Въпроси към г-н Тодоров!

[Dimcho]

И на мен ми се случва да се припознавам често и ще ми интересно да чуя мнението на г-н Тодоров. Освен това изпадам и в другата крайност много близки и познати хора да минат покрай мен и да не ги забележа.

[t.todorov]

Припознаването се случва на всеки. Някой предприема нормално отношение към него, друг се тревожи... Тревогата не идва от наблюдаваното явление, което както е видно е нормално психологично явление за всички хора, а от неговата интерпретация. Същото е и сърцебиенето, което е дин от обявените симптоми при ПР. Ако човек прави секс и бяга пулса и кръвното могат да се вдигнат много повече но този факт си има своята "причина", докато "трвогата" по-трудно се възприема като причина и тогава наричаме сърцебиенето и кръвното "симптом". А и в двата случая е просто здравословен телесен отговор, на външни или вътрешни причини.
Що се отнася до страха за полудяване. Полудяването незнайно защо се свързва със загубата на контрол. Полудяването е загуба на преценка за действителността. Това означава че ако човек се страхува и тревожидали ще полудее, това е сигурен показател че няма да се случи, защото е част от неговата критичност.
Разбира се чувството, или страха от "полудяване" не е безпричинен и има своята логика, ако се свързва със загуба на контрол. Както разбирате контрол и самоконтролиране са основните около които се въртят причините за ПР. Силно развитият контрол над силните емоции и преживявания е много важен поради факта, че човек не разбира емоциите си, не успява да ги преживее, да ги назове и усети като такива. Припознава ги като нещо, което трябва да предвиди, скрие, контролора, да ги държи под контрол. Разбира се това е възможно донякъде, но в моментите, в които това няма как да се случи, емоциите превземат човек и "прескачат" контрола.
В тази ситуация има два варианта за терапевтична промяна, като лично аз стоя зад вторият:
1. Човек да развива все по-ефективни способности да контролира емоциите си, за да се чувства "господар" на себе си.
2. Да опознае своя емоционален свят, за да не го плаши, съответно да осъзнае факта, че контрол върху емоциите не е нужен, ако те се разбират, осмислят и преживяват по адекватен начин, научаването на който обаче е трудността в този път.

[Шашмагюл]

Тоест, не съм луда, щом още се тревожа дали не съм полудяла 

[Dimcho]

Контрол на емоциите е трудна работа. Особено що се отнася до гнева, е тая емоция при мен трудно се подава на контрол, заедно естествено със страха. То сигурно има и нещо общо между страха и гнева или аз само така си мисля, г-н Тодоров.Но и при страх и при гняв все ми се вие свят.

[t.todorov]

Разбира се че имат общо. Едната емоция подготвя организма за бягство, другата за борба. Ако човек се опитва да ги контролира, означава, че нито иска да бяга при опасност, нито да се бори /а това е невротична нужда, нецелесъобразна/. В природата такава логика няма и не се приема, и всички съставки с които се подсилва тялото в неговата подготовка за борба/бягство го разтреперват, или замайват, или ускоряват пулса, потят дланите, подкосяват крака, създават усещания за буци в гърлото и прочие. Това от своя страна, от човек с "диагноза" ПР се възприема, като "симптом" и по-горните съставки в тялото се увеличават, с което увеличават и "симптомите". И така 20-30мин., защото огрганизма не  може да поддържа състояние на телесна мобилизация по-дълго. Колкото е и времетраенето на една осреднена паническа атака. В крайна сметка симптомите не са симптоми и болестта не е болест. Съзнателното невротично бездействие във времето, в което несъзнавано се мобилизира нашето тяло, без значение дали го искаме, или не /опасностите се регистрират несъзнавано и неволево, както и се променя телесната физиология / води до известно противоречие, с което се изправя тялото, а незнанието, чисто информативно за тези механизми, води до погрешна интерпретация на телесните сигнали, което ги подсилва още повече.

