Въпроси към г-н Тодоров!

[Шашмагюл]

И друго, което е интересно да се отбележи в дисекцията на моето състояние е, че всички, които имат вина за моето сегашно или доскорошно състояние, реагират на моето споделяне с:
- дразниш
- млъкни, защото ми се завива свят, трябва да си пазя здравето...
а сестра ми е единственият човек, който подходи с разбиране и с който се почувствах добре. Всъщност сестра ми е единственият човек от близките ми, към който нямам абсолютно никакви претенции, че не се е държал с мен справедливо, обичливо, милостиво и т.н.
Та... забелязах, че всички останали в стремежа си явно да оправдаят себе си пред себе си и мен, реагират с обвинения или с едно окайване на себе си, или пък отдават държанието ми, което не им харесва на болестта ми... само и само, за да скрият истината от себе си, че са взели участие - къде дейно къде не толкова, в опропастяването на последните 5-10 години от живота ми.
 
А от страната на съпруга ми.... Там пък, за да прикрият собствените си грешки от себе си, за да опазят своето си, са готови... къде на бой, къде да досъсипят семейството ми...
Бих показала един голям среден пръст.
 
на последните.
Дори с психичното ми разстройство, пак не могат да ми стъпят на малкия пръст.
 

[Rossi]

Здравейте г-н Тодоров, до сега не съм имала честта да контактувам с вас. Незнам и от къде да започна, затова ще ви копирам последното си мнение в сайта тук, последниа ми вик за помощ.
След среща с психиатър съм винаги още по-объркана. Може би защото 2-3 дни преди това живея с надежда, че този път ще има помощ за мен, ще ми дадат алгоритъма на щастието. На практика е различно - споделям с нея/психиатъра/ все още трудно излизам, потисната съм, по-скоро тревожна - отговора един и същ - това си е заболяването, нормално е да се чувстваш така, все пак идва есен. Ще пробваме с еди какви си дози и т.н. Ходих на 2-3 психолози през годините, стигат до там да ми лепнат етикета емоционална и съм готова. Абе никой ли не мисли, че аз ако можех сама да си помогна, нямаше да плащам за чуждо мнение. Какво излиза аз трябва да съм жива съмо лятото ли? Карат ме да си мисля, че трябва да си лекувам характера, тори и това да е истината как, по какъв начин при живота който водим... Объркана съм и става несвързано, искам отговори, търся отговори...

[t.todorov]

Здравейте, прави ми впечатление, че ви е трудно да разграничите разните професионалисти, които се занимават с психичното здраве - психиатър, психотерапевт и психолог.
Психиатърът е лекар и работи медикаментозно. За него е важен вашият разказ, дотолкова, та да си изясни диагнозата ви, след което да ви предпише медикамент в подходяща доза.
Психологът се занимава главно със здрави хора в най-различни области. В психологичното консултиране би могъл да помогне за преодоляване на някакъв актуален проблем, разширявайки хоризонта на възможности пред своя клиент, който се предполага че е в моментно затруднение.
Психотерапевта е специалист, който може да провежда психотерапия. Това е по-задълбочена работа и се налага, когато има трайна проблематика, или циклично човек попада в едни и същи затруднения. ПР е част от спектъра на тревожни разстройства, според психиатричната класификация. От психотерапевтична гледна точка, се приема за проблематика, не за болест. Тази проблематика е свързана почти винаги с невъзможност да се овладее емоционалната част на личността. Причините могат да са най-различни, но главно се дължат на придобити с възрастовото развитие трайни черти на личността и характера и актуални изисквания за адаптация, които средата налага на личността. В подобни ситуации личността изпада в тревожно състояние, което задейства сигнал за опасност. Той от своя страна мобилизира тялото като променя доста функции. Учестено дишане, треперене, изпотяване, замайване и т.н. Всичко това се възприема за нещо извън контрола на личността и поражда още тревожност и съответно още мобилизация.
Психотерапевтичният път за справяне с подобна проблематика е различен - понякога самото обяснение и разбиране от човек на компонентите, които създават паническата атака, може да му помогне да не ги възприема като предвесник на "умиране", а като завишени телесни функции. В други случаи човек се налага да преразгледа миналият си опит, който по някакъв начин му пречи да се адаптира към актуална ситуация и да опита да изгради баланс между своите ресурси и изискванията които му налага живота.
Всичко това може да се случи в терапевтичен процес с психотерапевт.

