Въпроси към г-н Тодоров!

[vladimir]

Господин Тодоров, аз имам малко по-специфичен въпрос. Колко време трябва да е минало без човек да е изпитвал тервожност за да може да се каже че се е оправил? Питам защото от доста време не съм изпитвал никаква тревожност но не смея да заявя че съм се оправил, защото ме е страх че всъщност не съм и симптомите ще дойдат пак.
Преди време пак имах дълъг период да нямам симптоми и после се върнаха за известно време.
Та как човек разбира че се е оправил?

[t.todorov]

Понякога наистина се случва симптомите да се върнат. Не бива да се забравя че симптомите всъщност са нормален телесен отговор за мобилизация на тялото, по "нареждане" на психиката. Въпроса е човек да може да си даде сметка какво ги е провокирало и по адекватен начин да се справи със самата ситуация, която се възприема, като застрашителна. Т.е. симптомите трябва да се използват по правилният начин - за индикатор. Ако вие дълго време сте нямал симптоми, това означава че добре се адаптирате към различните ситуации и психиката не ги възприема като застрашителни. Но дори и да се появят такива, тъй като живота е динамичен, е възможно да се появят и симптомите, но ако човек е успял да разбере тяхната функция в собствения си начин на поведение, просто ще предприеме някакви адекватни действия, а няма да се фиксира върху симптомите. Този факт означава, че вече нормалните телесни функции при мобилизация на тялото няма да бъдат преживяни със страх и съответно няма как да бъдат наречени симптоми.
Края на терапията е относително понятие. Ако терапията всъщност е развитие на личността, потенциала и, способностите за самонаблюдение и самопознание, това е вечен процес. Една малка част от този процес на промяна се случва с взаимодействието с психотерапевт. Дори и след това процеса на развитие продължава, но взаимодействието с терапевта приключва, когато човек е придобил достатъчно знания и умения да бъде "експерт" за самият себе си.

[hpjon]

Понякога наистина се случва симптомите да се върнат.

Когато началото на едно слово е грешно, то дори всичко останало нататък да е вярно все едно нищо не си казал... Безспорно, повечето от поста ти е истина, което е рядко срещано явление. Това с връщането на симптомите обаче си е издънка...

След като психотерапията приключи, симптом на ПР никога не може да се върне ако терапията е била успешна. Естествено, човек може да изпита пак някой път сърцебиене, изпотяване, задух и други, но това вече не са симптоми на ПР. И още повече, че когато човек е наясно с това знае какво да прави и как да подходи към неприятните си усещания, така че те да не означават никога повече симптом на ПР.

Господин Тодоров, аз имам малко по-специфичен въпрос. Колко време трябва да е минало без човек да е изпитвал тервожност за да може да се каже че се е оправил? Питам защото от доста време не съм изпитвал никаква тревожност но не смея да заявя че съм се оправил, защото ме е страх че всъщност не съм и симптомите ще дойдат пак.
Преди време пак имах дълъг период да нямам симптоми и после се върнаха за известно време.
Та как човек разбира че се е оправил?

Сега към владимир: ти или си се справил, или не си се справил. Средно положение не може да има. При положение, че нямаш симптоми, но все още се страхуваш от тях означава, че не си се справил. Справянето означава точно това - да не те е страх от симптомите. Че ти някой ден ще се наложи да тичаш, скачаш, ще имаш тъжни и радостни моменти, ще станеш родител, ще се тревожиш по презумпция - какво означава това - че вечно ще си с ПР ли? Едва ли. Всеки нормален човек се тревожи. Но в граници, които не преминават един праг, до който човек може да се справя със ситуациите и стреса в тях. Стреса! Това е ключовата дума - ти все още си в стрес, стресиран си от симптомите си и затова те е страх, че ще се "върнат".

Ако приемеш, че ПР няма симптоми и ти писне да се страхуваш от "връщането", ще си начаса оправил се завинаги. Да, оправянето ти може да се случи точно за няколко минути - само от теб зависи вече след толкова години терапия.
Ако не успееш - има друг тип терапии и терапевти - смени подхода и приключи тази одисея.
Успех!

[t.todorov]

" Естествено, човек може да изпита пак някой път сърцебиене, изпотяване, задух и други, но това вече не са симптоми на ПР."

"Но дори и да се появят такива, тъй като живота е динамичен, е възможно да се появят и симптомите, но ако човек е успял да разбере тяхната функция в собствения си начин на поведение, просто ще предприеме някакви адекватни действия, а няма да се фиксира върху симптомите. Този факт означава, че вече нормалните телесни функции при мобилизация на тялото няма да бъдат преживяни със страх и съответно няма как да бъдат наречени симптоми."

Моля, да не се спекулира с тази тема.

