Въпроси към г-н Тодоров!

[Stareternity]

"...ако Куелью това пропагандира трябва със закон значи да му се забранят простотиите..."
Не знам какво Куельо "пропагандира", но според неговия? модел? тази жена може би би трябвало да посети съответното "учреждение", където ще бъде избавена от алтернативите, за които споменавате. Еди вид там "жвотинчето" ще си почине или каквото намери за добре, то си знае. Току виж се окаже, че несъзнавано много иска да пее арии от опери - е, там ще си "попее" без някой да й се подиграва и потиска. Междувпрочем в споменатата клиника също има специалисти, които се занимават с пациентите и в крайна сметка, ако се окаже, че има нещо изтласквано, то там май е и мястото да му се даде воля да се "изрази". Не че искам да ставам апологет на лудниците...
Тук май е време Skorpi да се намеси и да ме "обвини", че съм прикрит психиатър, който си набира пациенти за Церова Кория...

[t.todorov]

Ами не, въпросният писател-разказвач ни най-малко не е открил топлата вода. Той просто я предлага по-много"вкусен" начин, за което го признавам за майстор. Имаче нищо смислено в контекста на психотерапията. Не могат да се задоволят инстинктите и импулсите на животинчето. Тези които го правят влизат в затвора, защото са неморални. И тука опираме до въпроса, как да разберем какви са импулсите? Как да разберем  каква е "психичната полиция" и как се е формирала? Как принципа на реалността в семейството се различава от принципа на реалността в обществото /когато човек навлиза в него и излиза от семейството/? И как да се постигне съзнателно примирие, което да е печелившо за всички, а човек да си живее пълноценно живота, без "патерици", болести, симптоми и т.н.

[Stareternity]

"...Тези които го правят влизат в затвора, защото са неморални..."
Много се извинявам за софистиката, която ще използвам. Съзнавам, че е подло, но "нещо" ме чеше - моля да бъде възприето от хумористичната му страна!
1. Кой може да каже, че желанията на "животинчето" са "неморални"? Ако то иска да пее (да, вероятно гръмко и фалшиво) - кое е тука неморалното? "Естествено" за т.н. "морални" "не може", "не е редно"...
2. А какво е морално? Това, което е написано в учебника по етика ли? То "последна истина" ли е, общовалидно ли е за всички общества? Каква е природата на "моралното" ( дори с оглед на "обществения сговор") - метафизична или диалектична?
3. По Вашата логика, щом неморалните влизат в затвора (явно и желаещите да пеят фалшиво), то ако един държавен служител е взел подкуп например и не е в затвора, то той следователно е "морален" - поради "простата причина", че неморалните са в затвора, ха-ха-ха...

[skorpi]

todorov, eднакво спокойно ще ми е и у вас, и у приятел, защото обръщам повече внимание на самата обстановка, отколкото на хората в дома. Дори ако дадено заведение имитира такава обстановка, ще го предпочета пред друго, което изглежда по-... служебно... същото важи и за офиси, и за всичко останало. Също така няма да се чувствам по един и същи начин на диван или на стол - може би затова повече психотерапевти разполагат с диванче, но и това не е гаранция за успех де. Стояла съм доста безпредметно на доста удобни диванчета  

Stareternity, може да не си психотерапевт, ама го раздаваш като такъв. Иначе аз съм за създаването на клиники за работа с хора с такива проблеми и причината не е тази, която кара терапевтите да казват "не". За да няма двусмислици ще кажа ясно съображенията си - най-малкото съществуването на подобно място означава признаване на значимостта на проблема и съответно усилия в посока на разрешаването му, т. е. ще има шанс за бъдещо развитие, защото така както в други области на науката и медицината се правят открития, биха могли да се направят и по отношение на ПР, защото не мисля, че която и да е терапевтична школа е достатъчно наясно с нещата, без да се обиждат специалистите. Също така има нужда от нови, съвременни подходи, които много бавно и плахо навлизат у нас, но времето си тече. Така че това са ми причините, а не да отида някъде да ме дункуркат. От това пък най-ми е писнало... напротив. Мечтая си по-бързо да вляза в живота отново.
Но ако знам, че някъде нещо ще подобри качеството на тоя живот, съм готова да посветя малко време и средства, за да опитам.
А Коелю дава интересни интерпретации за много неща, самият той се е сблъсквал с ПА и е наясно с преживяванията на паниките... но това не значи всичко написано от него да се приема за чиста монета.  

