Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

Тук няма как да има общ отговор, зависи от случая. При всеки един има ресурси за по-адекватна адаптация, без значение от ситуацията.
Причината за подобни атаки не е в ежедневието и в ситуациите които стимулират, без значение дали това е общуване с някой и пр. Причината е по-различна - какво ли ме кара да изразявам чувства, преживявания и реакции на различни ситуации чрез тялото? Има много хора, които са в тежка ситуация, но нямат ПР. Т.е. не наличието на подобни ситуации е от толкова голямо значение. Подобни ситуации просто служат за катализатор на един процес, който е в основата. Какъв е той за всеки обаче няма как да се каже общо. Трябва да се наблюдава конкретен човек, в своите конкретни ситуации и в своите конкретни реакции.

[t.todorov]

" ...че не може да премахне напълно и да се освободи от тези така да ги наречем "дразнители"

Ето тук има сериозно  ... "розово" очакване. Какво според вас означава човек да се освободи от дразнители? Тук започва и голямата епопея на "позитивното мислене", което толкова модерно напоследък.
Глобалната психотерапевтична цел е човек да приеме и двете страни на монетата, а не само едната, а другата да се прави че я няма ... чрез различни "техники".
Не дразнителите около нас трябва да се "махат", защото сама казвате, че понякога това е невъзможно. Някакви идеи тогава, кое ли в уравнението би могло да се промени и подобри?

[lotxen]

    Метатрон,преди време каза:"При ситуация,която не харесваш,има три варианта на поведение:1.Променяш ситуацията.2.Излизаш от ситуацията/напускаш я/.3.Приемаш я.
Това ми идва на ум по повод текущия въпрос и отговор!

[t.todorov]

А четвъртото е да промениш собственото си възприятие към ситуацията и най-вече към собствените преживявания, които самата ситуация създава.
В първите три случая, като чели всичко е насочено извън личностната промяна, или познание. Но не само приемането на дадена ситуация е част от личната нагласа към нея. Има и много други варианти.

[lotxen]

 Приемането е много богат акт!Няма нищо общо с примирението!И в това интелигентно приемане е цялата гама на психологията и психоанализата,а другото народа го е казал -път да извървиш!Наскоро един потребител каза,че 7 години безмислено се е мъчила!Ами това е пътя!И без тия 1 или 20 години,няма път!Няма приемане,няма излекуване!
  Всички знаем,че болеста е в главата,ама много по-лесно е на скенер да я търсиш,и колко много искат там да я намерят!

[t.todorov]

"...И в това интелигентно приемане е цялата гама на психологията и психоанализата"

Това не е точно така. Това важи по-скоро за религията, но не и за психотерапията. Ако трябва съвсем да опростим нещата има два типа хора:
- тези които не вземат предвид принципа на реалността и тя неспирно ги "наказва" за това
- тези които до такава степен се сливат с външната реалност, че забравят за себе си, за своята вътрешна реалност и тя ги "накава" за това

Само при първият тип хора се налага дори и психотерапевтично да успеят на настроят собствените си "струни" в съзвучие с външната реалност, като част от това може да е примиряването, или приемането на реалността такава каквато е /например да приемем факт, че един ден ще умрем, че не можем да избираме по кое време да се родим, че не можем да имаме други родители, че страданието е нормална част от живеенето, че не можем да променяме другите за да са в съзвучие с нас и пр./.
При вторият тип е обратно - те трябва да се обърнат към собствените си нужди и потребности.

Като цяло има 5 етапа които съпровождат "интелигентното приемане" както го кръстихте:
1. Шокова реакция /ако е нещо изненадващо/
2. Отричане. /отричайки факти от реалността, човек защитава своя Аз/. Тук често се използва тялото, като способ да се отрече наличие на психологичен проблем. Голямата част от сегашното розово "позитивно мислене", което в момента се прокламира навсякъде е всъщност в този раздел
3. Страдание.  /осмисляне на събитието, предизвикало стреса, емоционално преживяване/
4. Психологична преработка /интегриране/
5. Приемане и дистанциране от събитието и преживяването свързано с него.

Преминавайки през тези етапи човек може да се "заклещи" в някой от тях и да не може да стигне до преработване на събитие от реалността /външна или вътрешна/. Така ако това е третият го наричаме депресия, ако е втория - различни невротични състояния и т.н.

По тази причина психотерапията не е толкова лесна. Когато говорим за ПР, обикновено хората са застинали във втори етап. Да се въведат в третия означава да се въведат в страданието, но свързано с действителният проблем, а не онова което е част от отричането му, да кажем страх от телесни функции и симптоми и то по начин, по който после могат да илязат от него, за да успеят да преработят нещата вече конструктивно. Още повече че отричането е само един от инструментите за "спасение на Аза". Има още много други.

