Въпроси към г-н Тодоров!

[kasanena]

Г-н Тодоров, отговорете, ако обичате, важно ми е.

[t.todorov]

Хипохондрията има общо с ПР дотолкова, че са от тревожният спектър. Разликата е че при ПР има панически атаки свързани с преживяване на интензивен ирационален страх,  които траят около 30мин., а при хипохондрията вниманието изцяло е фиксирано върху тялото. Там не настъпва успокоение, когато лекаря отчете клинично здраве, а напротив - тревогата се засилва и се търси отново някаква сериозна болест.
Все пак това са психиатрични наименования. Понякога в практиката нещата са примесени, а от психотерапевтична гледна точка, симптомите на повърхността са само повод да се изследва психологичният проблем. В този смисъл, какво е точното наименование според справочника с диагнозите не е толкова важно.

[pesto]

Моля ви се как да не е важна диагнозата?!!!!!!!
Мен лекарка ме е лекувала от хипохондрията ми, посредством ТЕС -опитайте това лечение то е единственото сигурно лечениена паниката.

[t.todorov]

Ами кажете и името на лекарката, да ни стане ясно кой е изтървал влака.
Диагнозата не е важна от терапевтична гледна точка. От психиатрична е важна, защото там лечението е симптоматично, а при психотерапията се работи с психологичната проблематика.

[popo]

Здравейте д-р Тодоров,въпросите ми към вас са от какво ми се случва това,на какво се дължи,няма проблем като ми зазвучи някоя песен или мелодия в главата,но ако не е знам на кого е ме обхваща безпокойство,страх и искам да е намеря,ако знам на кого е като ми зазвучи нищо не ми се случва,но защо като незнам на кого е ме обхващат тези страхове и сядам да е търся и като е намеря се успокоявам,на какво се дължи това че като не знам на кого е песента ме обхваща страх, и ме е страх че няма да излезе от главата ми ако не е намеря,как мого да се отърва от това нещо да не ме обхваща безпокойство каато ми зазвучи песен която незнам на кого е,и на какво се дължи товаа безпокойство и страх

[popo]

И искам още да допълня защо и на какво се дължат тези страхове в който изпадам да не е от това че като ми зазвучи някоа песен и незнам на кого е веднага в главата ми влиза мисъл "ами сега ако не е намера какво ще правя ще излезе ли от главата ми",дали сама не си предизвиквам тези безпокойстваи какво е това ОКР ли е или Паническо разстройство,че въпросите са ми -на какво се дължи това,как мога да се отърва от тези страхове и може ли да се полудее от това,как да направя така че и да ми зазвучи някоя песен,и да не е знам на кого е да не изпадам в страх и да сядам да е търся,Надявам се да ми кажете какво е това,на какво сее дължи,има ли отърване от това състояние и може ли да се полудее,вече ме ее страах че съм луда че правя тези неща,Чакам с нетърпение отговора ви

[t.todorov]

Това се нарича натрапливи мисли. Добре е да поработите с психотерапевт, за да откриете какво се крие под тях. Това са просто сигнали за нещо друго, което не е наред. Това друго може да е в най-общи линии начина, по който си взаимодействате с околният свят - ежедневие, навици, общуване с другите, лични способности за преживяване на стрес, вълнения, взаимоотношения, начини на изразяване на емоции, макро и микро травми от ежедневието ... Трябва да се навлезе в детайли в личната ви история, за да може да се отговори на тези въпроси а това най-добре да се случи в един контакт с психотерапевт. Иначе полудяването ... не е на дневен ред.

[popo]

