Въпроси към г-н Тодоров!

[Dimcho]

Страха от това да не ви помислят слаб, означава една гледна точка на всесилие. Това е доста изморителен идеал. Имаше една притча по случая:

"Събрали се няколко мъже на средна възраст и се заоплаквали как с годините силите ги напускат и стават все по-немощни. Само единият от тях с усмивка на уста ги гледал учудено и рекъл:
- Не мога да разбера от какво се оплаквате. Аз съм точно толкова силен, колкото и преди 40г.
Другите го погледнали с недоумение
- Истината ви говоря. В дома ми има един тежък сандък. Днес опитах да го вдигна и познайте какво - не успях да го вдигна, така както не успях и преди 40г. Значи съм силен толкова, колкото и преди 40г." 

Не се стремя към всесилие, но понякога ми е трудно да признавам слабостта си, а ми се иска да потърся помощ, било то в работата, било то някаква простичка услуга за контакт, да речем. Това искам да променя в себе си.

[t.todorov]

Как се чувствате когато някой друг поиска помощ от вас? Може би по същият начин би се чувствал и някой друг, който вие помолите за помощ. Изобщо начина по който вие се чувствате може би би бил много близо до начина, по който другите биха се почувствали ако започнете да се държите така, както ви се иска.

[Dimcho]

Когато някой поиска услуга от мен  ми е приятно, стига да е по силите ми. Не е проблем да ми поискат услуга, чувствам се добре, когато мога да услужа. Обратното обаче ми е притеснително.

[t.todorov]

Но дали и другите хора, които помолиш за услуга няма да се почувстват също приятно така, както и ти? Това не означава ли, че ги караш отново да се чувстват добре, но по различен начин.

[hpjon]

Но дали и другите хора, които помолиш за услуга няма да се почувстват също приятно така, както и ти? Това не означава ли, че ги караш отново да се чувстват добре, но по различен начин.

Интересна логика...

Човека пита за това как може да стане по-смел и вместо да му се помогне в това отношение (т.е. има т.нар. терапевтична заявка, която във форума може да се нарече и консултантска заявка) то започва добре познатата канонада от въпроси. Отговорите на тези въпроси пораждат нови въпроси и така вместо смел, човека най-много да стане философ. И преди да помоли за услуга да мисли 20 минути дали ще достави удоволствие или не.

Твърде непрактично...

[lotxen]

  Към Димчо и г-н Тодоров,имам и винаги съм имала същият проблем като Димчо,но малко по -различно е!Искам да го споделя с Вас!С основната разлика,че съм отвратена от искане на услуги от мен,и това още повече не ми позволява да постъпвам така с другите!Винаги сама съм се опитвала максимално да се справя,в искането на услуги към мен винаги прозира такова използвачество,че моята позиция вече е-да се примиря с по-малко развитие или имане,само и само да не искам нищо!

[t.todorov]

" С основната разлика,че съм отвратена от искане на услуги от мен..."

Може би хората ви забелязват като услужлив човек. Как поставяте границите пред себе си за нещата, с които ще им помогнете и за нещата, за които няма да им помогнете?  Как опазвате "градинката си" от набезите на другите. Има ли ограда? Каква е? Лесно ли се прескача? Как се чувствате, когато хората прекрачат границата с вас?

[lotxen]

     Характера ми предразполага,към бързо сваляне на бариерите-недостатък,но не мога да се променя,а може и да не искам,което е едно и също!Не мога да поставям бариери,не си опазвам градинката,освен с бягство,и в резултат,силно съм ограничила контактите с нови хора,и стари познати!Директно им казвам,обичам те,но ми тежиш!Всяко споделяне на проблем от приятел,ме кара да съм длъжна да помагам!Непроменяемо е!Не се оплаквам,примирила съм се със себе си!

[hpjon]

" С основната разлика,че съм отвратена от искане на услуги от мен..."

Може би хората ви забелязват като услужлив човек. Как поставяте границите пред себе си за нещата, с които ще им помогнете и за нещата, за които няма да им помогнете?  Как опазвате "градинката си" от набезите на другите. Има ли ограда? Каква е? Лесно ли се прескача? Как се чувствате, когато хората прекрачат границата с вас?

Оле, тодоре!

Психотерапията и психологията не са средства за умопомрачителни разпити. Като един милиционер ми приличаш 

Хората те питат конкретни неща, ти ги удавяш във въпроси. Така освен да им докараш още главоболия и проблеми друго няма как да стане.

