Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

" Как мога да я компенсирам след като по рождения нямам достатъчна подкрепа в мозъка от определени вещества, за да бъда концентрирана по-дълго време?"

Какво значи по рождение? Имате някаква диагноза от дете ли? Някаква болест? Ако това е така не говорим за психичен проблем.

" Ами, да речем, че съм прекалено чувствителна и всяка ситуация ми създава напрежение, било то положително или отрицателно."

Ако е по-скоро това, е редно първо от твърдението "всяка ситуация", да се определи в кои ситуации всъщност изпитвате напрежение /положително или отрицателно/ и в кои не, за да можете да заявите, че в едни чувствате напрежение, а в други не, което не се съмнявам че е така. От това, което казвате разбирам, че ако сте насаме със себе си, се зареждате, а ако сте да кажем сред други хора в определени ситуации се изтощавате. Всъщност има много други важни факти, които трябва да се имат предвид - възраст, минал опит и т.н.

[kasanena]

Не, нямам диагноза, по-скоро аз сама съм си я сложила. Когато нещо трябва да ми ангажира вниманието по-дълго време ме изтощава, да речем разговор или пък по-дълга концентрация  върху даден текст, който трябва да науча и т.н. Затова реших,че ми липсва достатъчно концентрация, което ме изнервя и трябва да се зареждам, като остана сама. Но да си призная, не съм съвсем сигурна кое е първичното, концентрацията или нервността. Трудно ми е да определя. Изтощавам се, когато трябва да се представя добре или пък съм на чуждо място и в тоя ред на мисли.

[t.todorov]

" Изтощавам се, когато трябва да се представя добре или пък съм на чуждо място и в тоя ред на мисли."

Виждате, как малко по малко от "всяка ситуация" нещата се фокусираха до тези две. Виждам, че тук две са чувствителните теми "трябва" да се представя добре и "трябва" да съм на чуждо място.
Веднага ми идва да ви питам имате ли хоби, или любимо занимание, което ви доставя удоволствие и в него по някакви причини успявате да сте концентрирана, т.е. вниманието да не ви напряга?

[kasanena]

Имам хоби, което не ме напряга.Но когато то е свързано с хора, веднага се явява напрежение.Как мога да преодолея това напрежение, то се автоматизирало и много ме изчерпва?

[t.todorov]

Най-лесно става с психотерапевтична работа.

[kasanena]

А бихте ли ми казали колко време ще продължи психотерапевтичната работа?

[t.todorov]

Това никой не може да каже. Зависи от случая. Обикновено като рамка е прието за кратък терапевтичен период, в който се предполага, че ще има значими ползи е 20 сесии, или 6 мес. Това е много относително обаче. Аз съм имал случаи с по 5-6 сесии, в които се достига до някакво развитие, имал съм и случаи и с над 100 сесии. Но това е въпрос на обсъждане с терапевта при който започнете терапия

[anonymous]

Това никой не може да каже. Зависи от случая. Обикновено като рамка е прието за кратък терапевтичен период, в който се предполага, че ще има значими ползи е 20 сесии, или 6 мес. Това е много относително обаче. Аз съм имал случаи с по 5-6 сесии, в които се достига до някакво развитие, имал съм и случаи и с над 100 сесии. Но това е въпрос на обсъждане с терапевта при който започнете терапия

Господин Тодоров, бихте ли обяснили в какво се състои "патогенната симбиоза" майка-син? Сигурно всички са чували за т.нар. мамини синчета, мъже на по 40 години които не напускат майчиния дом и все още са като деца и майките им продължват  да ги отглеждат.
Как се формира тази симбиоза и защо за някои хора е трудно да се отделят от родителите си?

[t.todorov]

Това е сериозна тема и има много литература по нея. Едва ли ще мога да обясня това.
Началото поставя Фройд, на научно ниво, като разкрива механизмите на Едиповата ситуация в човешкото развитие - 4-7г. Всичко започва от там, като нормалната симбиоза между майка и момченце продължава и над тази възраст поради взаимна изгода. Важна роля играе бащата в този момент като фигура, която трябва да осигури дистанцията между тях. Ако той е много зает например, прекарва малко време с момченцето, едиповата ситуация се задълбочава. Когато става въпрос за момиченце и баща, където се появява по сходен начин, дистанцията, или рамките трябва да внесе майката. Но има толкова много други подробности, че горното разяснение.

