Въпроси към г-н Тодоров!

[Шашмагюл]

Разбира ти на тебе главата. Само ако имаш време да ме следиш навсякъде какво пиша, само тогава ще видиш, че долу - горе вече вкарвам логика във всичко. Вие пък с това ПР, голяма скука. Тия дни да видиш... ще взема да си измисля роман по филмите, в които се вкарвам сам самичка. 

[ilia.ivanov]

А, не ме подценявай. И аз не скучая тея дни, страдам си денонощно, мощна седмица ми е. Всъщност пишеш логично, извинявам се за предния пост. 

[Шашмагюл]

А, така повече ми харесваш. Проблемът е там, че в страната преди е нямало психотерапевти, доколкото съм чела. А и в нашата страна много бързо изписват хапчета. Аз мога да ти дам пример със себе си, как заради някакво схващане на кръста след първата криза и първото пиене на антипсихотици - и нищо чудно схващането да е обвързано с приема на такава отрова - ми наизписаха диклак и още някакви хапчета за нещо, което в последствие мина с най - обикновен невробекс и някакъв крем. Вчера пък, докато пътувах за вкъщи, гледам някво хлапе на 18-19 години го заболя глава и мигновено започна да търси хапчета. Тук във форума, една Мая много добре се беше изказала, че дали ще се "обречеш" на хапчета или ще се бориш без тях е до култура, оставена ти от родителите.
Хапчетата са временно решение на проблема, колкото малко да успокоиш "топката", какъвто и да е техният вид. Докато не "поразбуташ" миналото, за да откриеш откъде идва тревожността, само си затваряш очите пред проблема.
Между изтрещяло позитивно мислене и позитивно и реалистично мислене има голяма разлика. Между първата и втората криза, имаше период, в който вярвах по абсолютно детски начин, че само с позитивно мислене ще се оправя. Е, не стана. Сега... разглеждайки проблема си от историческа и психологична гледна точка изгладих донякъде вътрешните си противоречия, с което пък отпадат натрапливите ми мисли, което пък "освобождава място в мозъка" да поемам нова информация. Нещо, от което се оплакват повечето с психичен проблем - забравянето и затъпяването.
В нашата страна бабите и дядовците и новите, и старите, са много суеверни - тъпо правило "много хубаво не е на хубаво"... Да ви кажа, седем години пък беше от лошо по - лошо без преди това да е било перфектно хубаво, тогава защо човек се спича като си вярва в такива глупости?
И разни други поверия, нямащи нищо общо с реалността. 

[kasanena]

ilia.ivanov, пиши моля те как се чувстваш от Ципралекса, че май и аз ще го почвам. Нататък отиват нещата.

[ilia.ivanov]

Лекарството е много добро. Само за 4 дни вече имам трезва преценка и паническите атаки, има ги, но ги владея и не са по цял ден, както преди седмица. Негативите на лекарството са въздействията му върху стомаха. Имам язва и гастрит и определено много лошо ми влияе приема на Ципралекс-болки, повдигане... Въпреки че съм много зле с корема, продължавам приема, защото съм много по-свеж от преди.

Ако почнеш да го пиеш, задължително яж нещо преди това.

[ivon123]

Здравейте и от мен! Не знам откъде да започна. От 26ти май животът ми не е същият. Преживях първата си паническа атака, вследствие на която придобих паническо разстройство. До ден днешен не мога да се оправя. Тогава, на тази дата, ми се случи нещо ужасно. Отивайки до 1 приятелка, изпитах чувство на нереалност-все едно не знам къде се намирам, отидох веднага до Спешния център, който в това време беше наблизо. Изтръпнаха ми ръцете и краката- не знаех къде се намирам. Биха ми диазепам. Поуспокоих се временно. Направиха ми ЕКГ, взема ми кръв и ми измериха кръвното-всичко беше наред.
На следващия ден отидох на невролог, който ми предписа транксен. 5мг, по 1 капсула преди сън. С времето започна да ми действа. Няколко пъти попитах невроложката ако е възможно да мина на по-леко лекарство, тъй като това е от групата на бензодиазепимите и води до лесно пристрастяване. Тя не даде такъв шанс. И реших да се обърна към друг. Невролог, с голямо име от нашия град, с който по-рано не бях успяла да се свържа. Това се случи преди седмица. Той ми каза, че не е добре, че съм пила транксен толкова много дни. И ми предписа схема, по която да го спра. Един ден пия трансен, както обикновено, на другия -пия симпатил(на билкова основа)- 2 таблетки след ставане, и 2 -преди лягане.