[Rossi]

За съжаление през годините съм ходила при много психиатри и ми е ясно тяхната сфера на общуване. Съгласна съм с вас, че той не провежда сеанси, а се ориентира с няколко думи в състоянието на пациента. Но понякога, когато си отчаян ти трябва малко повече увереност и очакваш мнението на лекаря, като вълшебна пръчица да те освести. Благодаря за разяснението за психолог и психотерапевт. Значи наистина аз слагам всичко това под един знаменател. Излиза, че съм ходила на психоанализи - как се нарича човека с когото контактувам тогава - психоаналитик? Извинявайте, но в момента не се чувствам уютно в главата си и ви писах пак като зов за помощ, но вашият отговор ме обезкуражи. Ако нямате нищо против, когато съм по-спокойна бих искала да започнем някакъв диалог.

[Шашмагюл]

http://www.gprok.hit.bg/programi.html

Г-н Тодоров, а чувал ли Сте  за венозно прочистване по метода на Лиа?

 

[t.todorov]

" Излиза, че съм ходила на психоанализи - как се нарича човека с когото контактувам тогава - психоаналитик?"

Аз разбирам желанието ви, спасение да дойде някъде отвън, включително и разяснение. В терапията обаче важи една норма:

" Ако дадеш риба на някой, можеш да го нахраниш веднъж. Ако го научиш да си я лови сам, той ще се изхранва цял живот."

С това ясно искам да подчертая какъв тип помощ е психотерапевтичната.
В интернет изобилства от информация, какво е психоанализа, какво е психотерапевт, какво е психолог. Посетете страницата на БАП за да сте наясно с това, какви са техническите критерии за специалист-психотерапевт. Очакването на човек, отиващ при специалист да му реши проблема е много грешно. Централна роля за решението на проблема си, усилията по това, активността, изобщо доста неща, са само във ваши ръце. Следвайки по-горната поговорка, ако чакате "риба", най-вероятно е да си останете гладна. Ако обаче приемете факта, че усилие ще положите вие, а посоката, в която да ги положите ще изследвате със специалист, може би доста хоризонти ще се разкрият пред вас.
Все пак дори и това не е нужно да премисляте предварително, а просто да се информирате, какви специалисти имате под ръка, и кой би ви бил полезен. Аз препоръчвам психотерапевт. И понеже има много псевдо-психотерапевти задачата ви е още по-сложна. Но това не значи нерешима.
Предлагам ви да запретнете ръкави да се информирате дотолкова, че да сте наясно какъв избор имате и какво най-добро решение да вземете за себе си. Успех! Ако имате трудности можете да споделите.

[Шашмагюл]

Ама ще му се е и пренебрежението, ама ще му се е и чудото!
 
Понеже много ме е яд на първата ми психиатърка, и понеже никъде не видях инфо за този метод Лиа... И понеже не я видях като член на БАП...  Със  спокойна душа ще кажа че това е първата пси, при която ходих. Най - интересното е, че косата й е мазна. Не знам какво терапевтира и въобще терапевтира ли, обаче... още не мога да простя за максималните дози от халоперидрола и акинетона, при все, че имат по - изчистени заместители, а и този деазепам, който беше предписала и без който също успявах да заспивам...

Всъщност зад всичко това мое писане, освен всичко друго, продължава да стои яд.  Не мога да се примиря, както със своите грешки, така и с грешките на важни хора в моя живот, както и с това, че съм с диагноза.

 
При условие, че все по - нормална се чувствам, а когато говоря за първите две психози и въобще животът и възприятията ми за тях, все едно говоря за друг човек, даже започнах да се обиждам, когато някой продължава да се отнася с мен като с имаща психичен проблем.
 

И колкото и да анализирам себе си в миналото, логиката ми по време на двете психози, се чувствам като живяла години наред в секта, без да съм я посещавала никога.
 
Не знам как точно се терапевтира някой, който по чудо се е измъкнал от секта, но мисля, че терапията е повече от успешна.
 

