Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

Колкото по-сложно функционира едно общество толкова повече дадена личност която не е усвоила "правилата на играта" ще страда /а и те стават по-трудни заусвояване/. ПР е проблематика на развитите общества, т.е. България е вече вътре с двата крака /както каза един път един френски аналитик на шега/.
И преди е имало ПР,  особено в страните с развито социално функциониране. Има си логика психоанализата  и психотерапията да се появят в точно определен момент - нито по-рано, нито по-късно. Тя следва нуждите. Точно тогава от патриархален начин на живот е започнало преминаване в социален.
Преди се е наричала страхова невроза и конверсионна невроза. Едната е белег за тревожна личност, другата за хистерична. В психоанализата се превръщат в преходна невроза, която се появява в отношението аналитик-анализант, където анализанта проектира несъзнавани чувства преживявания, или незавършени, емоционално заредени ситуации със значимите други от детството си. Именно с помощта на преносната невроза,която се развива в анализата, аналитика може да си даде сметка за минали взаимоотношения с анализанта.

[Stareternity]

Аха, само накрая не разбрах добре 
Демек, да се връщаме към патриархалното общество, щото сегашното, нещо... Някъде бях попадал на модел, за "несправящите се" със съвременния свят, че имат личност на средновековен човек... Аз го превеждам така - уважават жените, обичат природата, не умеят да лъжат и крадат, възпитани и вежливи - абе, не са "в час" - т.е. По математическа логика - за да влязат "в час" е нужно да са... (да не изброявам). Дали утре като отивам на работа да не се пробвам?  Ще си затананикам люта чалга, повечко "попържане"... 

[t.todorov]

Да, иронията е братовчеда на гнева.
Промените в света не са подвластни на отделният човек. Единствено неговата собствена адаптация към света, такъв какъвто е, е в ръцете му. Тази способност за адаптация много зависи от това, как човек оценява реалността, себе си и взаимодействието си със света. Ние хората не се ядосваме на на космоса че е враждебен, а просто създаваме скафандър, който да ни помага пребивавайки там. За справянето в живота, човек от малък започва да разработва своя скафандър, според ситуациите, които е преживял и сметнал за опасни. Така, когато стане възрастен може да навлезе в "космоса" на живота, без притеснения за себе си. Какво се случва обаче, когато неговия микро-космос в детството му, който е семейството, го подпомага да изгради скафандър който не му върши работа после, в големия космос на живота? В тоя случай има грубо два вида скафандри - такива, които да такава степен го предпазват от света, че той е дистанциран от него, не успява да си взаимодейства и такива, които са твърде слабични и след като се "опари" от опасния свят пак се дърпа от него. И в двата случая има една тенденция - да се предпазя от опасностите. Така в крайна сметка човек е заставен да подложи своята интерпретация, както  за света, така и за себе си на преосмисляне. Това заставяне налага симптома. Дали ще го направи, или ще остане "глух" е друг въпрос. Така всеки симптом тласка към запълване на някаква празнина, някаква едностранчивост, която е неадекватна и трябва да се преразгледа, за да си осигури човек нормално взаимодействие със света и от там така необходимото чувство за сигурност. Наред с това трябва да преживее и чувствата, които са в него и не са излезли когато и към който е трябвало, иначе промяна на модела няма как да се случи. Много често терапевта става обект на това непреживяно и изтласкано към значимите фигури на клиента. В една съседна тема залегна следата за "симпатиите" към терпевта от една участничка. Тези симпатии естествено не са породени от сегашната ситуация. Най-вероятно това е преживяване, което не се е осъществило към някой значим друг и е било в латентност, и едва сега намира подходяща почва. Анализата го нарича позитивен пренос.
Именно за това терапевтичната ситуация няма аналог, това е изкуствено създадена реалност, като лаборатория, където се случват неслучили се неща, изживяват се неизживени неща, защото терапевтичното пространство е като един голям скафандър и там човек може да свали собствения си без дасестрахува за себе си, да го огледа, да прецени в каква степен е неадекватен и да започне да го променя, или даже да го захвърли и да си направи нов.

[track]

 

[t.todorov]

"Има толкова много други хора около децата, от които те също взаимстват."

