Въпроси към г-н Тодоров!

[Шашмагюл]

Тук - там пак съм нелогична, просто защото записвам част от нередактираните си мисли тук. И все още ми е трудно да възстановя икономическия си речник. Та аз от три години може би, не разговарям почти с никой по икономически въпроси.
Как да преодолея проблемите с говора, когато не говоря?!
 
Един проблем намира решение ако се говори или се пише, споделя за него с някой друг. Иначе се получава неприятно циклене около него, без да се намери адекватно решение.

 

[Шашмагюл]

Просто някой трябва да ги изнамери измежду общите приказки, които пиша, провеждайки мислено разговор къде с Тодоров, къде с всички, които четат във форума.

[Шашмагюл]

Тодоров, благодаря ти, знам, че съм голяма досадница, ама така ме научиха тука, да се натрапвам.
 
Ти беше наистина последният шанс за мен да се излекувам.
И мисля, че вече съм на път да се справя със състоянието, в което бях.
Хубаво е, че поне се изказваш от - до, защото всички останали нямаха време и са ми помагали половинчато.
Не ги обвинявам затова, просто констатирам този път.
За което пак... благодаря ти, Тодоров.
 

[Шашмагюл]

Благодаря ти, Тодоров. Този път ще ти кажа, че наистина ще те обичам цял живот заради това, което направи за мен. Липсват каквито и да било усмивки като емотикони, така че можеш да го приемеш като сериозно обяснение в най - чиста приятелска обич.
Винаги можеш да разчиташ на мен от тук нататък.

[Шашмагюл]

А вече очите ми трябваше да са изморени, защото цял ден съм напрегната. А е факт, че в момента може да съм много объркана за пореден път, но очите ми не са преуморени.......... Само защото си наместих монитора правилно.
И това ако не е резил, а?!
 

***
Цитирам се, за да не би пък да пропуснеш да прочетеш това. 

Благодаря ти, Тодоров. Този път ще ти кажа, че наистина ще те обичам цял живот заради това, което направи за мен. Липсват каквито и да било усмивки като емотикони, така че можеш да го приемеш като сериозно обяснение в най - чиста приятелска обич.

Винаги можеш да разчиташ на мен от тук нататък.

[Шашмагюл]

Дано....... повече да нямам чак такова голямо желание за писане и да съм била достатъчно изчерпателна, за да бъда разбрана правилно от всички страни и гледни точки.




А тези специални усмихнати прегръдки са само и единствено за теб, Тодоров:

 

[Шашмагюл]

По - добре да не се включвам тук и да търся помощта ти, защото мъжът ми продължава да се дразни, а от това стават нови и нови поразии.

[Шашмагюл]

Тодоров, новият ми извод е, че ще се опитвам да давам повече пример на децата си със самата себе си, отколкото с някой друг.

На мене ми е даван пример все с богати деца - финансово, от най - ранна възраст.
И едно от най - хубавите качества на едно от тях беше:
спокойствието.
На друго
ученолюбивостта...
В различни, тоест в ей такива идиотски ситуации, за съжаление реагирам като момчето, давано ми като най - ярък пример. А спокойствието.... тепърва ще има да си го възстановявам.
От тук нататък, ще се постарая да бъда положителен пример за самата себе си, колкото мога и така че да се харесам първо на себе си.
А знам, че във всички случаи... аз бях много силна и физически, и психически, ама "изпуших" от толкова много страдание - и мое, и на околните.
Предполагам, само ти и неколцина още хора ще ме разберете какво точно искам да кажа.
От тук нататък ще се постарая да заложа и на мъжките си, и на женските си положителни качества. А те, повярвайте ми могат да бъдат много.
Успях да преодолея страха от височините, който се появи някъде през годините. Едно време не бях такава.
Успявам... все още да се справям с общественото мнение на някои индивиди около мене.
Успявам... да се храня.
Успявам... да се усмихвам. Въпреки всичко.
Аз наистина успявам да разбера как поради... ако щете вярвайте, поради недобра интернет връзка, нещо като игра на счупен телефон, вчера пак имах караница с мъжа ми, защото... просто защото ми липсва вкъщи и трябва да разчитам на хора, които по - скоро ми пречеха на взаимоотношенията с него, отколкото да ми помагат.
 
Факт е, че успявам да задържа семейството си, Тодоров, факт е. Наистина с малко ми помогна много повече, отколкото и да било друг. Вярно е, че и други хора ми помагат. Но е вярно и че имаше момент, в който само това, че ти съществуваш, беше основна причина да продължа да живея.
 
Знам, че ти си постоянен като характер. Ще се постарая точно тази черта да я изградя у себе си.
Като смаля нивото на задълженията си до... основно почистване на дома си, защото в момента това е най - належащо.
 

