Въпроси към г-н Тодоров!

[anonymous]

Обикновено го прави. И тук е голямата терапевтична полза. Този сценарий ще се повтори, но благодарение на терапевтичното поведение и рамките в процеса, ще се получат взаимоотношения от нов тип. Това ще е нов опит за клиента. Това е доста бавен и труден за двете страни процес.

А може ли една социлана фобия да се корени точно в това? Под социлана фобия имам предив страх от критика и непрекъснато напрежение че някой може да те обиди, чувство че хората те гледат и те осъждат наум и тн.

[anonymous]

Господин Тодорв, изгледайте това (стига да имате време и да искате разбира се) и ми кажете какво мислите за главния герой. Не е ли това пак такава симбиоза, защо според вас се е случила и въобще всичко което ви направи впечетление.
http://www.youtube.com/watch?v=V1zFeHJzS5E

[t.todorov]

Ако претъклуваме соц. фобия не като "страх от..." а нежелание за, стават по-различни нещата. При нея в действителност страха не е, че ще критикуват хората, а че няма да харесат. Нещо като, или ще ме харесат, или няма да се подлагам на риск да не ме харесат. Тук сърцевината е по-скоро човек да възприеме критикуването не като липса на приемане. Но понякога е по-изразено. "Или ще съм център за нещата, или ще избягвам нещата". Много е важно в какви ситуации се появяват първите и в последствие по-силни пристъпи. Те са много показателни. Дали по време на изпит, или в компания ... При агорафобията - дали в големи магазини /където трябва да се избере една алтернатива сред многото, но не и всички, което може да подсети човек че и в живота си е подложен в ситуация на избор, която не желае да предвижи напред/.
Много често при тревожните състояния "страха от ..." се бута напред. Всъщност терапевтично това не е от значение, а по-скоро "какво печеля, страхувайки се от ...".

" Под социлана фобия имам предив страх от критика и непрекъснато напрежение че някой може да те обиди, чувство че хората те гледат и те осъждат наум и тн."

Ето само от това прозира, че човек е ангажиран с факта че е център на внимание сред хората. Ако в позитивният смисъл не е успял да е център, успява във фантазията "хората са ангажирани да си мислят за мен".
Естествено може и други корени да има, затова казах че не бива да се обобщава, без да се знаят спецификите на всеки един случай.

[anonymous]

Ако претъклуваме соц. фобия не като "страх от..." а нежелание за, стават по-различни нещата. При нея в действителност страха не е, че ще критикуват хората, а че няма да харесат. Нещо като, или ще ме харесат, или няма да се подлагам на риск да не ме харесат. Тук сърцевината е по-скоро човек да възприеме критикуването не като липса на приемане. Но понякога е по-изразено. "Или ще съм център за нещата, или ще избягвам нещата". Много е важно в какви ситуации се появяват първите и в последствие по-силни пристъпи. Те са много показателни. Дали по време на изпит, или в компания ... При агорафобията - дали в големи магазини /където трябва да се избере една алтернатива сред многото, но не и всички, което може да подсети човек че и в живота си е подложен в ситуация на избор, която не желае да предвижи напред/.
Много често при тревожните състояния "страха от ..." се бута напред. Всъщност терапевтично това не е от значение, а по-скоро "какво печеля, страхувайки се от ...".

" Под социлана фобия имам предив страх от критика и непрекъснато напрежение че някой може да те обиди, чувство че хората те гледат и те осъждат наум и тн."

Ето само от това прозира, че човек е ангажиран с факта че е център на внимание сред хората. Ако в позитивният смисъл не е успял да е център, успява във фантазията "хората са ангажирани да си мислят за мен".
Естествено може и други корени да има, затова казах че не бива да се обобщава, без да се знаят спецификите на всеки един случай.

Правилно ли тогава се досещам че такива хора са били винаги харесвани в детството си от своите родители и винаги са били център на внимание, никога не са били пренебрегвани и тн.
Естествено никое дете не бива пренебрегнато от родителите си, но има една граница която не трябва да се минава. Примерно родителят може да има и други интереси освен детето си и то трябва да се съобрази с това.

