Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

Оставете школите и терапевтите. Това дали терапията ще е успешна зависи от вас. Всичко останало са помощни средства. Та вашия мотив какъв е, е много важно за терапията. Искрено се надявам вашият терапевт, щом ви е казал така, да е един от 3-мата психоаналитици в България. Лошото е, че ги знам и тримата и мисля, че не е. В София има психотерапевтични групи, за един уикенд месечно, а цената е 60лв. за целия уикенд. Защо не проучите и тази възможност. Вече си имате магистрала все пак до там. Поне гаранцията, че ще е психотерапия работата е гарантирана. Знам че това ще е голямо начинание за вас, но извънредните проблеми изискват извънредни решения.

[Stareternity]

Защо пък решихте, че е един от тримата психоаналитици, или пък не е?! Как и къде се разбира за тия групи? На Централна гара ли да питам? Да не взема да се озова в някаква секта?  И защо пък група - какво, ще си споделяме ли? Ами ако там са все разведени жени примерно, аз за какво ще споделям, ще блея през прозореца и ще си цъкам на телефона?! И накрая и да си платя ще трябва...

[queenmaya23]

Господин Тодоров,
Вие съвсем млад сте бил Сега мога да Ви вярвам повече, не обичам стари закостенели орехи

[t.todorov]

Просто казвам че е съвсем в реда на нещата да сте ориентиран относно терапията която провеждате и ако няма напредък да търсите други варианти. Това не винаги е само по причина на некадърен терапевт и немотивиран клиент. Това което най-помага в терапията е връзката между терапевт-клиент.

[kadife]

Просто казвам че е съвсем в реда на нещата да сте ориентиран относно терапията която провеждате и ако няма напредък да търсите други варианти. Това не винаги е само по причина на некадърен терапевт и немотивиран клиент. Това което най-помага в терапията е връзката между терапевт-клиент.

  - Коя връзка?! - попита тя абсолютно дръзка.

 

[t.todorov]

Връзката в комуникацията, доверието, разбирането ... В психотерапията има различни наименования, но това чисто и просто е връзката която може да се случи между две човешки същества, или съответно не може. Това не може да се планира, или да се научи, или да се направи нарочно. Но без нея няма как да има терапия, каквато и да е. Само с нея пък също не може да има терапия. Може да има споделяне, доверие, емоционална подкрепа, но това не е точно терапия. Терапията е развитие напред. Тя не е основно "олекване" на актуалните преживявания.

[kadife]

 О, да. Да пием желанията да съвпаднат с възможностите ни

[t.todorov]

" Въпросът ми е първо вие какво мислите за тази теория и второ къде стоят „несъзнаваното” и „конфликтите” в нейния контекст?"

Пренасям този въпрос от другата тема, че там съвсем заслужено и тактично ни изгониха  

Конфликтите, или вътрепсихичния конфликт е винаги между желания, които не са позволени, социалните рамки и ограничения, заради които не са позволени, и мерките които взема психиката да държи раздалечени тези две неща.
Несъзнаваното е "резервоар" в който се "складират" забранените желания, но не само това. Там се складират всички желания в най-животински първообраз. Детето се ражда само с несъзнавано. Няма друго. Благодарение на възпитанието, което е приучаване в норми, част от тези желания и нужди се санкционират и детето се фрустрира. Това е свързано с тревожност. За да не се тревожи постоянно една част от психиката взема защитни мерки спрямо тези желания, които носят най-голяма фрустрация и тревожност. Те се връщат обратно в резервоара. Проблема е, че не си стоят кротко там, а постоянно искат да излязат и да бъдат удовлетворени. Така онази част, която ги пази трябва постоянно да взема мерки да не излязат /освен когато човек спи. Както казва Фройд - сънят е царския път към несъзнаваното/ и в някои други моментчета /например лапсусите/.
Тук идва малко сложно вече. В действителност не се изтласква желанието, а ситуацията, която го поражда. Това означава, че остава да "виси" енергията на желанието. Има желание, импулс, има изтласкване на ситуацията и желанието няма обект. Според някои това е механизма на тревожността. Както се казва по аналитично, либидото е в задънена улица, няма обект. Много често детето си намира преходен обект. То много обича мама, но много мрази своята кукла, която облича също, като мама. Либидото /енергията/ е изразходена. Мама е цяла, желанието е удовлетворено, детето не се чувства виновно, че куклата е на парчета. Ето един компромис по отношение на това, как детето да се справи със своите амбивалентни чувства към майката. Децата не могат да разберат че майка им е и добра и лоша. Те нямат средства да проумеят, че двете неща могат да са в един човек /впрочем някои възрастни също/. Но от тук нататък започват много аналитични работи и не знам до колко ще е разбираемо.
В психодинамичната терапия няма нови и модерни неща, няма "открития" или концепции. Тя се върти около няколко неща които се пипват от тук от там, но си остават на мястото. Променят се психотерапевтичните техники как да се отработи несъзнавания психичен конфликт.

