно лечение.  Wink
Истината е, че когато започне да се работи в синхрон с оглед интересите на нуждаещия се от подкрепа, а не на обслужващите го "специалисти", тогава нещата ще са различни. Обаче интересите стоят над всички нас, така че и да стане някога, едва ли ще е скоро. Пред нас остава избора да чакаме, да се спасяваме поединично, или да заминем в чужбина, където нещата са уредени, но колко могат да си го позволят? Има нещо много сбъркано в цялата ни система, с медиен натиск понякога се стига до нещо, но в случая просто не сме приоритет. Единственото, което можем да правим, е да направим това видно за останалите. Защото дори един-двама да успеят да се измъкнат, останалите ще си джапат в калта. А ако сме общество, би трябвало да мислим не само за себе си.  Smiley
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
fen 1
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 40



Профил
« Отговор #20 -: Юни 12, 2011, 05:22:12 »

Защо никой не потърси мнението на квалифициран психотерапевт?Човек,който всеки ден работи с такива хора като нас и познава в детайли ситуацията.Онзи доцент-доктор или там какъвто беше едва ли не ни изкара виновни,че не му взимаме лекарствата.
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #21 -: Юни 12, 2011, 06:15:18 »

Цитат
Защо никой не потърси мнението на квалифициран психотерапевт?Човек,който всеки ден работи с такива хора като нас и познава в детайли ситуацията.Онзи доцент-доктор или там какъвто беше едва ли не ни изкара виновни,че не му взимаме лекарствата.

Защото националният консултант би трябвало да представлява както държавната политика по въпроса, така и да обединява мнението на всички специалисти, практикуващи "лечение" на тревожни разстройства в България. Иначе квалифициран терапевт, взел отношение по темата, е господинът, работил във Франция, който в момента практикува у нас. Иначе гледната точка на психиатрите е пределно ясна, но пак е абсурдна, тъй като ако приемем, че сме болни, както те твърдят, то тогава за каква вина изобщо може да става дума?Huh?!
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
fen 1
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 40



Профил
« Отговор #22 -: Юни 12, 2011, 06:33:17 »

Дано този клип да промени отношението на всички ,,специалисти",които уж се водят лечители на ПР, а всъщност са доста далеч от това си призвание.Браво на BTV,които са се отзовали на предложението за пробуждане,ако мога да се изразя така. Smiley   П.П.Skorpi ти ли си първото момиче от клипа? Roll Eyes
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #23 -: Юни 12, 2011, 06:37:55 »

Какво е значението дали е болест? Това няма касателство. С ПР се работи психотерапевтично. Нито лекари, нито психиатри умеят да работят с психичната психодинамика /ако изходим от медицинското им образование/. Защото психотерапията не е само диагностициране. А психиатрите са обучени в това - да диагностицират и да предпишат медикаменти. В медицински смисъл ПР не е болест и именно за това чупят пръсти психиатрите. Как се лекува някой който е здрав? Защото ПР е психична проблематика. Какво значение има, как ще назовем върха на айсберга, след като се  пропуска отделянето на  всякакво внимание на много по-голямата част на ПР. Симптомите при ПР са 1/10 от проблематиката. Къде остават другите 9/10?
Ситуацията ми прилича малко, като в приказката за тримата братя, които викали неволята. Разликата е в това, че хората с ПР първо разбират, че психотерапевтите няма да викат с тях в един глас /ако са обучени де, иначе ще бъдат засмукани в проблематиката, така както журналистите в случая/, и второ, вместо това да предизвика някаква промяна /както в приказката, да си оправят каруцата щат нещат/,те търсят някой друг, който да ги подкрепи във викането на неволята. Каква е функцията на това?  
« Последна редакция: Юни 12, 2011, 06:39:26 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #24 -: Юни 12, 2011, 09:28:34 »

Цитат
Дано този клип да промени отношението на всички ,,специалисти",които уж се водят лечители на ПР, а всъщност са доста далеч от това си призвание.