Така е. Имах предвид семейство, не само родители. Ако трябва да сме по-точни взаимоотношенията със значимите за детето други. Но в ранното детство винаги има фигури, които играят бащина и майчина инстанция, а детето трябва да получи от тях две неща - емоционална сигурност и лишения, на които го подлагат, за да изгради в себе си правилата за живеене в света, т.е. познание.
Човек наистина се развива през целия си живот. В някои случаи обаче трупа новият опит върхо стари схващания за себе си и света, върху стари преживявания. В този случай колкото и опит да трупа, погрешната му интерпретация го прави не особено полезен и развиващ личността.
Живота на човек е сложен и има много аспекти. Всеки човек за някои неща се вписва идеално в реалността и без проблеми си взаимодейства с нея. За други обаче не е успял и удря на камък. А всичко това зависи от гледната точка на личността за себе си, другите и света. Тази гледна точка се създава от опита и преживяванията които го съпътстват. И тъй като няма двама души, които са еднакви, няма и точен отговор, как за едно човек може, а за друго не.

[Stareternity]

А защо смятате, че проблемът ми е в "неадаптирането" към света? Кой свят - тоя в Северна Корея, Швейцария или Южен Бантустан? Пак ирония?! Допреди тази гадост да ме сполети, а и допреди да эачета разни книжа в стил "децата на л-т Шмидт" по "психология" и "помогни си сам" картинката за света ми беше доста ясна. От сегашната мъгла съм напът да се завърна към същата "яснота". Може и ирония да е, по-скоро горчивина. Аз се чувсвам като затънал в яма с ***, а Вие ми говорите за адаптация - ха-ха-ха...

[t.todorov]

Не говоря за вас, а за ПР по принцип. Но и останалите психологични проблематики се въртят около това.

[queenmaya23]

Големи дискусии, и километрични обяснения и аз като трак нямам търпението да ги изчета из основа. Това което не харесвам на терапевтите е , че винаги свеждат нещата до някакъв стереотип. Както всичко останало на тоя свят, според мен нещата са доста относителни по отношение на ПР- етиология, ход и прогноза...

[queenmaya23]

Относно модела скафандри, аз  не съм притежател на нито единият вид...Аз си подновявам скафандъра всяка седмица, така имам по един модел предвиден за всеки вид ситуация

[vladimir]

Големи дискусии, и километрични обяснения и аз като трак нямам търпението да ги изчета из основа. Това което не харесвам на терапевтите е , че винаги свеждат нещата до някакъв стереотип. Както всичко останало на тоя свят, според мен нещата са доста относителни по отношение на ПР- етиология, ход и прогноза...

Тука не мога да се съглася. Аз когато съм ходил на терапия съм питал много неща как са "при хората по принцип". Обаче никога не съм получавал отговор и терапевта ми е казвал че за всеки е уникално.

[queenmaya23]

Браво значи си попаднал да добър терапевт

[Stareternity]

