Въпроси към г-н Тодоров!

[Alice]

Имам проблем с излизанията и с оставането на чуждо място, пътуванията, и тн., все неща, които се отнасят до агорафобия. Но не ме е страх от това, че там няма да има помощ, елементарната логика е, че сред колкото повече хора си, толкова повече хора могат да ти помогнат, ако припаднеш/прилошее ти и тн. Но при мен е различно - не искам хората да знаят, че имам нужда от помощ, да виждам уплахата по лицата им... Другото, което е, че когато съм навън, сред хора или не, се чувствам гола, точно това е усещането ... В момента медикаментите са тези, които ме "завиват", за да не се чувствам "гола" навън, та въпросът ми е : това агорафобия ли е ? 

[t.todorov]

В психотерапията тези наименования не са от особено значение, стига да не се касае за психична болест. Тя работи с личността. По-добре е да намерите вашето наименование на усещането да сте "гола" пред хората и да си зададете въпроса къде са ви "дрехите".

[delicacy]

В общуването ми с другите обичам да бъда директна, т.е. казвам онова, което мисля. Получавам упреци за това от другите, те ме  съветват,че по-лесно човек успява в живота, ако е по-мек и по-дипломатичен. Трябва ли да се опитвам да се променям и да усвоявам нови социални умения, изучавайки "дипломацията в общуването", или да продължавам с директния си подход?

[t.todorov]

Директният подход е необходим също както и учтивия. Идеята не е кой е по-добрия, а кой е по-адекватен в различните ситуации. Ако човек във всички ситуации е директен - губи много. Ако във всички ситуации е учтив също губи много. Друго важно нещо е по какъв начин е директен някой - дали нападателно или по тъй наречения ненасилствен начин на комуникация. Също е важно какво преживява човек докато се налага да е директен, или учтив /в случая с ПР това е най-важното/.
Тази гъвкавост е различна при всеки, поради различният опит, който са имали както и различният темперамент. В крайна сметка са важни две неща:
1- Гъвкавост по отношение на учтивост/откритост
2- Адекватна оценка на средата, ситуацията и техните изисквания към едно от горните поведения.

Има хора, които не умеят да са учтиви и които са получили за своята необуздана откритост сериозни "шамари", което ги тласка в пасивност, или избягване на тези социални ситуации, в които пак ще бъдат директни и ще си изпатят от това. Или минават в другата крайност - крайна учтивост на повърхността, а тяхната откритост и агресивност се появява чрез симптоми.

[Dimcho]

Аз пък искам да кажа, че трудно сдържам емоцията . По-точно агресията. В последно време, когато някой се опита да ме ядоса стрелям с думи и трудно се овладявам. абе станал съм страшен гамен и въобще не му мисля кво си мислят другите. Но в момент на силен яд  докато не изхвърля нервата си не спирам.Дали не ме прихваща някое друго чудновато разстройство се питам

[Alice]

Това, че от време на време ми се иска да се върна (и го правя понякога) към стари, "лоши" навици и поведение, в някои моменти, значи ли, че не съм се "променила" достатъчно ?

[t.todorov]

Това много мило ми прозвуча
Как се определят старите навици като лоши? Какво ги прави лоши? Според кого? Как да отговоря, като не съм наясно какви ви носи това да действате по старите "лоши" навици?
И в какво трябва да се промените, че да е достатъчно? За кого да е достатъчно?

Разбирате че за да отговоря на толкова не-конкретни въпроси, които изискват конкретен отговор трябва много надълго и нашироко да разбера какво вие влагате в тези думи. И понеже това няма как да стане, опитайте да запълните със съдържание всичко това. Ако тук не е добре го напълнете със съдържание за себе си.  В терапията по принцип се водим от това, което ни се иска и как да го задоволим така, че никой друг да не страда, включително и ние  

[Student_21]

Здравейте, приятели. От известно време не бях посещавал форума, защото отдавна съм разрешил проблема, който ме задържаше тук, но въпреки това, поради наличието на повечко свободно време тези дни, реших да го навестя отново и да видя какво развитие претърпява.
Направи ми впечатление, че в него е обособена специална тема, носеща наименованието "Въпроси към г-н Тодоров", в която той, като психотерапевт, дава информация, консултации и насоки на питащите потребители. Прочитайки заглавието и, си зададох някои въпроси, които би си задал и всеки клиент, търсещ психотерапевт, на който да се довери. Въпросите ми са породени от чисто любопитство. Основният сред тях е следният:

Каква точно е притежаваната от г-н Тодоров професионална квалификация и с оглед на нея има ли право да практитува психотерапия? Психотерапевт ли е той по смисъла на закона?