Благодаря д-р Тодоров,но аз ходих на психотерапевт там ми казаха че просто е от детството някаква подреденост всичко да си е на мястото и така,защота аз като намеря някоя песен си е запаметявям в специална папка в компютара.А за стреса и начина ми на живот може би от това че живея 14 години с мъж който прекалява с алкохола и има проблем с него,и когато се върне прави скандали,заплашва че ще ни остави без пари мен и дъщеря ни,обижда ни по всевъзможен начин,и най вече психологичен тормоз върху мен и детето,за мен не ми е чак толкова но постояно обижда детето че е боклук и че нищо не става от нея,както и мен и малката постояно плаче това ме тормози,от както отидохме с малката в СОС СЕМЕЙСТВА В РИСК,малко се кротна но не се знае докога и може би това напрежение избива в тези натрапливи мисли,ВЪПРОСА МИ КЪМ ВАС МОЖЕ ЛИ ОТ ВСИЧКО ТОВА ДА СЕ ОТКЛЮЧИЛИ ТЕЗИ НАТРАПЛИВОСТИ,и още много много може да разправям по какъв начин ни тормози но ще стане много дълъг пост,постояно ни обвинява за нещо,постояно ние сме му виновни че пие,за него просто като се напие сме боклуци и за нищо не ставаме,и това се случва 2-3 пъти седмично,Че за това ви питам ако е възможно да ми отговорите възможно ли е тези натрапливости да са се отключили от това,по принцип аз съм много слънчев човек обичам да се сприятелявам с хора да бъда в компании,позитивно мислещ човек,но сега с това което ми се случва малко съм се затворила в себе си,Иначе аз преди 6 години бях бремена с второто ни дете и той ме накара да направя аборт,пък аз исках детето,и след аборта изпаднах в депресия преди 6 години страх ме беше да излизам,да оставам сама но 3 месеца лечение с Пароксат се възстанових,след това 2011 пак изпаднах в дълбока депресия когато сестра ми близначката преспа с мъжа ми точно на нова година и пак с Пароксата и малко Ривотрил се възстанових,след това хванах мъжа ми с по голямата си сестра пак в дупката и така пак лекарства и пак се оправих,но честно казано все още не мого да преживея тези случки със сестрите ми и мъжа ми.След това беше пиян уцели ме с чаша и ме улучи в крака разрязя ми сухожилието на коляното 3 месеца бях на легло едвам се възстанових защото имах много проблеми с прохождането след опрерацията и всичко това пред детето ни,имам още много да пиша но ще спра до тук,Предполагам че след живата който съм живяла тези натрапливости са от "хубавия ми живот",ЧЕ ПАК ВИ ЗАПИТВАМ ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЛЕД ВСИЧКО ТОВА КОЕТО ОПИСАХ ДА СЕ СЕ ОТКЛЮЧИЛИ ТЕЗИ НАТРАПЛИВАСТИ И АЗ НЯКОЛКО ПЪТИ КАКТО ОПИСАХ ПО ГОРЕ СЪМ ИЗПАДАЛА В ДЕПРЕСИИ,МОЖЕ ЛИ СЛЕД ТЕЗИ ДЕПРИСИИ И СЛЕД ВСИЧКО ИЖИВЯНО ДА СА СЕ ОТКЛЮЧИЛИ ТЕЗИ НАТРАПЛИВОСТИ,Ще се радвам д-р Тодоров ако ми отговорите

[popo]

И да кажа че все още си пия антидепресанта просто през последните шест години все ми се случваше по нещо както описах по горе и вси още се лекувам с Пароксат от 20 мг на ден,Ще ви бъда задължена ако ми отговорите може ли след всичко това което описах по горе и още  много неща като побой и вкарване в болница от побой,дали от всичко това се е отключили и тези натрапливи мисли,Благодаря ви предварително д-р Тодоров!

[popo]

Здравейте д-р Тодоров,зная че сте от Варна,и аз съм от Варна искам да попитам когато имам възможност може ли да идвам при вас на психотерапия и възможно ли е да ми кажете какви са цените,прегледах в гугал но никъде не пише за цената.Предварително благодаря и Весели Празници!

[t.todorov]

Здравейте и честита нова година. За съжаление, тези неща няма как да се случат в обща договорка и на всеослушание. Не, че има някаква тайна, но това е личен въпрос и изисква личен разговор. Само ако цъкнете на името ми, ще ви се покаже моят имейл, където можете да питате нещата, които ви вълнуват. И една забележка - аз не съм лекар, а психолог-психотерапевт. Не е редно да ме титуловате на доктор.

[kasanena]

Г-н Тодоров, какво мислите за "Истинските истории", които вървят по бТВ? Трябва ли психотерапевтът в случая Ани Владимирова, да разказва неща, които са и били споделени от пациентите и хората и близките да се разпознават в тях. Тук не е ли нарушена етикатав отношенията клиент - психотерапевт?

[t.todorov]

За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се отговори на други два: дали историите са действително истински и дали въпросната жена е психотерапевт. За вторият въпрос е ясно че е отрицателен отговора, а за първият нямам идея, дали въпросните "истински" истории не са плод на някой драматично развихрен режисьор.
Както знаете, ако един специалист не членува в дадена професионална огранизация, където да спазва етичен кодекс .... може да прави каквото си иска безнаказано.

[kasanena]

Благодаря Ви за отговора! . Бих желала и нещо друго да коментирам с Вас. В "Истински истории" и в "Съдби на кръстопът" виждаме мъжът в една и съща роля: на мошеника, на измамника, на прелюбодееца, на насилника, на безотговорника. Малко ми е притеснително, защото от екрана ни внушават да внимаваме с мъжете, от тях нищо добро не се очаква, те са хора, които ще ни разорят или измамят. Вие как смятате, мъжът винаги ли е бил в тази роля или сега това се прави с цел по-голяма атрактивност или пък мъжът се е променил?Малко объркано е за съвременната жена, ролята в която се поставя мъжът- от закрилник, той стана 100 процентовия мафиот, или с "балкански" нрави, както го определи Ани Владимирова и му приписа качества, че той води двойнствен живот: на мъж на жена си и мъж на любовницата си? Как Вие бихте коментирали съвременните роли на българския мъж?

[t.todorov]

'' Мъжът е станал ...." в психологията се нарича абсолютизация. Кой мъж е станал? Единствената обща тенденция с мъжът е свързана с това, че той се е нагърбил с финансовата част в семейният живот, а в наши дни трудно се връзват двата края, а в много случаи жените изкарват повече. Това е тежка ситуация за мъжа, защото се обезценява неговата стойност и той трябва да я търси и в други аспекти, а това е трудна задача за него.
Споменатите тенденции от въпросната ани, може би са личните и наблюдения от кръговете, с които контактува, или режисьорско хрумване предаването да е "близо до масите", дето имаше един лаф от близкото минало.