Включваш се рядко вече, което е добре - остава ти само да си попреправиш манталитета, защото срамиш психотерапията така. Хората остават с грешни впечатления от специалисти като теб.

[t.todorov]

" недостатък,но не мога да се променя,а може и да не искам,което е едно и също!"

Наистина някои неща не е възможно, или са доста трудни за промяна. Но междуличностните взаимоотношения са динамични и това предполага една гъвкавост. Ако можехте, какво бихте променила в начина си на общуване с другите и в това да са научите да поставяте ясно, и ненападателно за другите своите граници?

[hpjon]

Отново въпрос... О`никално!

И то такъв, на който ако питащия може да си отговори, то няма нужда да му бъде зададен.

Кога ли психолога-терапевт ще даде идея, съвет, мнение, а не просто ще си играе на викторини? А, тодоре?

[Dimcho]

Но дали и другите хора, които помолиш за услуга няма да се почувстват също приятно така, както и ти? Това не означава ли, че ги караш отново да се чувстват добре, но по различен начин.

Възможно е да сте прав. Може и другите хора да се почувстват добре от това,че ги моля за услуга. Но при мен има някаква спирачка - всъщност нека си го кажа така, аз сякаш живея с мисълта,че не съм достоен да моля за услуги. Гадно, гадно усещане.Не съм достоен, ето това е точната формулировка, която осъзнах днес.

[hpjon]

Но дали и другите хора, които помолиш за услуга няма да се почувстват също приятно така, както и ти? Това не означава ли, че ги караш отново да се чувстват добре, но по различен начин.

Възможно е да сте прав. Може и другите хора да се почувстват добре от това,че ги моля за услуга. Но при мен има някаква спирачка - всъщност нека си го кажа така, аз сякаш живея с мисълта,че не съм достоен да моля за услуги. Гадно, гадно усещане.Не съм достоен, ето това е точната формулировка, която осъзнах днес.

Ей сега гледай каква канонада от нови въпроси те чака.
Чувстваш, че не си достоен, защото може би нямаш самочувствие, увереност в себе си. Добре е да намериш начин да преразгледаш собствената си значимост, да укрепне самочувствието ти, а оттам и увереността, когато се наложи да поискаш нещо от някого.

Трябват ти тренировки, действие към постигане на това самочувствие. В една от книгите, които съм чел за терапия на тревожности един терапевт беше накарал срамежливо момче да поиска телефонните номера на поне 50 касиерки в града, в който живее. Момчето си нямаше приятелка и още докато изпълняваше задачата на терапевта си намерило бъдещата съпруга.

[t.todorov]

" Възможно е да сте прав. Може и другите хора да се почувстват добре от това,че ги моля за услуга. Но при мен има някаква спирачка - всъщност нека си го кажа така, аз сякаш живея с мисълта,че не съм достоен да моля за услуги. Гадно, гадно усещане.Не съм достоен, ето това е точната формулировка, която осъзнах днес."

Да разбирам ли, че това означава, че не бива другите да разбират, че се нуждаете от помощ? Необходимо ли е другите да вярват, че вие се справяте с всичко и то сам? Ако е така, как ли сте развили тази концепция - че не трябва да показвате слабост? Какво се е случвало, когато сте показвал такава? Как тя се приемаше от родителите ви, като бяхте дете, от приятелите ви, когато бяхте тийнейджър, и изобщо какъв е опита ви със ситуации, в които се е случвало да покажете слабост? Какво вие смятате за слабост - във взаимоотношенията с другите, в дейностите, с които се занимавате, във вашите собствени преживявания?

[hpjon]

Или трябва да се провъзглася за пророк, или тодоров наистина не знае и не може нищо друго освен да задава купища безмислени въпроси.

И ако затова е цялото дипломиране, сертифициране и слугуване на частни фирми - айде сиктир, дето се вика.
Мен ме заболява главата само като чета като страничен човек въпросите, какво остава за този, към когото са насочени. Всъщност, не е ли човека този, който трябва да зададе въпроси на терапевта.

В този ред на мисли по-удачно е темата да се казва въпроси ОТ г-н годоров, а не към...
Притеснителна е наистина хегемонията на един единствен терапевт във форум, в който хората имат склонност да питат и да се интересуват за това как могат да си помогнат. Създава се ужасно фалшиво впечатление, че психотерапията на тревожности е един тягостен разпитвателен процес. А това въобще не е така!