Въпроси към г-н Тодоров!

[lila]

Такааа.. ето че с последните постове ме подсетихте за нещо, което смятам за една грешка, която доста дълго време допусках: смятах, че задача номер едно ми е да елиминирам ПР и после да правя каквито и да било промени в живота си. Е, да, ама не. Колкото повече опитвах, толкова повече скапвах и малкото, което ми беше останало. За сметка на това ПР не само, че не си отиваше, ами и ме превземаше все повече. И тогава реших да тръгна по обратния път- да го зарежа и да почна да правя промени в др аспекти - смяна на работа, на местоживеене, на ежедневие, на обкръжение - и нещата леко тръгнаха към подобрение.
Та какъв е изводът: ПР трябва да ни стимулира да променяме живота си ПРЕДИ да сме го преодолели и именно ТАКА да го преодолеем. Защото него заради това го има, за да ни юрка да действаме, да мислим, да преосмислим нещата. Да ги променим към по-добро. Ето това е много трудно за осъзнаване. Не, когато някой хубав слънчев ден си добре, тогава ще имаш хубава работа, хубаво ежедневие, еди какво си, а тук и сега, за да си добре. Отлагането просто ни спечелва още време с ПР. И така, докато ни втръсне и не направим каквото трябва. А какво трябва? Всеки сам ще си усети. Аз засега пробвам. Инстинктите подсказват, промяната в състоянието също насочва. С терапия също може, но донякъде. Терапевтът може да даде насоките, но той няма да ги изпълни. Никой не може да живее нашия живот, вместо нас.

Понеже така казано, изглежда много просто и лесно, ето я и "черешката" на "тортата" (че без нея не е интересно ): Всеки път, когато се опиташ да внесеш промяна в живота си (колкото и положителна да е), неврозата "услужливо" се опитва да те върне в стария коловоз с целия си арсенал от симптоми, за да те убеди всячески, че не е момента за промени и да ги саботира. Поддадеш ли се, ето те отново на стартовата линия. 100 пъти се връщаш отначало и се питаш вървиш ли изобщо нанякъде или се заблуждаваш... Горе-долу така става и с терапията, особено пък ако е успешна - докоснеш ли се до идеята за промяна, бягаш панически и си казваш: "Така съм си добре" - оставаш си в познатото, неприятно съществуване, с което си свикнал. Просто излезеш ли от него, не знаеш какво те очаква. Ето я и символиката на агорафобията - вкъщи всичко е познато и под контрол, навън - непредсказуемо и променливо. А промените, както стана ясно, плашат. Дотолкова могат да те уплашат, че да си останеш вкъщи. Какъв избор ти остава? Или да се примириш с това, че не можеш да контролираш света, или да си останеш в малката територийка, която смяташ, че можеш да управляваш. Така с неврозата си можеш да въртиш всички наоколо, включително и терапевта, при който отиваш за помощ... Ето и защо психотерапията е криворазбрана и не жъне големи успехи сред такива като нас, които просто се предават в ръцете на друг човек да им оправи той живота, че ние не можем. Ако откаже, се сърдим, търсим следващ, "загрижен", "разбиращ" и "съчувстващ". Такъв, дето ще ни храни неврозата, вместо да ни отърве от нея. Едно нещо научих аз със сигурност - помощта има много лица и най-ефективната не винаги е с най-красивото "лице" - понякога тя е скрита зад садомазохистични методи, обаче единствено те те изваждат от коловоза, в който упорито си се движиш.. трябва нещо дотолкова да те разтърси из основи, че да нямаш абсолютно никаква друга алтернатива, освен тази да се промениш.

Подкрепям!Така е и при мен,ама си имам и допълнение -хипохондрия.Голямо "о-ле-ле" е от време на време.Много добре си го казал за терапевта(осъзнато:)))Ама, какво правим докато ни "разтърси" нещо ?

[Шашмагюл*]

Г-н Тодоров,на страха от задавяне отговора да не е :яжте в по-изправено положение? Писах ли по едно време,че при преглъщане, нещо от едната страна ми прескача,както и ако съм легнала и преглъщам, а помните ли,че казах, че цялата съм се сковала? Мисля,че така съм опазила центъра си на равновесие.
 Така де... За себеси открих възможни отговори и на тва дес си нямах като проблем.
Админе... имам си песен за случая, че съм голям привиден спам.

