Въпроси към г-н Тодоров!

[kasanena]

Г-н Тодоров, а как човек да се научи да не се страхува от болести? Как да не приема всичко фатално и с огромно напрежение?

[EvaRAngel]

  Здравейте . Мен ПР окончателно ме е поразило . Опитвам без медикаменти и доктор , но се питам до кога сте справя  . Кошмарът е на всеки от вас познат . Много бих искала да поговоря с хора , имащи същия проблем . Сами знаете , че "здравите " не ни разбират , а само се присмиват на страданието ни . Най близките ми хора ме нападат и обвиняват  . Сте се радвам ако някой ми пише . Моят емайл е
 evetometal@abv.bg .

[t.todorov]

" Г-н Тодоров, а как човек да се научи да не се страхува от болести? Как да не приема всичко фатално и с огромно напрежение?"

Като започне психотерапия и там проследи при какви обстоятелства се е научил да се страхува от болести и какъв е неговият личен смисъл от това. Подобен страх винаги има своят смисъл, значение и функция. Като ги открие, после нещата са лесни.

[EvaRAngel]

 Обръщам се към вас  доктор Тодоров . Смятате ли че има шанс за лечение на паническото разтройство без медикаменти ?Аз осъзнавам до какво пристрастяване водят те . При мен първо започнаха обсесиите , последвани от депресия от ранна детска възраст .

[t.todorov]

Смятам, че едното не пречи на другото. Лекарствата не са нещо лошо, не са както се казва някаква последна мярка, но не са и панацея, не са гарант срещу каквото и да било. Лекарствата са помощни средства. Нищо повече. Това е "спешната помощ" за даден проблем. Но винаги след спешната помощ се налага да дойде действителната помощ. Все едно ме питате дали един кариес може да се излекува с аулин. Не може, но аулина ще помогне да не боли, а с това ще помогне да вярваме, че нещата са ОК. А те не са ОК, както в примера, така и извън него. Така че, както аулина отървава от болката, но не заличава разбирането, че всъщност има болен зъб, така и медикаментите, които потискат тревожността просто правят така, че все едно няма проблем. За това е важно кой с каква цел използва психичните "аулини".

[Петкова]

Г-н Тодоров, Честита Баба Марта!
В този хубав ден ми се налага да ви помоля за спешна помощ. Синът ми учи в чужбина и разбрахме от познат, че развива депресия. МНого съм притеснена (а съм отгоре на всичко с тревожно разстройство и можете да си представите състоянието ми), още повече че ни делят хиляди километри. В понеделник е на лекар. Още не съм разговаряла с него за проблема, утре имаме 'среща' в скайп.  МОля ви за съвет как да подходя, какво да му кажа и какво да не казвам. Искам да помогна на детето си. Лошото е, че подозирах, че е склонен към депресивни състояния, но се решихме да го изпратим (сложно е да се обясни). Казах си, че не бива заради  моите подозрения и вечни страхове да го ограничавам, а то какво стана.... Трябва да реша дали да го връщаме в БГ, поемайки риска да се депресира още повече, че не е завършил учението си, или да поемем другия риск - да остане, да приема медикаменти, не знам и аз. Не мога да мисля въобще, такава паника ме е обзела. Благодаря ви много!

[Шашмагюл]

Кой искаше той  да учи това, което учи - вие като родители или той?Много е важно дали това е Само негов избор, дали учи с желание. На мене винаги ми е липсвала подкрепата на родителите ми за всякакви решения. И ме е боляло винаги, когато са решавали Вместо мен. Може би лекаря, при който момчето ще отиде, да му помогне да реши сам? Може би ти трябва да го успокоиш, че ще му мине, да поизчака малко, да разговаря с лекаря си, ако трябва и някакви хапчета да пие известно време, но докато ги пие да почне да се учи да мисли с надежда за бъдещето? Да му кажеш, че такива състояния имат и много известни личности, но това не им е пречело да постигнат успехи?

[Петкова]

Благодаря за този ранен отговор, Фатмагюл. И аз си задавам непрекъснато в-са дали отиде по свое желание и дали това, което учи е на сърцето му. Той учи това от много години - 8 години в училище, 4 години бакалавър (в БГ), сега просто надгражда. Леката депресия, която подозирах от години, според мене е свързана с много неща - той от дете има нестандартно мислене, което се оценяваше високо от големи специалисти в областта, но не и от учителите в у-ще и това постепенно го накара да мисли, че няма късмет. После дойдоха сърдечни разочарования, нормално, според мене, опитах се да помогна. Същевременно му опада разкошната къдрава коса и много се потисна, после уж преодоля. По този в-с не приемаше никакви опити за успокоение. Като добавим свръхтревожна майка, свръх амбициозен баща и успешен брат (с когото се пазим да го сравняваме, но сигурно сам се сравнява)... Та се решихме да го пратим по-далече да избяга от всичко това, да стане самостоятелен и да придобие самочувствие. Мислехме, че е за добро. Беше оптимист в началото, оживи се (но без да изпада в свръхактивност) и после замлъкна....Ще съм благодарна на всички, които ме посъветват добронамерено как да му помогна. А е само на 23, много приятен младеж, с чувство за хумор, с много приятели в БГ, но започна да се изолира от тях.

[Шашмагюл]

Кажи му, че късмета му трябва, докато учи да си взема изпитите. В случаите,когато преподавателя не гледа какво знаеш, ами играе на тото - днеска 2вземат, 30 поправка и така. 
В живота, колкото повече знаеш по специалността, толкова по - добре се справяш. Такива шушумиги като мене, които разчитат на Господ, за да си вземат изпитите, виж какво им се случва сега 
Когато кандидатства за работа и е по - добър от повечето, късмета ще му дойде. Да не се отказва да се бори. Живота е затова, да се бориш, да работиш това, което обичаш.
Кажи му, че каквото и да реши - да се върне в бГ илида остане там, където е, вие ще сте зад него винаги.
А пък за любовта - кажи му, че чума вкъщи е рано да си има още. Няма си и идея какво е любовта. 

[Шашмагюл]

Но е важно наистина да усети, че каквото и да реши няма да сте разочаровани от него.
Че най - важното за вас е той да се чувства добре и щастлив, а не толкова какви успехи ще постигне.
Всъщност ти казах това, което желаех през годините да чуя от устата на моите родители.
Сега вече каквото и да ми казват, все тая. След дъжд качулка, както се казва, ще е всичко.

[t.todorov]

На колко години е "детето" ви?

[Шашмагюл]

  На 23, пропуснали сте да видите  . Г-н Тодоров, нямам спиране. 

[Шашмагюл]

Г-н Тодоров, можете ли да препоръчате детски психолог в софия, че това злоядство не се търпи вече.

[Мегатрон]

Г-н Тодоров, моля дайте ми координати на добър психотерапевт в Шумен. Все попадам на шарлатани и измамници. Не мога да разбера как е възможно толкова менте психолози да има из България.

[Шашмагюл]

-