Едва ли. Който си има човещината в себе си, не му е нужен филм, за да я предизвика. И обратното - пометените от интересите си "специалисти" не биха се трогнали от нашите разкази - те са ги чували многократно. Затова посланието не е отправено толкова към тях, колкото от една страна към хората с ПР и техните близки за един страничен поглед върху нещата, както и към институциите, от които зависи изготвянето на адекватни програми за справяне с проблематиката. Ако можехме да се "лекуваме" самостоятелно, щяхме да сме не хора, а богочовеци, има такива единици, но на това не би могло да се разчита. Каквото и да ни има и на каквото и да се дължи, не мисля, че е наша работа да се оправяме сами. Болни или не, не може да сме толкова много и всички да вдигат рамене и да ни замазват очите с приказки или с лекарства. Още по-непрофесионално е да ни вменяват вина.
Едно от задължителните качества на един терапевт е умението за неосъждане, а то липсва на една голяма част от родните специалисти, слава богу, не на всички. Разбирането е малко по-сложно, но дали някой е заинтересован или не, си личи. БТВ не са специалисти по темата, дори за първи път чуваха за фобиите ни, но отношението си личеше. И те просто потърсиха различни мнения и дадоха различни гледни точки, не им е работа да правят друго, извън това. Функцията на журналистиката не е терапевтична. Според мен направиха това, което се искаше и се очакваше от тях, на базата и на информацията, която им дадохме, на времето и ресурсите, с които разполагаха и в стила, в който си правят всичките предавания. Явно от обвинителния тон няма да се отървем. Това лъха от  почти всички мнения, както вероятно сте забелязали. Не е случайно, че точно тези мои реплики за вината и самообвиненията те НЕ изрязаха. И ако вината е едно от нещата, които пораждат ПР, то насаждането на допълнителна вина заради състоянието ни само влошава положението. В крайна сметка да не сме на съд? Престъпници ли сме? На кого и какво сме направили? Защо гледат на нас по този начин, за да се принуждаваме да си снимаме гърбовете, да си преправяме гласовете и да носим качулки... На мен лично за първи път ми се случва да скривам самоличността си и да се "показвам" скрита... да бях откраднала нещо, по-малко усилия бих положила да се прикривам. Мисля, че това само по себе си е показателно. Изобщо пък няма да коментирам какво ми костваше да приканя останалите да участват и как се отказваха един по един в последния момент, колко изисквания имахме и какъв пазарлък падна Smiley
Какво ви говори всичко това? Разгледайте чужди сайтове и вижте дали в чужбина някой се крие по този начин, дали психиатри застават по националната телевизия да обясняват, че пациентите им са виновни сами за всичко...

Цитат
 П.П.Skorpi ти ли си първото момиче от клипа?

Да, аз съм.  Smiley С агорафобията.


« Последна редакция: Юни 12, 2011, 09:34:42 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #25 -: Юни 12, 2011, 10:39:29 »

Нали разбирате, че част от проблематиката е активирането на другите да ви помагат. Когато казвам, че справянето зависи от вас имам предвид, че в един нормален терапевтичен процес /който вие трябва да си осигурите/, вие ще работите здраво, и никой няма да ви оправя. Ако пък някой е на лекарства той трябва да прояви постоянство да ги пие /лекаря няма даму стои на главата, за да го побутва "пий си лекарствата"/. Изобщо личната ви роля, каква точно е, в справянето е доста липсваща в разсъжденията ви. Доволно добре имате позиция по въпроса, каква трябва да е ролята на специалистите, на близките, но къде остава вашата? До тук аз виждам "чувствам се виновна" и "страдам", "помагайте". И това е насочено към другите. А каква е вашата роля за да се случи преодоляването? И изобщо не говоря за симптомите и "борбата", която "водите" с тях. Това е просто безмислено /но има желязна несъзнавана логика/. Борбата трябва да се насочи в съвсем други работи.
Все още не разбирам, какви са твърденията, че не се знае какви са причините и какво е лечението. Знае се. Дори в съседната тема някой е споделил, че е завършил успешно психотерапията си. Питайте, това е форум. Питайте, какво толкова се е случило та терапията му да е успешна? Кой я е направил успешна? Какъв е бил пътя, ролята не терапевта, неговата собствена. С какво е трябвало да се раздели, разделяйки се със симптомите си? ... Щом един може, могат и други, каква е разликата, след, като и едните и другите са поставени в равни условия?
Вярно е, че и между специалистите няма синхрон, но всички в този форум доволно добре са информирани, не само от мен, а и от други специалисти и запознати, както каза психолога във филма какво е ... "1,2,3-то". Вярно е, че повечето психолози с табели "психотерапевт" са много далеч от психотерапевтично взаимодействие. Но има и такива, които са т.е. има пълни условия да се случи преодоляване, но по точно определен начин, такъв, койтое  изискващ от вас. И протеста се появява - изискване към държава, близки, специалисти ... Това е загубена кауза, защото ако споменатите откликнат, означава че ще обслужат нуждите на симптомите ви, т.е. ще станат ваши съучастници в отглеждането на вашата проблематика. И когато отказват това, ви дават шанса вие да направите първата крачка в проумяването, какви преживявания се появяват у вас, когато хората не отговорят нито на вашите нужди нито на вашите желания и отговорността пада върху вас дали ще се справите, или не. Само че, каква е тая отговорност в един терапевтичен процес? Може да ви е ясна, може и да не е. Но ако не е, е задължения на терапевта да тласне работата натам, за да я определите. А дали ще ви хареса, или не, е съвсем друг въпрос. Примера с лекарствата - добре ми е спирам ги. Ми това не е ли " не мога да функционирам без симптома си" и желание да съм пак така? Защото "като съм така" се случват някои точно определени неща, за които никой не си дава сметка. Ето тук е първата сериозна интерпретация, която може да дойде само от терапевт, като ви върне информация за поведението ви и каква е логиката и необходимостта която имате от симптома. И тогава симптоми, атаки и други такива губят терапевтичен смисъл, а се заместват с психични съдържания, защото те са такива.
Така че подобни предавания, трябва да се насочат към хората с ПР, за да могат да създадат нова представа, че те са господарите на ПР и кога и как ще се разделят с него до голяма степен е в техни ръце. Това няма да стане ако някой ги обгрижи. Хората около вас винаги ще се защитават, защото вашите симптоми предявяват изисквания към тях. Те не са длъжни да ги спазват. В повечето случаи и не могат, освен самите те да са в психологичен преразход.
А това да се подобри предлаганата грижа от специалистите, да се структурира и заработи все още е илюзия /макар да има вече много примери за това/, защото в бедните страни няма терапия по здравна каса.
« Последна редакция: Юни 12, 2011, 10:48:30 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
dolcetopolina
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 386