[Шашмагюл*]

  .... В горния пост грешките са от таблета... Ако питате що не ползвам предварителен преглед.... Няма опция да коригирам без да местя в полето за писане... Ако им се играе на програмистите... Да има опция директно там да се коригира... Макар че пак не е гаранция....

[Шашмагюл*]

Я гледай ти, ако бях да си пия хапчетата, колко идеи щяха да останат само като подтиснати с хапчета клетки.
 
Ако на някое ПР му се иска да се лекува, докато е нежно с дете и му обръща внимание, може да направим така: спирам дъщеря си за няколко дни от детска, момичето е вкъщи и има задача само да се занимава с нея и да я кара да се чувства единствена. Аз съм около тях и върша работа, докато мога. Не се заплаща нищо, щото и на мен за всяка щуротия никой нищо не ми плаща.
 

Хубаво мене ме обиждайте с каквито искате диагнози, ама и децата ми да петносвате...

Аз не виждам какво по - майчинско от това някой да ти каже, че детето ти има вероятност да се разболее, като аз тоя модел, по който съм се движила спрямо мъжа си смятам, че е болен модел на взаимоотношения - тоест те така или иначе щяха да "боледуват"... сега малко са в двете крайности - едната кротка, другата хиперактивна, но при условие, че така, както баща ми ми е препредал музикалната терапия, аз пък съм намерила един куп решения, наистина имам нужда просто от някой, който да им внесе малко обич и спокойствие, понеже спрямо мен имат насъбрани противоречиви чувства.

[Шашмагюл*]

И да седна да обяснявам на мъжа ми, че математически голямата получава двойно повече внимание от малката, понеже аз се стремя да не ги деля, да имат по равно внимание, докато той, изхождайки от това, че е първо дете, инстинктивно я постая на първо място, хвърляйки си прах в очите, че другата е малка и "още не разбира"...
Вие сте големи кретени, всичките се нуждаете от психотерапия. Детето още като се роди, дори само на подсъзнателно ниво, разбира, по - скоро чувства или по инстинкт там. Виждала съм го цели два пъти.
Генетично заложено ми е телосложението. Което с тези пластични операции също е нещо относително.
Да не говоря, че пък Мей Мей от Тайпан понеже била с големи лопатарки, имало традиция да си увиват краката с парцали или там нещо, не помня, за да имат точно определен външен вид. 
  Гледам си краката и... се сещам едно време какъв дискомфорт усещах, че лопатарките са ми малки ако ги гледа астигматик и малко трудно щях да се побера в стъклените пантовки, ама...

Имаше един постулат " Не се тревожи сине, ше ти пораснат гърдите, я виж какъв номер обувки носиш обаче..."  Или нещо такова. 

[Шашмагюл*]

... закакво ми е да го правя умен. на мене ми е важно децата ми да са умни.  В смисъл, някой трябва да ми каже, как се наказва в днешно време ученик, на който не му се учи, без горкичкия да е жертва на насилие?
 
С цървен картон ли?
 

[Шашмагюл*]

Ми... след като тока ми спира, пукаха ми тв-то, хладилника и т.н., се сетих, че когато токът е променлив, се чува от време на време, точно както когато зимно време като се пипнем с някой ръка за ръка... статично електричество беше това...
Като знам, че и къщата сляга, просто щото така се случва с всяка къща...
Освен това, обаче, теорията ми за атома има доказателствена форма.
Имам нужда понякога да си говоря с някой само мило, за да "се заредя положително".
Ако някой ми каже, че е самостоятелен атом... то това са клошарите по улицата. Онази маг Селена... Или отрича каквото е казала, или...
Ние сме система от атоми... интелигентни частици.
Децата са малки атомчета, които си увеличават плюсчетата и минусчетата с времето. Работата като нужно отрицателно, удоволствията като нужно положително. Когато работата е удоволствие, е най - добре, защото тялото се изморява и поддържа еластичността си обаче, а трансмитерите още се чудя какво танцуват, но като чух "Коце, Коце" ... Сигурно и от такива песни има нужда.
Разказах го като приказка рано сутринта на децата.
За звездите и слънцето също.

[Шашмагюл*]

А на този по Стопанска история, гена му е такъв, че.. айде, взема един учебник по биология, даже може да си направи извадки от мойте чудесии и преподава.
От мен да мине, но само щото... гена му е дъ бест също. 

Веднъж реша ли, че ще обичам... То звучи точно като "Бий ме, обичам те."
Много хубави хора познавам.

[Шашмагюл*]

  Докосването до гладки предмети, мекотата на кадифето, приличат на водата в морето. Или околоплодните води и плацентата.
Тъй ли бе, мастър?
 
