Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

Това наистина е статистически наблюдаван феномен. По подобен начин са нещата и през по-големите и важни празници - Коледа, нова година, велик ден ....
Това е в унисон с разбирането за депресията по принцип.
Понеже думата "депресия" отдавна разговорно се спряга в други смисли, психотерапевтично депресия означава "загуба на значим психичен обект". Това може да е близък, може да е пържола, цигари, пиене, наркотик .... изобщо загуба. В този смисъл един депресивен човек на наш език означава един зависим човек. Зависим от нещо извън него, което има нужда да си достави, за да се чувства добре. Какво е пролетта? Това е сезон в който хората се "раждат" наново, те излизат от своите топли "бърлоги" и се радват на новото - на слънцето, на зелените дървета, на новото начало, пролетта е сезона на раждането. Ако някой не успява да намери себе си в цятата тази суматоха, това може само да го депресира още повече. Предствавете си Коледа в която сте сами /емоционално/, пролет в която всички "цъвтят", а вие не, защото сте самотни.
Та отговора е следният: депресивният човек страда най-много когато вижда че всички предпоставки да не страда са на лице и въпреки всичко той се чувства сам, слаб, изтощен и прецакан.

[t.todorov]

Хубавото в цялата работа е, че един  депресивен човек няма как да си даде сметка какви ценни ресурси носи в себе си и да си преведе по разбираем начин какво означава неговата депресия. А това е много голям ресурс

[EvaRAngel]

Здравейте доктор Тодоров !
Много сте прав за пролетта . Вярно е че чувството на самота надделява , но и чувството да намериш своята половинка Все пак искам да ви попитам , има ли човек които да се справил с паниката и депресията съм ? Аз ви писах и можеби се повтарям , но както казах съм Финландия и немога да си позволя на момента терапия . Какво би могло поне малко да намали симптомите на страх и обърканост ? Как да стъпя здраво на земята и да намеря смисъл в съществуванието си ?`Вярвате ли в съдбата ?

[t.todorov]

" Как да стъпя здраво на земята и да намеря смисъл в съществуванието си ?"

Това е сериозен въпрос. Като начало можете да го зададете на себе си. Никой не може да ви "заведе" до смисъла. Налага се вие да си го сътворите.
Иначе във вашият случай можете да започните някакви медикаменти предписани от психиатър, докато условият станат подходящи за психотерапевтичен процес.

[flower93]

Здравейте!
Страдах от паническо разтройство през 2010 година, след това отшумя бавно и в последствие изчезна напълно и прекарах една хубава 2011-та година. След доста учене и т.н, предстояха ми изпити за университетите, в които кандидатсвах се появи отново(юли 2013), беше по-ужасно от преди, с по-голяма сила, исках буквално да спя по цял ден, защото само тогава не мислих и не чувствах нищо, но уви не можех и да спя..Приемах няколко вида лекарства, включително Сперидан, който е за шизофреници, нямам представа защо ми го предписаха, понеже единственият ми най-голям страх бе да не полудея и да изгубя контрол над себе си..така това още повече засили страха ми от загуба на контрол и постоянно си следях мислите, които разбира се бяха много странни... с две думи - беше ужасно. Преместих се в София, беше АД за мен, тук трафика и шума са много по-големи от спокойното ми градче и не излизах доста дълго време, ставаше ми лошо само като прекрача входа си, но за щастие отшумя, така около 6 месеца си бях напълно добре, забравих за всичко, нямах нито един симптом.. Разбира се всичко хубаво е кратко и майка ми беше на прага на смъртта преди 2 месеца, аз толкова много се изплаших, че когато ми съобщиха, че се борят за живота й припаднах, а след това не можех дори да говоря няколко часа, мозъкът ми изключи, обвинявах се, че е заради мен, че я ядосвам, че не съм близо до нея, беше ме страх.. Много съм далеко от тях(близките ми) и ме е страх да не им се случи нещо лошо, почти всяка нощ сънувам, че умират или им се случва нещо, събуждам се разплакана със сърцебиене ..Сега мама е добре, но постоянно ме е страх да не й се случи нещо отново.. и се чувствам много зле, че я оставих самичка в родния ми град, тя не е сама, баща ми е там с нея, той се грижи много добре за нея, но все пак аз не съм до нея и се чувствам много зле от това..
От 2 седмици се чувствам отново странно, засега нямам много физически симптоми, само странните мисли се върнаха и от време на време силното сърцебиене, постоянно ми е суха устата и пия много вода, от което ме болят и бъбреците.. Та питам Ви какво да направя, дали да се посъветвам с психиатър отново и да приемам лекарства? Опитвам се да се справя сама с това, гледам забавни филми, излизам с приятели, чета книги, слушам музика и ми помага, но пак си мисля, че съм сбъркана в главата и това ме притеснява.. Нормално ли е всичко това и дали ще отшуми отново с времето? Страх ме е, че животът ми ще протече така по този начин - няколко месеца съм добре, после всичко да се връща с пълна сила..

