evropea.com - форум за паническо разстройство
Юни 30, 2022, 07:26:34 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 1
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 1

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 ... 5 6 [7] 8 9 ... 162
  Изпечатай  
Автор Тема: Въпроси към г-н Тодоров!  (Прочетена 220802 пъти)
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #90 -: Юли 09, 2011, 12:13:10 »

Това няма как да се случи преди клиента да се убеди в безоценъчното поведение на терапевта.
Неизказаните чувства и преживявания се проектират в контакта с терапевта. Там се забелязва как клиента подхожда към контакта сесията, активността му, изобщо психотерапевтичната ситуация става подобна на ситуацията около клиента в живота. Все пак това е материя която няма как да бъде разбрана от раз. Наистина нещата за терапевта са сложнички, но с това няма нищо общо самият клиент. За него сесията е просто обикновен разговор, насочен към неговия вътрешен свят и преживявания от една страна и от друга взаимоотношенията му с заобикалящите го, близки, далечни и т.н.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #91 -: Юли 09, 2011, 12:22:30 »

"Как съпругата разбира, че отключвайки ПР, съпругът й ще спре да пие и да се грижи за нея и за децата. ПР се предизвиква несъзнавано от психиката, нали?"

За да ви отговоря трябва да навляза в детайли за тончо този случай. Той се ползва и с учебна цел така че няма проблеми за това до някъде.
Идеята на симптома не е да излекува мъжа си от алкохолизъм /което беше неговият симптом, спрямо нея/, а да я сломи и по този начин да има пространство за активност, и за мъжа и. Тя беше иззела всички активности в семейството до такава степен че мъжа и се чувствашв излишен. Така посяга към пиенето. Много властна жена. Но тя не можеше да изпусне контрола по нормалния път и за това се нуждаеше от "легитимна" причина. Така не изменя на собственото си верую да контролира всички, а просто "обстоятелствата" /симптомите/ го налагат. Произвеждането на симптом е много по-малко тревожно отколкото промяната на веруюто, характера, концепциите създадени в детството.За това казвам че психотерапевтичната промяна е много по-трудна и тревожна отколкото тревожността от ПА. И се избира по-малкото съпротивление. Да не говорим че понякога дори човек не вижда собствената си промяна като вариант.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #92 -: Юли 09, 2011, 12:45:57 »

А винаги ли се налага някаква промяна след терапията? Промяна каква - в поведението, възприемането на реалиите? Възможно ли е просто "наместване" на пластовете на вътрешния конфликт, така че да се окаже, че това, което клиентът е смятал за проблем, всъщност не е, а през цялото време се е самозаблуждавал, правейки не от мухата, ами от амебата слон?
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #93 -: Юли 09, 2011, 01:46:13 »

Да, твърде много въпроси. Първо за това дали промятаната е задължителна. Ами появата на самият симптом е вече промяна, която клиента несъзнателно е направил. След неговата поява се променят много неща. В този смисъл не психотерапията иницира този процес, а просто го насочва.
Относно проекциите. Възможно е и терапевта да проектира свои несъзнавани и изтласкани конфликти върху клиента. Това се нарича контрапренос. Психотерапевта обаче дълго време и изследвал себе си в своето обучение и е бил в ролята на клиент години наред. Все пак това не пречи да се случва. В този случай терапевта работи със собствените си преживявания, които изпитва към даден клиент. Например, като гледам и слушам някой ми става толкова жал за него, че искам да го отърва от страданието. Сега, това чувство, което този някой извиква у мен, е и чувството което той извиква у значимите други в своя живот. Така ме поставя в ролята на "спасител", а себе си на жертва. И ако аз в собственият си живот съм имал силно желание да спася някой, но не съм успял, тази моя потребност ще се проектира върху клиента, който ме поставя в подобна роля. И така аз ще почна да го "спасявам" всячески - ще удължавам сесиите, ще влагам и лични ресурси и средства, ще го санкционирам, когато "не слуша". Всичко това означава, че терапия няма, или поне не е насочена към нуждите на клиента, а на терапевта. Ако обаче аз съм наясно със своя контрапренос и с чувствата си, ще мога да го използвам за ползата на терапевтичната ситуация. По този начин терапевта ползва и чувствата си, които клиентът извиква у него за терапията, като ги внася в разговора. В психоанализата дори е желателно да има контратрансфер от страна на терапевта към клиента.
Всички тези неща се учат, репетират и супервизират с години, за да могат да се превърнат от "подмолни" процеси в двигател на терапията.
Как се запомня личната ситуация. По принцип терапевта не е необходимо да помни цялта лична история на клиента, както обикновено той си мисли за да е ефективен. По-скоро терапевта помни важните за него фрагменти. Фактологията трябва да се знае, например начало на симптома, други значими събития - развод, раждане на дете, смърт на близък и т.н. Те могат да бъдат и записани в този смисъл. Останалото е процес. В крайна сметка терапевта запомня как са поднесени нещата, а не толкова какво влкючва разказа. Как реагира клиента на дадена тема. Но това са неща от "кухнята" както се казва и те са насочени към обучаващите се специалисти. За клиента мисля че това са излишни неща. Но вашето любоопитство по точно определени въпроси ми говори много повече, отколкото какви са въпросите и отговорите. Много често хората с ПР искат да предвидят нещата и да се застраховат от изненади. Това и в терапията се случва, а терапевта наблюдава този процес от "извора", както се казва.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #94 -: Юли 09, 2011, 02:27:53 »

