Въпроси към г-н Тодоров!

[theshadow]

При ПР в България е доста по-сложно от примера ми...

Ето защо е доста по-сложно...

Както писах няколко поста по-назад, ПР е заболяване по смисъла на МКБ 10 и на DSM-ІV. Според нашето законодателство, със заболяванията лицата, компетентни да боравят, са лекарите. Колко се спазва, е друг въпрос (визирам произвола на врачки, лечителки и прочие, които се изживяват като компетенни в области, в които грам понятие си нямат), но законът е такъв.

Психиатрите са лекари по смисъла на нашето законодателство. И пак по смисъла на нашето законодателство- психолозите не са лекари.

Психиатрията и психологията са две различни науки. Първата по комунистическо е била превъзвеличавана и до сега доста психиатри гледат на психологията поради това, като на нещо, дето- абе я без него...

И така... Според законодателството, лечението на болните от ПР се осъществява от психиатър, а психологът - това е специалист, който въобще никой закон не го включва в картинката. Един вид, ако болният от ПР се усети да го потърси- усети се, а ако не... Значи не.

Т.е. психиатърът е задължителният елемент, а психологът е поставен в позиция на ненужен елемент без право на глас...

Ако все пак е потърсен от човек с ПР... То психологът е без право включително да се информира от лекуващия психиатър за състоянието на човека... Демек психиатърът може да откаже да даде информация за състоянието на човек, нищо, че е клиент и на психолога. Може да откаже, дори ако информацията е поискана от психолога и психологът  е регистриран по реда на ЗЗЛД с права да получава и съхранява такъв вид информация. Ако не иска от добра воля да даде информация- не дава такава...

Така се случва в родната действителност... Независимо, че това е във вреда на хората.

В България дейността на психолога е всякак спъвана. Включително няма финансиране от страна на държавата на работата на психолозите, както има финансиране на работата на лекарите. Психолозите са доведени до ниво на търговци с човешката болка, което е некоректно меко казано.

В България... Болният от ПР... Ако отиде на психолог и преди това не е минал през психиатър... Психологът ще го напрати към психиатър, за да спази законите... После ще се чуди как да разбере психиатърът какво прави, за да определи самият той какво да прави... А ако човекът е отишъл първо на психиатър, то психиатърът не се чувства длъжен да го напрати и към психолог. Става въпрос за различни науки и психиатърът ще предпише лекарства, без да акцентира върху нищо от това, което психологът ще направи... Т.е. практиката е порочна още от самото си начало.

Сега да свържа нещата с написаното от мен по-рано по темата... При примера посочих 2 страни. При ПР страните са 3 и едната обикновено (не винаги, до доста често) мълчи и не иска да се ангажира с нищо, за да улесни работата на психолога...

В една държава, където всичко е ясно регламентирано и пред психолога не стои никаква пречка да си свърши работа- да, може да се говори за гонене на някакви срокове, в които да следва да се отчете напредък или ако не се отчете напредък, да трябва да се обоснове защо не се отчита този напредък (да се види има ли обективни причини за липсата на напредък или няма и ако няма обективни причини- да се защитят правата на засегнатото лице). Това е така... За нормална държава... Наистина следва да е така... Но тук в България- описах каква е картинката...

Толкова много проблеми има в сферата на психологията, които стоят нерешени и няма интереси да бъдат решени, че това с неприложимостта на сроковете ми се струва най-малкият проблем от всичките...

[Метатрон]

 

[t.todorov]

