Въпроси към г-н Тодоров!

[track]

За да бъдеш психолог не ти трябват много диплом, а се раждаш такъв!

Уенди, ти каква си се родила 

[track]

Какво разбира той от фармакология , за да прави такива заключения дали до колко и как действат лекаствата.

А може ли когато си на висока доза на даден антидепресант да се спре и веднага да се започне с другия?

А ние останалите, които пишем във форума, какво разбираме от фармакология, Уенди?

Забравих да кажа, че когато реша, от девет кладенеца вода ще донеса. Май трябва да запиша второ висше и да следвам право 

[wenddy]

Alice, не нареждам, а изразих личното си мнение, с което не ангжирам никого. Всеки има даденото му право да избира дали да го приема или не. А това, че съм от два дена в този форум не означава, че не мога да изразя себе си !

Тrack по отношеноше на това ние до колко разбираме от фармакология , смея да кажа, че опита натрупан в годините ни е дал някакво знание по въпроса, което друг няма нашия проблем няма как да го разбере .

Todorov  рязка съм спрямо теб именно защото си остър относно фармаколечението, ще ми отнеме време да намеря това което си писал!

[track]

а изразих личното си мнение, с което не ангжирам никого. Всеки има даденото му право да избира дали да го приема или не.

Затова имайте едно на ум за Тодоров и не приемайте като чиста монета написаното от него!

Това изобщо не ми звучи като да "не ангажираш никого" след като отправяш призив към всички във форума 

Тrack по отношеноше на това ние до колко разбираме от фармакология , смея да кажа, че опита натрупан в годините ни е дал някакво знание по въпроса, което друг няма нашия проблем няма как да го разбере .

А не мислиш ли, че г-н Тодоров работи точно с клиенти като теб и мен, които също приемат медикаменти, и може и да е по-наясно от нас с това.

Todorov  рязка съм спрямо теб именно защото си остър относно фармаколечението, ще ми отнеме време да намеря това което си писал!

Аз ще перефразирам думите му. Той неведнъж е казвал, че дори е хубаво да се започнат медикаменти, успоредно с терапията, защото при доста от случаите симптомите са непоносими. Но е казвал, че медикаментите ще помогнат временно, защото атакуват симптомите, а не причината/ните. Досега не съм срещала във форума да е изявявал ясна позиция, че е твърдо против да се приема АД.

И се спирам вече, защото ще излезе, че защитавам г-н Тодоров, а в момента просто си намирам занимавка, обаче започвам да ставам зла и не е на хубаво 

[Student_21]

Почитаеми г-н Тодоров Опасявам се че тълкувате грешно повелителни законови разпоредби. Поради тази причина ще поясня по-обстойно фактическото и правно положение на обсъжданите въпроси.

,,Въпросната наредба определя работата на клиничният психолог в психиатрични заведения.,,

Твърдяното от вас не отговаря на истината. Наредбата касае медицинските  дейности, свързани с лечението на психичните разстройства и в частност психотерапията, независимо къде се осъществяват.Ако касаеше само болниците или кабинетите, това щеше да е отбелязано.Така че тя се отнася за всяко място, където се осъществява лечение на лице с психично разстройства, каквито са и тревожните разстройства.

Бихте ли ми посочил къде е отразено ,че се отнася само за клиничните психолози и то работещи в здравни заведения?

Напротив, в наредбата е конкретизирано и уточнено ,че психотерапия може да се извършва от:

1.Магистър по медицина/лекар/
2.Магистър по психология с придобита специалност ,,Приложна психология,,
3.Магистър/бакалавър/ по социална педагогика  със специалност ,,социална педагогика,,
4.Медицинска сестра с една от двете специалности –Психиатрична сестра или Медицинска сестра за социални дейности
Това само са професиите на хората които могат да извършват психотерапия в България, независимо дали в болница или кабинет. Разбира, се трябва да имат и трите години психиатричен опит и съответното обучение, съобразно школата която практикуват

,, За извънклинична психотерапия закон няма, но от 2000г. се изработва”

Няма закон, защото настоящата разпоредба регламентира нещата и клинично и извънклинично/ амбулаторно/.

"....СВЪРЗАНИ С ЛЕЧЕНИЕТО НА ЛИЦАТА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА."
Ето това ви подвежда. Тук се има предвид хоспитализирани пациенти в клиники.”