[Шашмагюл]

Какво представляват твоите странни мисли?
Относно родителите - за съжаление те така или иначе ще умрат, както и ние някой ден. Не се обвинявай, че ги ядосваш или че не си близо до тях, ти си длъжна да оправиш собствения си живот, не да живееш само за тяхното благо. Това, че в БГ децата се възпитават с идеята, че ще гледат родителите си след време е много вредно нещо. Детето само трябва да направи избор дали и кога да ги гледа и дали да ги остави в старчески дом. Те пък от своя страна имат избор дали да завещаят имотите си на него или продавайки на части да си покриват престоя в старчески дом.
Но ти не си длъжна в нищо, никой не те е питал дали искаш да бъдеш създадена, нали?Дори някой да ми твърди, че ние преди да се родим сме си избрали всичко... по - скоро това е удобно извинение, за да се оправдаят несправедливостите в живота.
Ако много ги обичаш, може да им се посветиш, ако майка ти има наистина нужда от помощ. Но си правиш ти избор, защото ти така искаш, а не защото майка ти иска така.
Обмисли също дали искаш да си в София. Аз бих се махнала от тук, но вече пуснах достатъчно корени, за да не мога.

[t.todorov]

Здравейте, от това което споделяте не самите промени и ситуации сами по себе си предиззвикват вашите страдания, а начина по който ви въздействат. По-трудната адаптация към стресови ситуации може да докара до големи беди, но може и да ви тласне в по-различна посока - да се стремите да повишите вашият личен и социален психологичен "имунитет".
Ако ситуацията при вас в момента е много трудна, няма нищо лошо да отидете на психиатър и да започнете медикамент за известно време. Без психотерапия обаче, едва ли ще се случи нещо по-различно от това да притъпите леко симптомите си. Ако бяхте от Варна щях да ви предложа студентска служба, която консултира абсолютно безплатно студенти, но доколкото разбирам сте в София и там за сега нещата са платени. Ако можете да си позволите 120-150лв. месечно за редовни посещения при психотерапевт може би за няколко месеца нещата при вас ще се случат. Потърсете специалист психотерапевт, а ако се затруднявате мога да ви предложа различни добри специалисти в София. Успех.

[EvaRAngel]

 Хей !
Прочетох какво си написала за паническото разтройство . Аз лично мисля че в основата му е безпокойството . Аз съм така повече от година . Несъм ходила на психиатър и не взимам лекарства , но за съжеление симптомите продължават .
 От това което чета , изглежда че си умно младо момиче . Замисли се , че няма защо да си уплашена и нещастна . Комплексирана ли си от нещо ?
 Опитай да намериш позитивните неща около теб и се онцентрираи върху тях . Ако можеш да си позволиш терапия , както каза доктор Тодоров . пробвай .
 Относно лекарствата , те не лекуват душата , а само успокояват тялото за известно време . Ето защо аз съм против медикаментите , но не очаквам никой да се съгласи с мен .
 Ако непрекъснато се страхуваш че нещо лошо ще се случи , то ти изпускаш моментите на щастие , попадайки в капана на страха . Винаги ще има за каво да те е страх . днес за родителите ти , утре ще си уплашена че ще загубиш мъжа когото обичаш , а когато имаш дете ще трепериш за него .
 Надявам се да несъм те объркала повече с написаното и ти желая успех !

[kasanena]

Тези дни ми се върти едни въпрос в главата- трябва ли човек да бъде  по-директен в контактите си с другите или да проявява по-голям дипломатичност? Кое поведение според Вас, г-н Тодорв е по-правилно?
Как е правилния начин да се държим?

[Шашмагюл]

Аз не съм дипломатична и това ми пречи. Дори тук, във форума може би си личи. Поста ми по - горе е пример. Ако бях по - дипломатична... може би нямаше и да съм в този форум. Написаното по - горе е истина, но истината боли понякога. А аз понякога не мога да се изразявам толкова добре, колкото би ми се искало.

[t.todorov]

" трябва ли човек да бъде  по-директен в контактите си с другите или да проявява по-голям дипломатичност? Кое поведение според Вас, г-н Тодорв е по-правилно?
Как е правилния начин да се държим?"

Няма еднозначен отговор. В едни ситуации човек използва един тип поведение в други друг. Тук по-важното е човек да изгради усет за адекватното за ситуацията поведение, което означава и това, да развие една способност да е гъвкав, т.е. да притежава колкото се може повече модели на поведение в своята "палитра". Разбира се последното и едно от най-сложни неща е да стане компетентен по отношение на своите емоции и преживявания, или така модерната напоследък "емоционална интелигентност". Това накратко означва вместо човек да констатира кой и какво го ядосва в момента и да се опитва да "изпусне парата" по някакъв начин, да умее да си отговаря защо точно това го ядосва в момента, поради каква причина и как да реагира.

