Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

Не, не желаят, но това е несъзнавано. Дали ще използваме "излекуване от ПР" или "промяна в ежедневието, общуването, в биването в реалността" няма разлика. Тези хора просто избягват да направят промените в живота си, които са необходими за да функционират нормално. Така ПР им остава единственият шанс да се впишат в същата тая реалност, легитимира ги - "имам ПА" и хората започват да ги възприемат през тяхната ПА, без значение дали ги упрекват, или им обръщат извънредно внимание. Ако някой им го отнеме, ще се разпаднат в своето съществуване. Така те ревниво си го пазят, дори ходейки на терапия с години.

[skorpi]

Да Ви попитам по друг начин,хора с ПР.,които се лекуват по 10г. искат ли да се излекуват напълно ?

Зависи кой какво разбира под "лечение"...

[Ioan]

 Аз с радост бих се обърнал към психотерапията за помощ, но знам, че в моя случай едва ли ще ми бъде в кой знае каква полза. Загубих  двама мои много близки хора, след това голяма част от бизнеса си, аз просто знам какво ме скапа, и какво ми доведе отново ПР.
 Мислите ли, г-н Тодоров, че може да ми помогне психологията?

[t.todorov]

Психотерапията е шанс за самопознание, особено с тази част от нас, за която не си даваме, или не искаме да си дадем сметка. Това ще ви бъде ли от полза?

[Ioan]

 Мисля, че да! Благодаря Ви, г-н Тодоров!

[Dimcho]

Г-н Тодоров, какво мислите върху факта, че понякога нямам достатъчно енергия- физическа и психическа да свърша нещо и трябва да се насилва и именно тогава получавам ПА? Ако си почивам,да речем, няма да получа ПА, но ако се насиля и работя в този момент, започва да не ми достига сила за концентрация, а това ме плаши. Какво мислите по този въпрос?

[t.todorov]

Ами няма как да имам някакво мнение преди подробно да се запозная с какви дейности се занимавате, колко време и енергия ви отнемат, защо приемате тяхното извършване като авто-насилие, с какво освен самото извършване на тези дейности са свързани /общуване с хора, възприемане на определена соц. роля/, как си почивате и т.н. Така че за да могат да се преведат самите ПА каква роля и функция играят трябва доста информация. До тук знаем че те ви възпират да прилагате насилие спрямо себе си, но нищо повече. Само си представете ако ги нямаше с колко ли дейности, чието изпълнение ще е равносилно на само-насилие щяхте да се заемете.

[t.todorov]

"...защото според мен психотерапията представлява безпристрастен поглед върху живота на човек и съответно съвет за подобряване качеството на живота му, според мирогледа на психотерапевта."

Грешно е. Съвет няма в психотерапията. Ако имаше, тогава щеше да е според мирогледа на терапевта и точно заради това се избягва. Няма оценки, критика. Най-крайното в този аспект може да е терапевта да сподели личен опит за справяне с подобна ситуация /само някои терапевти са склонни да споделят лична информация/, или ако клиента е прекалено сепариран, да предложи няколко различни варианти по един или друг начин, за да може клиента да се "хване" за някой от тях, но съвети в психотерапията няма.

[dolcetopolina]

Може ли да задам и аз един или два въпроса...
Мога да се похваля, че кризите отшумяха драстично и се чувствам по-добре, но все още има две три неща които ме плашат. Днеска примерно съм в криза както и предните дни, защото се събуждам с едно неразположение в лявата област на гърдите с болка, прималяване и дори ръката ме боли. Скачам и това ме държи цял ден, че дори и с дни.
Болката я усещам в лявата част на гърдата зад гърба и към ръката. Сърцето ми е учестено и всичките други усещания при ПА. Тогава идва мисълта за инфаркта. Работя по цял ден много натоварено и се движа само с колело.
Въпроса ми е...трябва ли да се плаша от тази болка и тези усещания?

[t.todorov]

Ами първо се консултирайте с лекар за всичко което споменахте като усещания. Ако всичко е наред явно както и вие сте осъзнала психиката ви подсказва че много работите. В действителност вие не променяте това въпреки всичко, може би един страх от инфаркт ще ви накара да преразгледате темпото с което живеете, така че трябва да се страхувате, не от инфаркт а от начина си на живот.

[dolcetopolina]

Ами първо се консултирайте с лекар за всичко което споменахте като усещания. Ако всичко е наред явно както и вие сте осъзнала психиката ви подсказва че много работите. В действителност вие не променяте това въпреки всичко, може би един страх от инфаркт ще ви накара да преразгледате темпото с което живеете, така че трябва да се страхувате, не от инфаркт а от начина си на живот.

Сумати лекари и психолози са ми казвали, че ми няма абсолютно нищо на сърцето!!! Всичко било страхова невроза и самовнушение.
Начина ми на живот наистина сега в този етап е много напрегнат : лични проблеми плюс ужасно натоварване...май трябва да си разгледам начина на мислене и живот, наистина...Благодаря Ви.

[ddiddi]

Г-н Тодоров и аз искам да Ви благодаря, че ми отворихте очите да не търся проблема си с ПР само в пневмонията от която започна всичко. Но моето лутане се дължеше и на незнанието ми какво всъщност се случва с мен. Във форума открих много полезни неща за мен. Благодаря!!!

[Dimcho]

Г-н Тодоров, мислите ли че може да съществува и сработване между психотерапевт и самия пациент или как там се нарича? Как да познаем, че един психотерапевт е от нашата кръвна група?

[t.todorov]

Не мога да кажа, преди да поясните, какво съдържание вие влагате в думите "сработване" и "кръвна група".

[Dimcho]

Ами, слушал съм, че пациентът и психотерапевта едва ли не трябва да получат някаква връзка  по между си, с една дума , да имат еднакъв светоглед, за да може психотерапевтът по-добре да усети пробелмите на пациента. Както с някои хора можеш да бъдеш приятел защото те разбират, а с други, не. Та това имах пред вид.