Въпроси към г-н Тодоров!

[EvaRAngel]

 Вие говорите за хоспитализация , а мен тук ме подмятат като мръсно коте . Извинявам се за метафората , но се чувствам точно така . Вероятно финците са расисти или незнам как точно да ги опиша . Нежелаят да ми назначат една нормална терапия .
 Моля кажете ми г - н Тодоров , какво сте стане с мен ако просто си чакам в това състояние ? Лекуващият доктор ми обясни , че до две години заболяването само ще отшуми . Вече нямам и толкова силни депресивни симптоми . Спя , храня се , грижа се за външния си вид . Имам  толкова интересни занимания , че времето не ми стига да реализирам всичко . Относно комплексите , мисля че всеки има в по - малка или  по - голяма степен . Възможно ли е да си бъда пак нормална без лечение ? Има ли подобни случай с моя ?

[t.todorov]

" Спя , храня се , грижа се за външния си вид . Имам  толкова интересни занимания , че времето не ми стига да реализирам всичко ..."

Това не е описание на клинична депресия. Най-вероятно ваата не е такава.

[EvaRAngel]

 И аз това си мисля Но пък паническите атаки си продължават . Е , съществуват ли без депресия ? Въобще съвсем се обърках . Почвам да си мисля , че най - добре да спра да се самоанализирам и да се оставя на течението .

[t.todorov]

Самоанализът е трудна да не казвам невъзможна задача. Не че човек не би могъл да сътворява различни размисли и да прави някои свои изводи. Но по-добре е някой да ви помага в тази работа, когато вие зациклите.

[EvaRAngel]

 Най - трудно е да опознаеш себе си . Това е голямо предизвикателство . И не само да се опознаеш , но и да си признаеш всичките низки чувства , които  изпитваш . А каво е всъщност да бъдеш човек ? И ако тази дума има конкретно определение , то всички ли сме човеци ? А какви са тези , които не съвпадат с определението на думата , но все пак са човеци ?

[rums]

Много често паническото разстройство върви ръка за ръка с депресията или пък прераства в депресия,както се получи при мен например.Да разбираме ли,че в този случай е неизбежно взимането на медикаменти-антидепресанти?Много често обаче някои психолози,които не са с медицинско образование бъркат двете заболявания и убеждават клиента/пациента,че ще се оправи само с психотерапия,което не само не му помага,но го докарва до още по-тежко състояние

[t.todorov]

Добре е да се знае, че симптомите, които са на повърхността, телесни симптоми и различни видове страх от интерпретацията на телесните усещания, не са сърцевината на проблема. Ако това се осмисли е ясно, че проблематиката в сърцевината може да предизвика различни по въд симптоми и състояния, включително и депресивни такива. Депресията в тези случай е спасението от тревожността, която минава над прага на издърлживост. В много редки случаи тревожност и депресия могат да се редуват, но няма как да се проявява в един и същи момент.
Да не забравяме, че всеки случай е уникален за себе си. Много често зад едни тревожни симптоми "на показ", може да стои всъщност една депресия. Понякога опитни психиатри се подвеждат, защото това не е толкова лесна задача. Не се взеамат предвид само актуалните оплаквания, а цялата динамика на личността във времето.
Лекарствата са необходими при здрави хора, тогава, когато фиксацията върху симптома е толкова голяма, че единственото, което човек желае е да изчезнат и не е способен да мисли и разсъждава в друга посока. Така, след като тази фиксация се разхлаби благодарение на тях, може да започне терапевтичната работа, за да се направи връзката между сигналната функция на симптомите и действителната личностнапроблематика, която ги поражда.

[EvaRAngel]

Каква е разликата между депресията и тревожността ? Аз съвсем се обърках . Изглежда , че по много показатели си приличат . Aко не си сигурен в себе си , на базата на което се комплексираш , то това признак на депресия ли е , или тревожно разстройство ? Излиза ли накрая , че депресията е по - скоро меланхолично състояние , нещо като защита на организма ?

[rums]

да разбираме ли тогава,че и депресията може да се лекува с психотерапия?А генерализираната тревожност?

[EvaRAngel]

 Mисля , че една терапия би помогнала и в двата с лучая . Първо , терапевта би ни изяснил какво ни е всъщност . Второ , би могъл да насочи мислите ни в правилна насока . Как да се оправим , ако незнаем какво ни е ?