[Шашмагюл]

Понеже нещо се поядосах на абсолютно всички... реших да се позачета малко. Ще има ли регистър на психично болните?
И аз по - психично болна ли съм от семейство роми, решили да тровят детето си с хапчета, за да получава епилептични пристъпи и те да могат да вземат помощи за дете с епилепсия, случай от преди няколко месеца?! И въобще... редно ли е след като в основата на моята първа психоза стои ужасът, че повтарям историята на родителите си, но в доста по - ужасен вариант, което по моята логика значи, че ако детето ми-тогава едно, след време попадне в по - трудна ситуация, ще изпита моите страдания, редно ли е да бъда етикирана, в последствие да не мога да си намеря постоянна работа и да завърша живота си идиотски, след като имам всички предпоставки да го изживея нормално?!
И разните религиозни, какво дирят във форуми за хора с психично разстройство, поставят си разни божествени окраски със скрита цел забогатяване чрез писане на книжки и т.н., а... след като са толкова набожни, пък и тия ТЕС - инструктори, рейки лечители, отправящи рейки вълни за просвещаване и развитие, защо не вземат да се насочат към точно тази прослойка, използваща децата си като начин да се издържат чрез държавата без да работят, а освен това съм чела за случаи на ромчета-бебета, които се наливат с алкохол, за да могат да спят, докато майката проси?
Как не ги хващат рейки вълните за просвещение, направо не знам.
Същевременно, защо едно време сексът се е схващал като нещо срамно, нещо, което трябвало да бъде скрито, но същевременно си спомням за достатъчно случаи на любовни авантюри, извънбрачни сред сегашното вече предпенсионно поколение?
И може ли да се каже, че тези, които са моногамни, но и изискват моногамност, са егоисти, манипулатори и подтискащи, ревниви личности, по - често не много хубави, не много старателни?

 
И понеже според новите стари схващания, сексът е физиологична потребност, за какъв морал трябва да говорим?
Аз все още се чудя докъде стигат моите граници на възприемане на различието у хората в тази насока... и може би пак си минавам на старото мнение - когато двете страни са удовлетворени и няма насилен, всичко е наред.
 
И бита на българина - да съжителства и да се държи преуважително с родителите си, да ги остава да се мешат в новото семейство... не е ли по - скоро ромска черта, отколкото българска?

[Rossi]

Здравейте и днес в един "прекрасен" мрачен ден. Радвам се, че и от малкото което съм писала и то объркано, ме разбрахте. Да в момента съм на етап - чакане помощ отвън, от някого. Съгласна съм за храната, примерът е чудесен и разбираем. Но въпреки всичко, ако не мога в момента да направя първата крачка - значи да си стоя гладна. Добре, не съм готова да се боря, но искам, искам да си намеря проблем от който да тръгна, а не да си повтарям като папагал - нямам проблеми, имам объркани мисли. Добре, няма да чакам наготово храната, искам някой да ми подаде първото залче. Всичките консултации за момента не са ми по джоба, затова съм и тук, за да може да си открадна ако трябва първото залче. Сега глътка кураж, запрятам ръкави и чета страницата на БАП.

[lotxen]

  г-н Тодоров,по повод Кариндар и секса,дали не открих универсалното лечение на психичните отклонения,т.е. на ПА,или на проблема на Роси
  а именно -НАРУШАВАНЕ НА СТАТУКВОТО
 и при Роси ще свърши работа
всеки иска сигурност,а тялото е предател,с неговите ПА

[Шашмагюл]

Можеш същевременно да четеш и постовете на Тодоров. И недей да си разкриваш данните пред никой, освен евентуално пред него, за да можеш да си разкажеш свободно всичко, което те притеснява, дори най - глуповатото.
Можеш ли да разкажеш какви са ти точно мислите? Как звучат? Кое им е обърканото?
Аз до тук, четейки постовете ти, стигнах до заключението, че с мъжа ти ти е скучно, апатично, а отгоре на всичко парите, са по - малко от преди, отгоре на всичко ходиш на две работи, момиче, и то в почивните дни, ако не се лъжа?
Как искаш да имаш тонус, при условие, че се претоварваш и за сметка на това не се срещаш с приятели, а мъжът ти явно е всичко друго , но не и мъж с въображение?
Ако разровиш постовете, точно в тази тема Въпроси към Тодоров, ще намериш един пост, в който стигнах до заключението, че приятелите ми, ако мъжът ми не ми навираше родата му, щяха успешно да заместят липсващите у него качества - тъй като аз имам разнородни интереси, приятелите ми от едно време са доста разнообразни по характер....
 

