Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

"Г-н Тодоров, сигурно са Ви задавали вече тоя въпрос, но аз не съм го срещал, затова да попитам колко време горе-долу продължава една психотерапия при ПР?"

За всеки времето е различно. Все пак има някакви средни рамки, които да са ориентир, но от общ характер, не точно за вашият случай. Ако се работи краткосрочно това е 20-25 сесии, или около 6мес.
Ако се работи дългосрочно може да достигне и неколкократно повече.
Дали да се работи, кратка или дълга терапия зависи от случая, прогреса в самата терапия, както и подготовката на самият терапевт.

[ddiddi]

Г- н Тодоров, благодаря Ви за отговора! Чета внимателно вашите съвети и препоръки и те много ми помагат!

[kned17]

"Ще ви дам пример - мъж на 37г. с натрапливо миене на ръце, както и натрапливо търкане на ръцете поради усещането че има нож в ръцете си и иска да го махне, знаейки че такъв няма и ядосвайки се сам на себе си че прави тези неща, както и последвала социална изолация." (г-н Тодоров)
И аз имам проблем свързан с ръцете. Проблемът е следният, че често чувствам сухота в ръцете, която ми създава едно силно чувство на дискомфорт (може би и до някаква степен чувство на потиснатост) и почвам да си духам с уста в ръцете та да се навлажнят. Този проблем може би го имам от както се помня и ме съпътства и до ден днешен. Проблемът почти не се изразява през летните месеци.
Г-н Тодоров, среща ли ли сте такъв проблем на друго място и може ли да се тълкува по някакъв начин?

[t.todorov]

Подобни натрапливи мисли и действия са доста често срещани, но те са доста разнообразни като проявление при всеки.
Няма как да тълкува, тъй като това може да стане в терапевтична ситуация. Трябва да се опишат първо много детайли, на пръв поглед несъществени, които да осветят ситуацията точно около вас.
Защо ли, от както се помните, не сте се заел вие, или хората около вас с този въпрос ми интересно. Как той влошава начина ви на живот, мислите ви, общуването с другите, дейностите които извършвате и т.н.

[Dimcho]

Г-н Тодоров, дайте някаква сполучлива техника за овладяване на гнева. Забелязвам,че започнах силно да избухвам, а това ми пречи.

[t.todorov]

Не мога да ви дам такава техника, преди да знам, как точно избухвате, в какви ситуации, пред кого и до какви последствия води това.

[Dimcho]

Избухвам, говоря на висок тон, даже на моменти има и крясъци. Това се случва, когато се чувствам ощетен и използвам. Мога да избухна пред всеки, ако се почувствам, че другия се възползват от мен, без да се интересуват от моите потребности. Държа се по този начин, когато  не се съобразяват с мен.
Това ми носи доста конфликти и сблъсъци.

[t.todorov]

И вашите нужди са, когато ви ощетяват да не се съпротивлявате??
Може би въпроса ви трябва да бъде, как по-отрано да действам така, че да подсигуря своите нужди по такъв начин, че в последствие да не е късно, и единственото средство да е агресия.
Идеи?

[Dimcho]

Преди бях по-въздръжан, сега направо скачам. Дето се вика постоянно съм на бойна нога да защитавам територията си.
Опитвам се отрано да правя стратегии, така че да не се стига до крайности, ама не винаги е възможно. И когато се случи да изпадна в позиция използван, нещо почва да ме яде от вътре и да не ми дава спокойствие.
Нямам идеи как да се справя с разкъсващото усещане.

[t.todorov]

Всеки на ваше място, който се чувства "изработен" изпитва подобни емоции. Въпроса е как се стига до тук. До колкото разбирам от едната крайност на учтивост и търпение, сте преминал в другата - крайна откритост и конфронтация. Нито едната крайност нито другата, както сам разбирате е за предпочитане. Понякога обаче, когато човек е бил в едната крайност дълго време има нужда да влезе и в другата, за да може да изработи своят компромисен вариант между двете, и да калибрира реакциите си спрямо различните ситуации, в които попада. Най-простото, което можете да направите е ефективно самонаблюдение, или дневник на вашите реакции. Да описвате какво се случи и как сте реагирал. След като емоцията премине да определите, дали тя е била адекватна на ситуацията, или е била пресилена, дали с преглъщане, дали с прекалена изразеност, и да умувате над това каква би трябвало да е адекватната ваша реакция.

