Какво ми става????

[meridits]

Здравейте на всички
Цял ден чета вашите истории и мога да кажа, че съм впечатлена в силата и характера, които влагате в борбата си с ПР. Аз съм момиче на 16 години и от 1 седмица нещо в мен се промени. Имам чуството, че полудявам в буквалния смисъл. Вчера получих пристъп докато пътувах с родителите си в колата... Сърцето ми се разтуптя и имах чуството, че ще умра. Закараха ме в бърза помощ, пуснаха ми изследвания но нито на сърцето ми му имаше нещо, нито на здравето ми. След това си тръгнахме и започнах да се панирам, внуших си, че полудявам и ще ме водят в лудницата  от една страна ми е смешно като се сетя но не е приятно да се изпита. Днес излязах за малко да се поразсея и имах чуството, че всички ме гледат и коментират всякаш нещо не съм на ред. Отново същата история се повтори... внуших си, че ще припадна и още куп глупости. Искам да ви попитам дали според вас имам ПР или е просто някакъв стрес Благодаря на всички предварително!

[delicacy]

meridits, първо се опитай да се успокоиш. Това, което изпитваш вероятно са инцидентни панически атаки или пристъпи на тревога. Много хора ги изпитват, особено, когато преживяват нещо сложно през живота си. Това, обаче не означава, че са развили паническо разстройство. Това, което бих те посъветвала е да се срещнеш с психиатър, които да ти помогне. Но това го направи възможно най-скоро, за да не се напрягаш излишно. И запомни, миличка, нищо лошо няма да ти се случи, от това което изпитваш в момента.Просто организмът ти реагира на стреса със сърцебиене и мисли, че полудяваш. Запомни, миличка, това са само симптоми, а не нещо сериозно! Те ще отминат. Прегръщам те!

[ddiddi]

meridits, това което си описала наподобява симптоми на паническа атака. Но от нея няма да полудееш, нито ще ти се случи нещо страшно. Самото изживяване е кошмарно, но се успокой. За да си по- спокойна си направи изследвания и ако няма нищо (дано няма) най- вероятно е ПА. И аз те съветвам да отдеш на психиатър и не се притеснявай. Погрешно е схващането, че психиатрите лекуват предимно луди. Те лекуват в повечето случаи психически здрави хора, а всички които имаме ПР не сме луди! Успех!!!

[meridits]

Благодаря ви много наистина ме успокойхте много но не мога да разбера защо съм така отвеяна се едно не съм тук така казано и това ме притеснява но ще ида на психиятър явно трябва

[t.todorov]

1/3 от хората по света в даден момент получават паническа атака. Това в никакъв случай не означава паническо, или друго разстройство. Може би си в някакъв труден период и в теб има много чувства и преживявания които бушуват. Така че спокойно. Най-вероятно няма да се повтори. Никакви психиатри за сега не са ти необходими. Опитай да споделяш с някой нещата които преживяваш и които са актуални за теб. Не задържай емоции в теб доколкото е възможно, изразявай ги. Както знаеш сърцето се разтуптява и като видиш например момчето, в което си влюбена. Емоциите влияят и на сърцето и цялото тяло.

[skorpi]

Аз пък те съветвам да НЕ ходиш на психиатър, защото това, което е в момента, може и да премине и да не прерастне в ПР, но ако отидеш на психиатър, той ще се чувства длъжен да те "лекува" и ще ти изпише лекарства, с което за дълго ще се абонираш към "отбора на лудите"...

Както знаеш сърцето се разтуптява и като видиш например момчето, в което си влюбена.

А ако си влюбена с ПР, тогава как ше разбереш кое от кое е Двойна доза адреналин!  Ама верно симптомите са 1 към 1!! Но в единия случай са приятни...

[Stareternity]

Опитай се постоянно да правиш нещо - запиши се на спорт, играй някаква компютърна игра, учи езици - гледай постоянно да си погълната от нещо, само да не мислиш. Че то от много много мислене гледай докъде сме се докарали... А, и не те съветвм да гледаш новини, екшъни и подобни!

[skorpi]

Мерси за съвета. Аз работа си имам, но мозъкът ми винаги работи на 2 честоти - едната за това, което правя в момента и втората - за натрапливите мисли. 

