evropea.com - форум за паническо разстройство
Юни 30, 2022, 08:10:40 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 4
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 4

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 ... 4 5 [6] 7 8 ... 162
  Изпечатай  
Автор Тема: Въпроси към г-н Тодоров!  (Прочетена 220813 пъти)
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #75 -: Юли 06, 2011, 11:34:45 »

"Хората отстрани се плашеха, когато ме видят в такова състояние- като астматик, които се мъчи ожесточено да диша......."

Говорите в минало време така, все едно нещата са отминали. Ако желанието ви е някой да ви каже какво точно се случва с вас, във форум това няма как да стане. В подобни ситуации, особено ако актуалното ви състояние обострено се посещава психиатър. Би трябвало да знаете че те освен с луди хора, работят и с нормални които са в някаква криза. Биха могли да ви помогнат първо с уточняване на това, какво точно се случва с вас и второ с някакви медикаменти с които да овладеете актуалните си симптоми и страдания. След като това се случи е добре да се консултирате и с психолог-психотерапевт, за да проследите появата и развитие на симптомите и преживяванията си и да изградите терапевтичен път да преодолеете тези състояния.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
darito18
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 4


Профил Ел. поща
« Отговор #76 -: Юли 07, 2011, 09:26:41 »

Да. Обясних всичко подробно, защото исках,ако някой може да ми каже дали всичко това, което ми се случва може да се дължи на психическо разстройство. Smiley Тук в този град няма много психиатри, към които мога да се обърна, защото живея в малък град! А там, където съм ходила не съм останала доволна, защото така и не намерих отговорите, които търся. Навярно, ако това са някакви ПА може би съм ги преодоляла до 70%, но навярно има още, които не зная как да преодолея! И говорих в мин. време поради причината, че това се е случило, когато бях в най- тежкото си състояние!   Може би аз вече до някъде сама съм разбрала на какво се дължи, но просто явно трябва да получа отговор от друг- да, това се получава от ПА, или не, не е!
« Последна редакция: Юли 07, 2011, 09:42:20 от darito18 » Активен
anonimen_
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 54


Профил
« Отговор #77 -: Юли 07, 2011, 01:30:16 »

Само да кажа, че аз като малък имах ларингит, и се будих нощно време от недостиг на въздух (нещо което само при деца се случва доколкото знам), даваха ми да дишам по рецепта на една сестра, сода бикарбонат, разтворена във вряща вода и веднага се оправях. Да не би да си имала същия проблем като дете - то е свързано с възпаление на ларингса и започваш докато спиш, да се задушаваш защото ти притиска дихателните пътища.
Активен
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #78 -: Юли 07, 2011, 06:28:02 »

Г-н Тодоров, не бързам да злорадствам, че резултатът е 1:1, тък като ми се струва, че "се изгубихме в превода". Ще се опитам да преформулирам нещата, играейки с "открити карти". Като база ще използвам становището на Албърт Елис (основател на рационално-емоционалната терапия - това е за членовете и гостите на форума, не за Вас, тъй като съм уверен, че много по-добре сте запознат от мене). На мене като неспециалист и любител най-много ми допадат неговите постановки. Елис открито се подиграва на психоанализа (а оттам и на деривациите му?), смятайки, че при последния почти липсва полезен капацитет, като за някакъв резултат често е необходимо терапевтът с години да се рови в главата на клиента, понякога без да има потенциал да изгради някаква хипотеза, още повече, че ако има някакви травми и прочее в миналото, то те са така добре скрити, изтласкани, от различно време и естество, че не може да бъде изградена никаква терапевтична постройка, а и не бива да се забравя, че пациентът въобще не се интересува защо се страхува от паяци например (примерът е мой), той иска да се научи с помощта на терапевта ДА НЕ СЕ страхува от паяци! Тук вече Елис открито се подиграва с Фройдовите сексуализми, едипови комплекси и т.н. И идваме до "черешката на тортата". Ако аз съм терапевт, бих се помъчил да установя мисловната конституция на пациента; ако пак вземем примера с арахнофобията, бих се постарал да обясня на пациента, че всичко се касае до мисли, че ако си фантазира, че го атакува паяк, то това не значи, че напрактика може да се случи, че паякът не виновен, че е грозно животинче, че тук няма смъртоносни паяци, че (ако е необходимо да се прибегне до Елисовата стратегия) от страха си пациентът не печели нищо, какви са доказателствата, че има "тежки" ухапвания тук и т.н, и т.н. Ако това не помогне, т.е. погрешна преценка за мисловната конструкция и пациентът "цъфне" пак след време - ще го препратя на колега - специалист по поведенческа терапия - да му показва паяци и каквото там трябва.
Извод: Можете ли Вие, г-н Тодоров, да прецените след излагане на проблема от страна на пациента, дали действително този проблем е от Вашата компетенция; как установявате дали се касае действително за психичен проблем, или за някаква щуротия от страна на посетителя и как бихте го убедили, че е щуротия?
Съгласни ли сте, че понякога вместо "многосеансие" е напълно достатъчен един сеанс (примерът горе)?
Ако трябва, ще измисля и нов пример... Wink Wink Wink
Активен
darito18
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 4