Като прочитам, само някои неща, а останалите прескачам, искам да поясня няколко неща. Първо, психоанализа в България има и то вече доста сериозно. Има и сертифицирани аналитици и доста, които тепърва ще се квалифицират, като такива. За сега главно лаканианската школа напредва у нас, просто защото приятелствата с Франция са най-ползотворни за момента. Както повечето знаят, тази анализа е подходяща за деца и семейства основно. Но е грешно да се мисли, че един аналитик не може да работи с други средства. Тъй като анализата е върха в психотерапията, повечето специалисти, които се насочват към нея са вече сертифицирани психотерапевти по един, а в повечето случаи и по няколко метода и с много практичен опит. Друго нещо, което е важно е, че един психотерапевт, без значение от школата в която е обучен е имал задължителни семинари в други методи. Натъртвам на задължителни. Това, че като студенти са учили всички течения няма нищо общо с практическите семинари по даден психотерапевтичен метод. Та, както и където да е сертифициран, квалификацията психотерапевт позволява той да комбинира методите, които използва така, както намери за добре, стига това да не нарушава етичният кодекс на психотерапевтите и да спазва основното правило в терапията - да не вреди на клиентите си. В крайна сметка, няма как един клиент да се подготви самостоятелно за някакъв свой избор на вид психотерапия. Всеки специалист би трябвало да има специализация, както по кризистна интервенция, така и по краткосрочна психотерапия, както и по дългосрочна. Специалисти, които са специализирали само в кратка терапия са консултанти. Да не става объркване, по КПТ терапията може да е доста дълга. Времето в терапията зависи от това, в какви детайли се налага да се навлезе. А в детайлите се крие "дявола" във всеки един проблем. Това го могат психотерапевтите.
Както казах и преди методите, които обещават бързо, сигурно, на 100% оправяне, се числят към категорията шарлатанство, а хората, които ги предлагат - шарлатани. Обикновено такива хора нямат ценз за практикуване на психотерапия. Можете много лесно да ги разпознаете по това, къде и в какви организации членуват подобни хора. Те или никъде не членуват, или се "причисляват" на думи някъде, където всъщност не са.
Колкото и проучвания да са правени досега, а те не са малко, се оказва, че не е важна школата, в която е обучен терапевта, а неговата личност, на първо място, а на второ - общуването, което се получава между него и клиента му. Лекува самият контакт. Разбира се има и много други подробности, но те са под тези. Тези са най-важните.
Ако говорим за ПР държа да кажа че от психотерапевтична гледна точка няма такова явление Това е просто един психиатричен етикет, на сбор от симптоми. Нищо повече. Когато някой човек каже че има ПР, ние виждаме просто човек с проблеми и толкова. Основната задача е да го доведем до познание за неговите проблеми, реалните и той да спре да ги решава със средствата на тялото и фантазията си, което някой е нарекъл ПР, а да реши като всеки друг проблем. И в сравнение с другите проблематики, тази е една от сравнително лесните. Основната трудност идва от факта, че много често под "маската" на ПР стои друга проблематика, която използва същите симптоми. Та от ПР може да страда както някой стресиран човек от ежедневието си, така и човек с личностно разстройство, както и човек с тежка биография, резутатите на която биха изискали доста време да се коригират. В този смисъл някой, който определя срок за лечение, просто не е обучен, а най-верочтно е шарлатанин. Няяма нищо лошо да се слагат граници в контакта - 10, 20 сесии. Но това е просто ориентир, който може да се променя в зависимост от това каква проблематика има под симптомите.

[t.todorov]

В допълнение, да кажа още нещо. Там където психотерапията е регламентирана от държавата, нещата са направо трагични. 80% документация е всъщност. В Германия например няма психотерапия. Така се нарича, ама е далеч от това. Работи се на конвейрн, на срок, две седмици в клиника с всякакви екстри, после месец два болнични и обратно в ежедневието, което е провокирало тази проблематика. След 1-2 години нещата се повтарят.
Интереса на една държава е работоспособността на хората. Ако могат за две седмици да ги върнат на работа, за да произвеждат добавена стойност, нещата са ОК. По тази причина дори и там действителната психотерапия се случва само в частните кабинети.

[theshadow]

Има и сертифицирани аналитици и доста, които тепърва ще се квалифицират, като такива.

Имам няколко въпроса...

Как се сертифицират психоаналитици в България, след като България не е част от Международната психоаналитична асоциация? Все пак МПА е отговаряща за сертифицирането на психоаналитици.

Жак Лакан се отделя от МПА през 1953г. и основава парижка фройдистка школа, която ръководи до смъртта си.

А иначе -да, Франция е член на МПА и има право да сертифицира психоаналитици. Но пък България не е член на МПА и няма право да сертифицира психоаналитици. България не покрива изискванията на МПА.

Да не би да има разни незнайни родни фирми или пък сдруженийца, които да си позволяват да "сертифицират" за психоаналитик срещу определена сума пари?

Ако има такива... Не би ме учудило... Навремето имаше едни тарикати, дето си бяха направили фирма и "обучаваха", съответно издаваха "сертификати" за психолог, само дето "сертифицираните" от тази фирма "психолози" бяха на практика измамени хора, на които им бяха прибрали куп пари в замяна на нищо. Та по медиите споменаваха как се точат едни безкрайни дела и измамените не могат да си приберат обратно парите, дето ги бяха дали за "обучение"...

[t.todorov]

В България има създадени общества, чиято кауза е да създават контакти с чуждестванни такива и да организират обучения. Но за сега нямат право да обучават, или да издават сертификати. До колкото съм запознат имат право само да провеждат лична анализа на анализантите, което се смята като част от обучението все пак. Главно ходят в чужбина - Франция, Испания, Австрия и Германия. В добри отношения са и с института по психоанализа за източна Европа.
Без да претендирам за някаква точност, има определени критерии организация в дадена страна да стане член - основно броя на сертифицираните психоаналитици от признати организации, както количеството преведена психоаналитична литература. Сигурно има и други изисквания. Сиреч първите стъпки се вървят вече, прокарани са и в обозримо бъдеще се надявам и в България да се случат тези неща.

