Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

"Между другото, за да се позаям с Вас. Гризе ме отвътре, какво да се прави - ще ме прощавате, нали съм невротик  Wink Та: Какво Ви говори името Х. Айзенк?"

Добре е да четете автобиографията на психолозите, с които искате да се заяждате с мен. Много удобно е да вярваме, че психичните проблеми са в биологията. Проблема е, че биологичните спецове нищо не могат да направят по въпроса.
Интересно ми е, че ме избирате за опонент. На кой ви приличам? С кой човек от вашият живот би ви било приятно да спорите и най-вече да оборите? Кой не ви е позволявал да сте "отгоре" както казват сексолозите.
Разчитам на вас да търсите доводи, които оборват психодинамичната терапия. Колкото по-настойчиво търсите, толкова повече се нуждаете от нея и това ви вбесява предполагам.

[Stareternity]

Г-н Тодоров, отново манкирате. Използвате любимия си стереотип - отговаряне на въпроса с въпрос/-и. Ако ще иде реч за вярвания в разни неща, вярвайте в каквото желаете   Не съм Ви избрал за опонент, защото не мога да бъда такъв. Все едно Вие да сте ми опонент по информатика   А тия басни за отгоре и отдолу и сексолозите ги оставете за "фантазьора от Виена". Вашата терапия нито искам, нито имам намерение да я оборвам - не я и познавам, нито пък ми е работа, не знам и как стигнахте до извода, че целя това. Ако въобще съм искал нещо, то е да цитирам нещичко. То е в пряка връзка и с направено емпирично изследване, свързано с името на една Скандинавска столица. Ето, отново Ви подсказвам, пардон, заяждам   А Вие сигурно пак ще се направите на "ощипана мома".  

[t.todorov]

Има няколко терапевтични варианта. Именно за това психотерапията е пъстра, така както е пъстър света. Най-трудното решение е, че човек трябва да променя себе си, а най-лесното е че нещо ще се случи, някой спец ще го оправи без да се променя. Тук всичко зависи от факта до колко човек е готов да преглътне горчивата истина и доколко не е. Колкото повече не е готов, толкова повече се насочва към методи които не се занимават с миналото. Защото там има травма. Човек иска да забрави травмите, а не да ги разработва. Но тези ситуации в миналото винаги ще действат, като котва и какъвто и "двигател" да си сложи на своята лодка, няма да направи и метър напред, освен да пени водата зад себе си стоейки на едно място. В краен случай ще прави съвсем леко отместване, което не задоволява психодинамичните школи. Там целта е друга. Понякога няма смисъл да се работи с миналото, защото така или иначе травмите които са трасирали пътя на човек се пазят толкова упорито, че не са достъпни. В тоя случай психодинамично не може да се работи със всеки. Една от причините е защото самият човек отхвърля това или ако усети "бяга" от такъв процес несъзнавано. Така човек често не намира причина за състоянието си в себе си, а в другите, в обстоятелствата, в света, обществото и т.н. Такива хора са наречени с етикета психопатни, което означава определено формиране на характера. Такъв човек отива там, където няма да изискват от него такива работи като ретроспекция и осъзнаване. Такива личности търсят само неща които да препотвърдят позицията им и яростно се съпротивляват на всичко което би могло да подскаже че проблема е в тях.  Тъй като психотерапията е доброволен процес избора се прави от всеки. Но разликата между човек лекуван с КПТ и психодинамична терапия е много голяма. В единия случай човек е получил оръжие в ръцете си за да се бори с ПА, а в другия променил себе си, опознал е себе си, променил е това което е успял, а останалото е приел. Така е успял да е в по-голяма хармония със себе си живееки в реалния свят. За това, както и да звучи психотерапията е израстване, личноста извървява път, който е нямала шанса да извърви и трупа ценен опит ако е мотивирана да го направи обаче.