[Шашмагюл]

Независимо дали ще заложа на генетичния или възпитателния модел, аз имам достатъчно основания да продължа да бъда упорито поддържаща тезата, че ще се справя, че имах правото поне за малко да се вживея в различни положителни роли, за които съм мечтала като малка да бъдат моя професия...

Как стигнах до този извод, ако се питате... зная си корените на семейството.

 

[Шашмагюл]

  Та за мен си оставаш най - доброто събитие, което ми се е случило, в последните седем години, ако изключим двете деца. Независимо, че като спомена за теб, мъжа ми подскача като ужилен, ти трябва да знаеш, че аз си пийвам, само ако компанията ми е приятна.  Представете си и ти, и всички останали мушмуроци тук, колко важни сте за мен.

[t.todorov]

"Г-н Тодоров  има ли практика при психотерапевтите да извършват психотерапия ако клиента не взима лекарства за ПР? С една дума да си чист и тогава може психотерапия иначе, не."

Няма такава практика. Всичко зависи от случая. Лекарствата се преценяват от психиатър, който работи в екип с терапевт, в най-добрият случай.
Случаи на ПР спешни няма, искам да кажа няма пряка опасност за каквото и да било. Лекарствата са излишни, ако наистина се касае за ПР, т.е. телесни функции, които се променят по време на инстинктивно обусловената борба/бягство-реакция, от дадени ситуации, и които в последствие се възприемат като симптоми. С две думи, телесната мобилизация, която се включва в ситуации на опасност, не бива да се възприема като болест, симптоми и прочие. Докато се стигне до това прозрение, няма нищо лошо да се притъпява с лекарства.

[min4]

Благодаря за отговора!Някои терапевти смятат, че не трябва да се пият лекарства, докато се прилага терапия. Това е трудно, особено когато човек се чувства изтощен от постоянни ПА. Всъщност смятате ли, че пристъпите на тревожност може да се премахват с разни учения, да речем йога, учение на Дънов, разни други? Моето скромно мнение е, че на човешкото съзнание трябва да се обяснява по разбираем начин онова, което се случва с него, за да се премахнат ПА. Разни учения не вършат работа при различните хора.

[Шашмагюл]

Тодоров, благодат е да имаш близки с мания за чистене. Много малко са хората, които разбират, че съм изтощена и психически, и физически и не мога за един ден да се възстановя. Което образува един затворен цикъл - тъкмо се пооправя, някой ме ядоса, тряс - пак депресия, психоза, писане, с неимоверни усилия възстановявам нормалното си мислене.... и така постоянно. Добре, че има хора, които ме познават достатъчно добре. Намерих помощ, Тодоров.
 
Ако някой ден ти и твои колеги решите да правите предаване, с което да се даде гласност на проблемите в психологичен аспект, най - вероятно ще участвам... и то като самата себе си. Добрите специалисти трябва да се подкрепят.

Който не е наясно със ситуацията, Тодоров отдавна е спрял да ми пише, но от малкото, което ми е писал, все още си вадя изводи и осъзнавам и свои грешки, НО и грешки на околните.

 А ти Тодоров, не пишеш и не отговаряш, и макар че много държа на теб и съм ти много, много благодарна  може да си се поиздразнил, ама не ми дреме - мъж си, все ще си си го заслужил. 

[Шашмагюл]

Грешка - без да се крия от обектива имах предвид в "като самата себе си". 

[t.todorov]

"Всъщност смятате ли, че пристъпите на тревожност може да се премахват с разни учения, да речем йога, учение на Дънов, разни други? "

Не съм специалист по ученията. Механизма "борба-бягство", няма да се включва ако умеем да се адаптираме към средата и като не се подлагаме на опасност, или по-скоро, като спрем да възприемаме дадени външни ситуации, или вътрешни преживявания, като потенциално опасни. Както разбирате извода е, че няма никаква логика симптомите на ПР да се премахват, както няма логика да се премахва инстинкта за самосъхранение. Те първо не са симптоми, а изменени /повишени/ телесни функции, които имат за цел да активират тялото за борба/бягство. Наречени са симптоми, защото хората с ПР им приписват такава роля, поради факта, че не знаят, какво ги отключва и страха от това незнание. Така че човек трябва да разбере, кои ситуации възприема като потенциално опасни, как се е стигнало до там, че така да ги възприема и после да натрупа нов опит, в който умее да се адаптира към същите ситуации, за да не ги свързва с опасност. Така механизма борба/бягство няма да има нужда да се включва и съответно телесна мобилизация няма да е нужна.
В тоя процес може и с лекарства, и без лекарства.