Въпроси към г-н Тодоров!

[katrina_1313]

Здравейте и от мен.Следя форума и бих искала да кажа на всички участници по темата, че съм съпричастна към историите ви, а именно поради факта , че ПР стана част и от моя живот. Сега всичко се заформя само и единствено към борбата за надделяване върху ужаса.
Бих искала да се обърна към Г-н Тодоров за неговото мнение относно моето неразположение........и ето на кратко как започна то.........през м.юни миналата тодина,в "един слънчев ден" останах сама с детенцето си, съпругът ми беше по работа извън града(тук трябва да вметна че допреди това не съм имала проблем да оставам сама било то и с детето, все пак си е мое....).Да си призная не се хранех много редовно. Не закусвах изобщо, не винаги обядвах, а вечерята от време на време. Изключвам варианта за някакви комплекси за килограми и т.н. просто режима ми беше устроен така-нередовно и малко количество хранене. Та в същия въпросен ден менюто ми се състоеше от един кроасан и 5 кафета. В един момент започна да ми се вие свят, топли вълни,имах усещането ,че ще припадна и тъй като бях сама с детето се уплаших още повече. Започна и силно сърцебиене, обадих се на съпруга ми а той на наш близък ,който дойде и веднага към спешен кабинет.От там ми казаха , че са нервите, направиха ми кръвна картина-нищо. Вляха ми система и това беше. след два дни вечрта,когато  си бяхме легнали и се умислих(навик ми е от детството преди да се унеса) и внезапно се стреснах. Не можех да се застоя на едно място, нервност, сърцебиене,гадене придружено с повръщане, а за кулминация и тялото и мозъкът ми изключваха. На следващия ден личната ни лекарка ми назначи изследвания на щитовидната жлеза-отново нищо, всичко сочеше, че съм напълно здрава. Следваща стъпка бе при психиатъра,който ми назначи диагноза Рецидивиращо депресивно разстройство с Ефектин 75мг за периода от 8 м ги приемах.Двадесет дни след спирането отидох със същите оплаквания -непоносимост към всичко което ме заобикаля,желание за бягство, страх от това да не остана сама и то с детето, страх от самата себе си, от това ,че нещо ми пречи да бъда като останалите, страх да не посегна на малката...........В момента взимам Есцитил,не съм сигурна дали ако се подложа на психотерапия това ще е от полза да се намери лек за състоянието му,постоянно се лутам в един момент се чувствам достатъчно силна за да продължа да живея без лекарства и лекари, а в следващия все едно пропадам в пропаст.
Дано не съм досадила с разказа си, просто ще се надявам да получа мнението Ви, както и това на Г-н Тодоров.


     Пожелавам на всички успех към победата над тези кошмари.

[t.todorov]

" не съм сигурна дали ако се подложа на психотерапия това ще е от полза да се намери лек за състоянието ..."

Да приемем, че по време на приема на лекарства и преди, и в момента чувствате подобрение. Това е времето да започнете психотерапия. Там няма нито лек, нито "билка", или рецепта за такава, но в процеса на психотерапията можете да преосмислите сериозни аспекти от личността си, опита си, вашето минало, настояще и бъдеще, вашите взаимоотношения с другите, да осмислите вашият начин до сега, да разберете как той е станал "вашият начин" и да опитате да го промените, замените или приемете.
Обикновено за психичните проблеми се говори в триада: психологично - социално - соматично/телесно/. До тук вие сте направила всичко необходимо с телесното, т.е. вие сте телесно здрава. Много често обаче тялото, дори и здраво реагира на нерешени проблеми свързани с другите две неща, компенсира това, че там някъде има нерешен проблем. В подобно положение психотерапията е достатъчно ефективна, за да и се доверите. Това обаче е сериозен процес и като начало можете да се информирате какво е психотерапия, как помага, каква е вашата роля в терапията и тази на специалиста, който изберете.

[Dimcho]

Искам да попитам г-н Тодоров следното - човек ражда ли се смел или в процеса на времето става смел.Важно ми е да знам, така мога да определя себе си къде съм по пътя.

[t.todorov]

Тази и други подобни способности започват да се формират от 2-3г. възраст на човек, та до края на животът му.
Определени темпераментови черти могат да бъдат унаследени, но как ще се оформи и развие личността, зависи от преживелищният опит, който има.

[Dimcho]

С една дума, ако човек не е сложил наченки на смелост в детството, сега трудно би станал ей така смел?

[t.todorov]

Трудно, но не и невъзможно. В социален контекст смелостта има много лица. Със сигурност в някои аспекти човек притежава смелост, но не умее да го забелязва. Например в основата на това, човек да си признае че не е смел, стои смелост.
Има много хора които вътрешно изпитват това, но в стремежа си да го скрият правят много "смели" постъпки, или предприемат диаметрално различно поведение на тяхната плахост, за да се отдалечат колкото може от нея. Те са по-далеч от истинската смелост, която е много разтегливо понятие.

