Въпроси към г-н Тодоров!

[track]

 

[skorpi]

Понеже подобно събитие изисква промяна в личността, за да бъде преодоляно, а тази личност не умее да се променя така лесно, защото до сега е правила опити да променя света, а себе си да оставя непокътната.

Тодоров, може ли човек с ПР да не се промени и личността му да остане непокътната? Според мен ПР променя из основи всеки, който се е сблъскал с него. Не съдя само по себе си...

"Стояла съм доста безпредметно на доста удобни диванчета"

Да това си е проблем. Не лягайте на диванчета.

Никога не съм лягала на диванчета с психотерапевтична цел
Но ми е минавало през главата, че ако се наложи и ми прилошее, ще имам къде да полегна... но това е било само на идея, колкото да ми е по-комфортна обстановката.   Чиста психологическа нагласа, за да мога да изтрая до края на сеанса...
По принцип, за да мога да направя нещо, намирам начини да се самозаблудя, че съм в обстановка, безопасна почти колкото тази вкъщи. В противен случай не бих могла да си покажа носа никъде. И тези тактики за заблуждаване на симптомите имат някакво въздействие върху страха, приспиват го или поне го заслабват дотолкова, доколкото да мога да отида където искам в момента... и тук стигаме до следващия въпрос: Ако многократно успявам да намалявам страховете си по този начин и те вече почти не се обаждат и не напомнят за себе си, няма ли да изчезнат, тъй като очевидно не могат да ме изплашат както преди? Защото каквито и причини да се крият зад тях, ако съм си намерила начини за успокоение и не ми пука, че ще падна, щото винаги ще намеря къде да легна и ще стана, тогава какво? Ако този ми страх изчезне, какво ще се случи - ще се появи ли нещо друго на негово място? Или ще съм в ремисия до новия рецидив? Какво става, когато поведенческата терапия помага, без да сме работили дълбинно? Ако се сприятелим с лъва, той ще ни изяде ли?
А иначе символиката на симптомите ми е много интересна - например защо дори и в най-неприятната обстановка ще се чувствам отначало много зле, после по-добре, ще се успокоя и след това на приливи и отливи ще ми се появяват неприятните усещания, но към края може да се чувствам съвсем като у дома си... Какво ли се случва в мозъка ми в тези моменти? Кой знае каква въртележка от реакции се задвижва - мисля, че науката има какво да открива в тази посока. Не за ПР конкретно, а за самия мозък по принцип, той си е загадка.
Ако ще си говорим за книги, "Изгубеният символ" на Дан Браун също е интересен пример - там се говори за грандиозни открития в областта на ноетиката, при които се установява, че мислите на хората се материализират и могат да влияят на физическо ниво и да изменят материята. Това какво е, ако не законът на привличането, който така се популяризира напоследък под какви ли не форми... позитивно мислене, ТЕС, НЛП, утвърждения, визуализации... каквото се сетите... всичко върви натам. Има и едно течение, което се нарича Германска нова медицина - общото при всички е, че не се гледа на дадено състояние или болест симптоматично и дори няма значение самата диагноза каква е, какво ти пише в картона... Тези неща набират скорост и на мен ще ми е интересно наистина да ги докажат научно, с неоспорими доказателства, за да знаем, че не ни се говорят врели-некипели, че не са поредните опити за спекулация... макар че какво по-голямо доказателство можем да имаме от това, че всеки ден с мрачните си мисли и натрапливости провокираме физически отговор, за който няма никакво друго обяснение, освен собствената ни система за активация на порочния си кръг: негативни мисли - негативни чувства - физически симптоми - негативни мисли...
Негативна мисъл - "Ще изляза и ще ми прилошее" - Негативно чувство - "Много ме е яд, че съм такъв...", Физически симптоми - "Сърцебиене" - прилошаването наистина започва... Негативна мисъл: "Ето пак, никога няма да се оправя"... Накратко това е схемата, чрез която се материализират мислите ни. Така че според мен е въпрос на време всичко да се докаже аргументирано и да се приеме за истина. Защото науката работи с факти все пак...  
И ако тези факти се включат/интегрират в терапията, може би ще има и по-добри резултати...