[Stareternity]

  ::)Не бе, skorpi. Аз имах предвид meridits Но нищо, то това важи за всички ни, даже и за мен (макар че колко го спазвам е друг въпрос).

[reni1506]

Аз пък ще ви кажа на мен как ми действа това,да съм заета със 100 неща и "уж" да не мисля за ПР.Когато извършвам разни неща съм доста ентусиазирана...това ми дава някак по-голяма увереност в себе си и дори да ми мине мисълта за ПР,се чувствам много по-силна от страховете си.Но идва голямото НО....Какво се случва вечер като си легна или пък дните в които не съм заета..не може да сме 24 часа заети с нещо,нали...Тогава всичко си тръгва по-старому.Затова за мен това с работата е само за в момента.Вярно-разсейва те,по-добре е отколкото да бездействаш,но само ще бягаме от проблема ли....?
Разковничето за ПР е някъде другаде и аз още го търся....

[Stareternity]

  Ще напиша нещо "еретично", reni1506. Може би трябва да си казваме - "...Хайде бе, ПА, идвай най-сетне, откога те чакам. Дано този път си по-силна от когато и да било - отвсякъде да ме разтресеш хубавичко, та да може ти се изкефя повече!" (нали г-н Баев ни учи да се мъчим да се "наслаждаваме" на ПА).

[tanya]

Privet i ot men:)

Ne moga da razbera ne6to, koeto stava s men kakvo e. Ot maj mesec, de fakto ot momenta v kojto sprqh lekarstvata zapo4va da mi se poqvqva use6taneto za buca v gyrloto i to predimno ot lqvata strana. Osobenno kogato pu6a ili sym umorena ili v stres ili v nqkakvi misli 4e nqma da se realiziram v zivota it.n. Dva pyti mi se slu4va daze ot tova pritiskane v gyrloto da mi se dogadi, ne 4e mi prelo6ava, ami e kakto kogato si byrka6 v gyrloto da povry6ta6. Slava Bogu ne se stigna do tam. Imala sym vsqkakyv rod PA , ama takova dosega ne. Kazete mi molq vi se tova novo 20 kakvo e- PA li e nqkakuv zdravosloven problem li imam. Ve4e napravo mi pisna ot tezi PA i misli i gluposti. Kak 4ovek moze da zivee svoboden ot tova? Kak da kaza na podsyznanieto si da misli pozitivno, a ne fatalisti4no? Ne 4e ne si gi zadavame vsi4ki tezi vyprosi, no imam nuzda da gi izkaza i az.
Blagodarq vi mnogo:)

[t.todorov]

С психoтерапия става някак. Идеята не е да се мисли пoлoжителнo, или oтрицателнo, а реалистичнo. В света има, кактo пoлoжителни, така и oтрицателни неща. Да си затвoрим oчите пред еднoтo е някак нереалнo, детинскo. Изoбщo затварянетo на oчите пo някакви причини не е развитие, а регрес.

[kadife]

С психoтерапия става някак. Идеята не е да се мисли пoлoжителнo, или oтрицателнo, а реалистичнo. В света има, кактo пoлoжителни, така и oтрицателни неща. Да си затвoрим oчите пред еднoтo е някак нереалнo, детинскo. Изoбщo затварянетo на oчите пo някакви причини не е развитие, а регрес.

Г-н Тодоров, Вие няма ли да ходите на море Днес видях познат, който терапевтира група и каза - Знаеш ли, да отида на почивка, но как, всичките искат да дойдат с мен или да им обещая поне, че няма и за миг да си изключвам телефона?!

При Вас как е?

[t.todorov]

Аз живея на мoре, така че пoдoбен прoблем не стoи пред мен.

"...но как, всичките искат да дойдат с мен или да им обещая поне, че няма и за миг да си изключвам телефона?!"

"Терапевтира" в този случай не е точната дума. Терапията не се състои в това терапевта да е нечия патерица, свен ако това не устройва неговата собствена проблематика. Та въпроса, който си задава въпросният терапевтиращ си е за негово собствено терапевтиране.
Каква роля заемам в тази група? Каква празнота запълвам, че хората да се "пристрастят" към мен? Защо имам нужда да ги правя зависими от мен?
Такива работи.