Профил Ел. поща
« Отговор #79 -: Юли 07, 2011, 08:03:04 »

Само да кажа, че аз като малък имах ларингит, и се будих нощно време от недостиг на въздух (нещо което само при деца се случва доколкото знам), даваха ми да дишам по рецепта на една сестра, сода бикарбонат, разтворена във вряща вода и веднага се оправях. Да не би да си имала същия проблем като дете - то е свързано с възпаление на ларингса и започваш докато спиш, да се задушаваш защото ти притиска дихателните пътища.

честно казано- не знам! все още ми се случва. но тук лекарите не обръщат внимание на нищо- от каквото и да се оплачеш няма значение аз или друг,все ти казват, че е на нервна почва- без никакви изследвания!!! за това не знам дали е здравословен проблем прерастнал в последствие и в психичен или само психичен? защо от цигарите се задушавам когато пуша? или като легна или като се храня? защо имам непрестанно храчки(които не мога да отхрача)  и задна хрема? защо като се закашлям и ми се повдига? как се установява този ларингс? а и той не е ли придружен с други симптоми? а аз имам само задушаване?
« Последна редакция: Юли 07, 2011, 08:19:06 от darito18 » Активен
anonimen_
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 54


Профил
« Отговор #80 -: Юли 07, 2011, 08:20:28 »

Ларингитът се оправя от самосебе си доколкото знам, рекох да не е на психична основа да ти се е пренесло от детството. А като ти пречат цигарите - недей да пушиш, явно не ти понасят. Ако чакаш някой лекар да ти каже че ти вредят и да те моли да ги спреш, няма да стане. От теб си зависи. Wink
Активен
darito18
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 4


Профил Ел. поща
« Отговор #81 -: Юли 07, 2011, 09:24:52 »

Ларингитът се оправя от самосебе си доколкото знам, рекох да не е на психична основа да ти се е пренесло от детството. А като ти пречат цигарите - недей да пушиш, явно не ти понасят. Ако чакаш някой лекар да ти каже че ти вредят и да те моли да ги спреш, няма да стане. От теб си зависи. Wink
ооо, аз вече почти 2 години не пуша. но преди ми ставаше така от тях. Smiley възможно е това, което казваш, не съм запозната с този "ларингс", но да в детството ми това се случваше само вечер се събуждах през ноща и се задушавах. и най- вероятно след това се е отключило по някакъв начин психически, отново това, от което съм се стресирала като малка! а и другото което е имам ужасен страх от това да оставам сама вкъщи, както и от тъмното и от паяци, скакалци....
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #82 -: Юли 07, 2011, 10:19:02 »

Аз психоанализа не провеждам. Психодинамична терапия и психоанализа са много различни неща. Съвременните терапии имат елементи от много методи и ги правят работещи в някаква обща структура.
Иначе ровенето с години в психоанализата, не е за да намери "нещо" аналитика, защото той го намира много бързо. Времето е защото анализанта трябва да го открие, но без никаква активност, или побутване на аналитика, освен чрез тълкуване и интерпретация на несъзнаваните символи. Това време е необходимо за да се прескочи несъзнаваната съпротива на анализанта срещу осмисляне.
Съвременните динамични терапии са намерили различни решения за справяне с тази съпротива, което се случва по-бързо във времето. И все пак, там където никоя терапия не може да успее, анализата ще успее /ако случаят е подходящ/.
Много хубаво би било терапията да не е продължителен процес. Именно с това желание са измислени и краткосрочните терапии. Факт е обаче че при тях има много рецидиви или местене на симптома /точно поради факта че не опитват да открият функцията, ролята и печалбата от симптома/. В последните изследвания се оказва че дългосрочните или психодинамичните терапии оказват вличние върху качеството на живот дори и много време след терапията. Това е така защото човек се научава да изследва себе си, дори и самостоятелно и да интерпретира адекватно собственото си поведение и преживявания. Научава се на саморефлексия, но не такава " сега ще дишам, ще дишам и ще ми мине", а "какво ли в живота ми ме задушава точно в този момент, на което не съм обърнал внимание и психиката ми напомня за това с белодробно задушаване".