[Dimcho]

Разбирам г-н Тодоров, наистина се държа по начина по който споделяте - от любезност до агресия. Държа се агресивно с хора, които се опитват по измамен начин да наделяват над мен. Не виждам друг подход за да се  справя с тях освен с агресивно поведение. Бил съм любезен, и те любезно са ме мамели ,обещавайки точно обратното. Как да подхождам към човек, който е измамник защото в момента имам точно такъв случай. Трябва ли и аз да го измамя, за да го накарам да се съобразява с мен?

[t.todorov]

"Трябва ли и аз да го измамя, за да го накарам да се съобразява с мен?"

Никой не е длъжен да се съобразява с вас и тук се крие погрешната интерпретация. Вие можете да реагирате по различни начини, когато усетите несправедливо отношение към себе си, но няма как да изисквате промяната на другите. Те са такива каквито са и могат да се променят само ако решат. Ако вие имате някакъв проблем с общуването с подобни личности той си е ваш. Дали ще прекратите подобни отношения, или ще изразите по някакъв вашето раздразнение си е ваш избор. Също така от вас зависи до колко ще оставите подобни хора да навлизат във вашето лично пространство, т.е. от вас зависи дали ще се оставите да бъдете измамен или не. Ако им делегирате някаква отговорност, а те не я изпълнят въпроса не е как да ги накарате, а защо имате такива очаквания към тях. Но това се конфронтира с вашето виждане, че хората трябва да се съобразяват с вас. Може би трябва да преосмислите този ваша концепция.

[Dimcho]

Добре де, не е ли нормално ако аз се съобразявам с някои човек и той да ми отвърне със същото? Не е ли това човешка ценност един вид неписан закон, морална стойност или кодекс на отношение или там каквото е?

[t.todorov]

" Добре де, не е ли нормално ако аз се съобразявам с някои човек и той да ми отвърне със същото?"

Не, не е! Това е нормално за вас, но не е задължително и другите да изповядват тази концепция. Вашите усилия да ги накарате да "играят" по вашите правила ще удря на камък, без значение дали за това ще използвате вашата учтивост, или вашата откритост. Идеята е как да се защитите от хора с които взаимодействате и които не се ръководят от вашите виждания. Другата линия по която да работите е да преразгледате вашата рамка и ако можете да я поразширите. В света има различни хора. Да се иска едно и също от двама души означава да сте несправедлив поне към единия.
За първия случай е добре да успявате да регистрирате как другия интерпретира дадена ситуация. Дали за вас няма да е по-добре вместо да давате с идеята да получите, просто да си поискате и предявите вашите нужди. Така и човека отсреща ще предяви своите и вие ще прецените как ще протече от там нататък вашето взаимодействие. Тук обаче няма как да се говори общо, а да се навлезе в конкретна конфликтна ситуация, с конкретен човек, с вашите конкретни преживявания. Това обаче няма как да стане на всеослушание, а в доверен контакт, най-добре със специалист.
Втората "сюжетна" линия, по която можете да работите е да изследвате, как точно тези концепции за "нормално", "общоприето" са станали толкова важни за вас та сте готов да изисквате дори и от другите да ги спазят, вместо да ги преразгледате, да ги пипнете от тук от там, да ги направите по-гъвкави, които да допускат повече възможни варианти като правилни.
И в двата случая ще имате полза, с каквото и да се заемете.

[nikola]

Здраейте, моля за съвет
Пия zoloft 50mg 1.5 заедно с флуанксол 0.5mg 1 сутрин от 2 г. но напълнях значително от 67 на 86 кг. мога ли да приемам заедно с тях и abc acai berry