Въпроси към г-н Тодоров!

[queenmaya23]

Тичам да си купя емоционално кантарче Действително сте прав, при мен няма примереност, както казахте или избухвам или нищо не казвам и се самоизмъчвам. Трудно е за разгадаване, но истересна дискусия се образува , та последен въпрос да уважа дискутиращите : защо когато човек е намерил кантарчето, примерил си е емоциите , изучил ги е и т.н и сложил ПР в архивите, след време може пак да се върне в изходна позиция?

[t.todorov]

Защото не го е направил както трябва, а просто ситуацията за късмет се е превърнала в по-щадяща го тогава, първия път. Или просто е работил само върху нови начини да изрази гнева, но тъй като това е работа на половина не става. Другия вариант може да е че се е появила нова ситуация, в която той отново разпога само с тези две крайности. И на помощ отново идва това, което да компенсира липсата на кантарчето както първия път - ПР.

[queenmaya23]

Благодаря Ви за приятната дискусия Г-н Тодоров,
ей сега отивам да насритам тия задници дето ме ядосват, ще ги ритам ама лекичко

[Little Овненце]

Аз също мисля,че трябва да се работи до край,но как да разберем кога е настъпил краят?
Например,как виждате вие например или как разбирате,че вашия клиент повече няма нужда от лекарства? Как разбирате,че той вече е "излекуван" и е работил до край? Има ли определени стъпки, рундове през които се преминава в процес на лечение? Знам,че за всеки човек е различно, но как преценявате вие кога клиентът е готов да се отдалечи от вас и дори повече да няма нужда да ви вижда?

[t.todorov]

Разбирам, че става по-компетентен съзнателно за самия себе си от мен. Много приятно чувство е - да разбираш сесия след сесия, че ставаш все по-излишен, и че просто клиента има нужда да споделя, как се е справил с това и онова, а аз да казвам, браво и чудесно. Когато успее да направи новото си поведение и начин на мислене устойчиво, даже няма нужда и от моето потвърждение. Просто си стискаме ръцете.

[Little Овненце]

Много хубаво звучи наистина. Аз не виждам за съжеление още този момент. Медикаментите ги оставих,но посещенията при терапевта си не мога.
Дали и за това ще съм готова някой ден? А дали не прибързах със спирането на лекарствата? Но така го почувствах,пожелах го,сега започвам да се колебая:(

[t.todorov]

Терапията не е нещо хубаво всъщност. Терапията е нещо тежко и трудно. Човек променя себе си. В крайна сметка терапията означава терапевта и проблема да застанат един срещу друг. От това при кой от двамата ще застане клиента зависи дали ще е успешна терапията. Клиента трябва да се отмести от проблема и да застане до терапевта, ама проблема не се пуска никога така лесно, защото е много ценен за човека. А в какво е ценен, трябва да помага терапевта.

[Little Овненце]

Ужас.Значи отърване няма с една дума ....

[t.todorov]

Разбира се, че има отърване от ПР. Отърване от страданието обаче не. Човек спира да страда от ПР, за да почне да страда в живота си по принцип. Но това важи за всички хора. Там поне, в живота си, може да промени нещо, или да приеме страданието, като част от живота, за да може да се наслади на щастливите моменти.

[Stareternity]

Терапията не е нещо хубаво всъщност. Терапията е нещо тежко и трудно. Човек променя себе си. В крайна сметка терапията означава терапевта и проблема да застанат един срещу друг. От това при кой от двамата ще застане клиента зависи дали ще е успешна терапията. Клиента трябва да се отмести от проблема и да застане до терапевта, ама проблема не се пуска никога така лесно, защото е много ценен за човека. А в какво е ценен, трябва да помага терапевта.

А как разбира терапевтът какъв точно е проблемът на клиента. То аз за себе си не съм сигурен, пък... Трябва утре да питам моя - вече трети месец ме разпитва - не го ли е разбрал тоя проблем, бе. Аз тия пари да не ги бера по дърветата  
Аз ако занам какъв е проблемът, охооо. Както Архимед и опорната точка.  

[Stareternity]

"Т.е. основния въпрос не е какво да правя с гнева си който се провокира много често, а защо моят гнев се провокира често"
Не съм сигурен дали се касае за гняв. По скоро бих използвал един микс от следните понятия: обида, раздразнение, накърнено достойнство, усещане за несправедливост, за двуличие. Знаете ли, кога разбрах, че не това е моето работно място? Още на първия си работен ден. Помня кривата си усмивка и как си нашепвах, че трябва по най-бързия начин да се измета оттам. Интуиция? Оттогава минаха почти 10 години... За какво иде реч ли: днес установих, че съм намесен в интрига. Ако някой има да ми казва нещо, защо не ми го каже в очите? Защо аз не интригантствам? Абе, въобще не ми се говори. Стана ми болно, споделих с един колега, а той отвърна, че останалите са "дребни душици". Аз продължих, че не ми е ясно нямат ли си работа, каква е тая болезнена страст да надзъртат в дейността на другия - къде съм ходил, какво съм правил...
А работя тая работа, защото ме е страх да не остана без пари. И защото имам "вторична изгода". Ама наистина не се търпи - не само аз май желая да се махна оттам. И да, всичко си го гълтам вътре. Колко пъти съм "продължавал" работа и в извънработно време - вътрешни разговори, дискусии...
Това за работата - дали в нея е проблемът - не знам. Не виждам нищо неосъзнато там.

[t.todorov]

За три месеца трябва да сте наясно къде е ключа за палатката. Или сте "глух" за насоките които дава терапевта, или не ви дава насоки. Ако е първия вариант е по-добре, защото и това е материал за работа. Ако е второто .... лошо. Предоговерете вашата цел на работа, като уточните какво е направено до тук и какво предстои. Това е моя съвет.

[Stareternity]

Хе-хе-хе, първо като прочетох думата "лошо" ми "стана за миг лошо" - после успокоих - значи и да го сменя, до три месеца при нов ще съм наясно с проблема. 

[t.todorov]

Не е сигурно, че при друг, дори при други 5 ще е по-различно, но ако не сте наясно на къде се движите в терапията си сте в правото да обсъдите това.

[Stareternity]

Не е сигурно, че при друг, дори при други 5 ще е по-различно, но ако не сте наясно на къде се движите в терапията си сте в правото да обсъдите това.

А, наясно съм?! Още в началото стигнахме до извода, че се касае за конфликт, който трябва от несъзнаван да бъде осъзнат. Ама не знам кой е конфликтът, демек проблемът. Аз мога да си мисля много работи, ама...
И какви специалисти биха били тия Ваши други 5-ма колеги, ако и те биха били безсилни?! Стигаме до оня модел, дето автори на разни книги, в които твърдят, че са се справили с ПР, описват как са търчали по доктори и терапии - все напразно. Т.е. в подтекста на думите Ви чета, че голяма част от другите школи не работят?!