[Шашмагюл]

Г-н Тодоров, голяма част от населението в Бг има навика да се оплаква от какво ли не. Някъде във фейсбук четох, че в БГ има два сезона - Ебаси студа и ебаси жегата и винаги се оплакваме от времето. Родителите ни са мрънкяла, ние сме мрънкяла. Така детето се научава да вижда повече пречки, отколкото възможности. И т.н. и т.н. Вие не ги обичате тия работи с позитивното мислене, обаче аз ако имах пари щях да съм много, много, много позитивна. На човек му трябва здраве на семейството и пари.
Всъщност и сега, макар че никак не е розово положението, предпочитам да съм позитивна, отколкото да се тревожа, че тия хапчета не са панацея и някои проблеми, които имах продължават да се задълбочават. Не виждам как ще ми помогне психиатърката след като май психиатрите не провеждат терапия??? Досега нищо интересно при посещенията при нея. По - скоро обсъждаме дъщерите ми и как да се справя с проблемите ми с тях, как да ги предпазя от моите състояния и т.н.Иначе е симпатяга, ама.........

[lotxen]

  Благодаря на г-н Тодоров за отговора!Достави ми удоволствие да го прочета!Звучи точно като лекар,който знае за какво иде реч,и че нещата са ясни и могат да бъдат овладяни!Знае се причината,има механизми за лечение и затова резултата ще е благоприятен!А какъв резултат очакваме???
   Сравнявам го с лекар,защото става въпрос за човешка психика,а не за компютър,самолет или кола!
   И в този смисъл, г-н Тодоров, отричате ли късмета/божията помощ,вселенската енергия и закони/в този процес на психотерапевтиране,или ще си измием ръцете с капацитета на пациента и други такива?

[Мая]

.................Вие не ги обичате тия работи с позитивното мислене, обаче аз ако имах пари щях да съм много, много, много позитивна. ............................................

Та той е завършил именно това школа по Позитивна психотерпия, няма как да не ги обича тия работи.
Да не обича позитивното мислене и да го е завършил като школа,    нещо става противиречие.

Той е против криворазбраното такова каквото напоследък бълваше нон стоп от всякъде  - от книги, от телевизии и радио, интернет,  от афиши по улиците за семинари за просветление, от близки и познати хора които са си самоповярвали че били станали духовни и мисията им е да просветят и другите по тайните вселенски въпроси и след това ги чака вечно щастие. Е малко се кротнаха де след датата 21.12.2012,  като видяха че всички оцеляха, а не само "?духовно просветените/напредналите?"
Той  е за истинското позитивно мислене, което както многократно е писал позитивен не означава положителен, А ОЗНАЧАВА ЦЯЛОСТЕН ВСИЧКО КОЕТО Е ДАДЕНО.

Иначе че е краен на тема наука и официална медицина , краен е......
Слага в един кюп всичко и тия дето ясновидстват и лекуват с махане на ръце и енергии и духове от отвъдния свят .....и .....съвсем логични природни продукти безвредна алтернатива на официалните такива.

[t.todorov]

" И в този смисъл, г-н Тодоров, отричате ли късмета/божията помощ,вселенската енергия и закони/в този процес на психотерапевтиране,или ще си измием ръцете с капацитета на пациента и други такива?"

Това дали отричам нещо, или не е въпрос на личностен избор. Какъв е той няма касателство с работата ми, особено психотерапевтичната такава. Но като питате ще ви кажа. Разглеждам религията във всичките и форми, дори и в новите и вселенски варианти, просто като феномен на човешката психика, със същото основание, както гледам и способността на човек да сънува като феномен на неговата психика.
За всички изброени от вас по-горе вселенски неща, божества и късмети, които видиш ли движат живота на човек, в психологията си имат наименование - личности с външна локализация на контрол, т.е. личности, които "делегират" собствени отговорности на неща извън тях.
Ако човек вярва в Марс да речем, като някакъв фактор, психотерапевта работи през тази негова вяра. Ако друг вярва в нещо друго се работи с това. Всеки терапевт работи с това, което му се поднесе, без да го оценява като лошо, или добро, или правилно, или неправилно. 

" А какъв резултат очакваме???"
Не рабрах много този въпрос, но ако е в посока, какъв резултат очаквам ако се работи психотерапевтично, отговора е  - зависи от случая и от терапевта.
Науката по това се отличава от останалите неща, защото за да се възприеме нещо нея, то трябва да се докаже. Ако това се случи в контролирани експерименти, или други методи, с които науката раполага за да валидизира нещо, ако се опишат механизмите на действие и всички необходими други неща, то аз ще повярвам на всичко, защото съм учен.