[vladimir]

" Въпросът ми е първо вие какво мислите за тази теория и второ къде стоят „несъзнаваното” и „конфликтите” в нейния контекст?"

Пренасям този въпрос от другата тема, че там съвсем заслужено и тактично ни изгониха  

Конфликтите, или вътрепсихичния конфликт е винаги между желания, които не са позволени, социалните рамки и ограничения, заради които не са позволени, и мерките които взема психиката да държи раздалечени тези две неща.
Несъзнаваното е "резервоар" в който се "складират" забранените желания, но не само това. Там се складират всички желания в най-животински първообраз. Детето се ражда само с несъзнавано. Няма друго. Благодарение на възпитанието, което е приучаване в норми, част от тези желания и нужди се санкционират и детето се фрустрира. Това е свързано с тревожност. За да не се тревожи постоянно една част от психиката взема защитни мерки спрямо тези желания, които носят най-голяма фрустрация и тревожност. Те се връщат обратно в резервоара. Проблема е, че не си стоят кротко там, а постоянно искат да излязат и да бъдат удовлетворени. Така онази част, която ги пази трябва постоянно да взема мерки да не излязат /освен когато човек спи. Както казва Фройд - сънят е царския път към несъзнаваното/ и в някои други моментчета /например лапсусите/.
Тук идва малко сложно вече. В действителност не се изтласква желанието, а ситуацията, която го поражда. Това означава, че остава да "виси" енергията на желанието. Има желание, импулс, има изтласкване на ситуацията и желанието няма обект. Според някои това е механизма на тревожността. Както се казва по аналитично, либидото е в задънена улица, няма обект. Много често детето си намира преходен обект. То много обича мама, но много мрази своята кукла, която облича също, като мама. Либидото /енергията/ е изразходена. Мама е цяла, желанието е удовлетворено, детето не се чувства виновно, че куклата е на парчета. Ето един компромис по отношение на това, как детето да се справи със своите амбивалентни чувства към майката. Децата не могат да разберат че майка им е и добра и лоша. Те нямат средства да проумеят, че двете неща могат да са в един човек /впрочем някои възрастни също/. Но от тук нататък започват много аналитични работи и не знам до колко ще е разбираемо.
В психодинамичната терапия няма нови и модерни неща, няма "открития" или концепции. Тя се върти около няколко неща които се пипват от тук от там, но си остават на мястото. Променят се психотерапевтичните техники как да се отработи несъзнавания психичен конфликт.

Господин Тодоров всичко разбрах освен едно-защо е необходимо човек да разбере как се е зародил проблема и да осъзне емоциите. Ако примерно знае само че проблема му е че се страхува от критика то той пак би могъл да пробва да промени модела си като рискува да не се хареса на някого. Защо трябва да осъзнава как се е формирал страха от критика и какви тайни чувства таи та да може впоследствие да се промени?

[t.todorov]

Защото докато се опитва да се пребори със сегашните си страхове, у него ще бушуват тези, които са от много отдавна. И просто няма как да стане да промени поведението си, или ако стане ще много как да кажа .... насилствено. И тъй като неотработените чувства ще искат да имат достъп навън, най-вероятно симптомите ще се изместят в нещо друго и отново с пълна сила.

