Въпроси към г-н Тодоров!

[Alice]

Скорпи, зададе въпросите, на които най-много ме е страх да получа отговори ! 

[track]

 

[t.todorov]

Възможна е промяна, но е нужна много работа. Трябва да се извърви път, който не е бил извървян, или е вървян в "грешна" посока /за времето си е бил във вярна посока!/.

[track]

 

[t.todorov]

Пригответе си каквото искате И с бързоходки, и с бавноходки пътя е един и същ.

[kned17]

Здравейте на всички! След като прочетох част от тази тема реших да се регистрирам и да разкажа и задам няколко въпроса към г-н Тодоров.
Та, когато бях на 16, 16 и нещо (в момента см на 21 почти) от време на време почнаха да ме връхлитат едни странни мисли примесени със страх. Колкото и просташки да звучи почвах да си мисля неща от сорта на "Защо обичам да слушам музика, защо харесвам жени, защо обичам да се нося по определен начин" и т.н. като докато си ги мислех тия работи изпитвах страх, че няма да мога се отърва от мислите си, че ще се изгубя в тях, и че ще спра да изпитвам удоволствие към нещата. Примерно, като си мислех "защо ми харесва еди си коя песен" докато слушам определена песен и почвах да изпитвам страх, че песента ще спре да ми харесва (въпреки, че вече знам, че страхът е бил предшественик а мислите ми са били производни). Както и да е, тогава тия мисли ми се появяваха сравнително рядко, най-често когато съм сам и няма какво да правя или също ми правеше впечатление веднага след продължително физическо натоварване, примерно след тренировка (но за второто не съм много сигурен). Минаха няколко месеца, бях вече на 17, когато с част от класа ми отидохме на почивка в планината за 2 вечери. Всичко там мина добре, но навръщане във влака с приятелите ми се заговорихме за тайни организации, за световната конспирация и т.н., в което няма нищо лошо разбира се. Лошото беше, че почнах да се плаша и да ме гони параноята, и да си мисля, че такива хора ме преследват и наблюдават, като 2 седмици след това, всеки ден отварях в интернет и четях сякакви статии...направо станах като енциклопедия по темата (в момента между другото изпитвам срам като ги говоря тия работи). Та, тогава мога да кажа, че осъзнах, че нещо не е наред със мен. Минаха отново няколко месеца, дойде лятото и заминахме много хора от училище на море за 1 седмица. Там ми се случиха едни неща дето ме депресираха (сега като се замисля проблемът не е толкова в нещата от колкото в това как реагирах на тях) и като се прибрах от морето почнах много да се самоупреквам, беше ми паднало много самочувствието, чувствах, че сякаш обстоятелствата поставят моето положение в безизходица и положителна промяна нямаше как да има. И тогава дойде преломния момент. След 1-2 дена на подобни мисли изпаднах в едно състояние на много силна тревожност, въртеше ми се главата, потях се постоянно и един вид не чувствах реалността както трябва. От сякакви неща се плашех, даже един път помня гледах една чаша и се плашех от чашата и аз не знам защо... Казах на наще, че не ми е добре, обясних им как се чувствам и ходих на психолог. След като говорих с доктора той ми каза, че съм имал спад в нивата на серотонина, което водело до страхови състояния и натрапчиви мисли. Изписа ми тогава четвъртинка Ксанакс, който трябваше да пия всеки ден в продължение на 1 месец, след което почнах да пия Золофт. Ксанакса ми влияше много добре, вечер като го пиех и сутринта като станех бях на 90% добре, но след 3-4 часа пак се влошавах. За ксанакса и сега мога да кажа, че ми влияе най-добре (нищо, че не съм пил отдавна) - незнам дали могат да се правят някакви изводи от тук. Та да се върна на думата си, пих 1 месец ксанакс и след това минах на Золофт, който го пих сигурно 1 година, като през това време посещавах психолога в месеца 1-2 пъти. Имах подобрение от Золофта, но бях далеч от нормално състояние. Мина известно време, завърших гимназията и заминах да уча за чужбина, където често се чувствах доста зле и едвам завърших, но въпреки всичко не пиех хапчета, защото си казах, че няма да ги пия тия хапчета и не виждах особен смисъл в тях. Завърших си там първата година и се върнах обратно тука да продължа. ТОВА е основно за миналото.
Сега мога да кажа, че от няколко месеца усещам, че почвам да изтървам сериозно края на нещата. Станал съм в някаква степен анти-социален, като под това имам предвид, че по скоро имам неухотност към създаване на нови приятели. Като цяло живота ми стана с главата надолу...
Едно от нещата, по които най-много съдя за лошото си състояние е, че съм станал в известна степен комплексар и съм развил сексуални проблеми - това е в абсолютен противовес с това, което бях преди!!! Сякакъв може да съм бил ама комплексар или сексуални проблеми да съм имал - в никакъв случай!!! И за последните 2-3 месеца мога да кажа, че тия сексуални проблеми най-много ме тормозят и ме карат да си мисля какви ли не неща...
Обстоятелствата около мен не са кой знае колко цветущи, но като се замисля не са и лоши, горе долу съм в средно положение и не виждам особена логика да се намирам в такова състояние...
Искам и да отбележа, че при мен няма такива моментни пристъпи на панически атаки, при които да се задушавам, или да имам прекалено силно сърцебиене и т.н., както и не ме е страх от смърт или болести (е страх ме е ама не под формата на невроза ) Просто съм си в 90% от времето в едно състояние на дереализация и деперсонализация, в което изпитвам едно средно чувство на страх и тревожност, и което ме кара да си мисля абсолютните простотии.
Искам да отбележа, че съм забелязал, че най-добре се чувствам след като се събудя от сън, веднага след като съм легнал след усилена физическа активност на слънчева светлина. Давам пример с лятото, ходихме да ритаме в двора на едно училище, страшна жега и страшно много печеше, ритахме 2 часа, прибрах се, легнах да спя, спах около 3 часа и като станах не се бях чувствал така от много време, спокоен, не се потях, но след 1-2 часа пак всичко си беше по старо му.

