Въпроси към г-н Тодоров!

[theshadow]

@anonymous

Написа:

 

Ако един терапевт може да работи с деца, значи може и с възрастни, ако може с ОКР значи може и с ПР, ако може с наркомани то може и с анорексици.

Но не видях обратна връзка от теб, че е било разбрано обяснението ми защо това не може да стане...

По останалото... Да, така е- ПР е част от групата функционални психични разстройства, общо наричани с термина невроза...

Според МКБ 10, неврозните състояния са от F40 до F48... Т.е. обхваща-
F40 Фобийни тревожни разстройства
F41 Други тревожни разстройства
F42 Обсесивно-компулсивно разстройство
F43 Реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията
F44 Дисоциативни [конверсионни] разстройства
F45 Соматоформни разстройства
F48 Други невротични разстройства

А ПР е F41.0... Като се има предвид, че са налични и други заболявания, които се характеризират с ПА, освен ПР...   

ПА може да бъде предизвикана не само от ПР, а да речем и от ендокринологични заболявания, от сърдечни заболявания, от митохондриални заболявания...

ПА например могат да бъдат вторични по отношение да речем на депресивни състояния или да са в следствие на постравматичен стрес...

Тук е ролята на лекаря, да се произнесе точно по симптоматиката. Т.е. тя не е без значение... Ако симптоматиката се пренебрегва, то може да се окаже поставена грешна диагноза и съответно да се получи несправяне с проблема... 

Вече писах, че няма доказана нито една хипотеза каква е причината за възникването на ПР. Това беше някъде по-назад из постовете ми, където и описах и по-известните хипотези, върху доказването на които се работи... 

Това ще рече, че Фройд не бива да се идеализира като познал верния отговор- може да е, но може и да не е...

Да отбележа, че въпреки неяснотата за това, което предизвиква ПР - самото ПР е обратимо и човек може да се справи с ПР... Това е най-важното на този етап.

Вече посочих проблемът пред онези, които желаят да се спрат на психоанализа...

В България работещите психоаналици може и да са успели да станат 4-5, а може и още да не са успели да станат толкова много. Говоря за реално-завършили успешно психоанализа, а не за измамените, че са завършили психоанализа и не за самотитулувалите се като психоаналитици, без да имат такова право...

Причината за тази малка бройка е, както вече писах, че обучението е възможно само в чужбина, продължително е и е изключително скъпо. Онези, които завършват такова обучение, нямат стимул да се върнат да работят като психоаналитици в България, понеже разликата в уредеността на практиката им в чужбина и в България не е в полза на България и защото заплащането в чужбина на психоаналитик е такова, за каквото в България и дума не може да става...

Така че, когато човек се спира на психоанализа, трябва наистина много внимателно да проучи специалиста, преди да се повери в ръцете му- в противен случай може да си навреди много...

А иначе- школи, разработвали техники за справяне с ПР и с ПА- разни... Аз затова исках, ако има желание, да се обсъдят... А вече всеки си преценява за себе си избора на школа и на специалист- ограничения няма, важното е накрая човекът да се разправи с ПР и с ПА...
 

[anonymous]

@anonymous

Написа:

 

Ако един терапевт може да работи с деца, значи може и с възрастни, ако може с ОКР значи може и с ПР, ако може с наркомани то може и с анорексици.

Но не видях обратна връзка от теб, че е било разбрано обяснението ми защо това не може да стане...

Обясних ти вече, че един терапевт може да прителага в работата си множество на брой техники и подходи от най-различни школи, независимо той самия към коя принадлежи. Така че  - НЕ, това може може да стане, един терапевт може да бъде компетентен както при работа с ПР, така и при работа с наркомани, при депресия и тн.

