Въпроси към г-н Тодоров!

[Шашмагюл]

постоянство в добротата, дистанцията, разбирането и търпението да са от страна на психотерапевта към клиента, нали, че пак не довърших, както трябва. Явно така ще си остане с пропуските в обясненията, ама... това да ми е кусура.
 

[Шашмагюл]

Тодоров, да вземеш да се свържеш с колежката, разваляща магии, психоложка от селена.бг и да й кажеш, че когато се поставя упойка и в същото време си развил вирус, има голяма вероятност да не те хване упойката.  Не че е много смешно, на никой да не се налага, ама и на мене ми се е случвало, бях си със бронхит, когато ми оперираха една фистула и си усещах как ме клъцват по гърба, не на другото, моята е по - особена, а тази ти колежка психоложка беше писала, доколкото помня, че след операция, в която упойката не я хванала, след това й се проявили ясновидските способности...
Тая кикимора, решила най - вероятно, че господ я е наказал с нехващането на упойката, понеже се възползвала от нещатната работа в МВР... както подобава... то да си до меда и да не си вкусиш от него няколко пъти, може и повече, е жива грехота!  Ще ми съветва... не правете секс. 

Да ти разправям малко за моята индивидуална терапия вкъщи...
Както най - вероятно всички знаете, вкъщи са много набожни... Първо, преди няколко месеца съвсем ме извадиха от релси, та накълнах ги по примера на баба ми, а те нали са си болнави, кекави.... след месец всичките се изпонатръшкаха с понещо... И взеха да ме гледат сплашено. 

По случай хелоуйна закачих на дъщеря ми една вещица, ама верно вещица си е направила от хартия, на входната ни врата... И слушам откъслячно някакъв разговор между брата на мъжа ми и свекър ми.. брата: Тая.. не мога да я гледам... Баща му: Що? А той: Не знам.
Отварям си по късно вратата, вещицата на земята... Хихи, почти като магия действа, та си я закачих доволно пак там... И вече всеки тихичко и кротко се прибира, без моята душица пак с идиотщини да съсипва....
Мъжа ми патриот голям, българин уж, ама малко като див талибан... Задавам му въпроса: Ти българин ли си или....? Разграничи се... С какво от други общности се различаваш, щом шамари решил си да ми раздаваш... В нормалните страни, щом не ти е изгодно, има си разни адвокати, съдии, с развод така лесно проблемът ти - жена, ще ти разрешим...
И тъй .... бавно славно, терапия невероятна им прилагам...


А в този форум... виртуално... верно чувствам се почти като у дома си.
 
Лея се, лея натурално...

Тодоров, а ти знаеш ли в един момент като се присетих кои още задават въпроси.... Как психотично се разтресох на няколко пъти... 
Отгоре на всичко като знам, как ги възхвалявам от БАП и като ми щукна що народ задават въпроси.... чак ми прималя.

 

Обаче, ти... нали искаш безпристрасни изказвания... Поста ти... Добре, че съм те чела, чела, чак вече нанагоре взе да ми идва цялата тази работа.... Вземи си проверявай нещата малко преди да ги пишеш.

 

[Шашмагюл]

Или... по повод поста... е нормално, когато се води някакъв разговор в един и същи дух, човек да не се доизказва, инстинктивно смятайки, че отсрещната страна ще разбере и с по - малко думи?
Което означава, че всичките пъти, когато съм пропускала нещо в бързината, е било нормално? И ти не си ми казала?! А аз тука губя мозъчни клетки всеки път да се опитвам да се изказвам възможно най - изчерпателно... не че успявам ама...

Не знам какво ще правя... На мене студентските ми години бяха изпъстрени с разговори за живота и сега вече като съм долу - горе на себе си, мога да си разсъждавам  и шегувам на воля.... та... форума наподобява онази среда, която ми беше най - хубава. Не ми се иска да пораствам.
 
Поне не и тук.

[Шашмагюл]

А тази грешка в "казала" е заради многото а-та в думата, по инерция съм щракнала едно в повече.  Сега, може фройдистски да се заиграеш с думата и да решиш, че тайно се надявам да те засегна заради тия тука пренебрегвания от твоя страна.
 

