Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

В тази възраст се случва "смесването" на всичко което е постигнато до този момент. От всички налични качества способности и ресурси, развити до момента се ражда една нова личност. Тази личност трябва да направи сериозен преход към зрялост, за да се впише в средата и обществото. Както въждате следващият етап е интимност, което не означава само взаимоотношения с интимен партньор, а по скоро способността един зрял човек да създава хармонични взаимоотношения с другите. Ако в предишният етап той не е достигнал до зрялост, в етапа на интимност, ще има сериозни затруднения. Точно тогава идват на помощ симптомите. Ще ви дам различни функции на симптомите, които са играли в живота на различни хора.

Агорафобия - способността да избягвам виншният, опасен и несигурен свят
                     - способността да избягвам обекта, който може да провокира моето "нередно"
желание
                     - способността да се приведа в крайна пасивност, за да не "прегоря" в мрайна активност

ПА
 - способността с тялото си да преживявам емоции, които не мога да контролирам и които биха ме "разобличили" пред другите като незрял
 - способността да "преглъщам" социално неприемливи чувства към околните
 - способността да "преместя" психичен проблем който не искам да видя, в телесен такъв, който мога да видя и усетя

Виждате как симптомите всъщност помагат в някакъв смисъл, като застават в някаква "празнина", нещо неразвито, като опитват да го компенсират.
На другият въпрос който питате: Мисля че Skorpi е живият пример че ако успее да влезе хармонично в следващият етап - "интимност" нещата остават на заден план. Така партньора компенсира някаква наша едностранчивост и "поема" ролята на симптома, или това което той е носил.
Но няма еднозначен отговор. При същите условия с друга личност може да се случат съвсем различни неща. Именно за това всичко е много индивидуално.

[april_sheep]

Не вървеше да питам в другата тема и затова се премествам тук Днес попадах на статия относно разликата между: 1.психолог, 2.психотерапевт и 3.психиатър. №3 е ясно с какво се различава от 1 и 2 и със сигурност това не е моят човек. Та заветният въпрос е кое е по-добре да изберем при ПР между 1 и 2, въпреки че и там границата малко ми се разми.

[t.todorov]

Най-добре е психолог-психотерапевт, ако мислите че кризите не са чак толкова силни и можете да се справите без лекарства.
Ето ви един линк на моя статия за разликите между специалистите, за да не пиша отново същото. Ако имате въпроси по нея съм на разположение.

http://ttodorov.alle.bg/articles/difference/

[hpjon]

Статия като от вестник.

Препоръчвам на четящите ако ще се доверяват на статии то те да са от реферирани научни издания, минали по традиционния път на двойното рецензиране. Това е гарант за научна достоверност и практическа правдивост.

Въпросът ми към т.тодоров е колко научни статии по проблема с ПР има?

[april_sheep]

Благодаря! Има вече яснота по въпроса Явно статията, която съм чела по-рано днес не е била правилната  
Относно медикаментите не мисля, че могат да ми помогнат, а и съм склонна към развиване на зависимости ако мога така да се изразя....така че си оставам на вариант психолог-психотерапевт. Мерси още веднъж за информацията.

[t.todorov]

" Въпросът ми към т.тодоров е колко научни статии по проблема с ПР има? "

С какво би ви помогнал отговора на този въпрос?

[hpjon]

" Въпросът ми към т.тодоров е колко научни статии по проблема с ПР има? "

С какво би ви помогнал отговора на този въпрос?

Да отговаряш на въпроса с въпрос е израз ясно на какво. Да не го казвам, че няма смисъл.

Въпроса ще помогне да се разясни вашата компетентност. Аз мога да застана с определен брой научни статии зад дадено мое мнение в моята област. Вие?

[april_sheep]

Защо тази вражда?    Peace!!! 

[t.todorov]

Моята компетентност се определя, първо от висшето образование което имам, после от клиничният стаж който имам, както и от дипломите по два от признатите психотерапевтични методи в България: психотерапевт по психодрама, социодрама и групова терапия и психотерапевт по позитивна психодинамична психотерапия. И двете дипломи важат в ЕАП, европейската асоциация по психотерапия, а дипломата по психодрама важи в целият свят, тъй като българското дружество по психодрама е директен член на FEPTO.
Ако имате други въпроси съм на разположение.

[t.todorov]

" Защо тази вражда?    Peace!!!  "

Ами ... сложно е. Няма нищо нередно в крайна сметка, само така изглежда

[hpjon]

Моята компетентност се определя, първо от висшето образование което имам, после от клиничният стаж който имам, както и от дипломите по два от признатите психотерапевтични методи в България: психотерапевт по психодрама, социодрама и групова терапия и психотерапевт по позитивна психодинамична психотерапия. И двете дипломи важат в ЕАП, европейската асоциация по психотерапия, а дипломата по психодрама важи в целият свят, тъй като българското дружество по психодрама е директен член на FEPTO.
Ако имате други въпроси съм на разположение.

Призовавам ви за смирение по въпроса с диломите, защото в тази калинкова държава като нищо може да се намери някоя дупчица, която да зейне като пропаст от изброените ви образования. Кротнете по темата, за да не лъснете тотално.

Говорихме за научни статии, не за дипломи.

[t.todorov]

Обучението по психотерапия отговаря на чуждестранни критерии, тъй като в България все още адекватен закон за извинклинична психотерапия липсва.
Научните статии нямат стойност при защита на диплом за "психотерапевт", освен тези, които са свързани с личният терапевтичен опит на терапевта от неговата практика, използвайки метода и се изискват за да защити своята терапевтична работа пред многочленна комисия.
Ако имате тази необходимост мога да ви дам линк към тези статии, които са за двата метода, по които съм дипломиран за психотерапевт. Аз, заедно с мои колеги подготвяме книга за психотерапия, в която ще има отделна част за тревожни разстройства и в частност ПР, но все още разбирате, че няма как да ви дам цитати от там.

[t.todorov]

" Какво да правя, Т. Тодоров, следващият път като я видя и как да реагирам?"

Позволявам си тук да ви отговоря. До колкото разбирам това ви е притеснило, погледнала сте на него като нещо нередно предполагам и сте искала припряно да го прекратите. Сега вече знаете че това е нормално за всяко едно дете в тази възраст. Аз не зная как да реагирате, но със сигурност детето има нужда да изследва себе си, а мама трябва да му предостави тази възможност. Това би означавало просто да не реагира с притеснение на това което види, за да не интерпретира детето на свой ред поведението си, като нещо нередно и притеснително

[Шашмагюл]

-

[t.todorov]

Не, паневритмията е една полезна гимнастика. Ако не се свързват  движенията с това че ще ни извисят до бога и други али-бали, в нея няма нищо страшно. Но тъй като знам, че техният подход е такъв, че през нещо, което на пръв поглед е абсолютно адекватно  се пробутва и нещо, което е тяхна цел, ако говорим за някакъв заден замисъл, например след гимнастиката да им раздадат книжки за Дънов, или подобни други неща. Все пак трябва всички да са много внимателни, когато използват подобни групи. Както мормоните ... ще ви научат на английски безплатно, ама ще ви напълнят главите с религия.