Г-н Тодоров, къде си бе човек?! Препи ли?
Та... по същество сега. Надявам се, че все пак се радваш, че събуди бойната ми натура, която беше почти умряла, понеже с появата на децата, всяко мое действие рефлектира моментално върху поне двама човека.
Та... преди време една учителка ми беше казала, че дъщеря ми имала проблем, понеже онова хиперактивно дете, за което говорех преди време, беше минало покрай всички и ги беше ударило по главите, без никой нищо да му е направил/от децата/. Дъщеря ми не била отвърнала, докато на учителката дъщерята - да.
По принцип тя има друго дете, което мисля, че е било от бойните, не спазвало дисциплината и прочие.
Та... дъщеря ми ми споделя, когато някой я удари. Понеже обаче знае какво може да се случи ако удари някого сериозно, не реагира.
В смисъл, един зрял човек ако има проблем с друг човек, би трябвало при нормално действаща държава, да потърси органите на реда. Това, че дъщеря ми ме е информирала, смятам, че говори за абсолютно нормално дете. Тази учителка, начела се и с Дънов обаче, беше на друго мнение.
Дъщеря ми се справя перфектно с немския до момента, нямат никакви оплаквания от нея. Държанието й е прилично в час. Тя говори на половина да не кажа и повече свободно немски в момента. Запаметява мисля - бързо. Няма как да е друго, то и мъжът ми е недоразвит гений, едно време с присъствие в час, четене по веднъж на предметите, си осигурявал шестици.
Та... г-н Тодоров, струва ми се, че нещо някъде се пропуска в цялата психоанализа, въобще в цялото отношение на психолози, учители и прочие.
Говорят ми да слагат пълна упойка на малката, за да й ремонтират зъбите... да не се била стресирала. Абе това нормално ли е? Хубаво, аз съм много стресирана, ама защо съм толкова здрава?
Отвличане от темата за малко, само, за да кажа, че ний сме от далеко и говорим меко, не се напрягаме като софиянците да крещим като говорим, което от своя страна води до по - рядко боледуване.
Също... когато говорите за насилие над дете... ами разграничете го бе човек.... в крайна сметка насилието над дете е когато ти доставя удоволствие да го тормозиш.
Моя случай беше лек, въпреки че имах психоза. Още е спорно дали все пак не е било първа истинска паническа атака. Към днешна дата пъзелът ми е нареден и ми "идват на ум" различните погледи, което се цели в психотерапията, за което ти благодаря.
Знам, че се нуждаете от пари и вие, но.... в крайна сметка ако зависеше от мен, нямаше да се стискам при пълненето на сметката ви. Това смятам, че не се нуждае от повече натякване, нали?
И все пак.... няма нужда толкова от статии за безусловна любов към детето, колкото от такива, с простички примери как да го накараш да бъде постоянно по характер, понеже моя черта основна е непостоянството. Иначе не съм лош човек.
И също и това, че някои умни деца имали психичен проблем, което беше констатирал.... не е никак успокояващо, което се цели в една психоанализа. Без да посочиш как се стига до психичния проблем, си е живо паникьосване на мен.
Иначе, когато си се намесил като психотерапевт.... резултатите бяха положителни, значи аз нямам нищо против да се бъзика някой с паниката ми, но... от 10 години аз е равносилно на аз и още двама човека.
Направете нещо, моля, по отношение на психита и учители.
Все някой трябва да ми играе ролята на психотерапевт, да му се невиди, но като се сетя колко луди учители всъщност е имало в миналото ми....
да си изясня какви бяха тези натрапливости, както и че тая безусловна любов си е ваша манипулация за набиране на повече пациенти....
Не мога да се оттърва от това, което се случи - да продължа да го търся как трябва да бъде всичко, вместо да гледам реалността и да действам според нея. Преди не беше така.
Не знам защо имам чувството, че от втората психоза насам, едва в последната може би една година мисля. Имам чувството, че 5-6 години минаха в едно нулево положение, в което не знаех какво да правя и смятам, че основните причини за това бяха неадекватните намеси на хора с авторитета на учители, психолози, социални работници.
Например... един тралала, не ти де, друг, ми беше казала, че някои деца по - късно съзрявали, тогава, когато разказах как съм учела котетата си да плуват, натискайки ги под вода.... карайки ме да се чувствам като психопат, без да оцени факта, че моите котки винаги са били любвеобвилни, лигави, обичливи, което говори за много неща. Въобще, това, което е част явно от психоанализата, го беше пропуснала. Нещо от сорта на "тогава си била дете, важното е, че когато си осъзнала какви последствия за котките може да има, си преустановила тормоза си".
Много е важно да се отчете промяната на реакцията ми, тогава, когато съм научела нещо ново.
Е?
Как да не ги потуля тия форуми, след като аз вместо да разрешавам проблеми, по - скоро ги увеличих за известно време?
Не че го искам. Аз държа на написаното от мен. По - скоро бих изтрила несъщественото, оставяйки изводите, така че да са и по - малко за четене, и съответно по - ефективни.
Опитвам се да ти намеря кусури на терапията, като че ли единственият е, че не разполагах с пари и време да посетя теб или Психиатъра.
Предполагам, че има доста други свестни. Посочвай ги.
Не ми харесва, пък, г-н Лалов, че много сложно се изказват многоуважаемите от пространството.
Струва ми се, че с по - простички думи биха се постигнали по - положителни резултати и психотерапията ще е достъпна и за хората с по - беден речник.
//-->