[Шашмагюл]

Понеже, Тодоров, се притеснявам, че най - вероятно с хвалебствията, ти навреждам по някакъв начин... всеки, който чете постовете ми, трябва да има предвид следното:
- навсякъде, когато направих първата психоза, пишеше, че биполярното е нелечима, хронична болест, най- вероятно генетична, но все пак не била изследвана напълно. То и за шизофренията същата щуротия пишеше. Понеже имам две деца, а пишеше също, че може да се предаде в наследство, аз за себе си като съвестна майка реших, че щом съм създала две деца, с ясна перспектива да израстат умни и щастливи, и знаейки, че вместо това може да съм им предала болест, реших, че трябва да опитам всичко, за да се излекувам, на пук на лекарските прогнози, за да имам под ръка средство, ако някога отключат психоза, но... не вярвам, че ще се случи, защото ми е пределно ясно къде са корените на психозата. Вече. 
Че в последствие излезе едно огромно желание да избягам от тук някъде на сигурно място, с по - малко отговорности и да изживея своята голяма и истинска любов... по - добре беше да си го призная, да си го изчакам да мине... Не е минало напълно, просто, защото осъзнах, че съм търсила религия, с която така да закотвя мисленето си, че да стана като робот, без да чувствам, без да имам желание да... живея!
Абсурд.
Осъзнах, че от първата психоза насам не съм толкова съвестна майка, отхвърлих по някакъв начин и двете си деца за известно време поради най - различни причини, но все пак да се изправя срещу нелечима болест... и да я преодолея... за мен е повод за гордост.
Също така... на никой не му дреме, особено на психиатрите, как съм стигнала до психиатъра... Което е срамота.
Също, трябва да се има предвид, че съм чела постове не само на Тодоров, а и много други неща, от други места, непосочени в трите форума, в които пиша.
Проявих голяма доза въображение, за да стигна до едно, според мен стабилно състояние. Само още много обичам да си вися на компютъра. Но и това ще отмине, защото всичко, което можеше да направя като благодарност към Тодоров за безплатната помощ,но също така и да помогна на някой друг като мен, по примера на Лотхен, мисля, че го направих.
А причината за този пост е, че прочетох някаква статия за добрия психолог и се натъкнах на място ,в което пишеше, че психологът не трябвало да дири приятелство с пациента. При условие, че Тодоров е винаги дистанциран, всеки може да си представи какво внимание съм получавала вкъщи. Аз не съм безотговорна личност. По принцип. Може да съм склонна да се отпускам, но се усещам и сама контролирам това... така беше до първата психоза. След това бих нарекла три или четири години като "тъмната епоха".
Сега... за последно да направя един кратък отчет какво постигнах...
абе, почти нищо, освен, че вкъщи поне засега всички мирясаха и ме оставиха да се възстановявам от тяхната "обич и уважение и помощ". Но пък лека по лека започнах да рисувам, музикалните наклонности си ги поддържам и доколкото имам време, усъвършенствам. И не че ще стане нещо, най - вероятно няма да се получи, това, което съм си искала, но всъщност, по - важното е, че като ги захвана тези две направления на БАП, ми олеква. И се чувствам доволна от себе си.
Просто, всеки един човек, трябва да има предвид, че както и да съм избухвала, каквото и да съм писала, аз борих състояния, близки до халюцинациите. Пък дали и психитата не наричат моите преживелици халюцинации, не знам, няма и да разбера, защото нямам намерение повече да се разкарвам по психиатрии.
Това е.
Дали се предава енергия от психотерапевт на пациент, няма абсолютно никакво значение. По - скоро се предава настроение, спокойствие, разум. А и... за какво ми е пълно количество от енергия, ако ще трябва да си живея сама?! Пълна глупост. Аскетизмът не е за мен, предполагам и за повечето хора.
 