[Dimcho]

Така е,  прави впечатление, че гневът ми също е силно усещане и ми прилича по структура  или как да кажа, ами по  реакции на една ПА. Подгонваме бяс и не мога да си намеря място докато не се освободя от беса си Доста лудея станах много гневлив и малко ПА намаляха. Кряскам, викам, крещя, преди не бях такъв бях възпитано и мълчаливо  любезно момче, сега реагирам с гняв много повече от преди. Явно съм го потискал досега сериозно.

[lady_m]

kned17 , да наистина като се замисля прекалено много обмислям всичко. Искам да питам дали е от паническото разстройство понеже до сега не ми се беше случвало,но явно пак е от него. Пък и тия дни съм депресирана нещо може би затова ми е засилена тревожноста. Мерси много на всички за мнението си и за успокоението  

[t.todorov]

" Доста лудея станах много гневлив и малко ПА намаляха. "

Това е чудесно.Сега трябва да натрупате безболезнен опит /доколкото това е възможно,защото опита върви ръка за ръка с мъката и трудностите/, как да оразмерявате гнева си, под какви форми, функционални, а не дисфункционални, да го изразявате.
Навсякъде се чува мнението, че чалгата е просташка и за хора, които не са "интелигентни". Това е глупост разбира се, а след като цял народ е луднал по нея, значи докосва някоя тънка струна. Тази струна е тончо това - чалгата прокламира винаги импулсивност - "накажи я, удари я, едикакво си я направи ...", все действия, които помагат потисната емоция да излезе навън. Разбира се по-много неадекватен и първичен начин, но понеже посоката е правилна и хората се идентифицират с героя. Това го вмъквам защото работя и с тийнейджъри,а там това е новата 'религия", за жалост. Което означава,че бъдещата проблематика на поколенията няма да е тревожните разстройства, а антисоциалните.
В крайна сметка, ПА винаги тласкат човек да се промени в този аспект, който му куца. Ако е прекалено учтив и "по-нисък от тревата", човек печели уважението на другите, но на всяка цена. Бива определян като хрисим, изпълнителен, безконфликтен и т.н. Ако този въпросен човек е изградил своя концепт, че тези добродели са двигателя в живота му, той ще ги следва и разбира се трябва да дене някъде емоциите си, които са в разрез с него. Така се появяват и ПА. И както виждаме, ако само малко "изневери" на модела си, се повяват други способности - на откритост, защита на позицията си и т.н., за сметка на атаките. Това е достатъчен фактор, вместо да се търси някаква болест, врачка, хапче и други илюзии, просто човек да бъде честен със себе си и да опита да намери сили в себе си, да се изправи срещу своето верую. Трудна, но благодатна в последствие задача.

[t.todorov]

" kned17 , да наистина като се замисля прекалено много обмислям всичко. Искам да питам дали е от паническото разстройство понеже до сега не ми се беше случвало,но явно пак е от него. Пък и тия дни съм депресирана нещо може би затова ми е засилена тревожноста. '

Ако ПА ви карат да се "замисляте", означава че преди не сте го правила, патила сте от това, но въпреки всичко грешният опит който сте изпитала на гърба си не е променил вашето поведение. Както казах и преди, в екстремни ситуации контролът над тялото, поведението и всичко се поема не от "умната" в нас част, а от "емоционалната" част. Във втората, нещата не са променени и са сходни с тези при всички бозайници - ако не можеш да надвиеш бягаш, ако можеш се бориш.
Проблемът при нас, интелигентните същества е този, че ние не се борим с тигри и не бягаме от пантери. Ние се "борим" с партньори, бягаме от "родители" ... все половинчати неща. Как да се бориш с партньор,след като в следващият момент имаш нужда да се гушнеш в него, как да избягаш от родител, като трябва да се върнеш в дома му ... И така за хората механизма "борба/бягство" се размива в различниетични, морални, личностни и други стратегии, докато чисто телесният, първичният, животинският отговор не се е променил. Тази разлика, трябва да се коригира в една терапия. Инстинктивният контрол над поведението е винаги прав. Неговият опит за адаптация винаги е уместен. Проблемът е че социалното, моралното етичното, наученото, разумното, започва много да противоречи на това, за съжаление без покритие.
Това е сложен пост и съм готов всячески да го опростявам. Най-нормалното нещо е някой да не е разбрал, както и да пита ако е така