Доколкото си спомням, г-н Тодоров преди известно време беше споделил във форума че е психотерапевт. Наскоро обаче, поради естеството на работата си, се запознах с НАРЕДБА № 1 ОТ 11 ЯНУАРИ 2007 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ЛЕЧЕНИЕТО НА ЛИЦАТА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА.

Видно от наименованието и, горецитираната наредба регламентира условията и реда за провеждане на медицинските дейности, свързани с лечението на лицата с психични разстройства.

Чл. 8, ал.1 от същата, урежда законовите предпоставки за извършване на психотерапия. Посоченият член гласи следното: Право да извършва психотерапия има лице, което е:


1. "магистър" по медицина или "магистър" по психология с придобита специалност "клинична психология", или "магистър" (бакалавър) по социална педагогика със специалност "клинична социална работа", или медицинска сестра с придобита специалност "психиатрична сестра", или медицинска сестра с придобита специалност "медицинска сестра за социални дейности";
2. обучено е в метода на конкретната форма на психотерапия;
3. има клиничен психиатричен опит.
4. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) "клиничен психиатричен опит" е минимум 3 години стаж в лечебно заведение по смисъла на тази Наредба;

Използвам настоящата тема, за да попитам г-н Тодоров има ли законово регламентираният и фиксиран, изискуем, 3-годишен клиничен опит, който е предпоставка за придобиване правото на извършване на психотерапия?

Прегледах сайта му, в който е отразено че той притежава специалност „Приложна психология”. Позовавайки се на повелителните разпоредби на закона (в частност горецитираната Наредба), специалността „Приложна психология” не дава възможност и сама по себе си не се явява достатъчна предпоставка за практикуването на психотерапия и респективно за титуловането на практикуващия я като психотерапевт.

Считам, че горните въпроси трябва да бъдат зададени на всеки един терапевт, с цел установяване истинността на твърдените от него факти.
Аз (а предполагам и останалите потребители) очакваме отговора на г-н Тодоров.
По този начин, от една страна ще изясним въпросите, пряко свързани с настоящата тема, а от друга - ще знаем част от критериите, които съгласно упоменатата Наредба, всеки психотерапевт трябва да покрива.

[t.todorov]

Въпросната наредба определя работата на клиничният психолог в психиатрични заведения. За извънклинична психотерапия закон няма, но от 2000г. се изработва. Докато той влезе в сила, законово понятие "извънклинична психотерапия" не съществува, както и не съществува професия "психотерапевт" в регистъра с професии. Поради това дипломата "психолог" удостоверява правата за извънклинична психо-консултативна дейност.
След приемането на закона за извънклинична психотерапия дипломите защитени в различните школи под шапката на БАП ще служат за законово основание за титлата "психотерапевт", а БАП ще е единствената институция която да вписва в националния регистър за психотерапевти./за сега! възможно е и други организации да се появят стига да покрият заложените световни стандарти/.
Сегашните изисквания /споменавам само това изискване/ за клиничен опит, за провеждане на извънклинична психотерапевтична дейност според регламента на БАП е мисля 400 часа. клиничен опит.
След като имам две дипломи, от две различни школи няма как да не съм покрил което и да било изискване.

"....СВЪРЗАНИ С ЛЕЧЕНИЕТО НА ЛИЦАТА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА."
Ето това ви подвежда. Тук се има предвид хоспитализирани пациенти в клиники.

[Ema]

 Значи  вие сте психо-консултант.  Не сте психотерапевт, защото няма закон.
  Всичко друго е в сферата на "някога в бъдеще" ако приемат закона.