[theshadow]

До колкото ми е известно- не фирми или организации, а само университети имат право да се занимават с преподаването на психоанализа... Затова подхождам критично към всяка информация за въвеждане на психоанализа в България, която не съдържа името на наш доказал се университет...

Имам предвид, че реално психоаналитици излизат от някой от долу-изброените университети-

Asia
Hebrew University of Jerusalem, Sigmund Freud Center
 
Australia
Deakin University: Psychoanalytic Studies (certificate, diploma, master)
 
Europe
University College of London, Psychoanalysis Unit
Centre for Psychoanalytic Studies, University of Essex
Berlin International Psychoanalytic University: Master in Klinische Psychologie / Psychoanalyse
Les quatre universit?s belges francophones: Master compl?mentaire conjoint en th?ories psychanalytiques
Instituto de Altos Estudios Universitarios: Master en Psicoan?lisis
Universidad Pontificia Comillas (Madrid): T?tulo de Especialista Universitario en Psicoterapia Psicoanal?tica
Universit? degli Studi di Torino (Titolo di Specialista in Psicologia Clinica e permette l'iscrizione nell'Elenco degli Psicoterapeuti)
 
 
North America
Columbia University Center for Psychoanalytic Training and Research
Emory University Psychoanalytic Institute, Atlanta

[t.todorov]

Формата е различна и това не е важно, дали университет или обособена школа по психотерапия. По-скоро е важно да се покрият критериите за обучение, които са еднакви за вискчи.
Един дипломиран аналитик може да обучава друг например. Само че там един ти води личната анализа, а друг супервизията и т.н. Нещата в анализата са може би най-стриктните. Може да си на лична анализа и 10г. и пак да сметнат, че ти трябва още за да продължиш нагоре в обучението.

[theshadow]

МПА има стандарт на обучение, валиден за всички... А именно- Се завършва университет- по специална програма... Университетът- не може да е случаен. От университета вземат диплома, че са учили психоанализа. И едва след това идва ред на някои други работи...

Ето конкретика- ще цитирам от уредбата на Университета за психоанализа в Москва, който е със свидетелство за държавна акредитация ВВ № 001372 и съответно спазва изискванията на МПА-

(за момента няма да превеждам на български, но ако има нужда от превод- ще преведа след заявка)

"В процессе обучения на данной программе слушатели имеют возможность с  первых дней обучения погрузиться в деятельность профессиональных психоаналитических сообществ и посещать  базовые мероприятия (клинические и теоретические семинары, психоаналитические супервизии, открытые заседания, мастер-классы и спецкурсы,  семинары и конференции, организуемые Московской группой психоаналитиков и Европейской конфедерацией психоаналитической психотерапии).

После завершения обучения по данной программе у слушателей есть возможность продолжить свою дальнейшую профессиональную специализацию,  свое дальнейшее психоаналитическое образование и психоаналитический тренинг в  обучающей группе Московской Группы Психоаналитиков (в соответствии со стандартами Международной Психоаналитической Ассоциации) либо в программе профессиональной специализации Европейской Конфедерации Психоаналитической Психотерапии.

Также, после завершения обучения выпускники имеют преимущества  при вступлении в обучающую группу Московской Группы Психоаналитиков с целью дальнейшей психоаналитической специализации по стандартам Международной Психоаналитической Ассоциации, а также  при вступлении в другие  психоаналитические сообщества России (Европейская Конфедерация Психоаналитической Психотерапии, Европейская Федерация Психоаналитической Психотерапии, Открытое Психоаналитическое Общество, Русское Психоаналитическое Общество).     

Выпускники имеют возможность продолжить свою дальнейшую профессиональную специализацию в рамках профессиональных обществ, опираясь на предложенный им выбор специалистов - психоаналитиков для прохождения личной психоаналитической психотерапии (дидактического психоанализа) и для индивидуального супервизирования 2-х и более клинических случаев, с целью завершения профессионального психоаналитического обучения."

[t.todorov]

Аз силно разбирам увлечението ви по руските сайтове. Все пак те са много силни да превръщат всичко научно, в ненаучно. Ако имате приказка с хпджон, кажете му че когато прави едни и същи правописни грешки с два ника, нещата не стават по-розови за него. И нека Русия да пази световната психология

[theshadow]

@Тодоров

Аз силно разбирам увлечението ви по руските сайтове. Все пак те са много силни да превръщат всичко научно, в ненаучно. Ако имате приказка с хпджон, кажете му че когато прави едни и същи правописни грешки с два ника, нещата не стават по-розови за него. И нека Русия да пази световната психология

Пак повтарям, че в момента, в който установя, че насреща си имам определен вид хора, не аз падам до ниското ниво на липса на култура, а тези с ниското ниво, ако искат дискусия, имат своя шанс да се пробват да имат културно поведение. Ако не могат да са с културно поведение- дискусията с тях прекъсва. Аз с такива хора не си губя времето, тъй като е под достойнството ми да участвам в дребните им скарвания, от които черпят самочувствие. Надявам се, ясно се изразих?