[queenmaya23]

Господин Тодоров,
да разбираме ли тогава, че ако пациента съдейства изцяло на терапевта и прави и следва всичко което му се препоръчва в крайна сметка ще настъпи пълно "излекуване"? Или най- вероятно е доста индивидуално, но ако трябваше да се наемете с прогноза или говорейки от Вашият опит колко процента от съдействащите пациенти постигат пълен успех и никога не се връщат в кабинета на терапевта?
А относно психопатите, аз определено съм един от тях, но с избирателна пропускливост. Което ще рече, че - да аз често обвинявам държавата, хората в тая държава, местната управа и т.н за много от причините които ме фрустрират. Интересното обаче беше, че когато съм живяла в чужбина и тия неуредици там просто не съществуваха аз много бързо се подобрих и заобичах пак хората, улиците и слънцето?!

[t.todorov]

Всичко е много индивидуално. Проблема не е в средата а в адаптацията ни към нея. Не знам какво визирате под пълно "излекуване". То болест няма има развитие на личността. Терапията се намесва в един кратък отрязък в човешкият живот и после я няма, но развитието на човек си продължава. Често се случва човек с психотерапия да преодолее даден етап от живота и да навлезе в друг. Там да се сблъска с други трудности които не може да прекрачи сам и пак се връща в кабинета за да прекрачи и този етап. Естествено много за кратко. Изобщо думата "съдействие" не ми харесва. Терапевта съдейства на клиента. А клиента работи и то яко. Представете си, че възпитанието гради у човек определени способности. Когато обаче някои способности в някой етап не се изградят така, че човек след време да се справи с предизвикателствата пред, които се изправя, в терапевтичната среда сяда на "учебната скамейка". Така терапевта заема тази част на "родителя", която е липсвала на човека - понякога строг, понякога обичащ, понякога изискващ и т.н. Така в терапията човек започва да развива нещо, някак почвата става благоприятна за точно това. Е, може и да не стане. Но това е идеята. Терапията е, като едно повторно възпитание запълващо липсите и доста по-трудно. Защото е много по-лесно на едно дете което е жадно да учи и един възрастен който вече е научил някакъв модел.
На въпроса за процентите - 100% надграждат разбирането за себе си, но всеки стига до различно място. За някой една малка промяна в гледната точка за нещата е предостатъчна, други имат нужда от все повече и повече ... и стават психотерапевти 

[Stareternity]

Господин Тодоров,
да разбираме ли тогава, че ако пациента съдейства изцяло на терапевта и прави и следва всичко което му се препоръчва в крайна сметка ще настъпи пълно "излекуване"? Или най- вероятно е доста индивидуално, но ако трябваше да се наемете с прогноза или говорейки от Вашият опит колко процента от съдействащите пациенти постигат пълен успех и никога не се връщат в кабинета на терапевта?
А относно психопатите, аз определено съм един от тях, но с избирателна пропускливост. Което ще рече, че - да аз често обвинявам държавата, хората в тая държава, местната управа и т.н за много от причините които ме фрустрират. Интересното обаче беше, че когато съм живяла в чужбина и тия неуредици там просто не съществуваха аз много бързо се подобрих и заобичах пак хората, улиците и слънцето?!