[anonymous]

Това е сериозна тема и има много литература по нея. Едва ли ще мога да обясня това.
Началото поставя Фройд, на научно ниво, като разкрива механизмите на Едиповата ситуация в човешкото развитие - 4-7г. Всичко започва от там, като нормалната симбиоза между майка и момченце продължава и над тази възраст поради взаимна изгода. Важна роля играе бащата в този момент като фигура, която трябва да осигури дистанцията между тях. Ако той е много зает например, прекарва малко време с момченцето, едиповата ситуация се задълбочава. Когато става въпрос за момиченце и баща, където се появява по сходен начин, дистанцията, или рамките трябва да внесе майката. Но има толкова много други подробности, че горното разяснение.

Това което аз не разбирам е каква е изгодата за някой да остане цял живот да майка си или баща си и никога да порасне. Нима така човек не се лишава от много хубави неща в живота.
Какво печели човек който остава завинаги дете?

[t.todorov]

Със сигурност нямат съзнателен мотив. Повечето хора страдат от тази ситуация.

[anonymous]

Със сигурност нямат съзнателен мотив. Повечето хора страдат от тази ситуация.

А несъзнателния мотив какъв може да е? Не е нужно с научна терминология и подробно. Само в общи линии.

Ако може някакви линкове в интернет по темата. Няма проблем и да са на английски.

[t.todorov]

" А несъзнателния мотив какъв може да е?"

Вероятните причини, не са никак малко. Именно при всеки случай за това се изследва неговата собствена логика. Така нареченият феноменологичен подход, или изследване в подробности на фактологията. При подобен инвентар на миналият опит се откриват различни фактори които определят дадено развитие.
Мога за краткост да дам някои примери от мои случаи. Често срещано е когато един човек в детството си е бил презадоволен. Т.е. родителите са направили всичко възможно с най-добри намерения детето да не понася никакви лишения. Говорим не само за материални, но и за емоционални. Когато се появи някаква трудност пред детето, те като буфер застават между него и проблема. Така детето не успява да развие способността си да се справя само, няма "имунитета", когато излезе от семейната "идилия" и разпознае "лошият" свят. Ако подобни младежи, да кажем студенти, които напускат дома и отиват на друго място, сред други хора ... много често се пренапрягат, за да отговорят на новите изисквания, още повече, че буфера го няма и този буфер започват да играят различни неща, които да им осигурят усещането на "безпроблемие" - алкохол, наркотици и т.н.
Друг пример с депресивни родители, главно майки. Тук депресивен се използва в смисъла на зависими. Подобни майки, особено ако нямат емоционална връзка с партньора, несъзнавано превръщат детето си в свой емоционален "събеседник". Детето винаги е благодарно и "награждава" грижата и любовта, която е отправена към него. Още повече детето виждайки, че прави своята иначе депресивна майка щастлива, то с удоволствие поема липсваща функция на партньор. Така като един перфектен заместител на бащата в емоционален план, детето се натоварва с ролята да ощастливи своята майка. Крахът на тази идилия се появява в пубертета, когато депресивната майка дойде в кабинета на терапевта и плачейки каже: "Не мога да позная сина си. Беше толкова добро дете, а  сега се държи като звяр към мен." Ако успее детето в този пубертетен бунт, да постави граници в отношенията, нещата се нормализират в ранната зрялост, т.е. детето успява да се отдели емоционално за сметка на засилване на майчината депресия. Ако не успее обаче, тъй като депресивните майки добре използват механизмите на вината, те по-скоро продължават този "театър", за сметка на собствените си нужди, които загърбват. Тези загърбени нужди например могат да се превърнат в телесна симптоматика, или тревожност. Имах клиент с ОКР, който всеки път като се прибере, преди да разговаря, с когото и да било /основно майка си/ трябваше да си измие н-пъти ръцете. Какво се опитваше да измие той в случая? Враждебността към майка си, която беше до такава степен преглътната и неосъзната, че поведението му беше така "удобно" устроено според нуждите на майка му, която на всичко отгоре беше нясно, какви са и неговите потребности, т.е. "мама знае най-добре, какво е добре за теб". Мъжът беше на около 30г. Страдаше от ОКР и трудности в отношенията с жени и беше доведен в кабинета от майка му за да го "оправя".