Ако имате да напишете нещо различно, г-н Тодоров, което да Ви оттласне от нивото на липсващата елементарна култура, което демонстрирахте в цитираното от мен по-горе Ваше мнение- сега е моментът да го направите.

Ако не... Извинете ме... Ще Ви пожелая всичко хубаво и на Вас, след което ще игнорирам насетне всяко Ваше мнение като незначително.

[redjon]

В България има създадени общества, чиято кауза е да създават контакти с чуждестванни такива и да организират обучения. Но за сега нямат право да обучават, или да издават сертификати. До колкото съм запознат имат право само да провеждат лична анализа на анализантите, което се смята като част от обучението все пак. Главно ходят в чужбина - Франция, Испания, Австрия и Германия. В добри отношения са и с института по психоанализа за източна Европа.
Без да претендирам за някаква точност, има определени критерии организация в дадена страна да стане член - основно броя на сертифицираните психоаналитици от признати организации, както количеството преведена психоаналитична литература. Сигурно има и други изисквания. Сиреч първите стъпки се вървят вече, прокарани са и в обозримо бъдеще се надявам и в България да се случат тези неща.

Благодаря на theshadow, че успя да изтръгне признание от тодоров, че правилата и нормите в България все пак са приумица на една частна фирма, зовяща себе си БАП.

Преди време се опитвах дори с професионална юридическа консултация, извършена специално за форума, за да обясня нещата, но в отговор получих невероятна помия по мой адрес и по адрес на 3-ма топ терапевти по тревожности в страната. Отказах се тогава, но сега съм доволен, че има черно на бяло признание.

Аз силно разбирам увлечението ви по руските сайтове. Все пак те са много силни да превръщат всичко научно, в ненаучно. Ако имате приказка с хпджон, кажете му че когато прави едни и същи правописни грешки с два ника, нещата не стават по-розови за него. И нека Русия да пази световната психология

А относно това по-горе... понякога имам чувството (но най-вероятно наистина е така), че си говоря с дете, което си мечтае да стане нещо и някой, но в същото време все пак си е дете...

[anonymous]

В България има създадени общества, чиято кауза е да създават контакти с чуждестванни такива и да организират обучения. Но за сега нямат право да обучават, или да издават сертификати. До колкото съм запознат имат право само да провеждат лична анализа на анализантите, което се смята като част от обучението все пак. Главно ходят в чужбина - Франция, Испания, Австрия и Германия. В добри отношения са и с института по психоанализа за източна Европа.
Без да претендирам за някаква точност, има определени критерии организация в дадена страна да стане член - основно броя на сертифицираните психоаналитици от признати организации, както количеството преведена психоаналитична литература. Сигурно има и други изисквания. Сиреч първите стъпки се вървят вече, прокарани са и в обозримо бъдеще се надявам и в България да се случат тези неща.

Благодаря на theshadow, че успя да изтръгне признание от тодоров, че правилата и нормите в България все пак са приумица на една частна фирма, зовяща себе си БАП.

Преди време се опитвах дори с професионална юридическа консултация, извършена специално за форума, за да обясня нещата, но в отговор получих невероятна помия по мой адрес и по адрес на 3-ма топ терапевти по тревожности в страната. Отказах се тогава, но сега съм доволен, че има черно на бяло признание.

Аз силно разбирам увлечението ви по руските сайтове. Все пак те са много силни да превръщат всичко научно, в ненаучно. Ако имате приказка с хпджон, кажете му че когато прави едни и същи правописни грешки с два ника, нещата не стават по-розови за него. И нека Русия да пази световната психология

А относно това по-горе... понякога имам чувството (но най-вероятно наистина е така), че си говоря с дете, което си мечтае да стане нещо и някой, но в същото време все пак си е дете...

Не съществува такова нещо като "терапевт по тревожност". Терапевтът си е терапевт и може да борави с всякакъв вид проблеми - ПР, ОКР, анорексия, зависимости, проблеми в сексуалното общуване и тн...

А ако един терапевт се самообявява за "топ терапевт" това говори, че той самия е комплексиран в голяма степен. А как може един комплексиран човек да лекува другите!?

[anonymous]

.

[redjon]

Ха-ха, бързо си редактираш постовете

Виж, разбирам опита ти за завой по темата, но е безмислено - откажи се.
ОК, няма терапевти по тревожности - убеди ме. Аргументите ти бяха много силни.

Наистина е загуба на време да се пише с вас, г-да психолози. Лошото е, че губите ценно време на онези, които с капана на ПР и ги обърквате още повече. Нищо, и това е за добро.