Интересно, как смятате - може ли да се допусне, че Страхът се заучава (не напразно го пиша с главна буква); ако искате - "натрупва" - крачка по крачка, отстъпка след отстъпка. Докато при един смел човек се стигне до "заключването" му зад девет катинара. В тази насока не се ли заучава и отам поддържа с постоянство Смелостта? Не сме ли се всъщност "научили", в негативния смисъл на думата, да се страхуваме - до един "навик" за скриване в черупката?
Не съм много сигурен дали тази "болест" се трупа, трупа - и изведнъж "бац!". Веднага пълно активиране на соматичните гадости. Аз ако ги нямах, ехееей - щях да си пея!   Би било редно "натрупването" да бъде съпътствано от съответна градация по отношение на соматиката. Не съм лекар или психолог, ама така ми се струва по пътя на логиката. Почти при всички хора все някога в живота им има някакви форми на "сътресение" - ама ПР не развиват...
Не знам как е при другите, но аз не искам да се "гърча", търсейки разни травмиращи ситуации в миналото си, откъдето... Какво, трябва да си измислям ли? Нито с парашут съм скачал, ни на война съм бил... Не ми се вярва това, че като малък съм се губел, да е "фактор". Просто е, да съм по-мек, нелепо.
Съжалявам, че пак ще ме уличите в атака към някои постановки на течения в психологията - просто си разсъждавам...  
Ако действително е вярна хипотезата? - теорията?, че съществува "причина" (да я обозначим с Х) или "причини" (ЕZ) - може да ги наречем и "конфликти"..., то те водят до "изявено невротично състояние" (обозначено с различни понятия, имащи по-близки или далечни смислови връзки) - да го обозначим с Y. От Y - към соматизиране - S. Или X->Y->S. Въпросът е, че в тази прогресия се губи един елемент - Страхът. Ако обозначим соматичния страх ("да не ми стане нещо") с f, то след него се получава цикъл. Въпросът е какво е мястото на елемента Страх, обозначен с F? Има го някъде там, но какво прави в целия израз? Може би пропускаме "отключващия момент". След него идва Страхът. И тук е важното - трупал ли се е досега скрито за нас? И независимо от това, защо идва точно тази "емоция". Защо не идва страст към пеене, например? Още повече, че този Страх е много силен, но определено Ирационален! Може би той е символ, знак за нещо? Въпросът е за какво? И ако е така, какво общо има между него и соматичните прояви като замайване, стягане в главата? Замайване от страх? Нещо не ми се връзва?!
А колкото до т.н. "причини", не знам как е при другите, но на мене лично ми се струва, че много добре знам, какви са те. Бих ги обединил с думата "неудовлетворение" - многоаспектно. Обаче! Защо то води до ПР? Какъв е този Страх в цялата работа? А и твърде е вероятно написаното по-горе да е поредната ми словесна еквилибристика, в която няма много рацио, а само пишман-логика.
Много ми се иска да се срещна с някого, който да ми каже - преди години имах ПР, ходих на терапия, стигнах до такива и такива изводи, промених това и това, вече и помен нямам от ПР, страхове и подобни неща.
Дали няма някакви такива групи, където "стари пушки" да споделят за по някоя минута, барем за почерпка с чаша коняк?  

[t.todorov]

Страхът е нормална човешка емоция. Всеки я изпитва в моменти когато има реална опасност за целостта му. Невротичният страх е необоснован от външна опасност, или самата ситуация не изисква такава по сила реакция на страх. Какво тогава включва този чудесен механизъм по такъв неадекватен начин за логиката? В повечето случаи това е опасност даден импулс да се осъзнае, което не трябва да става. Какъв е импулса, причината и повода да се изпитва тревожност е индивидуален. Така че във формулата трябва да сложите и величина на индивидуалност. Но формулата, като цяло не е особено вярна.
Страхът не се заучава. Заучават се ситуации и преживявания предизвикващи страх. Трябва да се прави и разграничения между ПР, агорафобия, социална фобия, конверсионна невроза, защото симптомите имат различни символни значения от психотерапевтична гледна точка. За всеки един симптом има причина, това е недвусмислено. Идеята на симптома е човек да не стигне до причините. Психотерапията прави "насилствен превод", което е шок за психиката и нейният баланс, защото тя е балансирала благодарение на симптома. Този баланс е естествено деструктивен от гледна точка на логика и качество на социален живот, но е много конструктивен по отношение на вътрепсихичният конфликт.
Симптомите при ПР са породени от непроявени, неизживени и потиснати емоции. В тези случаи човек живее социално желателен живот, който е далеч от вътрешните му нужди. Страхът идва тогава, когато тези нужди може да се осъзнаят.
При хората с агорафобия картинката е подобна. "Крепостта" вътре и опасността "навън" имат същото символно значение.  "Ако аз изляза навън реалността може да ми предложи ситуации, в които да осъзная истинските си нужди". Тези нужди по една или друга причина се считат за опасни. Така всяко излизане е свързано с опасност проектирана в най-различни неща - ще припадна, ще ми се присмеят, ще повърна и т.н. Този страк кара човек да си стои в крепоста, където горната опасност е минимална. Не случайно най-силните кризи на хората с агорафобия са в хипермаркети символ на големия избор ... много неща има в тях. Даже една клиента ми беше споделила, че ако е много осветен даден щанд със стоки, симптомите и се засилват.
Така за всяка проблематика от психотерапевтична гледна точка терапията се фокусира към определени неща. Вие погрешно си мислите, че ние търсим и ровим нещо в миналото безцелно. Това което се случва сега, в актуалния живот е същото както и преди, но се решава с други средства вече. Никога няма ровене, а търсене на паралел. Такъв винаги се открива.  В повечето случаи социалната фобия е характерна за мъжете, ПР за жените, както и конверсионната невроза за жените. Все пак няма свястна статистика за това и изводите ми са от моята практика.