[Шашмагюл]

Също така, ако някой обвинява Тодоров за каквато и да било неуравновесеност от моя страна, трябва да има предвид, че и моята фамилия, и тази на съпруга ми, по един или друг начин са ми се мешали, а в някои отношения действията са им били от сорта на едва ли не да живеят моя живот вместо мен. Имат си вина. Едва напоследък след достатъчно натякване от моя страна, взеха да си признават грешките и да си ги виждат. Понеже постоянно си правя ревизия на държанието, в повечето случаи си виждам грешките. Никой друг около мен не го правеше.!
Да почувствам някой като подкрепа... аз даже бих казала, че от около 15 годишна насам, се опитвам да се справям с живота сама и за мен не е привично да разчитам на някого 100%. След като достатъчно неуравновесени хора съм имала в живота си, а един човек ми беше виснал на врата в студентството с ПР, а аз все пак не съм психолог, за да знаех как се процедира с това състояние, мисля, че най - накрая беше редно и аз да си позволя някой по някакъв начин да се погрижи за мен, пък дори това да са 10-20 поста специално за мен. Обаче наистина специални постове се оказаха... Спасиха ми живота, а освен това го направиха цветен.
Също така... всеки трябва да знае, че зад простотийката ми се крие поетична душа, обаче досега нямаше на кой да посветя... това, което съм посветила.
 
Тодоров, ти си заслужаваш всяка една хубава приумица от моя страна.
 
Като изключим тесаджийските и дъновистките постове, макар че на мен те са ми като смехотерапия за останалите пациенти, всички останали постове трябва да се разглеждат като моя подарък за следващите биполярни. Колко могат да помогнат на някого, не знам, но със сигурност обяснението на физическите симптоми - очите, ушите, на мен поне ми се струва от изключителна важност...

Това, че съм разказвала за разни случаи от разни хора... ами в името на науката и биполярните е. Който иска да се сърди, да осъжда, обаче при условие, че нищо не е изследвано при това заболяване, прегрешенията си струват.
 Още повече, сега като гледам част от познатите си от миналото, но повечето са нефигуриращи в сегашния ми живот.... положението със сектите в страната и тяхното идиотско въздействие си е е....майката с наши си български думи.

При условие, че мечта на биполярните е да променят света... за мен нямаше нищо по - хубаво от това да участвам по някакъв начин в застъпването за закон, регламентиращ психотерапията. Още повече, виждам в него голяма важност и за по - нататъшното позитивно развитие на гражданите в нашата страна....
Също така.... смятам, че организации, които не смятат за нужно да се борят за приемането на закон, регламентиращ психотерапията, са шарлатански и всеки трябва да гледа на тях със съмнение. Кой не желае да има закони и да се изпълняват?

[Шашмагюл]

 

[Шашмагюл]

Ей, Тодоре, да си дойдем на думата, да визуализираш, докато попълваш ПН, че ги пишеш на себе си, ВИЗУАЛИЗИРАШ и в последствие правиш грешки, не е проява на психично разстройство, а на детски разсъждения, шашмагюло - тайновифилмови-тесаджийско банкерскувови измишльотини.
 
 

[Шашмагюл]

  Тодоров, чете ли за лъмбърсексуалните мъже? То да не каже човек, че има мъже, които колкото и дълги бради да си пуснат, все са хубави, обаче това са изключения!
 

[Шашмагюл]

Тодоров, дръпнах със съня малко и съм готова за нови подвизи с нов прилив от енергия - физическа, не астрална  . Обещавам ти, че ще спра да ти спамя темата, когато ми съобщиш и докажеш с линк, че законопроектът вече е закон.
 

[Шашмагюл]

Тодоров, нали знаеш вече, че аз Знаците едно време много ги обичах, а визуализациите и фантазията са ми предостатъчни.
Не знам дали съм споменалава, че едно време много обичах да си седя нощно време и да наблюдавам звездите, с надеждата да видя паранормално явление.  Имах/имам си и любимо съзвездие, чието име не знам, но има формата на сърце, над него има звезди, които наподобяват цифрата 7. Едно време смятах, че когато се омъжа, не го ли виждам това съзвездие, няма да имам щастие в семейството. Най - забавното е, че това съзвездие не се виждаше в къщата на родителите на мъжа ми, откъдето и да застане човек, докато и при сестра ми, при всичките ми роднини се вижда.
Даже съм го и сънувала.
 
