Въпроси към г-н Тодоров!

[track]

 

[skorpi]

ООО, не, ако трябва и родителите ми да се включват в терапията, ше се гръмна Сега ако трябва да говоря сериозно, мисля, че не е необходимо родителите на един пораснал човек да участват в терапията, защото терапевтът в хода на работата си може да проследи минали събития от живота на клиента си и най-вече как той гледа на тях. Гледната точка за преживяванията винаги е субективна, а това означава, че родителите също нямат да поднесат безпристрастно информацията, тя пак ще е пречупена през техните представи.

Тодоров, отговарям и на двете характеристики и то на 100 процента, така че не знам каква личност съм, явно сложна Много е интересно как в един свръхподреден човек всъщност цари тотален хаос и изобщо едно голямо противоречие има в повечето от нас. Изглеждаме железни, а сме раними и наистина сме в крайностите. В работата например е голям плюс дисциплинираността, в останалата част от живота обаче те изяжда - да изискваш постоянно максимума от себе си и другите... но ако това е характерова особеност, едва ли подлежи на голяма промяна. Аз лично бих искала да променя онази част, която води до патология и нарушава качеството ми на живот, а останалото просто ще го приема.

[t.todorov]

"Много е интересно как в един свръхподреден човек всъщност цари тотален хаос"

Да, действително е много интересно. Интересно дали подредеността е  във външният свят - работа, събития и т.н., или във вътрешния свят - чувства, преживявания, интерпретация на събития, подредени взаимоотношения и т.н. Много често се оказва че усилията да се подреди външният свят се оказват напразни поради това, че действително хаоса идва от вътрешният свят. Така ако не мога да подредя хаоса в главата си, ще го проектирам навън, където мога. И започва едно компенсаторно подреждане. Ако нещо в този ред съответно не подлежи на контрола по една, или друга причина идва и тревожността и някакви външни обекти на фобия /например/. Така вътрешният страх от хаоса в главата ми може да стане страх от хаос навън, т.е. да придобие външен израз. Така страха не идва от мен, а от външната среда - магазини, площади, асансьори, животни .... богата гама външни обекти, върху които да се проектира дал Бог.

[MMM3333]

ПРИВЕТ ДА ПОПИТАМ 1 ТУК ЛИ Е МЯСТОТО ДА СЕ КОНСУЛТИРАМ С ДОКТОРА

[t.todorov]

Не зная, дали има активен лекар във форума изобщо.

[skorpi]

Така вътрешният страх от хаоса в главата ми може да стане страх от хаос навън, т.е. да придобие външен израз. Така страха не идва от мен, а от външната среда - магазини, площади, асансьори, животни .... богата гама външни обекти, върху които да се проектира дал Бог.

todorov, ако това може да роди една агорафобия, тъй като в моя дом аз подреждам, но навън не мога да подредя света, тогава защо в чужд дом, макар и неподреден, чувствам сигурност?  Не че не ме дразни ако е разхвърляно, но това няма да ми донесе тревожност, просто ще ми е неприятно да съм в такава обстановка... какво е обяснението за това мозъкът ми да селектира по такъв начин "безопасната" от "опасната" обстановка?

[t.todorov]

А какво се случва с теб, когато някоя приятелка ти разказва надълго и широко, как е обикаляла места, които ти не смееш? Пак те хваща малко страх, но знаеш че не се случва на теб. Същото е и с чуждите къщи и реда в тях.

[skorpi]

И да се наложи да ги подреждам, не бих се притеснила. Не ме мързи. Пак не хващам логиката... явно е антилогика.

[t.todorov]

Много е важно какво влагаш в "чужд дом", какво символно значение има той. Едно е да си в дома на приятелка, друго на приятел, на гадже, на родители, на почти непознати .... Ключа за палатката е другаде. Защо човек има нужда от огледало? Защото не може без него да се справи и да види как изглежда. Ако по същият начин има нещо, което го спира да достигне до несъзнавания си импулсивен хаос един от вариантите е като проектира този хаос извън себе си, след това опита да го подреди /където удря на камък/ след което да изпита и вътрешно чувство на ред и сигурност. Интересното е че всяко едно място върху което се проектира, има символно сходство с дадена несъзнавана част, която е в него. Така, може би обичаш да подреждаш, но някои неща повече, други по-малко, за някои не може да има компромис, за други да и т.н. Много често хората с обсесивно-компулсивно разстройство подреждат ножовете в кухнята, като така слагат под контрол агресивните си импулси, които са безконтролни в тях, а те не ги осъзнават. Така тревожността се парира, но се замества от ритуално и натрапливо подреждане на ножове. Така те си доставят неоходимото равновесие. Само за пример го давам. Иначе има много, много уникални аналогии.

[Stareternity]

Пардон, че се намесвам, но тези компулсии с ножовете например не са ли опит за неутрализиране на "дисонанса"? Предполагам, че Вие като психолог сте наясно за какво иде реч, а за останалите - не ми се обяснява, защото е дългичко...