[Stareternity]

"...И как да се постигне съзнателно примирие..."
То това е въпросът, я! Действително, ако му се даде пълна свобода на животинчето да се "разшета" на свобода, кой знае какви може да ги натвори - кой го знае, може да се юрне да взривява мостове и т.н. Явно трябва да му се намерят някакви заместители на деструктивните?, "неправилни"? щения на това животинче - та в крайна сметка "и вълкът сит, и агнето цяло". Само че какви са конкретните измерения на намирането на заместители или пък на "потискането" на "попълзновенията" на животинчето?

[t.todorov]

"1. Кой може да каже, че желанията на "животинчето" са "неморални"? Ако то иска да пее (да, вероятно гръмко и фалшиво) - кое е тука неморалното? "Естествено" за т.н. "морални" "не може", "не е редно"..."

1- собствената инстанция, която санкционира тези желания /вина/
2- принципа на реалността /обществото/.

Нали е ясно че нито суровото желание, нито санкцията към него се осъзнава? Осъзнава се само една смътна тревожност когато това уравнение не работи. Най-добрият вариант е да се видоизмени желанието. Ако и това сработи, човек и идея си няма какво става в главата му, той не осъзнава всички тези процеси, както не осъзнава, как работи черният му дроб, но той работи.

[t.todorov]

"амо че какви са конкретните измерения на намирането на заместители или пък на "потискането" на "попълзновенията" на животинчето? "

Психотерапия, ама не оная дето оправя за 2-6 сесии. Защото такава няма принципно.
Та, вътрешната "санкция" е създадена и "имплантирана" /интериоризирана/.
Проблема е че не обществото определя неморалното а всеки за себе си, но според социално обусловеното/в някои племена е прието бащата на мъжа пръв да оправя булката на сина си и това е нормално за тях. А за нас?/.
Едно бебе се ражда с две неща - несъзнавано и генетично сходство, с възможности да изгради съзнавано. Та, несъзнаваното не се е променило милиони години. Колкото повече съвременното съзнание, което се изгражда ограничава несъзнаваното, толкова по-често се появяват конфликти, които ние на повърхността въждаме по различен начин, а само един от тях е необясними медицински симптоми.

[skorpi]

Ега ти легитимния начин да си изразиш агресията и квито там потиснати чувства криеш в несъзнаваното - да полудееш и да си произведеш симптоми, докато ти се обяснява от лекари, че ти няма нищо уж... и да вдигнеш толкоз шум около себе си, че всички да разберат, че си изперкал. Ако това са механизмите на психиката,за да ни "предпазва" и "измъква", значи е много, много извратена
Това е все едно да избягаш от крокодила при лъва, щото ще те изяде на повечко хапки или защото е по-симпатичен. Ама и двамата те изяждат. И защо лъвът да е по-малкото зло? Защо ПР да е по-малко страшно от причините за появата му? Кое е по-страшно от чувството, че умираш? Кое, какво и кой са в състояние да ни накарат да изберем и предпочетем ПР пред друго? Особено ако това друго е поправимо...

[t.todorov]

"Стояла съм доста безпредметно на доста удобни диванчета"

Да това си е проблем. Не лягайте на диванчета. В България няма хора, които да знаят как да използват този леж. Но има хора хора които много се опитват и това сигурно скоро ще стане.
Скорпи, сама трябва да си откриеш сходствата и символите в удобните и неудобни ситуации. Но аз имам чувството че скоро ще обясня цялата психодинамична парадигна, така че може и да успееш. Това на шега. Това което виждате не е това което несъзнаваното ви интерпретира за себе си. Повишеният пулс не е проводник на инфаркт. Ама страха от него си остава. Въпреки че могат да се извадят данни до колко може да бие човешкото сърце, без да излезе от норма това не помага. Рационалното не помага. Не е лесно.

[t.todorov]

"Това е все едно да избягаш от крокодила при лъва,"

В началото лъва е бил много малко лъвче, котенце и е било много готино даже. Проблема идва, когато лъва пораства и не се държи така, както преди.