[Ema]

Обясних ти вече, че един терапевт може да прителага в работата си множество на брой техники и подходи от най-различни школи, независимо той самия към коя принадлежи. Така че  - НЕ, това може може да стане, един терапевт може да бъде компетентен както при работа с ПР, така и при работа с наркомани, при депресия и тн.
[/quote]
Аз не мисля така.
Всичко опира до опит. Ако  само да използваш методи и техники оттук и оттам не вярвам да има положителен краен резултат. Ако един психолог работи повече време с наркомани то той придобива опит да разговаря с тях, да ги познава, да печели доверието им и т.н. В същото време се питам какво ще търси един наркоман при сексолог.
  То и  хирурзите могат всичко да режат и шият, но когато стане въпрос за операция на сърце едва ли ще отидеш при коремен хирург.  на теория всички са учили еднакво, но опита се придобива в практиката. Няма как да бъдеш добър, много добър във всичко.
По твоите думи излиза, че с еднакъв подход  и яколко техники можеш да се справиш със всички проблеми, които могат да се решат с психотерапия, т.е. пенкилер.

Ти ходил ли си на психотерапия за проблем и с какви психотрапевти си говорил до сега? Попитай тях какво мислят по този въпрос.

[Мая]

Редовните мантри.....“ти ходил ли си на психотерапевт“ „ти какво правиш в този форум имаш ли ПР“
Те хората правилно ви нарекоха едно време Пижо и Пенда. Изключително нескопосан пример. Много ясно че ще отиде човек за операция на сърце при кардиохирург, а не при коремен хирург, неврохирург или ортопед, това са различни специалности.

Но някога нещата са по сложни и не са очебийни, човек може да  го болят ставите и да има митрална/сърдечна недостатъчност и спасението да е във хирург УНГ, който трябва да извади сливиците да премахне огнището на артрита. Друг път може човек да го болят ставите и спасението да е в зъболекаря. Може и да е клише това че две и две в медицината не прави четири, но е много вярно, две и две има случаи когато може да прави и пет.

Къде  е казал човека че наркоман ще ходи при сексолог. Търсите си нов враг ли, иначе не можете да живеете ли? Всеки който не мрази Тодоров е враг....

Казал ви е че един терапевт може да работи и с деца и с възрастни. Че един терапевт ако може с ОКР може и с ПР.
Ако може с наркомани може и с анорексия, аз ще добавя ако може с наркомани значи може и с булимия.


Ако тук присъствъщият психолог без особено богата практика, което си пролича от първото му мнение още,  работи с деца и не може с възрастни, това е частен случай.

Къде ви е казал anonymous че с един подход може да се разрешават всички проблеми. Поне веднъж не можете ли да разсъждавате по безпристрастно и земно. Готови да измислите всичко....само да мразите или боготворите някой.


   

[theshadow]

@anonymous

Цитирах Етичния кодекс на психолога. Кое те кара да смяташ, че психолог, държащ на името си, би нарушил този кодекс и би се обявил за всеможещ и за всезнаещ? И би влезнал включително в нарушение на някои закони, само и само да не се признае, че не е компетентен във всичко?

Или просто не се разбираме?

Не е въпросът да работи само с 1 нещо и да спре само с това 1 нещо (не, че не може да специализира само в 1 нещо, ако иска- законът не забранява това).

Психологът може да работи само с такива случаи, за които е изрично обучен (както и написах).

Някои дейности, за да бъдат извършвани от психолог, включително се иска по закон завършването на точно определен вид психология, а не каква да е. Например, цитирам законово изискване, касаещо съдебнопсихологичните експерти:

Чл. 31. Съдебнопсихологичен експерт може да бъде психолог със специалност по медицинска психология и по възможност със специална подготовка по съдебна психология.

Аналогично- някой, завършил психология, може много да иска да работи с ПР, но ако в неговата специалност по психология, която той е завършил, няма обучение да работи с ПР, значи не е коректно да работи с ПР или ако иска да работи- да изкара съответното обучение.

Аналогично, ако не е обучен да работи с наркомани, коректното е първо да изкара съответно обучение и чак след това да почва да работи с наркомани.

Аналогично, ако не е обучен да работи с анорексици, значи коректното е... Да не изброявам натам...

Ако не си съгласен с това, опиши мотивите си.

[Мая]

То има и една друга професия казва се психотерапевт, нямам нужда де....но ако имам хипотетично никога не бих потърсила психолог за нещо.

Имам обръщение към психотерапевтите,.

Моля ако някой психотерапевт не е обучен за работа с хора с генерализирана тревожност първо да изкара съответното обучение.

Моля ако някой психотерапевт не е обучен за работа с хора с депресия първо да изкара съответното обучение.