[t.todorov]

Ами не е винаги. По-скоро е различно. Единият родител е бил "зъл", а другият "защитник". И така детето печели "защитника", който обикновено е срещуположният родител на своя страна, а връзката между самите родители отслабва.  Може да се предполага, че бащата от клипа преди да започне да пие е бил просто агресивен, т.е. опитвал е да наложи граници в отношенията между майка-син. Само че при емоционална дистанция при партньорите с това поведение по-скоро ще засили симбиозата им в стремежа да се "защитят" от него. Пиенето много често запълва емоционалната липса в контакта между партньорите.
Все пак това е съчинение по "картинка" за този случай, но има в действителност много подобни случаи, които накрая може да завършат със социална фобия. Повечето хора споделят че ако имаше как да знаят че срещайки се с непознати хора те ще ги харесат непременно, щяха да се чувстват комфортно.

[anonymous]

Ами не е винаги. По-скоро е различно. Единият родител е бил "зъл", а другият "защитник". И така детето печели "защитника", който обикновено е срещуположният родител на своя страна, а връзката между самите родители отслабва.  Може да се предполага, че бащата от клипа преди да започне да пие е бил просто агресивен, т.е. опитвал е да наложи граници в отношенията между майка-син. Само че при емоционална дистанция при партньорите с това поведение по-скоро ще засили симбиозата им в стремежа да се "защитят" от него. Пиенето много често запълва емоционалната липса в контакта между партньорите.
Все пак това е съчинение по "картинка" за този случай, но има в действителност много подобни случаи, които накрая може да завършат със социална фобия. Повечето хора споделят че ако имаше как да знаят че срещайки се с непознати хора те ще ги харесат непременно, щяха да се чувстват комфортно.

Аз пък мислех че таква симбиоза майка-син се случва когато бащата го "няма" всмисъл или реално го няма физически (и няма друг мъж който да го замести) или го има но той е емоционално дистанциран от майката и сина и сякаш живее в паралелен собствен свят.
При тези случаи не се ли случва отново симбиоза?

[t.todorov]

В този случай вероятно бащата емоционално е бил отхвърлен от майката. Това впрочем е нормално да се случи, в началото на появата на детето, да кажем до 1-2г. Тогава наистина нуждата от симбиоза между майка-дете трябва да е на лице. Как ще преживее бащата това отхвърляне не се знае. Може да се затрупа с работа, може да си намери любовница ... може да пропие. Ако предположим че го е преживял, след този период обаче бащата трябва да се включи както в това да се приближи към партньора си, така и да въведе границите у детето по принцип за нещата. В някои случаи обаче, майката не допуска това, след като е била на "крилете на майчинството" със своето малко момченце, което е дало смисъл в живота и. По тази причина много е важно детето да не се създава с идеята да придаде смисъл на нечий безсмислен и емоционално беден живот, нито с идеята да сближи двама партньори. Т.е. за да не се случват подобни от клипа неща, трябва да има здраво партньорство. То е гарант че появата на детето няма да дистанцира партньорите. Макар че със сигурност не може да се твърди нищо. Не могат да бъдат обхванати всички възможни варианти. Както хората са различни и няма двама еднакви, така всяко партньорство е различно само по себе си.

[Мегатрон]

В този случай вероятно бащата емоционално е бил отхвърлен от майката. Това впрочем е нормално да се случи, в началото на появата на детето, да кажем до 1-2г. Тогава наистина нуждата от симбиоза между майка-дете трябва да е на лице. Как ще преживее бащата това отхвърляне не се знае. Може да се затрупа с работа, може да си намери любовница ... може да пропие.