[t.todorov]

Ами сложно е ако влезем в детайли, но ще опитам по много прост начин да го обясня. По принцип човек не си дава сметка за агресията. На свой ред несъзнаваното /което е добре да се приема като едно самостоятелно животинче, което си знае своето, подмолно, без да се интересува от съзнателната част, от морал, етика, правила и т.н./ изпитва подобни импулси в дадени ситуации когато човек е в преразход. Какви могат да са те: малко дете, което не оставя майка си да спи няколко дена подред. Естествено тя е страхотна майка и отказа от грижа би и създал сериозно по-голямо количество тревожност, /или открито да прояви агресия към това дете/, което застрашава безпроблемното и съществуване. Само че агресията е генерирана. Тя няма достъп по нормалния ред и несъзнаваното негодува, че негов енергиен импулс остава неизползван. Така намира други пътища, които да заобиколят етични, морални и социални норми за да се осъществи. Така използвайки по най-глупав начин символичността прави проектиране или други заобиколни пътища. Важното е енергията на  импулса да се изразходи. Така натрапливото подреждане на ножове става това енергийно разреждане. Няма агресивен акт - съвеста е спокойна, няма застой на енергията - несъзнаваното е доволно. Това е така да се каже компромиса. /ПА е подобен компромис апропо/. Ако това обаче излезе от някакви норми, сиреч агресията, която е изтласкана, трансформирана и достигнала по видоизменен начин в съзнателния живот започва да притеснява извършващия "агресивни" /на повърхността подреждащи дейности/,  той започва пряко да се опитва да ги отмени, което е сериозна грешка, защото те за да се презастраховат засилват проявата си. Така въпроса "дали всички ножове са подредени, или има някой който е изкаран" става натраплива мисъл водеща до компулсивно, често повтарящо се действие. Това че преди 2мин. те са подредени перфектно не е достатъчно, въпросната, примерна жена да стане и да ги прегледа отново, за да заспи спокойно, до момента в който се събуди и пак. Аналогично е и многократното заключване на врати, проверка за включени котлони и изобщо повечето натрапливости, които може да са и крайно неразбираеми за страничният наблюдател. Моя най-странен случай е бил на еднояйчни близнаци, в който и двамата отъркват дланите си за да се уверят че не държат нищо остро в ръцете си - от където и да минеха си търкаха ръцете. Уникалността беше в това че и при двамата имаше едно действие, но различен смисъл във връзката.

П.С: Добре е да се задават въпроси които всички разбират, така както аз се мъча всеки да разбере отговорите.

[t.todorov]

"Когнитивният дисонанс е състояние, характерно със сблъсък в съзнанието на индивида между неговите знания, убеждение, нагласи и новопостъпила от околната среда информация, която им противоречи."

Това е принципа на реалността в психодинамичната теория. Тук не се включва несъзнаваното. Поради тоя факт когнитивните, поведенческите и други школи /включително НЛП, която съвсем не е психотерапевтична школа/, които се занимават с "листата" на "дървото" и избягват значението на "стеблото" и "корена", не могат да обяснят, защо листата се развалят и бързат да ги оправят по най-различни, понякога за мен дори смешни начини. Някога когато това е възможно сработва - за много повърхностни случаи, или за кризисни интервенции, в които човек трябва да се предвижи милиметър напред в преживяването си. За съжаление в контекста на ПР случая не е нито повърхностен, нито движение с милиметър променя особено общата картина.
Вегетативната дистония, която е още по-цветуща в създаването на най-различни симптоми и да ги променя крайно нелогично съвсем не може да се осмисли с рационални отговори, които дават въпросните школи.

[Stareternity]

Е, г-н Тодоров, не смятате ли, че на преден план може да възникне едно революционно? решение (не претендирам за оригиналност) - щом като "животинчето" иска това и онова - не трябва ли то да се остави да се "развихри", да удовлетвори "мерака" си? И тук ако направим аналогия с психиатричната клиника ала Куелю, в която се оказва, че всички са си номални? и то дори повече от онези навън, а стоят в клиниката, защото там могат да дадат воля на "мераците" на "животинчето" без някой да ги упреква, да ги съди, да ги кара да се чувстват виновни, та нали са "луди"..., то не е ли добре да бъдат създадени специални учреждения, нещо като психосанаториуми, където такива като нас влизат, освобождават "животнчето" - кеф му е "да свири на невидими барабани", кеф му е "да се облича с шлифер и да се показва голо"...?

[t.todorov]

Това означава жената от примера да хвърли детето си през прозореца и спокойно да заспи. Не става, защото възпиращите структури са във същата тази глава, която иска да изхвърли детето, което застрашава нейният живот, на примитивния език на несъзнаваното. Така горката майка има няколко изхода: ила да си хвърли детето /ако Куелью това пропагандира трябва със закон значи да му се забранят простотиите/, или да се развика на мъжа си и той да поеме отговорност/компромис в двойката/, или да се разболее, като това е единствения легитимен начин да си почине без вината да я смаже, или да изтласка в натрапливи действия. Може и други да има. Всеки човек, или неговият съзнателен Аз е "бойно поле" на няколко структури в самия него:
несъзнавано - животинчето на което от нищо не му пука и е наследство от животинското и инстинктивното
свръх- Аз - съвестта, морала, нормите, "психичната полиция"
принципа на реалността - дисонанса който пояснихме, но той е между съзнаваните вътрешни структури и реалността

И сега, представете си колко е трудно в своето израстване човек да балансира по такъв начин, че винаги да има "примирие". Понякога има конфликти, които са поносими, но понякога те преминават в нещо сериозно, което Аз-а /това което си мислим че сме/ не може да овладее и да съществува комфортно. А начините за справяне които психиката е "измислила" са подобно чудо, като тялото и това което става в него - много прецизно, точно, но понякога неадекватно до пълна степен, каквото е алергичната реакция например за тялото.

[t.todorov]

""Ами сега ако се изложа пред всичките тези хора? Ако ми прилошее, как да си тръгна от работа, като съм сама на смяна? Ще ме помислят за луда... Какво ще каже шефа ми?"

Копирам това от съседната тема с извинение към автора, за да илюстрирам, какво се случва, когато механизма "когато съм болна ми е позволено да почивам" не работи. Тоя механизъм по-горе го описах. И така когато защитната мярка на свой ред удари на камък от същият този принцип на реалността какво следва? /защото някога той не е удрял на камък и е постигал своето/.
Несъзнаваното е много, много изобретателно.