Въпроси към г-н Тодоров!

[lady_m]

И другото което е имам чувството,че не се сещам за някой неща достатъчно бързо и че схващам по бавно от преди, но незнам аз ли си втълпявам или наистина е така

[karindar]

Не се притеснявай. От тревожността е. Човек, когато е тревожен бързо забравя и има моменти, когато нещо му изчезва на секундата от паметта, а преди секунди го е знаел отлично. Това е характерно за паническото. Също е характерно прекаленото вглеждане в нещата и анализиране. Въобще не полудяваш, това от ПР. Човек става по-разсеян, трудно се концентрира, забравя, не е добре организират, всичко е от паническото

[lady_m]

Мерсии много за успокоението.. тези дни се бях побъркала.. по принцип максимално гледам да се контрулирам ама незнам какво ми стана тези няколко седмици... 

[karindar]

Вдъхвай си кураж, колкото ти е възможно, тревожността се засилва през пролетта и е силна доста при промяна на време като сега - дъжд, слънце. Ставаме по-чувствителни и може да подивеем от страх понякога ;)Но всичко това, което описваш е нормално за паническото и да имаш такива мисли, също. Да ти се явяват разни натрапливости, страх от болести, страх от полудяване. Но не им се връзвай, колкото ти е възможно

[Шашмагюл]

Спри да се страхуваш от смъртта и от полудяването. Смъртта е нещо, което неминуемо идва, важното е всичко с времето си. На 18 си и трябва да си мислиш за работа и за мъже, не за смъртта. 
За полудяването - спри да се страхуваш за глупости. Просто живей живота си, съсредоточи се над днешния ден с всичките му задължения. Уплътни си времето максимално в правене на нещо - учене, спорт, особено спорт. Да видим дали тогава пак ще си зле. 

[Шашмагюл]

Какво като се припознаваш в хора, на всеки се случва. Това от толкова голямо значение ли е?!

[lady_m]

Ми не е от значение , но незнам защо го приех толкова навътре... взех да си втълпявам,че е заради някаква болест...

[karindar]

lady_m, не сестряскай, пускай ги тези мисли, те ще отминат. Ако си и в някакъв по-тежък период в училище или в личния си живот, също е нормално да изпитваш повече страх и тревожност.

[lady_m]

Да, имам малко проблеми и в училище и в къщи...значи всичко ще отмине просто имах нужда да споделя с някого,понеже никой не знае за моят проблем мерси за подкрепата 

[Шашмагюл]

Ама то това не е проблем, всеки се припознава, на всеки поне веднъж в живота се случва да поздрави непознат по погрешка. Бягай далече от този форум и хич не се опитвай да си поставяш диагнози! Нищо ти няма, просто света е трудно за живеене място понякога!
Проблемите са преходни. Ако пък са либовни, не са проблем въобще. Съпруг е равно на трън в гащите!

[karindar]

lady_m, всичко ще отмине, важното е да имаш добри приятели и хора, с които да споделяш. Споделяй и с родителите си, това е важно. Те ще бъдат винаги до теб, дори и ако понякога не те разбират, те  са ти истинските приятели и близки хора

[lady_m]

  Да съгласна съм с теб. Прсото паниката ми е в повече в някой моменти 

[karindar]

Не се обвинявай за паниката, ти не си виновна за нея. Това е едно състояние, което  с времето човек се научава да го овладява в някаква степен или просто изчезва, важното е да вярваш в себе си, да разчиташ на себе си и да си вярваш,че си силна. Когато има нещо, питай спокойно за каквото и да е, тук има хора, които винаги могат да ти дадат подкрепа .

[Шашмагюл]

Недей да се ровиш прекалено в себе си и във всякакви диагнози. Както ти казах, съсредоточи се над живота, при възможност живей по - често ден за ден, избягвай тежките мисли.
Прекаленото вглъбяване в себе си е вредно, човек не трябва да гледа толкова сериозно на себе си. Иначе е кофти, оплиташ се в собствените си разсъждения, вглъбявайки се в проблемите, правиш дори малките проблеми големи, както в случая това с припознаването. Спортувай, това е нещото, което поддържа здравето.

[kned17]

Да съгласна съм с теб. Прсото паниката ми е в повече в някой моменти 

Lady_m, и на мен базисният ми страх е да не полудея, и по-интересното в случая, е  че и аз съм имал такива периоди, през които се припознавам в хора! Даже не мога да кажа точно, че съм се припознавал в хора, колкото, че често ми се е случвало като видя някой и да ми прилича на някой друг. Имало е случаи даже когато го споделям на приятели, примерно казвам "абе тоя/тая не ви ли прилича на еди си кой" и те като се загледат почват "бе май има нещо" и т.н. Аз си го обяснявам със свръхсензитивността, характерна за нас, а и явно и асосиациативното ни мислене работи на по-високи обороти. Така си мисля аз, но е най-добре да чуем какво ще каже г-н Тодоров.