Въпроси към г-н Тодоров!

[karindar]

'' Мъжът е станал ...." в психологията се нарича абсолютизация. Кой мъж е станал? Единствената обща тенденция с мъжът е свързана с това, че той се е нагърбил с финансовата част в семейният живот, а в наши дни трудно се връзват двата края, а в много случаи жените изкарват повече. Това е тежка ситуация за мъжа, защото се обезценява неговата стойност и той трябва да я търси и в други аспекти, а това е трудна задача за него.

Коя стойност на мъжа се обезценява? И кой я обезценява? Не го ли прави самия той?

[t.todorov]

Обезценява се според традицията. Тежестта на традицията е много сериозна. Това че живеем в ново време не означава, че старите традиции не работят - напротив, работят си. Но това за мъжката идентичност е много дълга тема, а и за женската. За съжаление ние специалистите косвено правим заключения за тези тенденции - през детската проблематика, която нараства лавинообразно. Децата с техните симптоми се налага дапослужат за повод, техните родители да преразгледат собствените си концепции за живота.

[Ari]

Дали може да се каже, че ако човек се чувства самодостатъчен, то това е заболяване на психиката? Дали това е даденост по рождение или човек го формира постепенно? И трябва ли да се притеснява от това си усещане?

[Ari]

Господин Тодоров, къде изчезнахте, няма ли да ми отговорите на въпроса?

[t.todorov]

Тук съм, но вашият въпрос е за обща дискусия. Сигурно ще има много ценни мнения по този въпрос. По общочовешки въпроси, мнението на един специалист е точно толкова важно, колкото и на всеки един друг. За това премълчах. Аз нямам рецепта или тефтер с правилни отговори

[Ari]

Добре, разбирам, но поне кажете вашето мнение. Самодостатъчността не е ли вид егоизъм или защитна реакция, спрямо околните, въпреки че човек се чувства добре в своята компания? Не губи ли човек от това? Вероятно в живота невротиците са хора, които не успяват да балансират между крайностите. Хората, които не са невротици умеят да се радват и на останалите и на своята компания еднакво добре. Така си мисля.

[delicacy]

И на мен ми е интересна темата за самодостатъчността.Аз смятам, че повечето хора търсят партньор с цел да запълни някаква празнина или да им даде някакво решение.

[evridica]

Искам да питам Т.Тодоров, кога един човек се чувства щастлив. Можем ли да говорим за постоянно щастие или щастието е миг? Как психологията определя щастието?Благодаря.

[t.todorov]

Няма наука, която да може да определи какво е щастие. Просто защото щастието за едни е нещастие за други. Имаше и една притча за "щастливият човек" но е дълга.
С две думи психологията определя нормалният човек така - да може да обича и да работи.
Това разбира се е "архивиран" възглед и има по-мащабна версия, с повече детайли. Но се започва от тези две неща.

[t.todorov]

" Самодостатъчността не е ли вид егоизъм или защитна реакция, спрямо околните, въпреки че човек се чувства добре в своята компания?"

Човек винаги ще има нужда от другите. Самодостатъчност е свързано с това, човек да спре да очаква нещата да се случват извън него, а вътре в него, или благодарение на него, особено нещата от които има нужда. В противен случай, човек ще е зависим от неща, или хора извън него. В тоя смисъл тук говорим за автономност, не за отшелничество. Егоизъм е способност да се погрижа за себе си, не е липса на заинтересованост за другите. Това е егоцентризъм, или егоизъм в крайна форма. В превод егоизъм е "Аз-изъм". Малко импровизирам

[evridica]

Няма наука, която да може да определи какво е щастие. Просто защото щастието за едни е нещастие за други. Имаше и една притча за "щастливият човек" но е дълга.
С две думи психологията определя нормалният човек така - да може да обича и да работи.
Това разбира се е "архивиран" възглед и има по-мащабна версия, с повече детайли. Но се започва от тези две неща.

Значи, щастието е индивидуална величина? Всеки човек е щастлив за себе си. Всеки човек има свои персонални измерения  за щастие. Не съществува база за определяне на щастие? А, това дали един човек е нормален е желанието му да работи и желанието му да обича? Но не съществуват ли различни форми на обич?
Той може да обича себе си и да не обича другите, пак ли бихме могли да го наречем нормален?

[delicacy]

" Самодостатъчността не е ли вид егоизъм или защитна реакция, спрямо околните, въпреки че човек се чувства добре в своята компания?"

Човек винаги ще има нужда от другите. Самодостатъчност е свързано с това, човек да спре да очаква нещата да се случват извън него, а вътре в него, или благодарение на него, особено нещата от които има нужда. В противен случай, човек ще е зависим от неща, или хора извън него. В тоя смисъл тук говорим за автономност, не за отшелничество. Егоизъм е способност да се погрижа за себе си, не е липса на заинтересованост за другите. Това е егоцентризъм, или егоизъм в крайна форма. В превод егоизъм е "Аз-изъм". Малко импровизирам

Харесва ми това, че човек трябва да може да спре да очаква нещата да се случват извън него, благодарение на него, но как да накараме другите да си взаимодействат с него, за да се случвай някой неща?

[Шашмагюл*]

...че човек трябва да може да спре да очаква нещата да се случват извън него...

Това ми е малко трудно да разбера... И освен това ми напомня за едно определение: "Богат вътрешен свят и беден реален такъв".
 
Една вметка в подкрепа на здравословния егоизъм: Моите наблюдения сочат, че човек, както обича/грижи се за/ себе си, така постъпва и с другите, които твърди, че обича.
Все още се чудя, дали тези, които твърдяха, че човек докато си задава въпросът: Нормален/на ли съм? - това било достатъчен индикатор за нормалност... Аз не съм спирала да се ровя в себе си дали съм нормална.
Завърши психология и психотерапия, Деликаси.
Добър ден, мили мои, най - после ми активираха втория профил.
 
Тодоров, за мен най - краткото определение за нормалност се оказа - да си спазва човек общо взето законите и да може да работи - в екип? зависи от екипа и неговия шеф, най - вече от шефа - дали ще му е важен само финансовия резултат в края на месеца  или ще се грижи и за тези, които му го осигуряват.
Та... нормална съм, бе, само, че като изпитвам някакви трудности спрямо децата, всъщност още преди като изпитвах, смятах, че да питам учителките е най - нормалното нещо на света... Вече не мисля така. 
Със сигурност няма да има повече спам, защото знам отговорите на всички въпроси вече.

[delicacy]

"че човек трябва да може да спре да очаква нещата да се случват извън него..."
Вероятно става дума човек да може да разчита на себе си първо и след това на всички останали.

[Шашмагюл*]

Тодоров, много сложно се изказваш понякога, но това е удобно за "свободни асоциации".
Става въпрос за това човек да се научи да въздейства на средата така, че да има по - голяма вероятност да се случи това, което желае, с по - прости думи?
Деликаси, преди съвсем да задълбая в Ученията  , бях относително самостоятелна личност, с проблеми, но вътрешно никога не съм разчитала на някого изцяло.
Между другото, Деликаси, може да започнеш за известно време работа като представител на директен маркетинг... там ще научиш как да правиш така, че вероятността да ти се случат нещата да се увеличи.