Профил
« Отговор #26 -: Юни 12, 2011, 11:51:32 »

Чаках с нетърпение това предаване...не ме питайте как се докопах до българска телевизия, защото ще ме вземете за луда...но не ми хареса това което видях...очаквах много повече, но както се оказа...ние сме си виновни и никой не го интересува. Браво на хората които застанаха пред камера, но...сякаш беше отбиване на номер  Angry Angry Angry
Активен
mara
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 53


Профил
« Отговор #27 -: Юни 13, 2011, 12:14:42 »

Скорпи, искам да те поздравя за смелостта да се ангажираш с проблема не само лично, но и социално. Влезнах във форума за да проверя дали има отзиви за филма в събота и останах очарована да видя, че ти си инциатор и повод той да се случи. Сигурна съм, че е имало още материал и би могло още да се очаква. 15 мин ефирно време е нищо, за да обхване този проблем. Но едно е ясно врата е отворена и сега само се чака да мине някой през нея. Защото смятам, че на българските журналисти не им стиска да правят подобни филми, да канят за разговор и т.н. смятам, че темата ПР все още е табу.Подобна публичност макар е светлина в тунела, за което ти благодаря Smiley
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #28 -: Юни 13, 2011, 12:37:09 »

Цитат
А това да се подобри предлаганата грижа от специалистите, да се структурира и заработи все още е илюзия /макар да има вече много примери за това/, защото в бедните страни няма терапия по здравна каса.