П. С. Тактиките ми за "самозаблуждение", за да приспя страха от излизането работят сега, но преди изобщо не съм можела да ги приложа, а не знам какво се е променило, със сигурност не съм го постигнала с много излизане. По-скоро самото мислене ми се промени, но не знам от кое точно се повлия най-силно. Правих толкова неща, че вече идея нямам кое е помогнало. Само виждам, че има промяна. Мисълта да изляза не ме ужасява както преди. Не знам докога ще е така, знам само, че успявам да се спазаря със себе си, за да разширявам кръга с места, на които да мога да отида и все пак се питам как стана, защото искам да продължа, докато не спра да го мисля и да чертая схеми, в случай, че нещо се обърка...

[t.todorov]

"Ако многократно успявам да намалявам страховете си по този начин и те вече почти не се обаждат и не напомнят за себе си, няма ли да изчезнат, тъй като очевидно не могат да ме изплашат както преди?"

Ами без значение към какво е насочен, вътрешният страх който е проектиран остава непокътнат. В тоя смисъл борбата с проектираният страх върху места, животни и т.н. производни просто няма смисъл. Нивата на вътрешният страх са си същите. Така все едно запучваме едната дупка а водата излиза от следващата, и от следващата, и от следващата .... Това може да продължи много дълго време, каквато е и идеята на симптома всъщност. Така човек улисан да се бори със своята агорафобия например, която е външен страх проектиран от вътрешен, си осигурява непроменяема вътрешна ситуация. И понеже човек много по-лесно може да избегне външните обекти, от които го е страх, така самият страх го няма. Ако трябва да преговорим - вътрешен страх, изтласкан и проектиран на външен обект - избягване на външният обект - спокойствие. Така психиката решава проблема с две думи за себе си. Вътрешният конфликт е потушен, като за тази цел е използван външен обект. Изобщо това, че човек се ограничава в свободата си и начина си на живот, не е важно за потушаването на вътрешният конфликт. Много често хората с тревожност си организират живота така, че да избягат външния обект и това им носи спокойствие.

[skorpi]

Хубаво, обаче аз казвам, че нещата са се променили по отношение на агорафобията, т. е. с външната проява на страха ми. Това означава ли, че се е променило нещо и отвътре и ако не се е, тогава как така изведнъж агорафобията ми е станала по-различна отпреди? Какво се е случило, за да мога да отида да пия кафе вчера на място, което съм гледала през прозореца си с ужас преди година? Защо сега не чувствам това, което чувствах тогава? Кое промени мисленето ми? Защо сега нямам мислите, които имах... ако вътрешният страх е останал непокътнат, тогава защо сега нещата са различни?

[Stareternity]