[anonimen_]

Е, г-н Тодоров, не смятате ли, че на преден план може да възникне едно революционно? решение (не претендирам за оригиналност) - щом като "животинчето" иска това и онова - не трябва ли то да се остави да се "развихри", да удовлетвори "мерака" си? И тук ако направим аналогия с психиатричната клиника ала Куелю, в която се оказва, че всички са си номални?

Stareternity, може би сте 1-2 нива по-интелигентни хора пишещите в последните страници на темата, от мен, но все пак аз смятам, че прекаленото четене на книги и търсенето на истината за нещо в художествената литература през въображението на даден автор (да речем), е несериозно. Той в едната книга ще пише че всички са нормални, в другата ще подхвърли, че всеки е луд по своему, талантлив писател, в крайна сметка пише 300 страници, прави книгата и си е свършил работата.
Според мен, книгата от която трябва да се учим е собствения ни живот. Ако вземем от всяка фраза или абзац на някой автор да си правим някакви изводи за себе си, или въобще за нещо, значи не е добре работата. Аз книги почти не чета, и не изпитвам нужда - нямам и време да седна книга да чета, но мисля че прекалявате някои хора.
Слушайте какво ви казва специалистът, и спрете да търсите истината в разни романи и други измислици, в които авторите си противоречат сами на себе си постоянно, просто защото трябва да изпишат няколкостотин страници и това им е работата - да дават воля на въображението си.
И, защото съм сигурен че г-н Тодоров на някои въпроси ви отговаря много добре с по 2-3 изречения, но вие продължавате да цитирате разни глупости, накрая - една много добра поговорка:
"Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето."

[track]

 

[t.todorov]

"...Ето това очаквам и аз - нови открития в областта на науката за ПР"

То всичко е открито. Няма какво повече да се открива. За психозите има какво да открива науката, ама вие сте далече от тях.

[track]

 

[t.todorov]

Медицината работи със симптомите по тяхното проявление. Има симптом - медикамент. Медицината не може да открие причини за тези симптоми, за това третира само тях и толкова.
Според психологията:

"Паническо разстройство

Този вид разстройство набира все по-голяма популярност, човек би си помислил дори, че е модерно. То се проявява с повтарящи се пристъпи на силна тревожност (паника), които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което изглеждат непредсказуеми. Симптомите са индивидуални, но все пак са от плей-листата на заболяването. Най-срещаните са сърцебиене, болки в гърдите, задушаване, чувство за нереалност, отдалеченост от действителността (деперсонализация или дереализация) и най-вече....паника.

Причините са многобройни и индивидуални, но се въртят около адаптивна неспособност след значими събития, излизане от собствения ритъм (преумора или дългосрочна вялост) и нарушаване на границите на взаимоотношения."

Адаптивна неспособност означава, че човек се изправя пред някакво изискване на средата в която живее. Ако се адаптира по нормален начин, означава че е успял да премине през това изпитание. Ако не успее, започват да се появяват други адаптивни процеси, които са заобиколни, например симптоми и ПА. Понякога човек неспособен да се адаптира към средата хвърля усилия средата да се адаптира към него, което по принцип е невъзможно. Така би бил много щастлив ако средата му предоставя това или онова, ако хората се държат по определен за него начин и т.н. В своите крайности това е личностно разстройство - да желаеш промяна в средата, за да се впишеш. Именно това е адаптивната неспособност.  Така много лесно човек може да попадне в среди, които привидно удовлетворяват желаното и не поставят изисквания към лична промяна. Ако обаче не успее, той опитва да промени средата по заобиколни начини, като отново идеята е да се предизвика промяна вън, а не вътре. Отключващият фактор винаги е свързан с тази адаптивна неспособност - събитие, което не подлежи на контрола на човек, или поведение на друг човек което не ни е подвластно и т.н. Понеже подобно събитие изисква промяна в личността, за да бъде преодоляно, а тази личност не умее да се променя така лесно, защото до сега е правила опити да променя света, а себе си да оставя непокътната. Така нещо, което е трябвало да научи в много ранна възраст се налага да започне да го учи сега, много по-бавно и по-трудно. Като един "първолак", който в зряла възраст започва да учи "азбуката".