Във форума си почивам, а и върша нещо полезно, като давам информация на хора, като вас.
Анализа и да си просите, няма как да стане във форум. Но това ми прилича на "хайде сега да видим, колко и какво ще познаеш". Общо взето нищо може би, докато не решите вие да ме информирате.
По принцип психотерапията е доброволен и мотивиран акт и от двете страни. Това не е като да ходиш на гледачка с чаша кафе и тя да ти реди що за човек си. Именно за това, полагам усилие да давам информация какво е това психотерапия, за какво е и каква е ролята на терапевта и на клиента в нея. Но моите включвания не са за да помагам всеки да реши нещо свое, а да знае, какъв път да поеме в решаването на това нещо.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #95 -: Юли 09, 2011, 02:53:17 »

Мен ме оставете сега  Smiley Аз съм твърде често в нета, така че по няколко минути не са проблем за мен.

На другият въпрос, обикновено се отговаря "случвало ли ви се е и друг път в живота си да се чувствате така". Но не е толкова просто. Все пак виждам, че вниквате в нещата. По принцип чувствата към терапевта не се показват открито към него, така както не са били показани открито и към значимия друг в живота на клиента. Но терапевта е обучен да усети тези чувства у клиента и да ги въведе. Тук вече навлизаме в психотерапевтичното изкуство. Ако желаете да го изучите е друга тема. Тук това е невъзможно.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #96 -: Юли 09, 2011, 03:14:12 »

Ето, това е една чудесна терапевтична заявка. И даже не беше спометато ПР. Проекциите никога не са безмислени. Няма неща в психиката, които да нямат своята логика. Откриването на тази логика обаче изисква време и работа в процес.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #97 -: Юли 09, 2011, 03:41:21 »

Съжалявам че ще отклоня поканата. Това дали идеята за кабинет ви допада или не, не може да промени работният терапевтичен процес. Няма как да бъде разтеглен под фоормата на кафе, за да ви е по-удобно. Но у мен изниква въпроса, дали и в другите ситуации, в които попадате и трябва да се съобразявате с норми и правила, които не ви харесват, правите всичко възможно за да ги промените и разтеглите за да ви паснат? Иначе звучи промамливо, особено  онази част свързана с моята полза  Smiley. Чувстото за значимост наистина е един сериозен проблем за студент 3-ти курс по психология.
В момента, в който един терапевт в своето обучение разбира, че не терапевта помага, а клиента помага на самия себе си, всеки обучаващ  преживява криза на смисъла. Това при мен беше около 2002г.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
anonimen_
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 54


Профил
« Отговор #98 -: Юли 09, 2011, 05:14:30 »

Във форума си почивам, а и върша нещо полезно, като давам информация на хора, като вас.

Това психотерапията не би ли го приела и като нужда да се чувствате вие самия значим? За някого? За кого? Би било просто "даване на информация", ако влизате 2-3 пъти в седмицата и "отплясвате" по някой и друг насочващ пост, но не и денонощното присъствие. Не мислите ли?

track, аз също влизам в някои форуми, свързани със съвсем други неща с които се занимавам, и помагам без това да ми тежи, даже ми е приятно. Просто има хора, които обичат да помагат, и такива - които не обичат.
Има и 2-3 чужди форума (американски), в които съм регистриран от години, като вляза и попитам конкретна информация за нещо, обикновено до 1-2 часа ми се отговаря подробно от професионалисти, понякога 5-6 абзаца отговор и повече, от човек, който има над 10000 поста в съответния форум. Той едва ли има някаква изгода да отговаря, освен че просто е такъв човек (не е егоист и обича да помага).
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #99 -: Юли 09, 2011, 06:05:08 »

"Не виждам смисъл да рекламираш услугите си като терапевт и в същото време да отказваш среща с клиент, било то и в заведение. "

Тук сте в особено голяма грешка. Аз общо взето пояснявам какво е психотерапия в контекста на ПР. И започнах да го правя активно, защото когато хората дойдат в кабинета очакванията им за психотерапевтичен процес са твърде неадекватни. Споделяйки опит колеги в чужбина, там нещата стоят по друг начин. И вместо да се губи време и пари в няколко сесии да се формират очаквания, адекватни на терапевтичния процес, това би могло да стане и в този форум, или в други. Но това не е психотерапия. Да се говори за нея и да се провежда разликата е огромна.
А тя се провежда в точно определени рамки и правила. Това не е разговор между приятели.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #100 -: Юли 09, 2011, 07:03:09 »