  

[t.todorov]

Законово всички са такива, защото закона не предполага психотерапия извън клиника с хора, които не са хоспитализирани.

[wenddy]

Искам да ви кажа, че този Тодорв влиза в и в други форуми и дава съвети по същите въпроси. Ако е знаещ, ценен и добър психолог, няма да му остава време да дава безплатни съвети и да е мотае из форми, а да набляга на кабинетната си пракика . Така той тук се учи и чрез нас и същивременно дава не толкова адекватно мнение! Възмущавала съм се от нобмислините му иизказвания, че хапчетата не действат. Какво разбира той от фармакология , за да прави такива заключения дали до колко и как действат лекаствата. Ние сме лесно внушаеми с ПР и всяка една некомпетено изказана дума може да ни въздейства негатвно. Затова имайте едно на ум за Тодоров и не приемайте като чиста монета написаното от него!
  За да бъдеш психолог не ти трябват много диплом, а се раждаш такъв!

[Alice]

Така, Wenddy, от ден-два си във форумът и вече почна да нареждаш кой, какво !?!

Първо, "този Тодоров", отделя от времето си и пише тук, за да бъде полезен на мен, теб и всички останали ! Същият "този Тодоров" е предоставил и предоставя информация, с която е бил полезен на много от нас.

Второ, не си ти човека, който може да каже дали е "знаещ, ценен и добър психолог" .

Трето, по същата логика, по която съдиш, че Тодоров си няма друга работа освен да виси тук, аз теб да те попитам: Ти, защо вместо да висиш тук и там по форумите, и да гледаш кой, какво пише, и да изказваш "компетентно" мнение, не седнеш да поработиш със себе си, и с някой "роден психолог" ?

П.С.: Не си мислете, че защитавам когото и да било!
Но за мен е неприемливо да виждам такова отношение, към човек, който отделя от личното си време, за да бъде полезен със знанията и опита си на хора, като нас, лутащи се между незнанието, колебанието, и наивното си желание, някой да им даде решението тук, сега, веднага, без усилия, наготово, под формата на хапче, ако може !

Срещу какво скачате, не мога да разбера - срещу това, че отговорите, които ви дава Тодоров, не са тези, които искате да получите, или срещу това, че много от нещата, който е казал, са верни, но не ви се ще да го приемете !?! ... Айде, моля ви се !

[t.todorov]

" Възмущавала съм се от нобмислините му иизказвания, че хапчетата не действат."

Няма как да съм казал подобно нещо. Все едно да кажа, че алкохола не действа на хората които го пият. Ако ще ме цитирате се придържайте към това което съм казал, че нещата много пожълтяха.
За справянето с ПР както и с друга проблематика си има терапевтичен план. Лекарствата са първи в този план. Посещението при психиатър е първото. Не зная от къде и какво четете.

Ако един терапевт работи дълбинна терапия няма как да работи с повече от 3-4 човека на ден, защото ще е несправедливо към останалите, няма да има нужната концентрация, не на ума, а на чувствата си. В терапията терапевта през цялото време дублира, как се чувства клиента. Останалото време е за почивка, макар че не се случва точно така де

[track]

Не мога да ви разбера, честно!

1-во: Много се дразня на овцете, които следват стадото. Чакат една заблее и тогава почват и те. Сега, някой да не си помисли, че го обиждам като казвам овца. Говоря в преносен смисъл.

2-ро: Много се дразня на гадни манипулативни техники от рода на "вижте в другата тема на кого и за какво се смеем". Има и много по-завоалирани и по-хитри начини. Тука някои могат да допълнят "Вземайте пример от г-н Тодоров!"  

3-то: Уважавам хората със собствено мнение, но когато не се припокрива с моето, няма вариант да го приема.

4-то: Допускам, че няма всезнаещи и всеможещи хора, които да не грешат, умишлено или неумишлено, но затова си имам глава на раменете, за да преценя сама.

5-то: Не ми се разсъждава повече върху безпочвени спорове, мързи ме толкова рано сутрин, а и още ме боли главата от алкохола, който изпих вчера.  

П.С Всяка прилика с лица и събития от реалния живот са съвпадение. Моля, ако някой се разпознае в думите ми, да не ги приема присърце