[hpjon]

Моля, да не се спекулира с тази тема.

Ще молиш, естествено - хора като теб, за които истината е спекула се молят да не се шуми много около истината.
И по корем ще се влачиш дори, защото това е разковничето при справянето с т.нар. ПР.
Но ти нямаш интерес да коментираш и отговаряш на хората по този въпрос, защото важното за теб и твоите колеги е да въртите клиентите в терапията с години без да им помогнете реално. Но и отдавам известен дял на незнаенето ти по въпроса. Но до някъде ти е простено - къде къде по-добри терапевти от теб също не знаят за какво става въпрос при ПР.

[t.todorov]

По темата! Няма нужда и тук да се повтарят едни и същи глупости.

[hpjon]

По темата! Няма нужда и тук да се повтарят едни и същи глупости.

Разбира се Колко удобно само - наричаме нещата глупости, опираме гръб о админа, темата или БАП и лишаваме хората от реалната възможност да излезнат на пътя на успешното решение.

Ето ти тогава въпрос като искаш по темата:

Моето справяне с ПР глупост ли е?

[t.todorov]

Това предполага оценка, а не отговор.

[hpjon]

Това предполага оценка, а не отговор.

E, то е същото като с проблема със симптомите. Аз съм се справил с ПР по начин, който, изразен в едно схващане по отношение на симптомите, ти нарече глупости.

Как може един път да оценяваш, а после да не можеш?

Виждаш ли как скачаш като риба на сухо? Не я разбираш тази работа и проблема не е толкова голям, че не я разбираш, а това, че с някои грешни послания лишаваш някого за доста дълго време да направи решителната си крачка и да приключи терапията.

Но във вашата фирма БАП приключването на терапията е нежелан процес, нали? И затова организирате курсове, озаглавени "как да задържим клиента в терапията", нали?!

Това недоумявам аз - 2 години владимир ходи на терапия, стига толкова, време е да приключи. Отдавна всъщност е било времето да приключи. Но понеже е симпатичен и добродушен младеж, склонен да плаща още години, затова му пускаме идеята, че видиш ли "симптомите можело и да се върнат".

Пълна безотговорност и наглост е това. Ето това моето е оценка - като те е шубе толкова да даваш оценки.

[vladimir]

Сега нищо не разбрах в крайна сметка.
Като казвам симптоми имам предвид поява на тревожност без видима външна причина. Естествено не очаквам никога повече да не се разтревожа за нищо. Например ако ме подгони куче ще получа същите симптоми но това не е ПА.
Та изчезват ли ПА или не.

[t.todorov]

Изчезват, ако човек е способен на мястото на "бялото петно" / незнанието от къде идват симптомите/, успее да постави "кучето" или очевидния фактор будещ тревожност, което предизвиква един нормален телесен отговор.

[hpjon]

Сега нищо не разбрах в крайна сметка.
Като казвам симптоми имам предвид поява на тревожност без видима външна причина. Естествено не очаквам никога повече да не се разтревожа за нищо. Например ако ме подгони куче ще получа същите симптоми но това не е ПА.
Та изчезват ли ПА или не.

Да, владимир!
ПА, появяващи се без видима външна причина, тревожност без обективна ситуация, която да я предизвика и то пак в нормални граници ИЗЧЕЗВАТ. Няма ги, не ги изпитваш никога повече. Не се чудиш никога повече "оле, какво става", "защо става", "има ли ми нещо" и прочее и прочее. Няма такова нещо като симптом - затова говорих по-горе. ПР и ПА не съществуват след една терапия повече, камо ли техни симптоми. И това е завинаги.

Също както не можеш да си върнеш размера на тялото от 3-годишна възраст, така и не можеш "да върнеш" симптомите. Това е невъзможно.

[hpjon]

Изчезват, ако човек е способен на мястото на "бялото петно" / незнанието от къде идват симптомите/, успее да постави "кучето" или очевидния фактор будещ тревожност, което предизвиква един нормален телесен отговор.

Не е задължително.
Ето аз не съм поставял нищо там, където тодоров фантазира, че е имало нещо, което е будело симптомите. Просто си живея живота с ново мислене без в него да се включва каквато и да е нужда да замествам нищо с нещо.

Затова си позволявам да го укоря в незнание, което пак казвам донякъде е оправдано, защото така е научен, но донякъде и не е, защото отговорност на всеки професионалист е да учи повече и повече.

[t.todorov]

Видно е какво се случва, когато не се използва смисъла и функцията на симптомите, а просто се "махат" - получават подарък - нова тема
Hpjon, заповядай.

[vladimir]

Добре. А долу горе колко време трябва да е минало без ПА за да може човек спокойно да си каже-край справих се.