Въпроси към г-н Тодоров!

[Шашмагюл]

Рамки никакви вече... Просто нещата, които знам, трябва някак да ги напиша, но... с истинското си име, не тук, а някъде, където повече хора да ги видят и повече хора да разберат кои са ценностите им всъщност.

Иначе... Чудесен човек сте! Радвам се, радвам се, радвам се, че интуицията ми говореше, че трябва да продължа да пиша тук, независимо дали е разумно или не.  

Скица сте вие голяма, ама повече от всякога ми е ясно защо никога не се отпускате да говорите тук чисто човешки, а само професионално. Което си е гадно. Аз наистина исках да разбера примерно - каква музика слушате, ей така, за да добия по - ясна представа за вас.

Иначе... веднъж налучках, че няма начин да не харесвате "Уволнение", просто, защото досега не съм виждала мъж, карал казарма, който да не хареса тази песен и да не се впусне веднага в спомени за това време.!

[Шашмагюл]

[Шашмагюл]

Г-н Тодоров, знам си аз, че ако искате да ме затапите, ще заявите, че с оглед на околната среда или с други думи такава е обстановката в над 50% от семействата в БГ-то сигурно е правилно да се заяви, че аз съм лудата да съм възмутена? Или?
От друга страна, знаете ли, че за 30-годишен живот, може би сте първият човек, на който си струва да подражавам изцяло?
Смея се аз, ама е факт.

[t.todorov]

Когато има една загриженамайкадо децата, нещата не сатолкова фатални.

[Шашмагюл]

Леле, леле, да си разговаряш с психолози по всяко време е едно от най - хубавите неща, които могат да ти се случат в живота!
За да потвърдя думите ви, ще ви кажа, че проблемите, които имах с дъщеря ми - нощно напикаване и затвореност... един по един изчезват.

[kasanena]

Г-н Тодоров, бих искала да питам, как да се научим да споделяме или по-точно, да се доверяваме на хората?

[t.todorov]

Много е общ въпроса зададен така. Доверие за какво? Ако идеята за доверие е "хората да не ни нараняват", когато им споделим нещо, това няма как да стане. Много често обратната връзка от хората може да не ни устройва, да ни нарани, или обиди. Ако човек няма способността да преработи по определен начин подобно взаимоотношение с другите, един от вариантите е да се отдръпне. В този случай по-скоро трябва да се научи не как да се доверява, а как да се опазим след подобно доверяване, или как да възприемем поведението на другите спрямо нас и това което сме доверили.

[Шашмагюл]

Най - лесно е ако нямаш тайни или... не се срамуваш от недостатъците си, от миналото си. Така мисля аз.

[kasanena]

Нека питам така: как да се опазим след като са ни предали доверието, как се анализира тази ситуация и как психиката по-лесно може да я преработи?
На мен ли ми се струва или хората са станали по-измамливи, отколкото бяха?

[Шашмагюл]

Относно доверието... Значи, винаги, когато се доверявам, имам едно на ум, че някой може да ме издъни... И затова си имам БАР.
В същото време, няма нищо по - хубаво от това, човек да няма тайни и да не се срамува от миналото си.
Хората са станали големи съдници, включително аз. А не трябва.

[t.todorov]

За съжаление няма рецепта. Всичко зависи от случая, от човека и неговата лична дефиниция за "доверие" и "предателство". Опазването ни е всъщност преразглеждането на съдържанието, които човек влага в тези две думи. Това съдържание зависи от личността, традицията, опита и т.н.
Много по-ясно във вашият случай ще е да опишете ситуация или няколко такива, които сте преживяла като предателство.

[temple One]

@касанена: За съжаление действителността е такава, че е трудно да се доверяваш, но понякога човек има нужда да го направи. С нарастването на отговорностите в живота това може да породи тревоги да не ни наранят. Може би просто трябва да прецениш какво си загубила предния път, за да се решиш дали да рискуваш. Иначе понякога малко риск не би навредил, без да го мислиш

[Шашмагюл]

Г-н Тодоров, жалко, че ви няма във форума да си побъбрим малко. : )))))

[t.todorov]

Разбира е, че ме има. Това са спекулации

[Шашмагюл]

Какви спекулации, какво нещо... Хубав човек сте. Толкова ми се иска да съм заобиколена от благи хора. Които да изчакат да нормализирам нервите си естествено. Разболя ме неразбирането на хората, г-н Тодоров. И да говоря, и да пиша, както и да подхождам оставам разбрана само за най - близките си. Иска ми се да можех да започна живота си отначало, но със сегашното знание. Във всички случаи обаче не съм се отказала от стремежите си за по - хубав живот.