[Dimcho]

Г-н Тодоров, мразя чалгата  . Кофти отношение е  тя. Гневя се до безумие, ама каква струнка да ми докосва  с това "накажи я", "удари я", или там кво беше. Дайте сега да се избием, хората и с рок могат да си изкарат кофти състоянията, а не само с чалга и размятане на силикон и други екстри. Не съм примат да ме впечатляват с подплънки и да ме изкушават да ги водя на ресторант. Тая музика обижда и жените и тяхната исконна същност, така да се каже. Абе унижава и двата пола, така аз я възприемам.  И днес много съм гневлив, да видим на какво ще избие

[Шашмагюл]

И на какво изби? Получавам вече нервни кризи от такава музика 

[Dimcho]

Въпрос към г-н Тодоров, нали сме на вълна мъже-жени, кой, как. Питам, г-н Тодоров как съвременното общество разпределя ролите на мъжа и жената в една връзка или всеки се договаря и прави каквото му скимне. Май като става дума за някаква връзка мъжете повече си мислим за секс и после ни се появяват некви други идеи? Добре, де как да взаимоотношават мъжете и жените в една връзка така че приниципно да няма недоволни или много недоволни

[Шашмагюл]

Много е трудно да се създаде хармонична връзка. Всеки трябва да надвие собственото си желание за контрол над другия... Да се избягва използването на стереотипи - ти правиш това,щото така е отредено, аз онова....... И двамата във всичко трябва да са заедно........ И съответно индивидуалните нужди - гушкане, начин на правене на секс да се уточнят.
Все такива хубави работи.
Много малко хора съм виждала с такава връзка, да не кажа направо, че не съм виждала.
Имам едно семейство за пример, но пък при тях за съжаление детето е болно.

[Dimcho]

И съответно индивидуалните нужди - гушкане, начин на правене на секс да се уточнят.

Ето тук повечето мъже издишаме ,това да уточняваме как да правим секс ни е малко тегаво, абе правим го както можем Настърхва ни косата когато жените започнат да ни искат уточнения и анализ на секс. Ние и без това повечето пъти се питаме дали ще сме ОК , а и ако има условности, палим маратонките и дим да ни няма . Но нека и г-н Тодоров да каже две-три приказки по въпроса.

[anonymous]

Най-накрая малко живна форума, ще се включа и аз по темата.  

За мен темата секс никога не е била табу и даже е една от най-дискутираните теми както с приятели, така и с приятелката ми.
Тя все се бъзика с мен, че съм бил сексуален маниак и само за това мисля   (и май е права). Или пък ми вика, че много порно филми гледам като предлагам разни неща   .

Но иначе за секса като цяло според мен най-важното, което трябва да се разбере е, че жените се възбуждат доста по-бавно от мъжете и то от различни неща - а именно повече нежност, повече романтика. Поне моите наблюдения са такива.

Аз самия съм романтичен и обичам да показвам нежност и внимание - да гушкам, галя, целувам... даже аз така си и почивам. Това за мен е идеалната почивка от учене на психологически теории и слушане за психотици, скочили от шестия етаж.


Искам и аз да задам няколко въпроса на г-н Тодоров.
Имам следния проблем - често се случва приятелката ми да ми се разсърди за нещо, но да не ми каже и аз изобщо да не разбера, че се е разсърдила и разбирам чак впоследствие, когато тя си "отмъщава" и аз като я попитам какво я прихваща ми казва.
Освен това все се притеснява, че имам някоя друга. Веднъж видя едни моие снимки с едни колежки и от тогава насетне все се страхува.

Как да се справя с тези неща? Как да я накарам да ми споделя когато нещо я обиди? И как да я убедя, че няма друга?