[t.todorov]

" Не виждам как ще ми помогне психиатърката след като май психиатрите не провеждат терапия???"

Психиатрия и психотерапия може и да вървят ръка за ръка понякога, но са съвсем различни дисциплини. Един психиатър помага само с лекарства. В това може и да включва някакви разговори с пациантите си, но това не е психотерапия. Ако е обучен в психотерапия допълнително би могъл да го прави. Така психичните проблематики могат да се делят на няколко групи, според специалиста:
1. Такива, в които медикаментите са единствен вариант, а психотерапия не е възможна.
2. Такива, в които медикаментите са единствения вариант за справяне с първичната проблематика, а психологичното консултативно обучение за справяне с вторичната.
3. Смесени - при които се налага успоредна работа както с лекарства, така и с психотерапия.
4. Такива, които са изцяло психотерапевтични и лекарства не са нужни.

При ПР обикновено са 3,4, освен ако ПР не е вторично по отношение на друго психично заболяване /което е по-скоро рядкост/.

[lotxen]

   Абсолютно съм съгласна и ме удовлетворяват отговорите Ви,г-н Тодоров!
   Аз  съм в състояние на пренос,или фиксация към Вас!
Искам да ме терапевтирате!
  И то защото вече цяла година,не успявате да ме разочаровате било с изкуствена праволинейност,било с категоричност,от която се ужасявам!До тук с четките!
  По отношение на резултата,исках пак да преговорим за целите,крайните на психотерапията!
   Ако има някаква възможност,макар и за еднократна консултация,аз ще се възползвам!
  Като напълно съм наясно,че това е чисто манийно желание!

[lotxen]

 Ето ме пак,исках да поизтрия,туй-онуй,но смятам,че щом съм го написала,съм го мислила,и дори после нещо да ми е не както трябва,предпочитам да си седя зад писаното!
   До г-н Тодоров,започнах пак отначало,да чета темата"Въпроси към г-н Тодоров",и си намерих всичко,което пак ме човърка!
  Извод -въртя ли се въртя в кръг!

[t.todorov]

"започнах пак отначало,да чета темата"Въпроси към г-н Тодоров",и си намерих всичко,което пак ме човърка!
  Извод -въртя ли се въртя в кръг!"

Много е важно човек да може да се върти в кръг. Това го пази от излизането от кръга. Както казахме и по-горе - това подкрепя отричането. Ако си струва това е полезно. Понякога е полезно човек да е с широко затворени очи. Но понякога това е просто бемислено.
За каква консултация питате? Моите координати са много лесни за намиране. Ако решите, действайте.

[Шашмагюл]

Лотхен, г-н Тодоров... от няколко дни се ровя в "любимия" форум на г-н Тодоров - Портала... Чета с нагласата, че аха - аха да стана, дали направо не станах - атеист.
Попаднах на доста интересни неща  и по - специално на постовете на г-н Тодоров. Интересно е, че по време на нервната криза или епизод ако щете наречете, ме вълнуваха същите теми, стигнах до долу - горе същите прозрения, до които е стигнал и г-н Тодоров, който там е заявил, че е атеист.
Та, Лотхен, при мен тази, последната криза е в резултат на това, че се ужасих, защото Богът, в който съм вярвала, може би или направо е една голяма измислица на древните хора. И целият ми съзнателен живот досега се е градил върху една голяма лъжа. Ако просто умираме и няма прераждане, то животът няма абсолютно никакъв смисъл, защото градиш, градиш пък накрая... нищо.
Бих казала, че кризата сама по себе си, беше много интересна, макар и страшна... И да, по време на кризата успях да предрека някои събития... Но това няма кой знае какво значение, защото дори да усетиш, предвидиш нещо, ти обикновено нямаш силата да го предотвратиш...
Друго исках да ви кажа. Та Учителя ако не се лъжа, някъде там из форума казва:"Не търсете Бог извън себе си." Дам, и Бог, и Дявола ако щете, всичко е само в главата ни. Към кое ще се обърнем зависи от нас. Тези религии, които казват да търсим божественото у себе си... може би са на по - прав път от тези, които карат да търсим Бог по горите... Защото честно ви казвам, по време на кризата имах чувството, че се свързвам ту с доброто, ту с лошото... Главата ми има голям капацитет за фантазии...Но разбрах едно, Бог и Дявол има в главата на всеки човек. И всеки човек има силата да се обърне към доброто. Само трябва да иска и да не се страхува, че няма да успее.
Аз продължавам да вярвам, че има хора - ясновидци, че има хора, които лекуват с енергии. Но не вярвам, че Библията е Книгата на книгите. Дори само, защото тази книга е писана предимно за мъже. Една религия е завършена, когато под човек се разбира жена и мъж и дете...