[Rossi]

Оказа се, че съм много опростена личност. От малкото объркани писания тук ти успя с няколко изречения да ми покажеш нещата в чист вид. Права си за всичко, точно такъв е живота ми в момента.

[Шашмагюл]

Неее, нали ти казах на съобщение, че състоянието ми беше много сериозно и за да се измъкна от него, мисля, че си станах половин психолог. А и отстрани винаги се вижда по - лесно.
Аз самата, това се опитвам да правя - да се погледна отстрани. Обаче когато го направя получавам мини кризи или направо кризи.
 

[Шашмагюл]

А и аз самата съм преживяла същото. Всъщност... не си опростена личност, ами си ми позната, от гледна точка на случки.
Аз все повече се чудя... дали в крайна сметка не съм имала ПР, което съм усложнила в опитите си да преодолея с четене на Лао Дънов и сие.
 

[Шашмагюл]

И... другият психиатър, скъпи ми г-н Тодоров, поразучих вчера в нета, че бил член на някаква си асоциация, занимаваща се с иновации в сферата на хапчетаат, но понеже ще ме хване параноята на ново, по - добре да не му споменавам името. Евентуално на психиатърката Прокопиева бих могла да й препоръчам диетолог, явно е, че нейното затлъстяване не се дължи на психологичен фактор. А лошото състояние на косата говори или за шизофрения, свързана с немърливост към външния вид, или за проблеми с нервите, които явно хапчетата не са успели да разрешат....
 
Ама как се чувствам, ако знаеш, г-н Тодоров....
 
На това му викам възмездие.

И двамата психиатри, при които бях при първите две психози, имат изцъклен или надрусан поглед.
Третата психиатърка явно понеже е от старото поколение и не е осъвременила схващанията си, залага на това, че в страната е нормално, когато родителите помагат на децата, тоест аз и мъжът ми, аз да лицемернича и да се възползвам от това.. Тоест... все едно съм домашен любимец на мъжа си, раждам му деца, съобразявам се с всички, правя всичко, както трябва за благодарност че получавам вода и храна и подслон.
 
И... предполагам, че вече звуча малко по - нормално... Но това е, защото броят на нормално мислещи и достатъчно знаещи и мъдри хора, с които съм се срещала през годините е изключително малък. Предполагам, че ако трябва да слагам диагноза на хората, с които съм имала взаимоотношения през годините, то тя ще е вяло протичаща шизофрения. 
Та... след като години наред дори да съм срещала нормални хора, ситуацията не е позволявала разговори, е напълно нормално едва сега на 100% да си стъпя на краката.
Много се радвам, че има и други психиатри. Предполагам, че не е много хубаво да продължавам да правя реклама на БАП, още повече пък че от друго място чух за несполучливо проведена психодрама... Обаче на мене не ми пука особено, защото те изработих точно тебе чрез Хпджон добре, за да ми помогнеш ... а като се сещам колко въодушевени бяха в пулс относно създаване нещо като организация на психично болните, която да защитава интересите и да играе ролята на контрольор спрямо многоуважаемите психиатри, психолози, психотерапевти... всеки да си се оправя по единично от тук нататък?
 
Ако някой си мисли, че всичко това съм го планирала по какъвто и да било начин предварително, трябва да има предвид, че ако ми се отдаваше чак толкова планирането, досега да живея в палат, а не в къща с китайски копчета, заради които в момента лампата ми в тоалетната е светната.
 
И четох аз друго... че шизофрениците били много привързани към терапевтите си.  Е как няма, като психотерапевтът е единствен извор на нормални мисли и нормално отношение?!
По принцип, при други обстоятелства пренебрежителното ти отношение, Тодоров, щеше отдавна да ме е отпратило надалече мислено от теб.