Другото МНОГО ВАЖНО нещо, което искам да споделя е, че майка ми е със страхова невроза, тя сега е на 42, и ми е разправяла, че е така от 16 годишна, после дълго време е била добре, и сега от няколко години пие хапчета постоянно. Интересното е, че нейните родители са адски стабилните хора (баща ми и той е добре, както и неговите родители и са добре), но тя като малка го е развила (6-7 годишна) покрай развода на родителите и е била подложена на много голям стрес, имало е полиции, местели са я от градове на градове и т.н.
Така, другото ВАЖНО нещо, което искам да кажа е, че като малък 7-8 годишен когато бях ми се случваше вечер да ставам (най-често след прекалена употреба на шоколад или бонбони) и да треперя от страх. Още помня как треперех по 5-10 минути, зъбите ми тракаха, въздух не можех да си поема, но тогава докато ми се случваше това нищо нямаше в главата ми, нищо не си мислех, просто ставах, умирах от страх 5-10 минути, успокоявах се, лягах да спя и на другия ден нищо. Я се повтореше това в следващите 5-6 месеца, я не!
Тук, искам да се обърна конкретно към вас г-н Тодоров, да споделите какво мислите по въпроса? Аз от моя страна постоянно си мисля, какво по дяволите стои зад проблема ми, добре си бях преди, толкова много приятели си създавах (и огромната част от тях все още са ми много добри такива), постоянно излизах, имах желание за социална активност, винаги съм бил от будните в класа ми, точно от този тип дето малко учат пък изкарват хубави оценки, а сега...нищо общо - почнал съм да ставам комплексар, имам сексуални проблеми, страшно сантиментален съм, емоционално потиснат съм, ужасна концентрация, много слаб сън и постоянно в главата са ми пълни врели-никипели...
Това е като цяло от мен, има и още неща, които мога да кажа, но не мисля, че това му е мястото, а и по-добре да се взема в ръце и да варя на доктор и да се излекувам най-накрая и да влизам в релси, че вече трудно издържам!

Пожелавам успех на всички ви и приятели стягайте се!

[t.todorov]

Мисля че на финала сам си отговорихте на въпроса, който задавате на мен. Просто посетете отново вашият психиатър за да започнете медикамент с който малко да се нормализирате.
От психотерапевтична гледна точка, симптомите са само повод да се започне терапия, която е по-широко обхватна. В нейният процес може да се разбере на какво се дължат всички тези неща, т.е. по описанието на симптомите няма как да има отговор. Това може да стане само при психиатъра, тъй като в новата класификация на болестите с която те работят, диагнозите се поставят върху симптомите, а не върху причините за тях. Психотерапията работи с причините, а не със симптомите.

