Въпроси към г-н Тодоров!

[Dimcho]

Разбира се конкуренция има, дори и в семейството, между братче и сестриче например. Но подобна конкуренция има сериозна формираща полза за личността на възрастният после.

Г-н Тодоров, не е трудно човек да стигне до извода, че всеки  се конкурира. Дори и да влезете в магазина, всеки бърза да е преди другия на опашката. Всеки гледа да се  хареса на хубавата жена, като се направи на по-по- най от другия. Ето и Вие казвате че и в семейството има конкуренция, между братя и сестри има конкуренция. Според мен има повече конкуренция, отколкото сътрудничество в живота. Не мислите ли?

[t.todorov]

В чий живот? В коя ситуация? Ако обобщава "по принцип" не бихме могли да стигнем до никъде. Хората "по принцип" както се конкурират в едни моменти, така и си сътрудничат. Зависи от ситуацията и потребностите. Но само в конкретна ситуация може да се влезе в детайли.

[Dimcho]

С една дума, както казвате Вие хората си сътрудничат и конкурират едновременно. Добре, но сътрудничество и конкуренция, това не са ли взаимноизключващи се понятия? Ако си сътруднича с някого, според мен означава да не се конкурирам с него защото конкуренцията е състезание където има победители и победени. Как ще си сътруднича с притятел когото съм победил и той се чувства ощетен?Според мен е трудно да си сътрудничиш и да се конкурираш едновременно. Питате ме за конкретен случай. Ами Вие не го ли чувстват че в живота ни навсякъде че е конкуренция и надпревара? Факти, които пораждат неврозите. А сътрудничеството и взаимопомоща е изчезнало понятие.

[t.todorov]

" Ако си сътруднича с някого, според мен означава да не се конкурирам с него защото конкуренцията е състезание където има победители и победени. "

В бизнеса конкуренцията е развиваща. Идеята е, че ако някой се конкурира с вас, вие ще ставате все по-добър, за да го надскочите. В той случай конкурента не сътрудничи ли за вашето развитие

Тук обаче на мен друго ми прави впечатление. Безспорно, човек трябва да умее, както да си сътрудничи с други хора, така и да се конкурира. Просто така е устроен света. В едни моменти се изисква едното, в други моменти другото.
Все пак конкуренция е икономически термин. В човешките отношения се обяснява като
" Борба между съперници, които се стремят към едно и също постижение."
Как се чувствате вие, когато се налага да си съперничите с някой? Как ви се отразяват подобни състеателни моменти?

[Dimcho]

Честно казано, не обичам състезанието, но се налага да го правя всеки ден. Така че конкуренцията ме уморява, прави ме невротичен напрегнат и недостатъчно толерантен на моменти.

[t.todorov]

" Така че конкуренцията ме уморява, прави ме невротичен напрегнат и недостатъчно толерантен на моменти. "

Така, сега остава да разберете, или осмислите, на какво ли се дължи това, конкуренцията да ви измаря, вместо да ви развива.

[Dimcho]

Уморяваме, защото постоянно ме държи нащрек и не мога да се отпусна нормално, защото мисля да не бъда изигран от някого, да не загубя. Такива неща.

[Шашмагюл]

Г-н Тодоров, има ли лек за мисли, които текат по - бързо?Лекарката ми е на мнение, че социалната ми фобия се е проявила заради това, че мислите ми текат по - бързо от речта. Че говоря много бързо.

[t.todorov]

" ... защото мисля да не бъда изигран от някого, да не загубя."

Да разбирам ли, че за вас е важно да печелите на всяка цена? Това предполага такова поведение, което да осигури максимален шанс да спечелите. Това изисква постоянен контрол на поведението и липса на спонтанност, която може да навреди и да изкара човек от релсите на "правилното" поведение. Кога възприехте този тип "правилно" поведение? Винаги ли сте се страхувал да не загубите, или това си има някакво по-късно начало?

[t.todorov]

" Г-н Тодоров, има ли лек за мисли, които текат по - бързо?"

Има. Подобно явление е защитен механизъм. Когато отпадне нуждата от защита, човек няма да има субективното преживяване, че мислите му текат по-бързо, от способността за осмислянето им.

[Шашмагюл]

Лекарката констатира това, не аз. Тя даде обяснение на казаното от мен, че имам социална фобия в определени случаи. Аз чувствам неспособност да се концентрирам в разговор, в определени ситуации. .........
Вече не виждам никакъв изход, освен избутване на живота до щастливия му край. Ще ме извинявате, ама тука повечето се страхуват от смъртта,а аз се страхувам от това ако това не е истински край, а само прелюдия към друг живот.
Истината е, че тази консултация с психиатър си я представях някакси по - друга... Обаче не усещам разбиране от страна на психиатърката.Не ме разбира или аз не мога да се изразя ясно.Не виждам кой знае какъв положителен изход от състоянието си, освен че хапчетата въпреки тъпите странични ефекти, наистина внасят някакво спокойствие в състоянието ми.

[Dimcho]

" ... защото мисля да не бъда изигран от някого, да не загубя."

Да разбирам ли, че за вас е важно да печелите на всяка цена? Това предполага такова поведение, което да осигури максимален шанс да спечелите. Това изисква постоянен контрол на поведението и липса на спонтанност, която може да навреди и да изкара човек от релсите на "правилното" поведение. Кога възприехте този тип "правилно" поведение? Винаги ли сте се страхувал да не загубите, или това си има някакво по-късно начало?

Преди не бях състезателна натура, но сега станах, защото така се чувствам по-сигурен. Бях доверчив и често губех от това, затова сега се конкурирам, за да си създавам по-голяма сигурност.Но това ме уморява.

[t.todorov]

" Преди не бях състезателна натура, но сега станах, защото така се чувствам по-сигурен."

А какво преди това ви осигуряваше сигурност?

[Dimcho]

Може би усещането, че съм здрав. Откакто се чувствам зависим от симптомите изгубих сигурността си и я замествам с конкуренция вероятно.

[karindar]

Аз се чувствам по подобен начин. Непрекъсното се напрягам и търся начин как да направя нещо, за да се чувствам по-сигурна. Това явно е проблем при всички с ПА. Г-н Тодоров, а как човек трябва да се държи, ако в семейството не го разбират, не знаят какво е да изпитваш ПА и постонно му повтарят, "стегни се".
Това не е ли начин да избягаш от отговорност към другия, да го упрекваш, за да не се налага да му помагаш по някакъв начин?