И аз така смятам. Това е т.н. социоген. Не е възможно да си затънал в блато и да се правиш, че всичко е розово. Не е и възможно да се "нагодиш" според блатото. Все пак си е блато. Не знам за другите във форума, но на мене ми се струва, че живея в блато. Поради ред причини. Който не ги забелязва, значи е сляп. Който се прави, че всичко е О.К., значи манипулира останалите, просто е един от "заблатяващите". Който наистина живее без конфликти със себе си - искрено му завиждам и бих се радвал да се поуча от него. Такъв като последния ми се струва, че е редно да е свестният психотерапевт. Такъв, който вече е терапевтирал собствената си душа.
Мисля, че делото на невротика е в собствените му ръце - като барон Мюнхаузен трябва да се самоизвади от блатото, в което е затънал. В тази му дейност е добре да бъде подпомогнат от психотерапевт. Въпросът обаче е: към кого да се обърне клиентът? Ако има болен зъб и е нужно да избира измежду 300 дентални "школи", между представителите на които не рядко явление е осмиването и обявяването на останалите за "ментета", видите ли, "мойта зъболекарска школа е най-добрата, при другите ще останете без зъби", как да постъпи пациентът? Ако подозира, че зъболекарят си е закачил гръмко табелата "специалист по дентална медицина", а де факто притежава слаби познания по нея, ако е и с "развалени зъби" - как да постъпи клиентът? Ако за зъболечението лекарят не може?! или не иска?! да заяви никакви разумни срокове (не е имал досега пациенти и не притежава дори приблизителна статистика?!), ако накрая не би се посвенил да заяви (след като редовно си е прибирал парите), че пациентът примерно не е искал да му бъде излекуван зъбът или пък че "се е съпротивлявал" и прочее, чакайки "в паяжината си " за "следващата жертва" - как да постъпи клиентът? Ако някой от вас е такъв клиент, как би избрал своя зъболекар?
queenmaya23, има такава сттистика. Но тя е правена в нормалните държави. Кое в нашенската тиня е нормално, че и статистика да дириш? Разширявам подсказката си от предишния пост - столицата е Хелзинки  
И нова подсказка - кой е тоя "гуру" на психологията и прочее, за когото се твърди "наличните данни сочат, по-скоро че въведените от ... понятия нямат определено научно съдържание и се отнасят към областта на поезията и фолклора" и "нееднократно прибягвал до фалшификации, разказвайки за ефективността на използваните методики".
Кой ли е той? Откъде ли преведох тези цитати?
Аз не желая подобен терапевт да ме "терапевтира", предпочитам да е човек като Айзенк или Курпатов...
А иначе г-н Тодоров е начетен мъж. Само че не всички българи живеят в столицата, а и за колцина нуждаещи се е познато името му. За качествата и успехите му като терапевт, нека да говорят клиентите му.
Та такива ми ти работи - не е лесна задачата на клиента, г-н Тодоров, никак даже. Самият клиент не си дава сметка какво точно го "мъчи", пък камо ли терапевтът с "приказки" и подпитвания ще разбере. Вие сам твърдите, че понякога тези травми не са достъпни. А как стават? Как терапевтът получава "достъп" до тях - с разпити ли? Дайте пример от собствената си практика - ще бъде наистина прието с апломб. И ако може, без разни родови травми, майки и бащи, насилвания, анимуси и аними, че от тях ми се повръща    

[vladimir]

От моя психотерапевт знам, че именно тези които отхвърлят всички останали направления освен своето собствено "не стават".

[vladimir]

Ето за тези коиото знаят английски няколко признака по какво може да се познае калпавият терапевт:
http://www.goodtherapy.org/blog/warning-signs-of-bad-therapy/

[t.todorov]

Аз не зная защо ме определяте на адвокат на някаква школа. Самият аз съм завършил две и гледам към трета с едното око обаче, че съм уморен вече. Едната е дълбинно-психодинамична, а другата структурирана и кратка във времето.

Има две посоки на работа:

1. Как клиента да заживее по-добре въпреки проблематиката си.
2. Как клиента да въведе промяна в психичния си конфликт.

