Въпроси към г-н Тодоров!

[Шашмагюл]

Та..... дали ще съм на депакин нощ и ден, или на да речем мента, бира или гроздомицин през ден  за мене няма абсолютно никакво значение.

Преди не се усмихвах. Сега от време на време, че даже доста често това правя.

Не знам, това лудост ли е или достойнство? Да разбереш, че колко? две или три години са? си грешал по отношение на човек и поне няколко месеца след като си осъзнал това,  да се опитваш да обясниш на хората, че си грешил.....просто защото не си дорасъл да поразсъждаваш малко повече? Макар...... евентуално признанието винаги да може да ти изиграе лоша шега?
 

[Шашмагюл]

Това не само е достойнство, ами е и смелост. Може да е безрасъдна, но за първи път от доста време насам все повече и повече започвам да си се харесвам точно такава. Защото, само който не е минал по моя път, само той не разбира какво ми е било. Много е лесно, когато всичко ти е било наред през относително целия ти живот, да критикуваш.
****
Във всички случаи обаче, опитът, който добих след като преодолях голяма част от симптомите си, е незаменим.
 

[t.todorov]

" - и ти безсилен и зависим, приемаш, няма какво друго да направиш"

Тук усещам една грешна представа. Човек не е безсилен по принцип. Много хора в подобни ситуации имат най-различни стратегии за да се опазят, както психиюески, така и социално. Едното е за да балансират себе си, а другото за да успеят да балансират отношенията си с другите около тях. Точно в този компонент се намесва психотерапията, за да разбере човек от коя своя сбособност всъщност страда, първо самия той, а в последствие страдат и взаимоотношенията му с другите и поради каква причина, поради какви обстоятелства е развил толкова едностранчиво своите способности. Способностите да си "безсилен и зависим" /да оставиш силите си на страна/, "приемащ" /понасящ чуждото и забравящ за своето/, не са случайно изградени. Те са имали своето място, своята роля и функция. Въпроса е дали сега помагат по същият начин както преди, или вредят. Когато човек усети по този начин себе си като проблемен, най-често значи, че му вредят. И така, какво му остава освен да прилага това, което добре е развил у себе си? Да научи и за други свои способности, за които просто не си е давал сметка.

[Шашмагюл]

Ами просто заемам позицията на, както казахте веднъж "загрижена майка" и додето стигна.
 
В крайна сметка, не само тв ще спра, ами и компютъра.

[Шашмагюл]

Г-н Тодоров, не знам защо, но ми е трудно да се обяснявам пълно. Даже започвам да си мисля, че тук във форума обяснявам сама на себе си нещата, за да видя къде са ми пропуските .  От известно време насам забелязвам, че не се изразявам напълно ясно и не става ясно за какво става въпрос. Е, като се има предвид, че горните постове са писани под влиянието на алкохол... долу - горе е ясно защо не са ясни.
Безсилна се чувствах като малка, това имах предвид. Подтисната също.
Принципно, явно наистина съм живяла като в "балон". Наивна. Това бих казала. Никога не съм си правила профил на хората - този тъп, този умен, дори да съм ги ползвала като епитети, в крайна сметка едва ли не съм била "отворена" към всички и всичко, "поемала" съм от мислите им. Тоест, отскоро започнах да си давам сметка, какво целя аз и как другите не го разбират.
Мисля си, че затъпях с тези хора. Едва сега си дадох сметка, че просто липсата на комуникация с нормални хора ме е съсипала.

[Шашмагюл]

Значи.... ново възможно обяснение. Добавям към всичките глупости, изчетени досега, проблемите вкъщи, суеверията, боледуванията на децата, които преживявам тежко, своето собствено повишаване на температурата и прекарване на вирус и се получават кризи. Не е имало криза без децата да са боледували преди това. А често преди да се разболея, явно?, усещам симптомите, но не им обръщам внимание и се чудя - дали не полудявам? Често ми се случва да изкарам вирус на крак. Докато другите боледуват тежко, аз усещам само неразположение.
  
С разликата, че този път хубаво си ме хвана вируса и ми се отвориха очите. От там и бягането на мислите.
***
сега просто трябва да намеря време, да си систематизирам нахвърляните мисли и съм готова с профила на състоянието ми.

[Шашмагюл]

Да не би да се почувствате пренебрегнат, че за вас няма поздрав 



http://www.youtube.com/watch?v=9hyHie2Q4aY&list=PL232DF890070D09E2

 

[t.todorov]

Тази тема е обща. Радвам се че я ползваш като темата "споделям че ...", но все пак бих се радвал, ако имаш лични въпроси да ми ги прашташ на лични, а ако имаш прозрения, предназначени за всички, или въпроси свързани с нещо общо, да ги пишеш тук
Молба към модераторите? Дали не е възможно старата тема "споделям че ...." да се възобнови по някакъв удобен за вас и всички начин? Благодаря.

