Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

Пoзнавам гo личнo - мнoгo тoпъл и прoфесиoналнo пoдплатен терапевт.
Преди да запoчне същинската терапия, ще се oпитате заеднo да утoчните целите, oчакванията и възмoжнoстите, за да oтсеете за себе си, каквo мoже и каквo не мoже да се прoмени с терапия.

[vesi2003]

Много благодаря за отговора,сега малко решителност да му се обадя.Във всички случаи ще е по добре от АД.,съсипах се от тях,спираш ги и всичко се връща.Притеснявам се,че много години съм с ПР.и да не е закостеняла работа при мен.Трябва да пробвам.

[kadife]

Пoзнавам гo личнo - мнoгo тoпъл и прoфесиoналнo пoдплатен терапевт.
Преди да запoчне същинската терапия, ще се oпитате заеднo да утoчните целите, oчакванията и възмoжнoстите, за да oтсеете за себе си, каквo мoже и каквo не мoже да се прoмени с терапия.

   Топъл терапевт... ах!

[t.todorov]

В смисъл че е емпатиен. Тoлкoва. Терапевтите следят за границите в oтнoшенията си с клиентите. Иначе не са терапевти.

[kadife]

   Несъмнено!

[track]

 

[like_ashton]

Тревожните разстройства наследствено ли се предават?

[t.todorov]

Да,но не негенетично, а поведенчески. По-скоро се появяват от преживелищният  опит като деца. Генетично могат да се наследят различни аспекти от темперамента, което не е причина за тревожността.

[Cristo]

Да,но не не генетично, а поведенчески. По-скоро се появяват от преживелищният  опит като деца. Генетично могат да се наследят различни аспекти от темперамента, което не е причина за тревожността.

Тук малко ще поспоря с г-н Тодоров.
Паническото разсройство се предава по наследствен генетически път. Друг е въпросът, дали ще се развие през целия съзнателен живот или ще си остане непроявено. Предразположеността към това заболяване /състояние/ е наследствен фактор и само определени ситуации биха го отключили.
За съжаление след 20 години "Демокрация" в страната ни все по-често стресът е причината за появата на ПА и оттам ПР.

[t.todorov]

ПР е комплекс от симптоми, които подсказват слаба способност за приспособяване към средата. За това ген няма, има заучена безпомощност. Тя е заучена в точно определено време, по определен начин и поради определени причини - взаимоотношението с родителите и другите значими фигури в детството, и трупането на специфичен опит. За това няма нито загадки, нито нещо неизяснено. Всичко е изяснено от 100г. насам и няма някаква революция по въпроса. Ако беше генетично щеше да е непреодолимо. Само че ПР  е преодоломо в 99% от случаите, стига някой да е готов да се сблъска с реалността обезоръжен, което е трудно, но не и невъзможно, за да може да започне да трупа конструктивен опит и да учи нещо различно.  ПР е зов за помощ, че няой, някъде не може да се справи със света около себе си, живота си, взаимоотношенията си с другите. Тук няма болест, камо ли генетична. Както казах генетично може само темперамента да се предаде, а ПР е характеров проблем не темпераментов. Какво ли носи обаче вярването за генетика? Каква функция има това вярване? За какво служи?

[Cristo]

"Ако беше генетично щеше да е непреодолимо. Само че ПР  е преодоломо в 99% от случаите".
Разбира се, че е преодолимо, но при определени условия.както са преодолими високото кръвно налягане, захарният диабет, сърдечната и бъбречната недостатъчност, астмата, дори и карциномните заболявания!!

"ПР е зов за помощ, че някой, някъде не може да се справи със света около себе си, живота си, взаимоотношенията си с другите."
Абсолютно правилно, съгласен съм в Вас.
Но ПР е "отключено" от определена ситуация, силен стрес.
За темперанта - да биологическа заложеност но няма нищо общо с генетиката. Пример: Баща и майка холеричен темперамент, детето - флегматичен.

[t.todorov]

Хипертония, астма, гастрит, колит, диабет тип2, алопеция, дерматити, хроничен болков синдром /мигрена например/ .... всичко това са психосоматични болести. Какво е психосоматична болест? Това е способността на психиката чрез тялото да реши психичен проблем, поради липса на други средства. Така тялото става изразител на проблема и го компенсира. Цената, която се плаща /физична болест/ изобщо не е основание за психиката да "загърби" този начин на справяне, защото за нея той е единствения. В тези случаи изобщо тялото няма проблем. То си има нормална функционалност и цялост. Представете си че има "глупав" диригент, който управлява перфектен оркестър по плачевен начин и всички инструменти макар и перфектни свирят фалшиво. Вкрайнасметкавсеки ще псува горките музиканти, а те следват диригентската пръчица. С инструментите ли да се занимаем? Какмислите? /инструментите са симптомите ако не е станало ясно/.
Има разлика между психосоматичен симптом и психосоматична болест. Първото е сигнал и способност да се реши психологичен проблем с даден орган, или система, а второто е сигнал, че даден орган или система, поради многократната му употреба за решение на психологичен конфликт е излязал вече от строя.
ПР е вътрепсихичен конфликт, който поради невъзможност по друг начин се изнася "навън" чрез телесен симптом/и. Нищо, ама нищо повече. Изобщо във фокуса на терапията не е самият симптом, а посланието което носи. ПР и неговите симптоми са просто едни послания за далеч, много далеч по-различна психологична проблематика от телесна болест на каквото и да било.

[Stareternity]

Хъ, може ли един "подъл" въпрос? Съществувало ли е ПР преди 19 век?

[Cristo]

Има разлика между психосоматичен симптом и психосоматична болест.

Много добре обяснено, много вярно.
Но какъв е извода - ако не се лекува дълго време смптома /симптомите/, те прерастват в телесно заболяване. Не е ли така?

[Cristo]

Хъ, може ли един "подъл" въпрос? Съществувало ли е ПР преди 19 век?

Няма кой да ти отговори на този въпрос, приятелю.
Отговора се крие в създаването на двете науки -"Психология" - наука за душата и "Психиатрия" - наука за лечение на душата.