В психодинамичната терапия всеки стига до някъде. Няма човек който напълно да е осъзнал своя несъзнаван психичен конфликт. Винаги една част остава скрита. В този смисъл ако клиента е подходящ за психодинамична терапия и успее да навлезе в сериозно самопознание, такова че да даде отражение в начина му на живот и преживяване на себе си и света е - ок. Ако не може - по т.1.
Вие търсите рационално обяснение на ирационален конфликт - чувства, преживяване, страхове, емоции .... Психотерапията работи не с рационални, а с ирационални съдържания. Е ако тях хич ги няма .... с каквото има. Общо взето всеки терапевт работи с това, каквото му поднесе клиента.
Какво значи "живея в блато" ? Ми излезте. Вече не сме в желязната завеса. Аз имам десетки познати, които предприеха адекватно на нуждата си поведение и напуснаха страната. Разбирате ли, че тук проблема не е, че сте в блато, а че не правите нищо за да промените това. Проблема е в липсата на адаптивен отговор, който да задоволи вашата нужда. Когато един човек е вперил поглед в "блатото" навън, печели нещо много ценно - не вижда "блатото" вътре, а това го спасява от тревожност.  Така чистосърдечно вярвайки казва, че при него всичко е наред - проблема е някъде си.
Това е нормална психологична защита и добре, че я има. Че какво да си каже лисицата, като не стига гроздете? Че е сладко? По добре е да завърти реалността така, че да се справи със тревожността която идва след фрустрацията. Тази лисица ще търси от девет кладенци в десетия доказателства че е кисело гроздето и ще се съпротивлява на всяка възможност която може да и подскаже, че е сладко. Рационалното в впрегнато да работи за ирационалният конфликт.
Такива защити има още доста. Част от поведението на човек е винаги да търси причина извън себе си, а в краен случай може и в себе си, но поне да е извън психиката. Например в тялото е по-позволено. Така човека, който се е натоварил със задачата да бъде "локомотив" не е виновен, че дърпа 100 вагона. Проблема му е във високото кръвно. Ама високото кръвно е просто адаптивен отговор на неговото поведение. И кое да променяме в случая? Поведението или адаптивния отговор. Всеки симптом е адаптивният отговор на дадено поведение, преживяване, събитие ... Симптомът винаги е уместен и винаги на мястото си. Погледа трябва да е в друга посока. Представете си дадено поведение да не предизвиква симптомите които са адаптивни? Така можете да си опечете ръката която без да искате сте сложили на печката без да разберете, ако я няма болката от изгаряне. Така симптома "бие" алармата че се случва нещо нередно. Ако аз не мога да усетя и преживея факта че живота който водя ме задушава, първото нещо, което ще направи психиката е да спусне симптома от психиката в тялото. Ето ви я буцата в гърлото и задушаването.  Вместо човек да се бори за "въздух" и лично пространство в общуването си с хората например които го задушават, той продължава да е същият в контакта с тях /много е важно човек да си остане такъв какъвто е, защото всичко останало е създава силна тревожност/, но започва да се бори за въздух в буквалния смисъл, защото не му стига в буквалния смисъл. Проблема е изнесен в тялото и опита е да бъде решен там. Аз като терапевт с кое да се заема според вас? С техники за дишане при задушаване, или в това да настъпи равновесие между клиента и хората или нещата които му "отнемат въздуха"?  Така човек разбирайки за действителния си проблем изпада в сериозна тревожност. Това е много труден етап - да се разкрие работата която върши симптома. Преди това терапия няма обаче. Тя започва след това. При някои и не успява да започне. Тогава ще учим техники за дишане. Няма как.

[queenmaya23]

Това с адаптирането пак не ми се изясни. Как де се адаптирам към блатото, като не искам блатото да ме дърпа надолу? Как да се адаптирам, че като тръгна да пресичам всеки се опитва да ме прегази, как да се адаптирам към некопетентността на различни професионалисти от различни области? Как да се адаптирам към това, че хората си гледат в краката и не виждат по далеч от носовете си, че не могат да ти кажат едно усмихнато'' Добър ден''? Как да се адаптирам към неща, които хора от запада или отвъд океана приемат за назадничеви, бушменско поведение?
 И ако не мога да се адаптирам да сменя обстановката? Ами не мога в момента, а и не искам, не искам цял живот да бягам, а ако остана съм безсилна да променя толкова закоравели проблеми. Не мога да променя света или по- точно хората тук в България, значи че вината е моя, аз съм ненормалната. Но какво е да бъдеш нормален?
 Хайде давайте, тук сте все хора с интелигентност над средната- моля дефинирайте думата нормален...