[t.todorov]

" Мисля си, че затъпях с тези хора..."
Това е като перпетуум-мобиле. По-умен човек няма как, при никакви обстоятелства, да стане по-прост. Освен през добре познатите старчески болести.
Така думата "затъпявъне" по никакъв начин не е актуална. Когато човек се е научил да ходи, няма как да почне да пълзи. Поговорка. Та, едва ли затъпяването е възможно, камо ли да е проблемно. Проблема е другаде.

[Шашмагюл]

Г-н Тодоров, този проблем вече е разбран, осмислен и просто трябва да намеря време, за да го опиша подробно.

[Шашмагюл]

Проблемът е подобен като при ПР-тата.

Винаги назад във времето е стоял въпросът:"Нормална ли съм? Полудявам ли? Този симптом е на полудяване, оня симптом е..."
Мисля вече да приключа с това. Доколкото съм забелязала, всеки човек в една или друга степен се сравнява с другите. Докато едни обаче се сравняват и в главата си се изкарват "най - умните, най - убавите" и т.н., в моя случай по - често е обратното.
И това вече няма да е по същия начин обаче.

[Шашмагюл]

Тази тема е обща. Радвам се че я ползваш като темата "споделям че ...", но все пак бих се радвал, ако имаш лични въпроси да ми ги прашташ на лични, а ако имаш прозрения, предназначени за всички, или въпроси свързани с нещо общо, да ги пишеш тук

На вас пък трябва да ви е ясно занапред /моля ви обърнете внимание на емотиконата/, че щом ви "подхващам" публично с преносната невроза.... всъщност имам огромна нужда от помощта ви, за да се справя с психологичен проблем.  
Не знам дали сте го разбрал вече, но на мене понеже защото ми беше трудно да се разбера, чак сега започнах да си хващам "логиката" кога защо действам "еди как си". /По принцип действам май? често по инстинкт, който не ме лъже, но когато се осъзнае, става далеч по - удобно и с повече положителни ефекти/
Г-н Тодоров, понеже положението ми беше наистина сложно и понеже много исках да си стъпя на краката най - после, нямаше как да не направя това за себе си.
А и с това "Имам право на това", "Имам право на онова" стигнах до заключението, че освен всичко друго имам право да съм нагла, колкото си искам.
Шегувам се.
За всяко сторено от вас добро към мен, ще имате моята мълчалива благодарност след време... може би до живот.
 

[Шашмагюл]

А на вас, г-н Тодоров, доста често ви се чудя:Как го издържате тоя изливащ се поток от мисли? Кажете моля ви се, за да мога да кажа на мъжа си да прилага тази практика в ежедневието!
 

[t.todorov]

Много просто. У всеки човек с проблем, аз виждам една прекалено добре развита способност от една страна, в случая на форума, най-общо казано "способност да преживяват чувствата си с помощта на тялото си", което те много искат да наричат "симптоми", а комплекса от симптоми води до синдром, т.е. до диагноза, такава както е кръстен форума, от друга страна подобни хора нямат и идея колко бързо могат да развият други свои способности, благодарение на които да удържат първата способност в баланс. По тая причина споделеното страдание за мен не е точно страдание. Когато някой ми споделя как страда, все едно ми споделя пътя на решението си. Виждайки тези неща, кое точно да ме натоварва? Мои клиенти, които са били преди години с ПР сега ме посещават за консутлации за своите деца и семейства. Това е наградата
ПР е такава странна диагноза, че през нея, човек започва да се занимава със свои действителни проблеми, ежедневни, житейски, емоционални и много бързо забравя тялото, като вестоносец на действителният психологичен проблем.

[Шашмагюл]

Абе г-н Тодоров, пак ли изкуках   или забелязвам една относителна повторяемост във времето на поява на всякакви екземпляри или техни представители тук във форума?
Миналата година част от тях се "появиха" чрез мен, тая година с оная смахната чак отделна тема да се искат координати на еди кой си с ето такава иконка чак  , и сега като за капак тесаджии?!
 
Като се има предвид липсата на слънце и увеличената вероятност от появата на неуравновесени личности във форума, то това е "на точното място, в точното време"..... и не мога да се сетя завършека, от гледна точка на маркетингова стратегия?! Я с тес, я в секта..... кой знае.... да внимават чувствителните, интелигентни души, които влизат тук, че недооправени може да станат източник на доходи я на някой писател, я защо не на някоя секта, но ако не си оправят кукуто на време могат да станат постоянни източници на доходи на фармацевтичните компании след известно време, поради задълбочаване на състоянието и превръщането му в болест.
Моля ви се станете по - прозрачни. Няма нищо лошо в това да рекламираш себе си и продукта си, ако си сигурен в неговото качество.