Преди известно време сънувах Димо Станчев, че ме гледа малко ядосано. 
 

[Шашмагюл]

Тодоров, това по - горе беше запознаването ти с моите детски мисли.
Ще ти напиша нещо, възможно най - сериозно, а после сериозно ще обмисля изписването на пароли, които няма да запомня в трите форума, в които пиша, като тук ще ви пусна едно съобщение, че точно това ще направя, за да се знае, че тези профили повече няма да се ползват...
Смятам, че психотерапията, с която ме запознаваш в продължение на над четири години е перфектна.
Както всички знаете, през всичките видове алтернативни терапии минах, преди тази, представена от теб... и правех психози, които не отминаваха без посещение при психиатър и хапчета.
В последната една година обаче психотичните елементи бяха провокирани по - скоро от отговорностите, с които се нагърбих в трите форума, без да съм преминала и през курс по психотерапия, плюс абсолютно всички стари мои отговорности. Ако не бях си поставила за цел писането на книга "Как преодолях биполярно разстройство"... може би щях да го преодолея по - лесно и... нямаше да съм открила момента с криещите се паяци  в следствие от изкривяването на окото от прекомерен стрес, както и летящите самолети, отразяващи слънцето, вместо НЛО, както и психопрофила на маг селена, който на мен ми се струва изключително реалистичен  .
 
Никой не може да ме убеди, че не е адекватно да изпитвам привързаност към теб, приятелски чувства, любов и каквото и да е друго в същия позитивен дух, при условие, че си пишем толкова дълго време, а в последната една година писането с тебе се превърна в животоспасяващо.

Дали ще пия хапчета или не, мисля, че не е от голямо значение, тъй като хапчетата в никакъв случай нямаше да разрешат изключително реалните проблеми в семейството ми, които в момента, при промяна на разни условия, мисля, че ще се разрешат лесно. /И да не се, поне е явно, че проблемът не е само у мен./

Аз не изключвам тяхната употреба напълно, защото така и не можах да си осигуря един месец разправии само с децата, за да видя дали при пълно спокойствие, пак ще имам промени в настроението... /децата не са лоши въобще./

Но пък ако има нещо, което може да преустанови появата на сериозни психози, да се възстанови адекватността в мисленето, критичната преценка за всичко...то това си е психотерапия а ла БАП и нищо друго. 

За биполярното като цяло тъй като го посочих като "клеймо" на името ми, защото се предавало в поколенията...  абе, то си е вписано в историята ни, кво заболяване, кви чудесии, всичко се заключава в една единствена думичка:воля и... подкрепа от някой като теб за известно време.
 

 

[Шашмагюл]

Между другото, ако искате все пак БАП да е малко по - така либерална организация... може да включите маркетинга плюс ТЕС като част от БАП при условие, че се държат някакви приравнителни изпити по психология и се обяви за задължителна специализацията в някое от останалите направления на психотерапията. Евентуално може да е задължително психодрама или позитивна психотерапия, хехе, ще те гоня по коридорите на университета да ми обясняваш по - подробно различните й аспекти.
 

[kasanena]

Хипохондрията има ли нещо общо с паническото разстройство?. Очаквам отговор от г-н Тодоров.

[Шашмагюл]

Що? Ако искаш мога да ти отговоря вместо него. Все ще измисля нещо. 

Г-н Тодоров, имам последен въпрос и тук  ще влизам мълчаливо вече. 

/Вчера разправях ли ви за размишленията за курабийките и техния произход, май в крайна сметка реших да запазя целомъдрие, за да не би да решите, че сериозно съм ударила един два ментолина. Вече просто нямам нужда от нищо. Настроението трайно се задържа над депресията.  /

Само искам да знам, левичар ли си ли бе, Тодоров?