Въпроси към г-н Тодоров!

[vladimir]

"Написах "да може да ми помогне да се справя с проблема" , не той да се справи с него." Тъй като с проблема си се справяте вие, няма как да се предвиди изхода от терапията. Когато лекаря ви каже "не яжте мазно за да не ви боли корема" е във вашите ръце дали ще ви боли корема или не и дали ще се откажете от любимите пържоли например. В този смисъл работата и в терапията е сходна. Терапевта довежда до някакво знание и клиента си. Какво той ще реши да прави с това си е негова работа. Живота си е негов, страданието също, както и възможността да се справи. Тук идеята е дали терапевта е бил в помощ на клиента си за да разшири знанието и периметъра си за своя проблем. Дали го е осъзнал, почувствал, усетил. Така че БАП няма как да държи отговорни терапевтите при неуспешен развой в терапията, освен ако по време на процеса са действали неетично и непрофесионално изпълнявайки точно определената си професионална роля. А тя е доста точно определена и в етичен и в професионалин план.

Господин Тодоров, вие имал ли сте лсучай някой ваш клиент да предпочете да не се промени и да продължи да страда от ПР пред това да използва придобитото знание?

[t.todorov]

Разбира се. Но това пак е частично предвижване напред, защото човек приема ситуацията такава каквато е и това поне не му създава проблем - невъзможността да съм едикакъв си ...
Понякога когато клиента стигне до някакъв тежък момент в който да осъзнае нещо за себе си има случаи да напусне терапията, да избяга от истината защото не може да я понесе. Все пак това зависи и от терапевта, дали ще дава "храна", която да може да се смели, защото това е правилото. Т.е. с какви темпове ще върви терапията зависи от това, какви неща може да понесе клиента. По тази причина необучените специалисти някак изпитват задоволство че са разгадали проблематиката на клиента си и бързат да му я поднесат в желанието си да му помогнат по-бързо, което е крайно грешно, защото терапията крачи със стъпките на клиента а не на терапевта. Най-лесното за терапевта е да разгадае проблематиката, а най-трудното да помогне на клиента и той самия да я разгадае.

[Alice]

А кога/как се разбира, че терапията може да приключи ?
Това оценка на клиента ли е или ваша (на терапевта) ?

[t.todorov]

Зависи от случая. И от двамата най-вече, но главно от клиента. Той сам трябва да усети своята емоционална зрялост и по-точно, как да я развива и без терапия. Самото решение за прекъсване на терапията е признак за емоционална зрялост. Изследванията върху ефективността на дълбинната терапия показват, че човек променя своята емоционална зрялост дори и години след терапията. В този смисъл края на терапията не е край на промяната по принцип, а по-скоро край на това клиента да има нужда от външна помощ за да разбира своите чувства, емоции, желания, мотивации и да предприема поведения които да са в унисон за да си достави това от което има нужда, най-вече във взаимоотношенията със своето обкръжение.

[delicacy]

Г-н Тодоров, може ли човек да се раздели с постоянната си колебливост и нерешителност с психотерапия. Възможно ли потисната агресивност да избива под формата на нерешителност? Възможно ли е колебливостта и непостоянството да е вид защитна реакция?

[t.todorov]

" Г-н Тодоров, може ли човек да се раздели с постоянната си колебливост и нерешителност с психотерапия."
Може, но до къде ще стигне в тази промяна зависи от човека.

[delicacy]

Благодаря! Но бихте ли ми обяснили, в какво точно зависи от човека? И нерешителността защитна реакция ли е или вид човешка поведенческа стратегия, ако мога така да се изразя?

[t.todorov]

Зависи от кой ъгъл ще се погледне. Много е важно думата "нерешителност" да се изпълни с точно вашето съдържание и смисъл, който влагате. Нерешителността е различна при всеки.
Общо казано нерешителността всъщност е способност за прецизно претегляне, нуждата да се поддържа статуквото, способност да се понасят познатите неща, макар и трудни, пред алтернативата за новото и неизвестното, дори да изглежда по-лесно. Такъв тип поведение има своята роля и то не е случайно. Човек моделира поведението си според опита, които е натрупал през живота си. Някога за вас е било ценно да сте нерешителна и вие сте развила тази способност. Кога и какво го е определило, не може да се каже. Проблема идва, когато човек започне да страда от някоя своя способност, която е развил прекалено.

[delicacy]

Нерешителност в смисъл желание да прецениш всичко от различни ъгли, когато взимаш решение, така че да не обидиш някоя страна. Но все се случва да има недоволни. Но, всъщност трябва ли да се страхуваме от това,че ще има недоволни?

[Шашмагюл]

-

[t.todorov]

" Нерешителност в смисъл желание да прецениш всичко от различни ъгли, когато взимаш решение, така че да не обидиш някоя страна. "

Това е по-скоро учтивост. Както знаем учтивостта е обратното на откритостта. В единия случай човек се съобразява с потребностите на другите, в другия случай със своите. Когато по един или друг начин човек е станал учтив може да се каже, че е агресивен към себе си, защото му се налага да потиска много агресивни импулси насочени към хората. В някои случаи към тези към които изпитва /дори и да е несъзнавано/ най-силна агресия, обикновено към тях е най-учтив и най-чувствителен по отношение на това, как ще изтълкуват поведението и държанието му.

[Alice]

Защо ПР се появява само при някои хора ?
Какво имам предвид : Имам приятели, които, като мен са чувствителни, учтиви, не умеят и не смеят да освобождават (удовлетворяват) агресивните, и сексуалните си импулси (някои са с различна сексуална ориентация), и въобще в много отношения си приличаме. Нещата, които изброих (има и други) са все прилики в области на характера, в които имаме еднакви или подобни модели на реакция ... ?

[ehrilato]

Нерешителният човек е жалък и не заслужава уважение.

Ако не си в състояние да потъпкваш всичко лошо в живота си, имам в предвид твое не чуждо и теб самия не някой друг, тогава си никой.

[Alice]

Нерешителният човек е жалък и не заслужава уважение.

Ей,  !

[t.todorov]

" Имам приятели, които, като мен са чувствителни, учтиви, не умеят и не смеят да освобождават (удовлетворяват) агресивните и сексуалните си импулси (някои са с различна сексуална ориентация) и въобще в много отношения си приличаме. "

Може да си приличате, но не сте еднакви. Има толкова различни учтивости - ролева, доброта, от страх, от нрав ... Не всяка една учтивост е потискане на агресия, а понякога и соц. желателно поведение. Ние разбираме че учтивостта е потискане на агресията поради страх, точно по това, че е съпроводена от телесни симптоми в този случай.
ПР всъщност е начин да се компенсира, да кажем в случая учтивостта ви. ПР не обенява хората под общ знаменател, че личностните им особености се доближават. Тялото е устроено така, че действа еднакво при всички. Ако има психично потискане, ще има телесно изразяване. Организма винаги се стреми към равновесие. Именно симптомите на ПР уравновесяват.

П.С: Някой спешно да си вземе изписаните му медикаментите!