И така минаха няколко дни, преди които се чувствах сравнително добре. И вчера, както си вървях започнаха старите симптоми-чувство на замаяност, чувство , все едно не знам къде се намирам, мускулна отпадналост, все едно нещо ме дърпа и иска да ме свлече на земята..  И така до вечерта, когато изпих транксен и станах 1 идея по-добре. Четох, че има синдром на отнемането, но не знаех, че е толкова кошмарен.
Какво да правя? КОлко време ще продължава всичко това
Имам и сериозна връзка. Мъжът до мен казва, че няма да  може да ме изтърпи дълго. Смята, че нищо ми няма и се превземам, а няма нищо такова. И ми е обидно.

Идеята на новия ми невролог е, да пия транксена през ден, след 10 дни да започна през 2, и така да го спра до 30 дни. Но отсега се чувствам ужасно с това разредено вземане на трансен.
Моля ви помогнете ми .
Не съм същият човек. Искам си старото аз.
Предполагам, че пиша на точното място!
Моля ви помогнете ми!

[karindar]

Мило момиче, отиди на психиатър, защото ПР се лекува от психиатър, невролозите не са съвсем наясно с нашите проблеми. Не се страхувай да пиеш бензодиазепини при нужда. Те премахват страха и помагат да не се развиват различни фобии. Но истински може да ти помогне психиатър, който да ти назначи антидепресант и анксиолитик, докато овладееш проблема. Не нито срамно, нито унизително да се посети психиатър. След това можеш да направиш и няколко терапевтични сеанса при психотерапевт, за да откриеш причината за ПА.

[Шашмагюл]

Глупости! След първа паническа атака и при условие, че в нашата страна ПР се води състояние, а не болест, първо се пробва с психотерапия, ако не подейства, тогава се изписват хапчета!
Ивон, имаш лично съобщение, което ти писах по - рано, тъй като смятах за редно най - накрая, след като вече съм добре да спра с оспамването, но... такива пораженчески постове като предния не мога да подмина.
Как е възможно въобще човек да се уповава на хапчета, които са с толкова негативни странични ефекти, без преди това да опита за период от поне половин година да се справи без тях... в случая с психотерапия?!
Най - вероятно, тъй като си пила хапчета, ПА може да се появят като реакция от тях... А може би животът ти, средата ти, невъзможността да се впишеш в нея, предизвикват ПА, които могат да се преодолеят с психотерапия, по време на която с помощта на психотерапевта просто ще израстеш, ще помъдрееш, ще се научиш да реагираш адекватно на ситуациите, а не с ПА. 

[karindar]

Fantagiro, не давай съвети за състояние, което не си изпитвала.Не обърквай момичето. Повечето от хората тук сме минали доста път, и знаем по-добре какво се изпитва при ПА и как се лекува.

[Шашмагюл]

Аз преборвам успешно биполярно разстройство, което на моменти може да се сбърка  с параноидна шизофрения, ти на едно ПР ли ще се оставиш?!
Аз се преборих с хапчетата, въпреки че ми казаха, че ако ги спра рязко е възможно да направя нова психотична криза и след това да зачестят... И това наистина се случи, но... започнах да си свиквам на симптомите един два пъти в месеца и планирам промени в живота си, някои от които вече са почти факт и според мен спирането на каквито и да било симптоми е въпрос на време, както и зависи от това дали ще бъда социално изолирана и занапред или ще си подновя позагърбените приятелски контакти.  

[Шашмагюл]

Биполярното не изключва панически атаки, не знаеш ли?!

[karindar]

Биполярното разстройство не е паническо разстройство. Паническото разстройство е с постоянни пристъпи на ПА, докато БАР, има фази на мания и депресии и е възможно да се изпитват симптоми на тревожност, но не е паническо разстройство и  се лекува различно.Паническото разстройство засяга съвсем различен център в мозъка и биохимията на мозъка.

[Шашмагюл]

Паническото разстройство, ако попаднеш на неточни психиатри, не знаеш ли, че може да премине и в ОКР, и в последствие в шизофрения?!

[karindar]

Няма случай в практика паническото разстройство да премине в шизофрения.Причини: при паническото разстройство има силна свързаност с дразнителите от заобикалящата среда, докато при шизофренията, хората не възприемат правилно околната среда, затова не плаши момичето, моля те!!! ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО НЕ ПРЕМИНАВА В ШИЗОФРЕНИЯ, НЯМА ТАКЪВ СЛУЧАЙ!

[Шашмагюл]

Спорно. ПР не изключва вяра в бог. Всъщност да вярваш в бог няма нищо лошо, докато не стане въпрос за появил се психичен проблем. А шизофренията е болест, която се появява благодарение на религията. /по - точно параноидната, простата се появява по друг повод според мен/