Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

Щом сте започнала да променяте живота си и вече сте го направила в крайна сметка сте силен човек.
Много хубаво сте го описала - не, не е смешно. У всеки има по "някой" който сякаш го направлява и като чели усеща като чужд на себе си. В някои случаи са повече. Човек е сбор от много неща, включително и вътрешни "роли", които често водят "диалог", а "бойното поле" е самият той. Едни от най-трудните вътрешни борби са между искам/трябва, правилно/желано, очаквано/реално ....
Човек спира да има желания тогава, когато те дълго време не са задоволявани. По-добре е да ги няма отколкото да страда че ги има, а те да не се осъществяват. Понякога човек си мисли, че желанията му трябва от само себе си да се случат, или че някой друг трябва да се сети за тях, или просто да не може сам да усети, от какво точно има нужда, да му е трудно да разчете собствените си желания. Не бива да забравяме и това, е човек е динамично същество - преминава през различни настроения, трудности, етапи от живота си, променят се целите и желанията, а щастието не е дестинация, която като се достигне един път, човек ще е вечно щастлив. Ще има моменти на щастие, на нещастие, на радост, на тревога .... живота е такъв. Въпроса е дали човек успява да бъде инициатор на всички тези неща, или е по "течението" и е просто безучастен на това което му се случва. До колкото разбирам вие сте избрала по-трудният път - да променяте и да случвате нещата, но сякаш това е избора за да има развитие.

[Мегатрон]

г-н Тодоров,
Вярно ли е че при стрес и депресия се слабее.

[karindar]

Искам да попитам г-н Тодоров нещо, което няма връзка с ПР. Тези дни си задавам един и същи въпрос, каква психика може да притежава един човек като камикадзето в Бургас, доброволно да посегне на живота си. Ние тук треперим да не ни се случи нещо, вслушваме се и в най-малкия симптом, за да предприемем някакви мерки, за да защитим тялото, ето виж има хора, които доброволно  и съзнателно се разделят с живота си. Те осъзнати самоубийци ли са или пък някакви вродени хора без чувство за самосъхранение. Как можеш да извървиш този път път съзнателно и да се взривиш доброволно? Чудя се къде е чувството за самосъхранение, какво става с него? Ще бъда много благодарна ако получа отговор на този въпрос от г-н Тодоров като психолог и познавач на човешката душа.

[Метатрон]

Мотивацията е ключа към всичко ! Който и да е, ако с месеци му пилят мозъка и му обещават 40 девственици на небето, не виждам проблем да се лиши от земните си удоволствия и да продължи "живота си" в отвъдното...Жалко, че се случи в БГ, иначе в Израел по едно време си беше ежедневие! Тодоров ще ме извини, че изказах мнение преди него!

p.s. А за камикадзето - дано не е забравил да си сложи бандажчето, че без атрибути к'во ше ми чини на небето с девствениците...

[anonymous]

Господин Тодоров, правилно ли е да се каже, че субектът, страдащ от някакъв тип невроза, е човек преди всичко вкопчен в миналото си? Имам предвид, че той продължава да функционира по начин, който е бил нормален преди години когато е бил дете, но който не е адаптивен днес.
Мога пак да дам пример с моя познат. Той има доста властна майка и като дете е трябвало да угажда на всяка нейна прищявка, не му е давала никаква свобода, обсебвала го е. Така той подтиска себе си, своята собствена личност и я деформира по такъв начин че тя да е угодна на майката. Впоследствие когато пораства, той прехвърля майчиния образ върху хората навън и започва да угодничи и на тях правейки и на мравката път и избягвайки конфликта на всяка цена.

В случая ако той осъзнае в процеса на терапия, първо че сега се държи така, защото прехвърля майка си върху околните и впоследствие да си даде сметка, че вече не е дете, изправено пред майка си, а е възрастен срещу възрастен, ще се промени?

И може би затова ПР се явяват в късно юношество, защото тогава човек спира да бъде дете и обстоятелствата изискват от него да стане възрастен и да започне да функционира като възрастен?

Според вас прав ли съм?

[obyrkana]

anonymous, аз като човек преминал своята терапия, мога да кажа, че си на прав път

[t.todorov]

"В случая ако той осъзнае в процеса на терапия, първо че сега се държи така, защото прехвърля майка си върху околните и впоследствие да си даде сметка, че вече не е дете, изправено пред майка си, а е възрастен срещу възрастен, ще се промени?"

Само знанието за тези процеси не помага. Дори и тази информация да се даде тя не променя нищо от поведението. Човек трябва да преживее миналото си по нов начин. Това преживяване означава, да се даде достъп на непреживяните емоции към истинските, първични обекти. Психотерапията е много по-малко логика и много повече преживяване.