Мда, аз тази част от нещата имах предвид. Не че държавата трябва да се грижи и да обслужва неврозите ни, а да създаде предпоставки за адекватно лечение. Една проста сметка показва, че ако си с агорафобия и не работиш, нямаш пари за никаква терапия и затъваш. Изводите и анализите не можеш да си ги направиш сам, съответно продължаваш да живееш на гърба на обществото, на близките и да не се справяш, да задълбаваш и хронифицираш, или влошаваш състоянието си. Ако имаше подходящи условия, повече хора щяха да се лекуват. Не да ходят еднократно на психиатър, за да получат рецепта и после да минават на самолечение. Може би това е наша грешка, но нека бъдем практични и си признаем, че не всеки може да си позволи терапия, колкото и голям приоритет да му е тя. И тогава или се прекъсва, или изцяло се преустановява, или всичко, правено до момента, отива по дяволите. Та затова казвам, за мен не е нормално за депресии и др. психични проблеми да има реимбурсиране, за ПР - да няма. Колкото и да не искаме да си признаем, проблемът в голяма степен си е финансов. И това дава отражение върху всичко останало. Така че от гледна точка на държавната политика има много какво да се направи. Също така друг важен въпрос е взаимодействието между специалистите - след като се твърди, че комбинираният подход лекарства плюс психотерапия е най-успешен, то тогава не би следвало това да са 2 терапевтични процеса, отделни един от друг без специалистите да поддържат връзка за съответния пациент и да обединят усилията си. Ако пак си говорим за пари, това е двойно заплащане - веднъж за първичен преглед при психиатър, купуване на лекарства, повечето никак не евтини и то месеци или години наред, най-често комбинация от няколко препарата, смяна и корекция на дозата, първо докато улучиш подходящите, купуваш и пак плащаш за нови, които си взимаш сам, защото касата не ги покрива, както стана ясно, после задължителното проследяване пак от психиатъра с контролни прегледи и на фона на всичко това посещения при психотерапевт, отново заплащане за всяка сесия, и всяко нещо само за себе си. Единият да си лекува с лекарства, другият да си кара с неговата терапия. Много скоро пациентът/клиентът олеква до такава степен, че се отказва и от двете неща. Е, това ако се смята за нормално, нищо чудно, че напредъкът в справянето с тревожните разстройства е толкова нищожен.  Undecided

Цитат
15 мин ефирно време е нищо, за да обхване този проблем. Но едно е ясно врата е отворена и сега само се чака да мине някой през нея

Моето интервю беше точно 50 минути, от които влязоха не повече от 3-4, като имате предвид, че по-голямата част от филма беше отделена за мен, представете си колко са рязали от останалите. Но нямаше как по друг начин да се нафрашкат всички кадри, изсценировки, разговори със специалисти и т. н. От малкото останали реплики обаче все пак мисля, че става ясно кой какво го мъчи и на простичък език е казано какво чувстваме (да не забравяме, че една голяма част от зрителите за пръв път чуват за такова "чудо")... знаете в училище азбуката се учи буква по буква. И все пак е по-добре да започнеш отнякъде...
« Последна редакция: Юни 13, 2011, 12:46:42 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #29 -: Юни 13, 2011, 09:13:52 »

"Може би това е наша грешка, но нека бъдем практични и си признаем, че не всеки може да си позволи терапия, колкото и голям приоритет да му е тя"

Тук изобщо не става въпрос за приоритет, а за начина за справяне. Естествено, че за някои ще е трудно да си го позволят и активността трябва да е в тази посока: как да си осигуря един терапевтичен процес? Как да го организирам по време, средства, избор на специалист?
Това са въпросите, които всеки трябва да си зададе. Справянето с ПР, както виждате поставя своите условия, които са първите предизвикателства за промяна. Защото ако аз успея да се мобилизирам и да осъществя един терапевтичен процес, това вече предизвиква в мен терапевтична промяна, преди още да е започнала самата терапия. Ако това е невъзможно, става с помощта на близките, които така или иначе обслужват симптомите ви. Няма да е новиназа тях ако обслужат и порива ви за терапевтична промяна. В този аспект информацията, която трябва да се предложи на тях е, в какво точно ще се изразява тяхната подкрепа, когато вие започнете терапия. И тъй като първият контакт винаги е и с придружителя /когато симптоматиката е изострена и човек не може сам да стигне до кабинета/ тези рамки се определят тогава.
Психиатрията и психотерапията имат различнен предмет на дейност. Няма как да се обединят в единно становище за ПР. Психиатрията стига до обработване на симптома. Толкова. Психотерапията се занимава с промяна в поведението и начина на мисленето и използва симптома за да стигне до съдържанието зад него. Психиатрията си има своята психиатрична диагностика - формата на симптомите. Психотерапията също си има своята психотерапевтична диагностика - съдържанието на симптомите. Те са различни. Това че трябва да има комуникация между лекуващият психиатър и психотерапевта по даден случай също не е задължително. Защото така фокуса пак се измества към специалистите. Ако някой е на лекарства и по време на психотерапия започне да облекчава състоянието си, е негова отговорност да отиде при психиатъра и да каже, че вече има нужда от друга схема за лекарства. Защото психиатъра действа според степента на израсеност на симптома. Ако му сервирате едни симптоми, той ви "отговаря" с дадени лекарствени схеми. Нищо повече. Там има диагностика и реципрочен медикамент /който може да не се уцели от първия път/.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
Страници: 1 [2] 3 4 5
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1