"как установявате дали се касае действително за психичен проблем, или за някаква щуротия от страна на посетителя и как бихте го убедили, че е щуротия?"

Ще ви обясня защо този въпрос е неуместен, даже грешен. Някоя щуротия за мен може да е нещо много важно за вас. Никога не бих се осмелил да оценявам проблема на клиента дали е голям, малък или среден. По тая логика първото нещо което трябва да кажа като дойде някой с ПР е: какво се превземаш нищо ти няма! нали лекарите са казали че си здрав, стегни се!
В психотерапията се работи с оценката на самият клиент за тежестта на проблема му. Ако неговата преценка е нереалистична, то това си има своите причини. Да му обясняваме колко погрешно мисли е загуба на време поради няколко важни неща. Точно този нереалистичен страх при ПР /или нещо друго, напр. паяци/ не се е появил случайно. Самият клиент го е създал и той играе някаква роля. Естествено той съзнава само страданието от него, без да успява да види печалбата за себе си от цялата работа. Колко по-интелигентно е вместо да започнем една кандарма, колко нелепо преценява дадена ситуация, да внесем какво всъщност печели от симптома. Тогава човек, когато наистина осъзнае  не мога да ви обясня как се "отпушва". Проблема е че много трудно и бавно се стига до този момент. Но след като се стигне до него никога повече няма да се върне към подобна компенсаторна печалба, дори напротив. Печалбата от симптома е по-скоро опит за печалба, но той винаги е обречен на неуспех. И се получава така че човек страда един път от проявлението на симптома и втори път, че чрез него не получава печалбата заради която се е появил. Така когато всичко стане ясно човек дори се научава да си достави въпросната неосъществима чрез симптома печалба, с други средства, с които успява да го направи.
« Последна редакция: Юли 07, 2011, 10:37:13 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #83 -: Юли 07, 2011, 11:20:00 »

Бих Ви признал 2:0, ако може да ми обясните (хипотетично, естествено), каква евентуална "печалба" може да има един пациент от симптома си, изразяващ се в страх от паяци?
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #84 -: Юли 07, 2011, 11:45:55 »

Ами не мога с един пост. Иначе ако приемем някои основни постановки, страха от паяци е проекция. Чрез този проектиран страх човекът би могъл да "избяга" от друг страх, чието осъзнаване би могло да влоши качеството му на живот.  Но в повечето случаи при прости фобии, няма смисъл да се влага психодинамичен прочит. При социална, ПР, агорафобия, клаустрофобия и т.н. обаче трудно би могло да се мине без това.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
anonimen_
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 54


Профил
« Отговор #85 -: Юли 08, 2011, 12:29:46 »

Г-н Тодоров, може ли да попитам: при социална фобия мога ли да си помогна с повторение на разни фрази или изречения - чувал съм за това и преди май пробвах, но се оказах несериозен. Т. е. да си запиша нещо, което да ми втълпява че не съм еди-какъв си, и после докато си работя да си пусна записа да върви. Дали помагат тези неща?
Може и смешно да ви се струва, но аз да питам.  Grin
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #86 -: Юли 08, 2011, 06:19:56 »

Нищо не пречи да опитате. Препоръчвам една книга за тези, които нямат възможност за психотерапия, която е опит на създателя на позитивната психотерапия за насоки за самопомощ. Казва се "Позитивна психотерапия на ежедневието" - Носрат Песешкиан
Активен

http://ttodorov.alle.bg
anonimen_
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 54


Профил
« Отговор #87 -: Юли 08, 2011, 11:46:42 »

Благодаря за отговора. Smiley
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #88 -: Юли 08, 2011, 11:35:48 »

"Абе, сложна ми се вижда работата и не искам да съм песимист, но мисля че ще си кретаме още дълги години с тва ПР, въпреки че много ми се иска да не съм права."

