Въпроси към г-н Тодоров!

[kned17]

Г-н Тодоров, стремежът да се харесаме на останалите, резултат ли е от (несъзнато) чувство на отхвърленост, и ако да, какво може да породи това чувство на отхвърленост?

[t.todorov]

Всяка една стратегия, дори тази, някога, години назад е носела много позитиви за вас. Това, че и обръщате внимание сега, защото предизвиква някакво страдание и дискомфорт, не означава, че преди е вършела чудесна работа. Човек и човешката психика са почти идеално адаптивни, особено, като сме деца. Стремежът да се харесаме в повечето случаи е стратегия, с която да получим родителската обич, внимание и любов, тогава, в нашето детство, при нашите родители, или обкръжение. Подобна стратегия се запечатва, като печеливша, и всички останали варианти за харесване биват парирани: "Ако съм учтив с другите, ако преглъщам своята гледна точка, позиция, ако ме "няма", ако не преча, а се съгласявам, ако съм само проводник на чуждото желание, или нужда ... аз получавам това, от което искам. Проблемът става проблем тогава, когато въпреки, че използвам перфектно тази стратегия, хората нито ме харесват, нито ме награждават. И вторият вариант за проблем може да е, ако съм осъзнал вече моите нужди, но ги потискам съзнателно, давам си сметка за това, и се ядосвам на този факт, но въпреки всичко старата стратегия е по-силна от мен. И страдам от този вътрешен конфликт.
С две думи - не само чувство на отхвърленост изгражда подобен модел. Най-значимото е модела, който сме изградили и е проработил тогава. Той, какъвто и да е той, винаги има своята логика за тогава.

[Шашмагюл]

Леле, ужас! Г-н Тодоров, сега се сетих, слушах по твто или четох някъде, че през 2014 по не знам си какъв си календар се очаквал нов край на света!  Стягайте се г-н Тодоров, работа ви чака - и в кабинета, и във форума!

[Шашмагюл]

http://www.bnews.bg/article-91330

Хах, ей за това говорех.

С това си обяснявам оживлението във форума, което най - вероятно ще нарасне....

[kned17]

Г-н Тодоров, а от къде ми е този предразсъдък към жените, който имам от както се помня? Помня също, че и като бях малък, наще като ми повдигнат въпрос за някое момиче и го отбягвах. Въобще, имам някакъв предразсъдък, който не мога да свържа с дадена, конкретна ситуация, която да дава причина. Последно време също се замислям, че през годините като проявя внимание към някое момиче, то като почне да ми отвръща и то с внимание и моето внимание почва да "бяга" в друга посока... не мога да дам ясна причина защо... Все повече почвам да си мисля, че имам едипов комплекс. Не казвам, да на 100% имам едипов комплекс, но съвпаденията станаха прекалено много...

[t.todorov]

Ако бях психоаналитик, щях да ви питам какви са отношенията ви с майка ви. Но слава богу не съм, така че просто ще ви насоча към това, да обсъдите тези теми с вашият психотерапевт. Аз помня,че имате такъв.

[kned17]

Само психоаналитик може да ми помогне, така ли? Психотерапевт нямам, човекът при когото съм ходил е невролог и ако отида ще ми изпише медикаменти.

[Шашмагюл]

  Мисля, че това се наблюдава при повечето хора. При мен включително.  Наблюдавала съм, че и при други е така. Може би просто още не си срещнал своето момиче. Трябва да имаш едно на ум:когато избираш своето момиче, трябва да си отвориш добре очите и за отрицателните й качества. Да имаш предвид, че трудно, почти невъзможно е да се променят и ти трябва да можеш да си отговориш честно, дали ще можеш да живееш с нея точно такава, каквато е, без промени.
Също така, не съм сигурна обаче, дали от прекалена прецизност някои хора накрая не остават сами. Нямам представа и дали понякога не е по - добре да си живееш сам. Г-н Тодоров беше споделил, че самоубийствата при самотните са повече. На мене ми идеше да се самоубия, вместо да продължавам живота си в този брак... Всичко е относително и индивидуално. Стига си се втилясвал. Живей си живота без да се кокориш толкова в себе си. Нормален си, ненормален ставаш, когато си търсиш косури все.

[kned17]

"))", не съм такъв човек да се филмирам с подобни глупости. Нито съм от семейните типове, нито съм от романтичните. Да вярвам пък в някви работи от сорта на това, че трябва много внимателно да си избирам момиче, и че то трябва да е такоз и онакоз, това пък са ми най-големите глупости на света.... Нито аз съм такъв човек, нито са хората от обкръжението ми. Това, което искам да кажа е, че вярванията и възможностите ми са в противоречие с поведението ми в определени ситуации.

[Шашмагюл]

Звучиш ми малко като ядосан или с едно такова пренебрежение към мен ,странно що ли?! Според мен се стремиш към съвършенство. Над път и под път хора, които си противоречат в думите и действията си. Г-н Тодоров е първият човек за 30 години, който срещам и който не си противоречи в нищо.

[kned17]

"Звучиш ми малко като ядосан или с едно такова пренебрежение към мен"
Няма такива работи, просто съм по-сериозен.