[Dimcho]

Замислих се тези дни, че май не съм достатъчно смел, колкото ми се иска. Бих искал да "заякна" малко повече. Но как да си докажа, че мога да съм доста по-смел? Откъде да започна най-напред?

[t.todorov]

В буквален смисъл смелост означава "Да постъпиш правилно дори когато те е страх.".

Когато казвате, че имате чувството за "недостатъчна смелост", е добре да опитате да определите за себе си, за кои неща е достатъчна и за кои е недостатъчна. Така например смелостта в човешките взаимоотношения има едни измерения, смелостта в дейността, работата, заниманията - други измерения. Човек може да "посмее" да учи чужд език, но да не посмее да заговори, някой, който му се струва интригуващ. Така първото, което трябва да направи човек е да си даде сметка в какви аспекти има смелост която му е достатъчна и за кои чувства че има нужда да работи със себе си за да "заякне". Хващайки се за думата, "якият" бицепс, не предполага и як "трицепс", работи се там, където има нужда от това, за да се изгради хармония и баланс, с които човек ще се чувства ОК.

[Dimcho]

Липсва ми смелост да показвам желанията си пред другите, така си мисля.

[t.todorov]

Т.е. имате смелостта да посрещнете чуждите желания, а да оставите своите настрана. Как ли мислите, че сте развил точно тази способност?

[Dimcho]

Ами, възпитаван съм да се съобразявам с другите, може би от там.

[t.todorov]

Чудесно! Това е много важна част от социалното взаимодействие и общуване. Но ако до сега сте успявал да се съобразявате с другите и да печелите нещо от това, сега може би трябва да започнете да се учите да се съобразявате и със себе си. Както се казва "най-добре може да се погрижи за другите този, който умее да се погрижи за себе си".
След като вече сте "заякнал" с едната половина, ви трябват и "тренировки" с другата половина. Дори можете да ползвате опита си, начина по който сте успял да станете човек ,който се съобразява с другите и по какъв начин го правите. Какви "правила" ви ръководят в това? Същите тези правила могат да ви служат за рамка, която да използвате за да тренирате "съобразяване със себе си".

[Dimcho]

Всъщност, най-трудно ми е да поискам услуга от някого. Това ми е най-трудно. Затова правя всичко сам и много ми тежи. Понякога се нуждая и от чужда помощ, но ми е трудно да си поискам съдействие. Страх ме е ,че ще ме помислят за слаб, че се натрапвам и че това не е добро поведение, да искаш от някого нещо.

[t.todorov]

Правите всичко сам, а казвахте че не сте смел
Когато човек не моли за помощ другите, моли за помощ само себе си. Така според поговорката "на вълка врата е дебел защото сам си върши работата", разчита само на себе си. В това няма нищо неприемливо стига човек да осъзнава до къде се простират собствените му възможности и от къде нататък има нужда от помощ. С какви дейности мислите, че можете да се справите сам и кога усещате, че имате нужда от помощта на някой.
Страха от това да не ви помислят слаб, означава една гледна точка на всесилие. Това е доста изморителен идеал. Имаше една притча по случая:

"Събрали се няколко мъже на средна възраст и се заоплаквали как с годините силите ги напускат и стават все по-немощни. Само единият от тях с усмивка на уста ги гледал учудено и рекъл:
- Не мога да разбера от какво се оплаквате. Аз съм точно толкова силен, колкото и преди 40г.
Другите го погледнали с недоумение
- Истината ви говоря. В дома ми има един тежък сандък. Днес опитах да го вдигна и познайте какво - не успях да го вдигна, така както не успях и преди 40г. Значи съм силен толкова, колкото и преди 40г." 

[hpjon]

С една дума, ако човек не е сложил наченки на смелост в детството, сега трудно би станал ей така смел?

Dimcho,
дълго обмислях какво да ти кажа, защото аз имам опит, така да се каже, в осмелостяването. Всъщност това е един основен инструмент да се пребори ПР. Докато си рових в стари бележки и търсех нещо подходящо намерих тези цитати. Изпитал съм ги - работят. Повече няма какво да добавя - много умни хора са се изказали кратко, ясно и точно.

Смелостта е изкуството да бъдеш единствения, който знае, че си изплашен до смърт. – Ърл Уилсън

Смелостта е съпротива срещу страха, власт над страха, а не липса на страх. – Марк Твен

Успехът не е никога окончателен. Провалът не е никога фатален. Единственото важно е смелостта. – Уинстън Чърчил