Ами сложна е да, но за терапевта. За клиента е по-просто, благодарение на това че терапевта все пак 10-15г. се е учил на това. Това се развива от 100г., така че бъдете спокойна, несъзнаваната съпротива от промяна бързо става съзнавана и съответно нелепа. Това е хувавото на несъзнаваното че като се осъзнае и приключва своята работа.
Психотерапията не се занимава със симптомите, каквито и да са те. Има и такива методи, но те са по-скоро "бързата помощ", като да превържат раната. Нищо повече, както и лекарствата действат на този принцип.
Един сеанс при мен не протича много по-различно отколкото при всеки друг психотерапевт, който работи психодинамично. Разликата е само в личностните особености, които няма как да са еднакви и които играят роля за самото създаване на терапевтичен съюз.
Причините за ПР са известни. Няма тайни, загадки и неясноти. Ефективното лечение също се знае какво е. Няма неизлекуван от ПР след терапия, ако тя е следвала рамките на психодинамичния процес. Аз поне нямам такъв случай, а и колегите, с които общувам споделят същото. Естествено проблема се явява прекратяването на терапия, което е характерно за хората с ПР, както по същият начин спират почват, намалят или увеличават лекарствата.
Единствено ако ПР е вторично, т.е. преди него има нещо друго, например личностово разстройство, тогава нещата стават доста по-трудно. Успеха там не може да се гарантира, нито по време, нито по големина. 
Нормалният цикъл за психотерапевтична психодинамична работа е в порядъка на 20-30 срещи. Понякога повече понякога по-малко. Времето е около 6 мес. Годините с които работи психоанализата са отдавна назад в историята. А и в България по-скоро можем да кажем че я няма отколкото че я има.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #89 -: Юли 09, 2011, 11:11:54 »

За психиатъра е без значение дали имате ПР или личностно разстройство /харекториву особености/. Както казах психиатрията третира симптомите по тяхната форма. Симптомите и при едното и при другото може да съвпадат. Тогава за психиатъра просто няма значение какво ще диагностицира. Лекраствата за симптомите са едни и същи.
При психотерапията обаче симптомите се разглеждат не по тяхната форма а по тяхното съдържание. Така че за психотерапията няма диагноза ПР. Просто защото всяко ПР е различно за отделната личност в съдържанието на привидно сходни симптоми при всички.
В психотерапията отново се започва със симптомите, но не за да се потушат по някакъв начин, а за да се разберат, каква роля играят за личността. В повечето случаи симптомите се оказва, че балансират взаимоотношенията с даден човек, т.е. винаги след тяхната поява се е случила промяна в тези взаимоотношения /което може да е печалбата от тях/. Както вие изявявате желанието да излизате в отпуска това би било вторична печалба от симптома. Това просто няма да стане обаче /под секрет/. Погрешно е това да се нарича манипулация, т.е. човека с ПР манипулира другите. По-скоро не разполага с други средства за да се справи в дадена ситуация, в дадени взаимоотношения и така симптомите стават едно "легално" средство с което получава това от което има нужда.
Често се случва работа в екип с психиатър, когато симптомите са твърде силни и непреодолими в дадения момент.
Разбира се, че всеки един психотерапевт е изучавал психопатология и има способността да забележи индикации за някаква патология у някой и съответно да го изпрати на психиатър, което става по много деликатен начин. Приема на лекарства не е лечение. Дебело искам да го подчертая. Приема на лекарства отлага лечението, защото минимизира симптомите. И като казвам лечение имам предвид разбиране за "ситуацията около мен и в мен", защото психотерапията е това. И човек бива изправен пред неща за които умишлено си е затварял очите.

" - Много съм щастлива, че мъжа ми е до мен и ме подкрепя
  - Как беше преди да имате ПР?
  - Много пиеше. От както се наложи да се грижи за много неща и за мен и за децата, защото имам ПР, се промени."

Ето, само на пръв поглед прозира каква ли роля играе ПР в тяхните взаимоотношения. Това е само пример от една приключила вече терапия.


« Последна редакция: Юли 09, 2011, 11:15:09 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
Страници: 1 ... 4 5 [6] 7 8 ... 162
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1