Терапията започва от това човек да преживее притеснението от посещение при терапевта. А правилата се дискутират в първата терапевтична сесия.
Не сте ме притеснила ни най-малко. Подобни желания са съвсем в кръга на нещата.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
anonimen_
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 54


Профил
« Отговор #101 -: Юли 09, 2011, 07:09:30 »

Track, извинявайте че се намесвам в разговора ви, но вие бъркате тотално понятията.
Аз не виждам нищо нередно да отидеш при психолог и да започнеш още от първата среща да споделяш дори най-интимни неща, които те притесняват и мислиш че може да имат връзка с проблема ти - просто се доверяваш. Вие искате да свикнете с терапевта, да се опознаете, и тогава ли?! Все едно да отида да си сменям съединителя на колата, и да искам с майстора първо да пием кафе някъде, после да ми дойде на гости, и евентуално на третия път да си закарам колата за ремонт в гаража. Grin
Мисля, че вие (track) търсите нещо съвсем различно от психотерапия, ако се съди по начина по който си я представяте (или по-точно си представяте връзката с психотерапевта).
« Последна редакция: Юли 09, 2011, 07:13:19 от anonimen_ » Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #102 -: Юли 10, 2011, 02:16:59 »

А от къде ви хрумва, че комфорта на клиента е важен? Дори напротив. В цялата терапия клиента ще се сблъсква с много некомфортни за него истини, до които сам ще достига. Терапията не е създаване на комфорт, уют и спокойствие. Апропо, когато говорите за вашите желания, предполагам, че те са насочени и към другите, като общото е "не ме вкарвайте в некомфортни ситуации". Но в живота няма такова нещо и е пълен с подобни некомфортни ситуации. Може би точно в такива случаи вашата симптоматика идва на помощ.
Както казах и преди психотерапевтичната ситуация е проекция на живота. Както би желал да действа човек в терапията, така дайства и в живота си по принцип. И за да има терапия има две неща: правила и доверие. Ако човек в живота си полага усилия да заобиколи правилата които не му допадат по съзнателен, или несъзнателен /чрез симптоми/ път в терапията това е само опит, който обаче не успява, точно поради спецификата на терапевтичната ситуация, която е обусловена от правилата и тяхното спазване.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #103 -: Юли 10, 2011, 08:03:05 »

Г-н Тодоров, най-после случайно поаднах на интересен казус, който демонстрира способността на терапевта да прецени още при първата среща доколко може да помогне на пациента и доколко "проблемът" е в сферата на компетенцията на лекуващия.
Става дума за случай, описан в книга на Вашия колега Даръл Рей (всъщност книгата е с твърде специфична насоченост). В кабинета му идва пациент свещеник (американски?), заявяващ, че има "голям"? проблем - гледа порно и след това "мърсува". Авторът заявява, че това не е проблем за психотерапията, че това е нормално за един мъж. След време "пациентът" пак идва - че нищо не помага, че дори по време на дейността си пак си мисли за такива неща. Това, което казва авторът, е, че въпреки становището си продължава да приема клиента, мъчейки се да му обясни нормалността на това и че ако изпитва някакви угризения, то те са на чисто етична основа. Клиентът спира да идва, като терапевтът признава, че не знае дали е успял с нещо да помогне, но след известно време при него пристига "на преглед" друг свещеник със същия проблем, който твърди, че е насочен от предишния.
Много ми е любопитно, г-н Тодоров, ако Вие като психотерапевт бихте имали подобно професионално предизвикателство, как бихте реагирали? Интересно дали ще се заемете да търсите разни "травми" и конфликти в миналото и т.н.?
Моля, не се засягайте, ако смятате, че се заяждам с Вас - просто ми е интересно становището на един действащ професионалист.
« Последна редакция: Юли 10, 2011, 08:04:56 от Stareternity » Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #104 -: Юли 10, 2011, 08:52:25 »

"мъчейки се да му обясни нормалността на това и че ако изпитва някакви угризения, то те са на чисто етична основа"

Как според вас е изградил своята санкционираща етична рамка, която в актуалния проблем го кара да страда?
Вие сте се заел с непосилната задача за вас да оспорите дпсиходинамичната теория за личността. Дали ако я приемете няма да ви е по-лесно?
В крайна сметка психотерапевтично се работи с чувства - гняв, страх, яд, вина, меланхолия. Дали по време на порно ще се появи вината, или докато ям пържола /защото е много мазна, как мога да го правя/ за психотерапията не е от значение. Въпроса е при какви условия са се създали оценъчните структури, защо са точно такива и как да се разчупят за да са по-адекватни на настоящите изисквания, които реалността поставя.
 
"Клиентът спира да идва, като терапевтът признава, че не знае дали е успял с нещо да помогне, но след известно време при него пристига "на преглед" друг свещеник със същия проблем, който твърди, че е насочен от предишния."

И защо според вас е пратил следващият? Дали вярвате, че защото е усетил успокоение и удовлетворение след признанието на терапевта?
Активен

http://ttodorov.alle.bg
Страници: 1 ... 5 6 [7] 8 9 ... 162
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1