"...Ако ще си говорим за книги, "Изгубеният символ" на Дан Браун също е интересен пример - там се говори за грандиозни открития в областта на ноетиката, при които се установява, че мислите на хората се материализират и могат да влияят на физическо ниво и да изменят материята..."
А според Клифърд Саймък във "Всичко живо е трева" растенията притежават разум.   Апропо касае се за т.н. научна фантастика.
"...Слушайте какво ви казва специалистът, и спрете да търсите истината в разни романи и други измислици, в които авторите си противоречат сами на себе си постоянно..."
Аз добре си давам сметка, че при условие, че човек е твърде впечатлителен и лековерен, в частност аз, една от възможните причини за "разнебитеното" ми съзнателно, което се "гърчи" под напора на То, на "Животинчето" - а оттам и тлеещият конфликт, може да е във факта, че твърде безкритично (явно заблуден за една по-скоро фалшива инстанционалност на авторитетите на творчеството) навремето "поглъщах" Толстой, Достоевски и какво ли не още.
Възможно е да е така. Дори се намират интелигентни? хора, смятащи, че дори трудовете на Хегел, на Кант са нищо повече от едни басни, разбирай словесна еквилибристика. В такъв случай би трябвало да изключим възпитателния ефект на литературата, на изкуството, на поведенческите модели, които то спомага да бъдат формирани. Оттам - нима всичко писано от човека (дори и в сферата на религията и на морала, на законодателството...) е фантасмагория, красива или грозна приказка?
Това, че споменах Куельо е поради факта, че за първи път се натъкнах на автор, който макар и в художествена форма третира проблем, сходен на нашите (и не знам как на някого от нас му хрумва, че чета, включително и него, безкритично, "попивайки всичко като жадна гъба"?). А не и на последно място и поради това, че пред мене възникна удивителна алюзия с твърденията на Пиер Дако. Ако първият е просто писател, то вторият се смята за един от водещите психолози и психотерапевти днес. Значи по аналогия и становището на Дако е "глупости"? Вероятно, вероятно... нека г-н Тодоров да каже.
..."Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето."...
Даммм, само че този, който не е чел много представям си каква "полза" ще извлече от например "Моята борба" на Лудото...

[skorpi]

Да, и на мене ми стана интересно как се коментират книгите на Коелю от хора, които не са чели нищо негово. По какво съдят тогава? По мненията на манекенките във форумите ли? Аз лично, като човек, който се занимава с писане, много харесвам стила му чисто художествено, а може би манекенките го харесват, защото звучи по-достъпно за масовата аудитория, друг е въпросът кой какво схваща от написаното. Както и да е, това не е по темата. А иначе няма нищо лошо, че четеш, напротив, похвално е, но мисля, че тук хората ти казват по-скоро приятелски да не задълбаваш много в книгите, за да не се натоварваш с информация, която може да те разтревожи - знаеш, че ние с ПР имаме такава склонност. 

[anonimen_]

"...но мисля, че тук хората ти казват по-скоро приятелски да не задълбаваш много в книгите, за да не се натоварваш с информация, която може да те разтревожи - знаеш, че ние с ПР имаме такава склонност."
Скорпи, точно това исках да кажа, защото и аз съм доста чувствителен и с годините съм се научил да не размишлявам ей така за всяко нещо което ми влезе в главата, а да работя повече и да се занимавам с нещо полезно. Така насочвам енергията на мозъка, когато съм превъзбуден да речем, в нещо което знам че няма да ми донесе тревоги, натрапливости и т. н. Лично на мен четенето на книга ми действа депресиращо, не знам защо (предпочитам да работя нещо, макар и пред компютъра), и затова едниствено чета уикипедия, да речем последно след като гледах "Ironclad" преди няколко дни (http://www.imdb.com/media/rm635289088/tt1233301), отворих уикипедия и попрочетох за крал Джон, историята на Рочестър и т. н. Обикновено това ми е четенето, след всеки изгледан филм чета към 1 час уикипедия. Защото ми е интересно и научавам нови неща от историята.
Значи, аз на Коелю не съм чел книга наистина, но преди години съм чел книги на Стивън Кинг, както и много книжки на Чейс и други, и мога да ви кажа че ако ги намеря къде са някой ден и се хвана да вадя думите на автора, върху които наистина човек може да се замисли и да си упражнява въображението, сигурно ще са не по-малко на брой, и не по-малко интересни от тези в книгите на Коелю.
Stareternity, за Хитлер пък съм чел часове наред пред компютъра, превеждал съм с гугъл от немски, от английски и т. н., и не виждам смисъл да му чета книгата - фактите са красноречиви от историята, и проблемът с това, което се е случило, не е в това дали се е родил друг като него и какво му се върти в главата (защото те са много и щъкат навсякъде). Ако ти искаш за Хитлер някакви конкретни изводи да си правиш, да му поставяш диагноза и т. н., чети му книгата, за мен немският народ е този, който позволява всичко да се случи.