"...защо идва точно тази "емоция". Защо не идва страст към пеене, например?"

Ето този въпрос е много осветляващ. В действителност може да има импулс за пеене. Ние не знаем това. Ние знаем, че по отношение на някакъв импулс има забрана, а тревожността е всъщност реакция на опасност, ако се осъзнае. Така човек може да развие фобия от караоке клубове /лаично следваме примера/ защото точно в караоке може да осъзнае истинския си импулс че му се пее, което е страшно.  Или може да получи симптоми гледайки "гласът на България" например /как други пеят/. Импулсите обаче са доста по-силни от това човек да попее. За психотерапията миналото и детството в случая има няколко важни значения: как забраните в детството са били наложени спрямо импулсите, как са били преживяни тези забрани, опасност от какво е имало ако се преживеят и какви мерки е предприело детето за да се защити от опасността от импулсите си.
Тук вече има много варианти. Има по-кротки деца има и такива, които са по-експресивни /имащи нужда да изразяват себе си по-напористо/, има различни родители - строги, емоционални, дистанцирани, дресиращи, обичащи, упрекващи, хвалещи, обичащи се и т.н.
Детето винаги заема такава позиция, че да се чувства сигурно и обичано. Дори когато са налице незрели и неадекватни родители, детето ще каже "аз съм виновен, за да се държат така с мен", с което казва "родителите ми са добри всъщност". Тази вяра му осигурява горните преживявания на сигурност и обич, дори когато такива липсват.
Естествено прекаленото задълбаване в миналото се практикува само от анализата. Според нея ако се осъзнаят корена, причината за актуалното състояние сега, самото поведение няма да е необходимо и човек много бързо ще го промени, без  да го тренира по един или друг начин.
Какво означават тези толкова спрягани думи осъзнаване, инсайт, катарзис и т.н. Това означава да се заобиколят, или обезсилят защитните механизми за личността. Това не става нито с мислене нито с логика. Психотерапията всъщност е борба със защитите на личността. Тези защити са били адекватни за ситуацията, когато са били създадени, но те продължават да работят въпреки, че ситуацията е коренно различна и те не вършат работа. Както и преди съм казвал несъзнаваното е глупаво. То не си дава сметка, че човек вече не е дете, че шефа му не е баща му, че партньора му не е майка му /или баща му/, че реалността вече не наказва по същият начин изразяването на определени импулси и т.н.
Както сам разбирате симптомите са само периферията на един дълбинен личностен конфликт, който важи за всички хора. Дали "входа" към този проблем ще е тревожност, депресия, хистерия, няма кой знае какво значение от терапевтична гледна точка. Самата невроза е на повърхността, без значение каква е тя. Все пак нейният вид дава информация какъв аспект от този вътрешен конфликт трябва да се "разбута" и толкова. Всяка една психотерапевтична група е  подходяща човек да работи с проблематиката си. Има смесени групи с различни проблематики, има и такива със сходни. Има такива насочени към изследване и такива насочени изцяло към заучаване. В България избора не е толкова богат. Има групи в София и Варна.
Иначе за седянката на чашка, за която говорите тя няма да има ползи за вас. Всеки терапевтичен път е индивидуален. Това е така защото вътрешния конфликт на всеки е съставен от уникални за себе си съставни части. И 100 души да ви разкажат как са успели, това особено няма да ви помогне, ако следвате техните стъпки. Единствено бихте видял какъв път трябва да изминете вие самия, т.е. по какъв начин да работите със себе си.
 

[track]

 

[Stareternity]

Аз за "заучаването" имах нещо друго напредвид - примерно стотина епизода "Спешно отделение", по няколко на ден. След това, поне при мене, като се сетя само, и ще ми се "подкосяват" краката. Ако ме питате защо, няма да мога да отговоря. Аз за такъв страх говорех - конкретно никаква заплаха, а от гледна точка на "фантазията" - бррр...