[queenmaya23]

Г-н Тодоров,
незнам дали правилно съм изтълкувала всичко казано от вас, но днес направих първи стъпки към адаптацията... По два различни повода, най- накрая казах това което съм изкала да кажа от доста време. Държах се много премерено, запазих тотално самообладание и казах това което мислех, това което ме дразнеше. Нищо не попих на  вътре и сега честно казано се чувствам добре. Вътрешно удовлетворена и доволна от себе си. Решила съм вече нищо да не тая в себе си и да бъда по- смела и настъпателна, омръзна ми всеки да ме третира като 5 годишно дете и аз все да си мълча!

[t.todorov]

Чудесно! Чудесно е че сте се почувствала по-добре след като сте изразила позиция, или премерена емоция. Добър в тази посока е един трик:
В такива моменти, когато човек е нападнат автоматично се защитава, нападайки другия /или преглъщайки тази атака, което е атака към себе си всъщност/. Така влиза в един цикъл, в който няма печеливши. По-добрия вариант е да говорите от първо лице, единствено число. Напр: Аз мисля, аз се чувствам, моята нужда е ..., моето мнение е ... По възможност да се избягва "Ти" формата - ти си виновен, ти не ме разбираш, ти ме обвиняваш.... Вместо това, сподяляйте какво преживяване ви носи даденото поведение на отсрещния. Още един пример

Грешно: Ти все не ми обръщаш внимание
Вярно: Чувствам се пренебрегната, когато не ми обръщаш внимание.

Така първо давате информация на другия, как се чувствате /грешка е да се мисли, че другия е в главата ни и в преживяванията ни във всеки момент/ и второ му оставяте възможност или да направи нещо, или не, без да се чувства заставен, или нападнат.
Дано имате все повече успехи в тази посока.

[queenmaya23]

Благодаря Ви за съветите и подкрепата. Високо оценявам стремежът Ви да помогнете.

[dragon]

Чудесно! Чудесно е че сте се почувствала по-добре след като сте изразила позиция, или премерена емоция. Добър в тази посока е един трик:
В такива моменти, когато човек е нападнат автоматично се защитава, нападайки другия /или преглъщайки тази атака, което е атака към себе си всъщност/. Така влиза в един цикъл, в който няма печеливши. По-добрия вариант е да говорите от първо лице, единствено число. Напр: Аз мисля, аз се чувствам, моята нужда е ..., моето мнение е ... По възможност да се избягва "Ти" формата - ти си виновен, ти не ме разбираш, ти ме обвиняваш.... Вместо това, сподяляйте какво преживяване ви носи даденото поведение на отсрещния. Още един пример

Грешно: Ти все не ми обръщаш внимание
Вярно: Чувствам се пренебрегната, когато не ми обръщаш внимание.

Така първо давате информация на другия, как се чувствате /грешка е да се мисли, че другия е в главата ни и в преживяванията ни във всеки момент/ и второ му оставяте възможност или да направи нещо, или не, без да се чувства заставен, или нападнат.
Дано имате все повече успехи в тази посока.

Господин Тодоров, задавам въпроса от другата тема където ме преместиха:
Аз пък не разбрах добре. Значи последно от какво са симптомите-от неадаптивно поведение или от несъзнателен конфликт? Кое е по-важно да докараш несъзнаваните емоции в съзнаваното или да се стараеш да си измениш поведението?

[t.todorov]

Няма как да се измени поведението ако не е разрешен психичния несъзнаван конфликт. Все пак някои направления полагат големи усилия и до някъде успяват, но единствено при тях се появява явлението рецидив. Което значи че дори и да се моделира изкуствено нов тип поведение, то не е нито стабилно, нито може да се каже, че човек се е справил с проблема си. Става като оня виц:
Двама приятели се срещат и единия пита другия:
- Как си, още ли имаш проблеми с алкохола?
- Не вече не пия.
- Браво, как успя?
- Почнах да се друсам.

Е вица малко е пресилен, но се получава нещо такова: да махнем едното, та да се появи другото. Това не развива личността по никакъв начин. Моето мнение е, че такива методи трябва да се ползват, само тогава, когато не е възможно с даден човек да се проведе дълбинна терапия. Такива хора аз пращам на КПТ терапевт.