[vladimir]

Това с адаптирането пак не ми се изясни. Как де се адаптирам към блатото, като не искам блатото да ме дърпа надолу? Как да се адаптирам, че като тръгна да пресичам всеки се опитва да ме прегази, как да се адаптирам към некопетентността на различни професионалисти от различни области? Как да се адаптирам към това, че хората си гледат в краката и не виждат по далеч от носовете си, че не могат да ти кажат едно усмихнато'' Добър ден''? Как да се адаптирам към неща, които хора от запада или отвъд океана приемат за назадничеви, бушменско поведение?
 И ако не мога да се адаптирам да сменя обстановката? Ами не мога в момента, а и не искам, не искам цял живот да бягам, а ако остана съм безсилна да променя толкова закоравели проблеми. Не мога да променя света или по- точно хората тук в България, значи че вината е моя, аз съм ненормалната. Но какво е да бъдеш нормален?
 Хайде давайте, тук сте все хора с интелигентност над средната- моля дефинирайте думата нормален...

Нормален е много сложно понятие. Кой е нормален се определя чрез сравнение с другите- който не отговаря на стандарта наложен от мнозинството е считан за „ненормален”.
Когато някой страда от психоза и чува звуци казваме: „Той тоя е ненормален, щом чува звуци.” Защо чуването на звуци е признак на ненормалност? Защото мнозинството от хората не чуват звуци.
Обаче тук идва въпросът: „ Ако на земята живееше един единствен човек и той страдаше от психоза нормален ли е той?” Да-тъй като той сам си е стандарта.
В този смисъл няма нищо ненормално и нищо нормално.

[vladimir]

Това с адаптирането пак не ми се изясни. Как де се адаптирам към блатото, като не искам блатото да ме дърпа надолу? Как да се адаптирам, че като тръгна да пресичам всеки се опитва да ме прегази, как да се адаптирам към некопетентността на различни професионалисти от различни области? Как да се адаптирам към това, че хората си гледат в краката и не виждат по далеч от носовете си, че не могат да ти кажат едно усмихнато'' Добър ден''? Как да се адаптирам към неща, които хора от запада или отвъд океана приемат за назадничеви, бушменско поведение?
 И ако не мога да се адаптирам да сменя обстановката? Ами не мога в момента, а и не искам, не искам цял живот да бягам, а ако остана съм безсилна да променя толкова закоравели проблеми. Не мога да променя света или по- точно хората тук в България, значи че вината е моя, аз съм ненормалната. Но какво е да бъдеш нормален?
 Хайде давайте, тук сте все хора с интелигентност над средната- моля дефинирайте думата нормален...

Според мен „нормалното” решение за блатото е първо да решиш щом излезеш от него къде ще отидеш и второто е да направиш всичко възможно за това.

[queenmaya23]

Vladimir
но защо нормата трябва да се определя от мнозинството? Както знаем мнозинството са не само грозни но и глупави хора, защо нормата не се определя от една шепа, една шепа, но избрани хора?

Това че човек чува звуци, не е непременно знак за лудостта му. Те и микровълните са невидими за нас-мнозинството, но това не означава, че те не съществуват. Представи си някой през средновековието, в опити да обясни на селяните съществуването на електромагнитното поле, какво биха си помислили те за него?

[vladimir]

Vladimir
но защо нормата трябва да се определя от мнозинството? Както знаем мнозинството са не само грозни но и глупави хора, защо нормата не се определя от една шепа, една шепа, но избрани хора?

А откъде знаем, че някой не ни причислява нас към грозните и глупави хора?
Всичко е въпрос на гледна точка-"Разни хора арзни идеали". Но по-важното е да бъдеш себе си въпреки чуждите констатации, защото както те имат своето мнение кое как трябва да е така и ти имаш своето и ако те не зачитат твоето не би трябвало и ти да зачиташ тяхното.

[vladimir]

Vladimir
но защо нормата трябва да се определя от мнозинството? Както знаем мнозинството са не само грозни но и глупави хора, защо нормата не се определя от една шепа, една шепа, но избрани хора?

Това че човек чува звуци, не е непременно знак за лудостта му. Те и микровълните са невидими за нас-мнозинството, но това не означава, че те не съществуват. Представи си някой през средновековието, в опити да обясни на селяните съществуването на електромагнитното поле, какво биха си помислили те за него?

Имам предвид гласове като например че някой те вика-а и тези звуци не могат да бъдат улавяни от ушите.
Както и да е-важното е че няма нормално и ненормално и затова човек трябва да бъде себе си във всеки аспект от живота.