[Шашмагюл]

Между другото, за първи път се замислих, че колкото и емотикони да поставям, както и да ги съчетавам, пак има вероятност да не бъда разбрана правилно, съдейки по това, че те разбрах една идея погрешно самата аз.
 
Съвсем сериозно вече, така ми изглеждаш като да се стремиш към съвършенство в мислите и действията. Но вярвай, досега не съм срещала в реалния живот някой, който да не си противоречи.

[t.todorov]

kned17, може и да съм ви объркал с някой друг Такива неща се случват. Но ме подведохте с факта че сте доста запознат "каква ли може да е причината".
Прави се една основна грешка, че причината може да се назове от едно обучено лице, само при задаване на въпроса за нея. Това е невъзможно. Нито един специалист по психично здраве не може да даде формула за нещо. Формула няма. Специалистът е обучен да опознае индивидуалният свят на всеки, да го възприеме, и чрез това да му бъде индивидуален партньор в неговото развитие. Ако чуете че нещо помага на всички, както в съседната тема, бягайте далеч. Няма такова животно. За да ви отговоря на конкретният въпрос трябва да опозная някои много съществени ваши черти, характер и особености. Това рядко може да се случи в подобна комуникация, но вие със сигурност можете да планирате работа със специалист, с който тези неща ще станат възможни. И това е моята препоръка към вас. Нито един от тези въпроси не се появяват във вас случайно и това винаги е знак, че може би имате ресурса да си отговорите, ако наблегнете на това.

[Шашмагюл]

  Благодаря за това, че тази Нова Година ще се различава от другите... защото няма да се налага да посещавам колегите ви! Весели празници и щастлива Нова Година!

 

[Шашмагюл]

......... Никога не е късно, да ги посетя, де?!  Абе, г-н Тодоров, ще изкукам от ужас! Трябваше да кажа, че са ми направили магия, да рева, когато другите реват, кои други, няма значение, да кажа, че ти трябва да си до децата си, дори това да значи, че си почти като в будна кома цял живот занапред...... и щях да изглеждам нормална.

От известно време се опитвам да намеря някой, който да ми изглежда нормално и все не успявам. Тоест, някой чрез който да коригирам несъвършенствата си в характера, породени от липсата на нормална комуникация с хора.....

И все пак фактът, че съм посещавала психиатър, че пиша във форуми за хора с психични проблеми, и че просто бях неадекватна преди няколко месеца и просто търсех да поговоря  с някой като човек, който да ме успокои, че всичко, от което се страхувах, няма да се случи....... и помощ не намерих, освен от себе си и колкото и малко да ви се струва вашата намеса, но при все, че тя е единствената адекватна, е голяма..................

Та......... страхът ми примерно от атентати, от гражданска война, не е бил чак толкова неоправдан..... добре, че сме малко по - страхливи като нация, иначе.... вижте, че доскоро, а нямам и представа как е положението в Русия, но все пак там бяха пред гражданска война, а и имаше един ли, два ли атентата - не гледам новини, водя се по разни заглавия на статии, които не прочитам...... Значи, страхът ми не е бил чак толкова неоправдан.....?
Просто нямаше с кой да споделя....... А и да имаше....... Ако бях тренирала айкидо  поне, щях да се чувствам една идея по - спокойна.

Докато аз се шегувам с ПР-тата и не спирам да пояснявам, че имах нужда да се шегувам......... Оказа се, че хората с психични отклонения/състояния различни от така нареченото "нормално" не са толерантни помежду си също, при все, че на всеки е ясно, че нито едно психично състояние дали ПР, дали БАР не е лесно....... Та толкова съм се подразнила от тези хора, и знам, че стига да искат, могат да проверят как ми е тук, не къде да е, та нямаше как да не избухна.

........ всъщност няма значение де. За едните ще съм наивна, за другите праведна......

Крайно време е да начуа айкидо, щото съм със 7-8 килограма под нормалното за мен. С тая дървена философия някой ден и боя мога да си изям. 

Та, между другото да ви кажа, ПР-та мамини душици, че дори измежду психично болните има:"аааа, гледай си работата, ти си по луд/а от мене, аз съм малко по - нормална!"
Знаете ли, колко цинично се смея в момента?!

Не знаете, добре, че тоя път аз поне си знам защо.

 

Много е кофти, когато човек, на който си вярвал безрезервно, в един момент застане срещу теб... когато се опитваш да му кажеш, че разсъждава твърде крайно над нещата.

*****
Г-н Тодоров, съжалявам, че нямам човек като вас до себе си. Който да е толкова уравновесен - поне толкова уравновесен, колкото ми изглеждате СЕГА ВЕЧЕ по постове. Ако имах толкова уравновесен човек до себе си, не нямам представа дали пък въобще не бих стъпила в такъв форум и просто да се чудех"абе как може да изтрещи така човек?".

---------
Ако това моето е болест, то това е болест на отчаянието от:
- неразбирането на хората
- и техния егоизъм да се опитат нещо да вземат от теб, без да те попитат
-от тяхното болестно разбиране, което натрапват в твоята глава
- и ти безсилен и зависим, приемаш, няма какво друго да направиш
- от изискванията, от критиката---- за добро

Днес е поредният терапевтичен ден. Все по - нормална ще да заизглеждам с тази терапия, която си прилагам  Вече явно почвам да се адаптирам към обстановката.