Искам да ти кажа, че само те допълвам, не ти противореча.
 
Все пак теоретичната част е изцяло въз основа на физиката.
А практичната... моят опит и наблюдения.
Още наблюдения имам специално над мускулатурата на човек, обаче понеже е специфично трябва да се обясни подробно, да не пропусна нещо важно... от каланетиката.

[Шашмагюл*]

Г-н Тодоров, заключението на заключенията ми е, че от осем години насам карам покрай децата си всички софийски вируси и бацилченца, които не съм изкарала в детството, така, както е например с варицелата, която обаче съм си карала някъде в тетството, имам спомени дори за заушка.
И ето как се получава цялата работа: Децата карат сериозно вируса, а аз само с температура, която покрай притесненията около тях минава незабелязано, наслагва се, наслагва се... Същевременно нямам сили да чистя... А понеже мъжа ми, както и родата му казват "майка лесно се не става", хаха, това сигурно означава, че нямам право и да боледувам... Аз самата смятах, че "трябва"... всяка несвършена работа водеше до увеличено чувство за вина...
В съчетание със страха от липсата на пари, се килвам в посока "Вселенски закони", докато  накрая зор за аман при Прокопиевата с диагнозка.
Та не забравяйте от тук нататък да споменавате на пациентите си, че наред със семейните и финансови проблеми, карат скорбут.
Не съм била за хапчета, за семейна терапия съм била.
Някак ненормално ми изглежда да диагностицирате с БАР някой, на който от време на време му се ходи на БАР. 

Да не съм чула да ми се противоречи. Тоест да не съм прочела. 
 

[Шашмагюл*]

Освен това си мисля, че голямата, понеже беше и все още малко е злояда, е имала скорбут. Дори още на 40-я ден от раждането някъде имаше алергия към плюшовете... като се замисля, че се съветваше при кърмене да не се ядат цитруси заради възможността от алергии... когато дрънкат разни кукувици, трябва да имат предвид с какво да се заместят, за да има в кърмата витамин с.
Наскоро пак й се появи такъв обрив, намазах я два, три пъти с кортикостероиден крем, дадох й витамин с и мина...
И аз самата се чудя е ли възможно отговорът на всичко да е толкова елементарен.
Същевременно предозирането му е вредно, така че който ме чете, да спазва правилото "от нищо да не се консумира постоянно".
И не говоря за разни протеини, витамин с-то, който пия аз е най - обикновен за 3-4 лева, а на дъщерите ми давам от течния и то пак непостоянно.
Образувам им ПР във връзка с яденето на плодове, че ако не ядат, ще имат проблеми...ОКР за редовното миене на ръце... Пък здраве да е, като порастат ще го разберат по - цялостно. ПР и ОКР се лекуват с приказки.

[Шашмагюл*]

  А ябълките, които не са третирани с препарати много, много, си личат по миризмата. Достатъчно е само да се влезе в магазин за препарати за пръскане на овошки и да се запомни миризмата. Тя е толкова специфична, че лесно се разпознава.

[Шашмагюл*]

Освен това... вкъщи казвам какво е нужно, за да са балансирани децата ми. Понеже от едната страна са олигофрени, а майка ми не исках да я тревожа, спестих някои факти. Явно трябваше да ги кажа всичките, ама.... майка ми си е взела бележка от забележките ми, всъщност... тези тук... тепърва на А и Б ли трябва да ги уча?
 
Като онзи ми ти Първанов се изказах.

 

Обаче.... наистина, аз казвам това, което знам. Вкъщи ме отсвирват, понеже нямам титла доктор, а и изхождат от някакви си свои предубеждения. Дреме ми, че ми пука вече... искам поне тези, които могат да мислят, завършили са висше образование, а то и когато изпълняваш нечии мечти не се завършва лесно също...
Как беше "Правя го от нас за нас."
Нещо като братска завера.
 
Значи... тази мания за величие според мен влезе най - после в граници. Ако утре не проверявам дали някой е писал, без да влизам в профила си естествено, значи съм се нормализирала... със сигурност няма да сдавам багажа още, но ако не си обърна внимание на себе си, няма да е далече времето.

Дет се вика:  много изтрещях, ама резултата за мен си струва стопроцентово.

[Шашмагюл*]

 

https://www.youtube.com/watch?v=hXsSPhFoP2c


Кога и да я изпея

[Шашмагюл*]

все е на място, точно и на време.