Моля ако някой психотерапевт не е обучен за работа с хора с ниско самочувствие  първо да изкара съответното обучение.

Моля ако някой психотерапевт не е обучен за работа с хора булимия  първо да изкара съответното обучение.

и т.н

Тази тема защо не вземе да я прекръсти някой на задоволяване нарцистичните нужди на един психолог.

[theshadow]

@ Мая

 

[anonymous]

Обясних ти вече, че един терапевт може да прителага в работата си множество на брой техники и подходи от най-различни школи, независимо той самия към коя принадлежи. Така че  - НЕ, това може може да стане, един терапевт може да бъде компетентен както при работа с ПР, така и при работа с наркомани, при депресия и тн.

Аз не мисля така.
Всичко опира до опит. Ако  само да използваш методи и техники оттук и оттам не вярвам да има положителен краен резултат. Ако един психолог работи повече време с наркомани то той придобива опит да разговаря с тях, да ги познава, да печели доверието им и т.н. В същото време се питам какво ще търси един наркоман при сексолог.
  То и  хирурзите могат всичко да режат и шият, но когато стане въпрос за операция на сърце едва ли ще отидеш при коремен хирург.  на теория всички са учили еднакво, но опита се придобива в практиката. Няма как да бъдеш добър, много добър във всичко.
По твоите думи излиза, че с еднакъв подход  и яколко техники можеш да се справиш със всички проблеми, които могат да се решат с психотерапия, т.е. пенкилер.

Ти ходил ли си на психотерапия за проблем и с какви психотрапевти си говорил до сега? Попитай тях какво мислят по този въпрос.
[/quote]

Ema, вие с hpjon сте добри в това да изкривявате нещата, да измествате темата, да обръщате на лични нападки, да изопачавате и тн. Признавам това е ценно качество в ситуация като тази и ако аз бях податлив на провокации отдавна щях да бъда надхитрен от вашия тандем. Аз, обаче не съм за мое голямо щастие  .

Къде съм казал и дума за сексолог? Това са твои думи - аз за сексолозите изобщо не съм казвал нищо.

Това, което искам да кажа е следното: Да theshadow  е прав, че психологът трябва да работи с някого само ако може да се справи с проблема. И ако не може - да тогава е коректно да го препрати към друг.

Това не означава, обаче всеки един терапевт да се забие само в една единствена насока и да работи само с един определен тип проблематики като само с ПР например.

В психологията е важно да можеш да работиш с личността на човек - тя далеч не се изчерпва със симптома.

[theshadow]

@anonymous @ Eма

И двамата сте интелигентни хора и ми е приятно да общувам с вас! Дори да има различно мнение, в това няма нищо лошо. Различни сме- всички хора сме различни и в това е най-големият ни чар, иначе светът би бил твърде скучен. Важното е да се търсят пътищата за взаимното ни разбиране, защото само така тези неща, които обсъждаме, може да са полезни на нас самите да достигаме до някои изводи, а и на други хора, които четат тази тема...

anonymous- да, така е, психологът, също и да речем психотерапевтът, не е длъжен да се развива само в една област. Може да развива в няколко различни области...

Но ако иска, може да се развива и само в една област и да стане наистина добър, но само в тази 1 област.

Ето за пример да речем, може да е много увлечен от разрешаването на проблемите, които възникват в семейството... И да предположим, че иска да е фамилен терапевт... Тогава... Става фамилен терапевт, включва се пример към Българска асоциация за фамилна терапия и се развива като терапевт само в тази насока- напълно в реда на нещата е и не е грешно или минус за него...

Просто е въпрос на личен професионален избор как да протече развиването на компетентността след завършването на висшето образование- дали ще е само в една единствена област или ще има съсредоточаване в няколко области... Нито едното, нито другото е грешно като избор.

 

[Мая]

@ Мая

 

Радвам се че сме на едно мнение и си съгласен с мен и всичко което казвам. Надявам се да си обучен в работа с ПР след като си новия психолог на форума, да си обучен и във всичко за което заговориш от името на психолог.
Закона буквата и кодекса трябва да се спазват.

Също и да речем психотерапевтът е по подготвеният специалист, без значение дали е психиатър или псиахолог.