[t.todorov]

"Това означава ли, че се е променило нещо и отвътре и ако не се е, тогава как така изведнъж агорафобията ми е станала по-различна отпреди? "

Знаеш, че няма как да гадаем. За да се види, какво се е променило трябва да се разгледа под лупа ситуацията около теб. Дали постепенно си се излагала на ситуации, или нещо друго се е променило. Но ако не е системно излагане на ситуации, а има промяна със сигурност се е случило по отношение на вътрешния ти конфликт. Той е многокомпонентен и само единия компонент е взаимодействие с външната среда. Ако обаче останалите компоненти, които са вътрешни останат непроменени, е много вероятно човек да стане зависим от външната среда, или ако достъпа до фобия бива отрязан, психиката да потърси друг обект, към който да проектира вътрешния конфликт. Това ще е също толкова неразбираем и нереален страх от нещо. Но освен такива проекции, психиката разполага и с много други "оръжия", така че нищо не се знае. Все пак психиката има известна повторяемост, така най-вероятно да пректира отново, но при задействаща, или отключваща причина от вън.

[skorpi]

Ами ще се гледаме под лупа, значи
На мен ми се промени по-скоро отношението и начина, по който възприемам излизането, а не толкова самото излизане. И преди съм правила опити за същото, което и в момента, не бих казала, че сега съм положила повече усилия, просто сега не го свързвам с нещо толкова страшно или неприятно. Може би нещо в обстоятелствата се е променило, а оттам и във вътрешния ми свят, но мен това ме интересува най-вече, за да знам как да продължа, докато го изчистя напълно проблема, за да не се връща.

П. С. На мене понеже ми е минавало веднъж вече, знам горе-долу какво се случва преди ремисията и сега натам върви, но тогава мислех, че съм се отървала завинаги. Затова сега дълбая повече. Не искам да има трети път.

[track]

 

[track]

 

[skorpi]

skorpi, правейки опити да излизаш, взимала ли си и придружител със себе си? И как ти е действало? Защото аз, дори и когато стисках нечия ръка, не можех да се отърся от чувството, че летя. Това не ме успокояваше и не ме "сваляше" на земята. Дори избягвах някой да ме докосва, докато се чувствах по този начин.

По-скоро придружителят ме е взимал със себе си И да ме мъкне насам-натам... което не ме успокоява особено, но все пак ми е нужен в повечето случаи, за да ме закара някъде по-далеч от района, в който съм... Интересното е, че сега предпочитам познати придружители, мои "доверени" лица, докато при предния епизод на агорафобия точно от тях бягах, да не засека някой, който познавам, иначе се движех спокойно сред непознати. Сега, като излизам, в повечето случаи съм с човек, който ми знае "номерата", така да се каже и си е изградил някаква тактика, за да се справяме с положението. И част от тия придружители имат ПР. Но имам и такива, които идея си нямат, че имам проблем с излизането и с тях ми е най-напрегнато, като съм, за да не се случи нещо, което да ме издаде.  Тогава всеки път стискам палци всичко да е наред, но не мога много да се отпусна.

Може би, колкото повече се замислям и колкото по-надълбоко влизам в себе си, толкова повече се обърквам и отново си правя грешни изводи. 

Това нещо е добре да се прави със специалист, за да не се оплетеш в собствения си себеанализ. 

[Dimcho]

Искам да питам г-н Тодоров дали съществува психическо пристрастяване към лекарствата, не физическо с разни симптоми, а психическо. Защото ми се струва, че самото усещане, че имам лекарство с мен ме прави по-сигурен.

[reni1506]

При мен има със сугурност.Аз съм психически зависима да си нося хапчето в чантата.Дори не го пия,но ако не го нося съм в състояние да изпадна в ужасна паника.Затова избягвам да си сменям чантите,защото всеки път проверявам по 100 пъти дали съм го сложила.

[t.todorov]

"Искам да питам г-н Тодоров дали съществува психическо пристрастяване към лекарствата."
Да съществува.