Изобщо този въпрос е много обемен. Едва ли ще можем да го изчерпим.

[anonymous]

" А несъзнателния мотив какъв може да е?"

Вероятните причини, не са никак малко. Именно при всеки случай за това се изследва неговата собствена логика. Така нареченият феноменологичен подход, или изследване в подробности на фактологията. При подобен инвентар на миналият опит се откриват различни фактори които определят дадено развитие.
Мога за краткост да дам някои примери от мои случаи. Често срещано е когато един човек в детството си е бил презадоволен. Т.е. родителите са направили всичко възможно с най-добри намерения детето да не понася никакви лишения. Говорим не само за материални, но и за емоционални. Когато се появи някаква трудност пред детето, те като буфер застават между него и проблема. Така детето не успява да развие способността си да се справя само, няма "имунитета", когато излезе от семейната "идилия" и разпознае "лошият" свят. Ако подобни младежи, да кажем студенти, които напускат дома и отиват на друго място, сред други хора ... много често се пренапрягат, за да отговорят на новите изисквания, още повече, че буфера го няма и този буфер започват да играят различни неща, които да им осигурят усещането на "безпроблемие" - алкохол, наркотици и т.н.
Друг пример с депресивни родители, главно майки. Тук депресивен се използва в смисъла на зависими. Подобни майки, особено ако нямат емоционална връзка с партньора, несъзнавано превръщат детето си в свой емоционален "събеседник". Детето винаги е благодарно и "награждава" грижата и любовта, която е отправена към него. Още повече детето виждайки, че прави своята иначе депресивна майка щастлива, то с удоволствие поема липсваща функция на партньор. Така като един перфектен заместител на бащата в емоционален план, детето се натоварва с ролята да ощастливи своята майка. Крахът на тази идилия се появява в пубертета, когато депресивната майка дойде в кабинета на терапевта и плачейки каже: "Не мога да позная сина си. Беше толкова добро дете, а  сега се държи като звяр към мен." Ако успее детето в този пубертетен бунт, да постави граници в отношенията, нещата се нормализират в ранната зрялост, т.е. детето успява да се отдели емоционално за сметка на засилване на майчината депресия. Ако не успее обаче, тъй като депресивните майки добре използват механизмите на вината, те по-скоро продължават този "театър", за сметка на собствените си нужди, които загърбват. Тези загърбени нужди например могат да се превърнат в телесна симптоматика, или тревожност. Имах клиент с ОКР, който всеки път като се прибере, преди да разговаря, с когото и да било /основно майка си/ трябваше да си измие н-пъти ръцете. Какво се опитваше да измие той в случая? Враждебността към майка си, която беше до такава степен преглътната и неосъзната, че поведението му беше така "удобно" устроено според нуждите на майка му, която на всичко отгоре беше нясно, какви са и неговите потребности, т.е. "мама знае най-добре, какво е добре за теб". Мъжът беше на около 30г. Страдаше от ОКР и трудности в отношенията с жени и беше доведен в кабинета от майка му за да го "оправя".

Изобщо този въпрос е много обемен. Едва ли ще можем да го изчерпим.

Разбирам.
А в процеса на терапията? Няма ли клиента да прехвърли ролята на майка си върху терапевта и да иска от него същите неща които е получавал навремето?

[t.todorov]

Обикновено го прави. И тук е голямата терапевтична полза. Този сценарий ще се повтори, но благодарение на терапевтичното поведение и рамките в процеса, ще се получат взаимоотношения от нов тип. Това ще е нов опит за клиента. Това е доста бавен и труден за двете страни процес.