Надявам се присъствието ти тук да те научи на много още работи, не само че един терапевт може да има повече от едно умение

[theshadow]

@мaя
 

[Мая]

@мaя
 

Благодаря много!
Удоволствието е за  мен,  че съм помогнала на един психолог да осъзнае нарцистичното си поведение, поне в последното си мнение.

[t.todorov]

" Ето за пример да речем, може да е много увлечен от разрешаването на проблемите, които възникват в семейството... И да предположим, че иска да е фамилен терапевт... Тогава... Става фамилен терапевт, включва се пример към Българска асоциация за фамилна терапия и се развива като терапевт само в тази насока- напълно в реда на нещата е и не е грешно или минус за него..."

Малко яснота по въпроса мисля да вкарам. Може ли един терапевт да е ...само фамилен например? Или може ли един детски психолог, да не е фамилен? И съответно фамилен, или детски могат ли да са и индивидуални? И ако може при какви индивидуални проблеми са добри?
За тези неща няма спор. Представете си, че едно дете бива заведено на терапевт, поради някакъв проблем ... например нощно напикаване. Терапевта знае че детето е най-слабото звено в семейството и след като открива, каква е функцията на детският симптом за семейната система започва да работи с родителите. Работейки с родителите разбира, кои проблеми са семейни и благодарение на какви индивидуални от двамата партньори се пораждат /може и само от единият, но по-скоро са, като скачени съдове./ След което, ето тук вече ако прецени, че с двамата партьори трябва първо да се работи индивидуално, апелира към друг свой колега, защото индивидуално да се работи с двамата е недопустимо.
И така, за един подобен проблем психотерапевта трябва да е адекватен в три различни "вида" терапии - детска, фамилна и индивидуална. Това че може да се е насочил само към фамилна, не означава, че не може, или е "по-слаб" в другите видове терапии.
Що се отнася до специални популации - зависимости, насилие над жени и т.н., където освен психотерапия е необходима по-цялостна програма, свързана с взаимодействие с много специалисти - социални работници, психиатри, лекари, психолози, психотерапевти, доброволци и т.н., при тях най-добре е човек да е специализирал точно това. Един зависим не може да се появи в кабинета надрусан. Трябва да е минал детокс при определени условия и т.н. Ако след преминаването на такива програми човек има нужда от психотерапия, допълнително, вече може.
В крайна сметка, психотерапевтът работи  с личността, ако проблематиката позволява такава директна терапевтична работа.

[Мая]

Да, така е и в психологията и в  медицината и в други области.

Бърнард Шоу: "Тясната специализация в най-широкия смисъл на думата води до широка идиотизация в най-тесния смисъл на думата"

Може човек да си има тясна академична специализация, но ще е по продуктивна ако им и богата извънакадемична обща култура в областта.

Все едно един архитект да няма обща култура за  конструктивната част  или ВиК частта и обратно....

[redjon]

@мaя
 

Благодаря много!
Удоволствието е за  мен,  че съм помогнала на един психолог да осъзнае нарцистичното си поведение, поне в последното си мнение.

Мая, ама ти наистина не разбра за какво стана дума 


А относно разговора за това дали един терапевт трябва или не да е специализиран в една област ще кажа следното - един психотерапевт трябва да е до толкова специалист по всичко, че да може да види проблема и да го класифицира правилно в спектъра от най-различни проблеми. След това трябва да е достатъчно начетен, за да знае как може да се помогне и да е достатъчно отворен, че да препрати клиента към колегата си, който може да направи по най-добрия начин това, което трябва да се направи. Другото е опипване в тъмното и... разбира се печалбарство.

Добрия специалист знае, че не може да помогне във всички случаи. Добрия специалист има огромен опит в една тясна област и почти никакъв, дори в много случаи само теоретичен, във всички останали области на психологията и терапевтичните подходи. Добрия специалист има самочувствието да е наясно с това и да не се нахваща с неща, които не може да докара до успешна развръзка.

Това е и причината в България да има 2-ма, 3-ма специалисти, които могат да гарантират на клиентите си 100 % справяне с тревожното си разстройство, докато останалите просто се застраховат с постановките, дадени от тодоров - че зависело от случая, работело се с личността и тем подобни.