Въпроси към г-н Тодоров!

[Dimcho]

Благодаря. А, как можем да се справим с психическото пристрастяване към лекарствата?

[t.todorov]

С психотерапия. Но зависи от лекарствата и от "справянето", за което имате предвид.

[Dimcho]

Ами, имам пред вид транквиланти като ривотрил, лексотан, ксанакс. Мисля  си, че когато ми се наложи да го взема, не  толкова хапчето ми помага, колкото усещането, че съм го взел и че то няма да ми предизвика ПА. Нося ги с мен навсякъде, само мисълта че са с мен ме успокоява. Страх ме е например да ги оставя и да изляза без тях. Е, този страх искам да премахна, да не се боя че нямам успокоително в себе си.

[rums]

Господин Тодоров,Вие самият имал ли сте панически атаки?

[t.todorov]

"Господин Тодоров,Вие самият имал ли сте панически атаки?"

С каква цел се интересувате?

"Страх ме е например да ги оставя и да изляза без тях. Е, този страх искам да премахна, да не се боя че нямам успокоително в себе си."

Каква е причината лекарствата да са символ за вашето успокоение не може да се каже. Това трябва да се изследва за да се види с какво съдържаие е натоварен този символ за вас. Това става в психотерапевтичен процес.

   

[Ioan]

 Здравейте, приятели! Надявам се всички да се чувствате по-добре, и да оздравеем скори всички !
 Питането ми днес не е само към г-н Тодоров, но го моля и той да ми отговори!
 Занимавам се с бизнес. Често имам срещи, които продължват в ресторанти и т.н. Вече два месеца, след като смених лекаря си и отчасти обстановката, не съм имал кризи, и общо взето се чувствам добре. Пия ксанакс три пъти на ден по 0,5 мг и само вечер по 50 мг феварин, сутрин и вечер по 20 мг пропранолол. Въпросът ми е следният: аз не съм пияч по принцип, но често гостите ми искат да се чукнем и т.н. Обаче от страх не близвам и капка, макар, че лекуващият ме психиатър, който е и национален консултант, ми каза, че спокойно мога да изпия бира, дори две, или чаша концентрат. Според него няма да има последствия върху моментното ми състояние. Какво мислите вие? Благодаря Ви!

[rums]

Не с цел любопитство,разбира се.Просто сте прекалено съпричастен към проблемите на хората във форума и отделяте много време за да отговаряте на всички въпроси.Само човек също преживял подобно нещо ,може да е толкова съпричастен,поне аз така мисля!

[t.todorov]

Отделям по няколко минути на ден, в паузите от моето ежедневие. Мисля, че този форум е на ниво и информацията, която давам ще е полезна на много хора.
Всеки терапевт в обучнеието си минава години лична терапия. Аз не съм бил изключение, така че може да се каже, че съм съпричастен. ПР е симптом на личностен проблем, а знаем, че няма идеални личности. В този смисъл аз съм работил и работя върху себе си така, както сега моите клиенти работят със себе си. В този смисъл може да се каже, че сме "колеги" в справянето с личностната си проблематика, без значение дали тя е сходна, или не.

[Dimcho]

Питам се, човек може ли да се чувства сигурен дори и да е в несигурна среда?Не зная как да го постигна това. Промяна в поведението ли се изисква или да се примириш?Всеки ден ми се въртят подобни въпроси, не зная философ ли станах, изперках ли тотално

[t.todorov]

Средата е винаги несигурна. Въпроса е, кога е придобил човек убеждението, че тя е сигурна и кога се е компрометирал с това си виждане, при какви обстоятелства. Така човек трябва да изради ясно разграничение между сигурна и несигурна част от средата.
Другият вариант е да я е възприел, като крайно несигурна и да е развил механизми, с които да се опитва да я предвиди /тревожност, соц. фобия/ за да се чувства сигурен. Когато тези механизми ударят на камък в някой момент идва и срива. При всички положения човек не трябва да се опитва да промени средата, а да преосмисли и преразгледа собствената си субективна интерпретация на средата, която е такава, каквато е. Имаше един много добър пример: ако човек по една или друга причина е изградил грешни меридиани и паралели за планетата земя, какво трябва да промени? Земята, или собствената си координатна система?

[Ioan]

 Аз не мисля, че съм невидим, писаното от мен също едва ли е невидимо. Извинете ме, че пробутах маловажните си въпроси въ високо интелектуалната Ви дискусия!

[anonimen_]

Ioan: Мисля че ако не е противопоказно на лекарствата, които пиеш, можеш да пиеш алкохол, щом ти е казал доктора. Ако ти се пие. Всеки организъм е различен, някои имат нужда от алкохол повече и той ги влече, а има хора (като мен), които могат една година да не се сетят да пийнат и глътка и пак да са си добре.

[track]

 

[Ioan]

 Благодаря, Приятели! Все пак, ако сте забелязали, темата, чрез която досаждаме с въпроси, към г-н Тодоров, съм я пуснал аз. Знам, че той е психотерапевет, но знам и че е наясно с подобни на моя въпроси!  Аз по принцип пия рядко, но понякога се налага. Затова попитах. Все пак не ми е ясно какво се получава, при свързване на алкохола с моите лекарства в организма. Знаете, че хора в нашето състояние искат да знаят всичко за трудно обяснимото и трудно лечимото ни заболяване . Успех на всички Ви!

[track]