[kned17]

Благодаря за отговора г-н Тодоров! А, смятате ли че проблемът ми може да е чисто и просто наследен и да няма конкретен и основателен повод за него? От това, което прочетох видях, че се търсят изживявания, които са се наслоили в личността подсъзнателно и в последствие дават отражение без да се съзнава конкретния проблем. Възможно ли е такъв конкретен проблем при мен просто да няма и цялата работа да е, че съм го прихванал наследствено?

[t.todorov]

Наследствено не могат да се "прихванат" поведенчески модели. Те се научават. Или човек изработва такова поведение, което да му осигури сигурност в средата, която пребивава. Понякога това са копинг стратегии на някой от възрастните около него /ако мама се справя с определени ситуации по определен начин и успява и аз ще правя така/. Именно за това е важно да се разберат няколко неща:
- каква е била средата на човек през различните възрастови етапи
- в какви аспекти е развил определени акценти на поведението си, преживяванието си и интерпретацията на ситуациите около него, взаимоотношенията и т.н., за да се справи с точно неговата среда
- с какво средата сега, или при появата на симптомите е конфронтирала неговия досегашен модел
- как чрез симптомите си набавя това, което не може по други начини
- как да обогати и попромени поведението си така, че да успее да се впише в реалността около него, без необходимостта да "използва" симптоми за това

[Шашмагюл]

-

[kned17]

DG, нямаш проблеми, ще ти кажа какво са ми казали. Ама най-вероятно ще отида след нова година, щото сега покрай празниците не ми се занимава с такива работи. Иначе, и аз често сдухвах покрай това с края на света и 2012, но като се замисля аз постоянно се чувствам се едно света ще свърши, не през декември 2012, а вдругиден... тъй, че тва с 2012 по-скоро е някаква прищявка на подсъзнанието ни
DG, другото което мога ти споделя е, че при мен мисля, че семейната среда като негативно обстоятелство е изиграла най-голяма (лоша) роля! Вкъщи сме, и винаги сме били прекалено много хора, винаги ми е липсвало лично пространство на 100%, стая моя никога не съм имал, не съм имал дори къде да уча (когато ходех на училище времето като беше по-хубаво излизах да уча на балкона...), имало е винаги сериозни противоречия между едната част на семейството ми (майка ми) и другата (на баща ми), постоянно ми е било говорено и обръщано едно излишно внимание още от малък, което само ме натоварва - даже мога директно да кажа, че израстнах едва ли не с два чифта родители. Та целия този цирк в семейството ми (мога да го нарека социален феномен,защото наистина още не съм срещал втори човек, на който като мен да му липсва до такава степен лично пространство), който се дължи на простичкия факт, че сме много хора на едно място, мисля че е довел до едно заложено в мен от малък чувство на страх от обвързване, и въобще страх от по-сериозно въвличане на хора в живота ми. И това нещо комбинирано с това, че съм темпераментна личност, и не съм дърво като цяло, мисля че стои в основата на сегашното ми състояние. Общо взето от всичките разсъждения, които съм правил върху себе си съм стигнал до извода, че проблемът ми се дължи 40% на кофти обстоятелства, 40% наследственост (от майка ми), и 20% от мен - причината, да знаете, никога не е една!!! Това е, което мисля...естествено може и да се заблуждавам!   

[Alice]

Пожелавам успех на всички ви и приятели стягайте се!

Ние много сме се стегнали май и там ни е проблемът, трябва да се поотпуснем малко   

А иначе и аз съм живяла винаги с много хора и съм имала малко лично пространство и като цяло имам проблеми с обвързването ... но не знам доколко това може да бъде причина   Г-н Тодоров да каже  

[track]

 

[kned17]

Ами, Midea, то разбира се опира и до личност. Ама ако същината ти е такава, че това обстоятелство силно си противоречи с нея това според мен води до едно съзнателно потискане на емоции и чувства, което от своя страна създава разминаване между съзнанието и подсъзнанието, оттук се създава един нарушен баланс... и ето ти го проблема готов! Това е според мен, но нека все пак чуем г-н Тодоров.  

[Alice]

Midea