г-н Тодоров,
това което пишете е сигурна предпоставка за развитие на едипов комплекс и след това невроза при детето. Детето се чувства виновно че двамата родители се карат и дори изпитва чувство на вина което руши самочувствието.
Но бихте ли могъл да ми кажете защо при някои хора страдащи от подобни комплекси съществува изменение на физическото тяло и регенерация на органи. Примерно аз имах травма на мозъка, но след известно време тя изчезна. Възможно ли е регресията на психиката да помъкне и физическото тяло дори към долните фази от психосексуалното развитие при човека. Не съм специалист по психоанализа, но тези чудеса ми изглеждат невероятни. То това си е направо път към вечното здраве.

[t.todorov]

" Но бихте ли могъл да ми кажете защо при някои хора страдащи от подобни комплекси съществува изменение на физическото тяло и регенерация на органи."

Не разбирам за каква регенерация говорите. Сигурно вашият случай си има по-добро, медицинско обяснение за възстановяване след травмата.
Все пак психотерапията помага на много психосоматични болести: астма, колит, гастрит, диабет тип 2, дерматит, хипертония, хипотония и т.н.
Някои автори твърдят че състоянието на болест, каквото и да е то, е създадено от организма за да балансира нещо. Аз все пак не съм съгласен че всяка болест може да се обясни психосоматично и психодинамично, но зая част от тях съм съгласен.

"Възможно ли е регресията на психиката да помъкне и физическото тяло дори към долните фази от психосексуалното развитие при човека."

Възможно е, но само функционално, по-скоро като разстроенио функции на органи и системи в дадени моменти или периоди. По-скоро обаче това се случва по други начини. Регрес най-общо означава завръщане към стари модели на функциониране, които са дали някакъв резултат.
Що се отнася до психоанализата, тя не се изчерпва с Фройд. Ако се интересувате от психоанализа, като чисто любопитство, трябва да се запознаете с нейната история, развитие, автори и класици, теории, схващания, които се надграждат.

[Мегатрон]

Според мен всичко си има научно обяснение. Просто ме интересува защо хора страдащи от едипов комплекс имат подобни въстановявание без медицинска намеса. Възможно ли е това да се дължи на връщането към предпубертетните стадии на развитие на личността.Нещо повече, наблюдава се дори и растеж на височина след определена възраст. Това също ли се дължи на комплексите.
Социалните преживявания на всеки етап предполагаемо оставят някакви постоянни остатъци под формата на нагласи, черти и ценности, придобити по време на етапа.

В тази психология има много непонятни неща. Но според мен всичко се дължи на връщането, ака регресията към ранните фази от развитие.Например  орална фиксация или проява на  садо мазо желания. Както и да е, не мога да се мъча да разбера неща дето се учат 10 години на теория и 5 на практика.

[t.todorov]

Обратно 5г. на теория и 10 на практика.

" Просто ме интересува защо хора страдащи от едипов комплекс имат подобни въстановявание без медицинска намеса."

Не съм чувал за подобни хора. Едиповият комплекс по Фройд е малко ... коригиран в последствие. Но със сигурност възрастовият етап в който е вместен е наситен с много предизвикателства и за деца и за родители. В последствие и психотерапевтично, за възрастни, които се подлагат на терапия.

[Мегатрон]

Кажи как мога да премина Едиповият комплекс
Много съм притеснителен в реалния живот и имам малко приятели.
Осъзнах че едипа не е свързан с желанието за секс с майката, а е нещо по лошо - стремеж да направиш другите щастливи. Днешните разбирания по психоанализа са съвсем други.

[anonymous]

Кажи как мога да премина Едиповият комплекс
Много съм притеснителен в реалния живот и имам малко приятели.
Осъзнах че едипа не е свързан с желанието за секс с майката, а е нещо по лошо - стремеж да направиш другите щастливи. Днешните разбирания по психоанализа са съвсем други.

Психотерапия.

[Мегатрон]

Последно - психотерапевт или психоаналитик

И защо при Едипов комплекс съществува постоянно потене и отделяне на миризми. Или аз си внушавам.

[t.todorov]

В психоанализата секс и сексуалност имат различни значения.
Психотерапевт е достатъчен.