[t.todorov]

Всички отговори са в самият човек. Процеса на психотерапия просто създава пространство те да успеят да излязат. Много се спекулира дали терапевта е в активната роля - да казва, да показва, да обяснява, да дава посока ... а всъщност неговата роля е да води процеса така, че човек сам да открива тези неща които не знае.
Психотерапията е насочена към личността. Това, че в определен момент някой е депресивен, друг път тревожен по различен начин, не променя посоката на терапията към цялостният човек. Тези сигнали, заради които най-често се ходи на терапия, са просто част от фасадата, която се е пропукала. В този смисъл терапията е подходяща за всички хора. Вече доста хора, без да имат изявено страдание се насочват към нея. Въпроса е кой каква потребност има. Някой иска да не се страхува, друг иска да опознае себе си, трети е натирен от роднини, които са го обявили за "депресивен" ... потребности най-различни.
Различните фобии, натрапливости, ПР, също са част от фасадата на една личност. И то не каква да е част. Всяка фобия, проблематика, състояние е опит на психиката да овладее даден проблем, по-голямо страдание, емоционален дисбаланс и т.н. Този опит за "решение" на проблем е нещо много ценно. Но ако е в определена посока личността страда и от него, и подобни не дотам сполучливи опити за справяне, са класифицирани в диагнози.
Ако приемем че депресията е едно отдръпване от живота в неговите цветове и пъстрота, в една апатия, липса на желания, това е защитен механизъм. Апатията се понася по-лесно от тревогата и трудността. Както ръката инстинктивно се отдръпва от горещият котлон, така и психиката използва подобни механизми. По същият начин всеки един симптом, състояние, проблем има своето значение, логика, смисъл, функция. Но за да се открие е нужно специфична работа, която е поле на психотерапията.

[Ari]

Г-н Тодоров, а депресията колко време може да продължи? Все пак това отдръпване, както вие го наричате, ако продължи дълго време човек не губили социалните си умения?

[redjon]

Всички отговори са в самият човек. Процеса на психотерапия просто създава пространство те да успеят да излязат. Много се спекулира дали терапевта е в активната роля - да казва, да показва, да обяснява, да дава посока ... а всъщност неговата роля е да води процеса така, че човек сам да открива тези неща които не знае.
Психотерапията е насочена към личността. Това, че в определен момент някой е депресивен, друг път тревожен по различен начин, не променя посоката на терапията към цялостният човек. Тези сигнали, заради които най-често се ходи на терапия, са просто част от фасадата, която се е пропукала. В този смисъл терапията е подходяща за всички хора. Вече доста хора, без да имат изявено страдание се насочват към нея. Въпроса е кой каква потребност има. Някой иска да не се страхува, друг иска да опознае себе си, трети е натирен от роднини, които са го обявили за "депресивен" ... потребности най-различни.
Различните фобии, натрапливости, ПР, също са част от фасадата на една личност. И то не каква да е част. Всяка фобия, проблематика, състояние е опит на психиката да овладее даден проблем, по-голямо страдание, емоционален дисбаланс и т.н. Този опит за "решение" на проблем е нещо много ценно. Но ако е в определена посока личността страда и от него, и подобни не дотам сполучливи опити за справяне, са класифицирани в диагнози.
Ако приемем че депресията е едно отдръпване от живота в неговите цветове и пъстрота, в една апатия, липса на желания, това е защитен механизъм. Апатията се понася по-лесно от тревогата и трудността. Както ръката инстинктивно се отдръпва от горещият котлон, така и психиката използва подобни механизми. По същият начин всеки един симптом, състояние, проблем има своето значение, логика, смисъл, функция. Но за да се открие е нужно специфична работа, която е поле на психотерапията.

Хубаво е да се уточни, че става въпрос само да 1 тип психотерапия и подход. Има още поне около 500.
Също е като с колите - неразумно е да се каже, че колите са Рено, има и много други модели и марки. Така че "психотерапията - """еди какво си""" не е много издържано откъм обективност. Но може би това се дължи на факта, че няма цялостно, по-общо познание по въпроса. Нищо, затова е форум, за да се чуят всички мнения.

[t.todorov]

Това е така, но всички коли си имат двигател, сходен между всички, движат се на четири колела, и спазват общ правилник при движението по пътищата.
Различните психотерапевтични модалности имат различия на практика, т.е. са създали различни механизми за въздействие, ръководени обаче от една единна наука, даже няколко науки - психология, медицина, социология, философия и още много. Това означава, че на базата на основата на информация, която всички притежават, благодарение на развитието на изброените науки, те изработват различни техники в прилагането на тази информация на практика. Някои школи използват една част, специализират се в нея, други в друга част, трети се опитват да обхванат всичко, без да задълбават в детайлите. Но общата теория за човека е единна. По тази причина това е наука. Така че богатството на методи, не означава разводнена, или различна теория при всеки от тях, а означава различни пътища за нейното използване. И практиката показва че развитието на такива различни пътища е ценно и макар не всички, но доста от тях се прилагат с успех. Когато обобщавам с общото понятие "психотерапия", аз визирам психотерапията основана върху науката психология, или както вече на някои места се появява терминът "психологична психотерапия". Тук методологията и техниките на школите на практика, не са от съществено значение.

[redjon]

"психологична психотерапия". Тук методологията и техниките на школите на практика, не са от съществено значение.

Това е важно за уточняване, благодаря.

Защото при други типове терапия методите и техниките са от първостепенно значение за бързия и успешен изход от терапията.