[anonymous]

"В случая ако той осъзнае в процеса на терапия, първо че сега се държи така, защото прехвърля майка си върху околните и впоследствие да си даде сметка, че вече не е дете, изправено пред майка си, а е възрастен срещу възрастен, ще се промени?"

Само знанието за тези процеси не помага. Дори и тази информация да се даде тя не променя нищо от поведението. Човек трябва да преживее миналото си по нов начин. Това преживяване означава, да се даде достъп на непреживяните емоции към истинските, първични обекти. Психотерапията е много по-малко логика и много повече преживяване.

Как става това да преживее емоциите към първичните обекти? Доколкото съм чел психодрамата използва сцена, на която човек разиграва различни сцени със своя родител и това е място където чувствата могат да се "отключат" и "излеят".
Психоаналзиата като не използва сцена на какво разчита тогава?

[t.todorov]

Психоанализата разчита в по-голяма степен на преноса към терапевта. Вашият приятел, би прехвърлил и към аналитика си същото отношение и начин на мислене, което споделихте. Така вербализирайки преноса и преживяването в отношенията клиент-терапевт се реконструира и отношението към значимата фигура - първичният обект. В преноса психоанализата работи и за отмяна на някои защитни механизми, които човек предприема по време на самата терапия, т.е. такива, които се наблюдават в момента. Човек започва да трупа нов опит в отношението с "друг" родител /терапевта/ и развива онази част от себе си, която е била "закърняла". По тази причина психоанализата изисква много време, не защото бавно достига до логиката на даден случай, а защото клиента трябва да натрупа сериозен опит във взаимоотношение с аналитика, върху който всъщност проектира собствените си значими образи и предприема своите защитни и съпротивителни мерки спрямо тях.

[Мегатрон]

г-н Тодоров,
Вярно ли е че при стрес и депресия се слабее.
Много ми е интересно какво мислите по въпроса

[t.todorov]

"Стрес" и "депресия" са разтегливи понятия. Какво влагаш в тях? Какво поражда интереса ти към моето мнение по този, общо взето ясен въпрос по който има много информация и навсякъде? Иначе от стрес може да се слабее, може и да се дебелее

[anonymous]

Психоанализата разчита в по-голяма степен на преноса към терапевта. Вашият приятел, би прехвърлил и към аналитика си същото отношение и начин на мислене, което споделихте. Така вербализирайки преноса и преживяването в отношенията клиент-терапевт се реконструира и отношението към значимата фигура - първичният обект. В преноса психоанализата работи и за отмяна на някои защитни механизми, които човек предприема по време на самата терапия, т.е. такива, които се наблюдават в момента. Човек започва да трупа нов опит в отношението с "друг" родител /терапевта/ и развива онази част от себе си, която е била "закърняла". По тази причина психоанализата изисква много време, не защото бавно достига до логиката на даден случай, а защото клиента трябва да натрупа сериозен опит във взаимоотношение с аналитика, върху който всъщност проектира собствените си значими образи и предприема своите защитни и съпротивителни мерки спрямо тях.

И сега какво излиза. Че пацинета става "дете" на терапевта и терапевта впоследствие трябва да поправи грешките на родителите.

[t.todorov]

Ами не точно, защото клиента си е възрастен. В някои аспекти обаче, особено в емоционално отношение има известна незрялост. Във всеки възрастов етап от развитието човек трябва да натрупа определен опит, за да изгради определени способности. Ако този опит е специфичен, това не се случва. Ако това е по време на един етап, следващият, в който трябва да се развият нови умения "буксува". Върху него се пренася несполучливо заученото от предишният етап, после върху следващият, и следващият ... От тези етапи най-ключови моменти са;
 - за шизоидност, аутизъм - до 1г.
 - за депресивност - 1-2г.
 - за тревожност - 2-4г.
 - за хистеричност - 4-7г.

После има един застой, и когато човек навлезе в пубертета, започва да финализира наученото в изброените възрастови етапи, каквото и да е то. Така успява или да изгради своята здрава идентичност или не. В края на пубертета и началото на ранна зрялост започват да се появяват първите проблематики характерни за възрастните.

[Мегатрон]

"Стрес" и "депресия" са разтегливи понятия. Какво влагаш в тях? Какво поражда интереса ти към моето мнение по този, общо взето ясен въпрос по който има много информация и навсякъде? Иначе от стрес може да се слабее, може и да се дебелее

Дай некви насоки как да се предпазя от депресия

[doreto_75]

как да се справя с задушаването понякога ивсе по често немога да си поема въздух направо ще полудея има ли накакво лекарство за това