В тази връзка бих си позволил да Ви задам и още един въпрос: Г-н Тодоров, ако законодателя имаше предвид само хоспитализирани пациенти, не мислите ли,че щеше да го напише.Още повече, че се хоспитализират обикновено пациенти с по-тежки диагнози при които психотерапията не е толкова на пръв план.

Така,че ако Вие наистина правите психотерапия в кабинета си, както пишете в сайта си, считам че подлежите на преследване от закона като лице което упражнява медицинска дейност/психотерапия/ при лечението на хора, нещо за което нямате право.

[t.todorov]

Психичните разстройства се диагностицират само след хоспитализиране, така че не е необходимо да се споменава излишно. Спокойствие и силна храна.

Апропо - аз съм магистър психолог по приложна психология

"2.Магистър по психология с придобита специалност ,,Приложна психология,,"

Тъй като виждам че сте запален по темата, ето ви малко инфо по въпроса какво предстои:

http://www.psychotherapy-bg.org/?p=131

[skorpi]

Напротив, в наредбата е конкретизирано и уточнено ,че психотерапия може да се извършва от:

1.Магистър по медицина/лекар/
2.Магистър по психология с придобита специалност ,,Приложна психология,,
3.Магистър/бакалавър/ по социална педагогика  със специалност ,,социална педагогика,,

Та-дааааааааааааа, Скорпи е психотерапевт, бе
Не се карайте и бийте, майтапът настрана, аз имам правото да практикувам, тююю, за какво ходих по терапевти, като си имам нужната квалификация. Хайде, сега ще си искам паричките обратно , и понеже съм компетентна ще ме слушате, все пак съм бакалавър по социална педагогика и съм дипломиран специалист, имам и хорариум по хоспетиране, включително в психиатрична клиника Вярвате или не, е така.   Ако искате да се възползвате от услугите ми, свържете се със секретарката ми

Къде на шега, къде сериозно, казах си го. А сега наистина искам да бъда сериозна и да кажа още нещо: Разберете веднъж завинаги, моля, че цялата какафония в тая, няма да казвам каква държава, понеже съм възпитана - уж и под въздействието на лекарствата донякъде успявам да си сдържа бурните емоции , та проблемът, скъпи терапевти, адвокати и потърпевши е, че в БЪЛГАРИЯ НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ДАЛИ СМЕ ЛУДИ ИЛИ НЕ и там е цялата работа, ПРОУМЕЙТЕ ГО!!! Цял филм ви направих, за да стане ясно и пак не стана, ей!
Веднъж завинаги, по дяволите, трябва да се изясни заболяване ли е или не е, защото ако е заболяване, то никой освен лекар няма правото да го лекува и то с лекарства, защото така действа традиционната медицина.  Такива има правото да изписва единствено лице с медицинско образование и никой друг. Оттам нататъка психологът работи не с психично болни, а с психично здрави хора, които имат някакви проблеми със ЗДРАВАТА СИ ПСИХИКА - схващате ли къде е разликата? Не може половината да ти казват, че си болен и да имаш КОД ЗА ДИАГНОЗА, да фигурираш в учебника по психиатрия - лично аз съм държала изпит и съм го учила в раздел "Тревожни разстройства" - ей сега да отворя учебника, ако искате, ще ви го сканирам да видите черно на бяло какво си пише и това е положението. Тогава как така се обяснява, че се "лекува" с психотерапия - какво "лечение" е това по смисъла на закона? Нелегално? Какво лекуваме, ако сме здрави? Не схващате ли къде е парадоксът?
Трябва да се реши ясно и категорично и да бъде описано, записано какво е ПР и кой има право да провежда лечение за него. Докато това не стане, всички разговори са излишни, всичко е извън закона, а ние сме с неясен статут между нормалните и лудите, тогава как очакваме да ни "лекуват"
Колкото до хоспитализирането, много добре знаете, че за ПР не се хоспитализира в психиатрия и че като цяло тревожните разстройства си се лекуват вкъщи, ако изобщо можем да говорим за някакво "лечение". Така е, лудите са на свобода.   Само че вече не съм много сигурна кой от коя страна на барикадата се намира и дали е луд който яде зелника, или който му го дава...  