[Шашмагюл]

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2431

Човек, когато извършва някаква дейност (физическа и/или психическа), обикновенно изразходва много повече енергия отколкото е необходима за извършване на работата. Напряга множество мускули, които не са свързани с това което прави. Наблюдавайки се човек ще забележи и коригира тези неща. Същото е и на ментално равнище - липсва подредено и насочено мислене. Липсва и онова чувство на вътрешно щастие и радост от самото съществуване, за което пречките отнова са психологически и което е неизчерпаем източник на сила и ентусиазъм. Дишането също е неправилно. Ритъмът на дишане не отговаря на моментните нужди на организма. Правилния ритъм ще усетим интуитивно. Не приемаме праната от въздуха съзнателно. Както отрицателното, така и съпротивителното отношение към обкръжаващата среда ни затормозяват допълнително.
Трябва да се научим да използваме и най-малката възможност която ни се отдава за пълно релаксиране. Нужни са секунди - пълно отпускане (може и в седнало положение), затваряне на очите (това е може би най-важното) и прекратяване на мисленето. При дългите релаксации е много по-трудно да възвърнем предишния си ритъм на работа. Мускулите и съзнанието се отпускат прекалено много и обикновенно ни се доспива. За това в случая е по добре да се извършват кратки (до 1 минута според обстоятелствата) почивки, по-начесто, когато ни се отдаде такава възможност. Самият страх или притеснение, че сме твърде натоварени и организмът трудно се справя с натоварването също е вреден.
Г-н Тодоров, забелязах, че при мен се случва точно това, което е описано от Станимир в посочения форум  любим на вас. Когато се страхувам или притеснявам, когато социалната фобия ми се проявява, наистина напрягам много повече мускули, отколкото е нужно и така дори говорът ми става по - неразбран. Има ли в традиционната психотерапия упражнения, чрез които това да се промени?

[t.todorov]

"Когато се страхувам или притеснявам, когато социалната фобия ми се проявява, наистина напрягам много повече мускули, отколкото е нужно и така дори говорът ми става по - неразбран. Има ли в традиционната психотерапия упражнения, чрез които това да се промени?"

В психотерапията няма подобни упражнения, защото не са необходими. Вие грешите, че това което се случва с вас по време на криза е нещо грешно. Разбира се, че когато когато човек усети риск, или опасност целия контрол върху телесните функции минава в несъзнателен. Колкото по-опасна е ситуацията толкова повече "управлението" на тялото преминава в "ръцете" на инстинктите. А те са еднакви за всички: повишен адреналин, вдигане на захар, която да храни мускулите, изпомпване на кръвта към мускулите, учестено и плитко дишане, за по-добро снабдяване с кислород ... Всичко това което довежда след миг по-късно, че това е паническа атака. А паническата реакция не е това, а реакцията, която човек изработва усещайки тези неща. Самата интерпретация на абсолютно нормалните телесни функции при опасност е същината на паниката.
Психотерапита никога няма да си постави за цел да "оборва" или смекчава инстинктивният телесен отговор при тревога и опасност. Тя по-скоро работи в посоката
1. Да информира човек, какъв е механизма на мобилизация на тялото при опасност.
2. Човек да си отговори на въпроса, поради какви причини възприема потенциално неопасни ситуации, като опасни?

Доста от случаите на консултиране приключват с т.1 - 2-3 сесии. В останалите терапията навлиза в т.2 и в зависимост от съдържанията се определя дълбочината и периода на терапия.

Да се фокусира човек върху телесните признаци на тревожност с идеята да ги "махне", е все едно да върви срещу своята природа.
Терапията винаги си служи с ориентира на принципа на реалността. Тя не "маха" неудобните за нас неща, като че ли ги няма и не си затваря очите пред тях - напротив. Използва ги, като явления със сигнална функция за нещо друго. Така един терапевт не се ангажира с въпроса "как ли да диша, че да и е по-лека паниката" примерно, а "какво ли в тази ситуация тя/той възприема като опасно? С помощта на какви "инструменти" се преценява потенциално безопасната ситуация като опасна?" После следват разбира се и други терапевтични въпроси, на които трябва да се отговори.

[rums]

г-н Тодоров,ако човек чрез терапевтична работа или самостоятелна себеанализа е достигнал до причината за своите панически кризи и депресивни състояния-например:работа ,която не го удовлетворява или да кажем съжителство с хора, към които има непоносимост,партньор с когото живее само заради детето и тн.,но житейските обстоятелства са такива особено в нашата страна,че не може да премахне напълно и да се освободи от тези така да ги наречем "дразнители",поради да речем финансови  причини,което е много често срещано при повечето хора,какво правим оттук нататък?!Трябва ли човек вътрешно да приеме тези негативни от негова гледна точка обстоятелства и да се примири с тях ,за да тушира своето паническо разстройство или това е един вид също подтискане на емоции,които впоследствие ще "избият" в нови кризи,
 какъв е смисълът в крайна сметка от терапевтичната работа,ако не можеш да промениш обстоятелствата ,които предизвикват твоите кризи,какво от това ,че си разбрал причините

[lotxen]

    Отдавна чакам някой така добре да формулира този най-важен и според мен въпрос!Адмирации към румс!
  Чакам с нетърпение отговора на г-н Т.Тодоров?