[t.todorov]

Skorpi,  имаш безплатен семинар на тема "ПР", където да се изясни всичко. Не е нужно пак да правиш филм, просто една кръгла маса е достатъчна. Този път обаче първо се свържи с психотерапевти, а не с психиатри, защото ги поставяш в неловка ситуация. Психиатър не може да излекува ПР. Може да смекчи паническите атаки с медикаменти. Не го питай защо е така. Нямал е такъв предмет. Аз съм обучавал и психиатри в мои обучителни групи по психотерапия. Лекарите не са виновни че са формирани около телесното. В крайна сметка психиатъра работи наистина с болни хора, и такива като вас, здрави с ПР или друга тревожна, но не патологична форма, му минават между другото.

[Ema]

  А някои хора не са спали тази нощ

[skorpi]

Skorpi,  имаш безплатен семинар на тема "ПР", където да се изясни всичко. Не е нужно пак да правиш филм, просто една кръгла маса е достатъчна. Този път обаче първо се свържи с психотерапевти, а не с психиатри, защото ги поставяш в неловка ситуация.

Репортерката си ги намери специалистите, там не съм се месила - не исках, защото иначе трябваше да посоча такива, които са работили с мен, но идеята беше друга - да се покаже неадекватността на държавата по отношение на нашия проблем и не знам дали има някой, който да не е съгласен, че трябва да се променят нещата в тази посока, за да се внесе яснота относно естеството на нашето състояние и да се реши дали е заболяване или не. В противен случай няма да знаем пациенти или клиенти сме, ще попадаме в ръцете на недоброжелатели и самозвани терапевти, защото след като институциите не могат да регламентират статута ни, той си остава неясен и около закона, но не и съобразно с него. Недопустимо е да минаваме "между другото", защото ние сме живи хора, а не играчки, не опитни зайчета за експерименти и имаме право да знаем какви сме, имаме право да получим качествена и адекватна грижа и имаме право да изискваме това, като хора, които си внасят здравни осигуровки, като граждани и като личности. Така че за мен това е голям проблем и докато не бъде решен, ще се лутаме без резултат и ако се оправим, то няма да е благодарение на нечия помощ, а по-скоро ще е щастлива случайност. Не е нормално обаче в една цивилизована държава - не че претендираме да сме такава, да сме в това положение, защото проблемът като проблем не е толкова страшен, колкото начинът, по който се възприема и отношението към него, обществените нагласи, неадекватността на хората, от които зависи нещата да се променят, и т. н., т. н.
Някъде извън БГ забелязали ли сте хората да се срамуват и да крият паник атаките?

[t.todorov]

" да се покаже неадекватността на държавата по отношение на нашия проблем"

Е то това е ясно. Да не забравяме че психотерапията у нас прохожда. В една Австрия която има традиции от 100г. закона за психотерапията се прие 1995г. Но това ще се случи и у нас. Но това не е толкова просто, защото той ще урежда взаимодействието с много институции, а и баницата за разпределяне няма да е малка.

[skorpi]

Не ме интересува колко ще е сложни и чии интереси се засягат, аз си се боря за моите собствени и за тези, които споделят моя проблем. И осъзнавам, че един филм не може нищо да промени, но ако повече хора правеха нещо, щеше да е друго може би положението...

[Dimcho]

Г-н Тодоров, сигурно са Ви задавали вече тоя въпрос, но аз не съм го срещал, затова да попитам колко време горе-долу продължава една психотерапия при ПР?

[ddiddi]

Г-н Тодоров, аз искам да Ви попитам има ли човек, който да е страдал през живота си веднъж от Паническо разстройство и да се е излекувал така, че после никога да не е получавал рецидив? Вие имали ли сте такъв пациент? Практиката познава ли такива хора?

[t.todorov]

Зависи какво имате предвид под "рецидив".  Ако имате предвид след терапия да се върне същият тежък период, в който човек е потърсил психотерапия това е невъзможно. Това е така защото човек е станал експерт по това да интерпретира поведението си, ситуациите, мислите си и чувствата. Така ако има ПА тя няма да е травмираща за него, а показателна какво и как да направи, защото вече е достигнал до смисъла на атаките точно за неговия конкретен случай.
Ако се е работило на "парче" в неговата терапия и той е превъзмогнал някакъв определен страх, много вероятно ако съдбата го сблъска с друго събитие, което не може да преживее конструктивно да се появи ПР отново. По-скоро е вероятно човек да рецидивира не в ПР, а да решава вече реални житейски проблеми свързани с живота му, защото ПР води точно до това. Само по себе си при него няма нищо за терапевтиране.